Определение по дело №439/2018 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 182                                      14.02.2020г.                                 Град Бургас

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

В закрито заседание в следния състав:

                                              

                                                                                              Председател:    Иво Добрев                                          

                                                

като разгледа докладваното от съдията Добрев

търговско дело по несъстоятелност номер 439 по описа за 2018  година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Произнасянето е във връзка с постъпила молба от „Синеморец Парадайз“ ЕООД, ЕИК ********* и „Кианоре“ ЕООД, ЕИК ********* подадена чрез процесуалния им представител адвокат Х.Х. от САК, в която на основание чл.253 предл.2 ГПК вр. чл.621 ТЗ е направено искане за отмяна на определение №157/10.02.2020г., поради допусната при постановяването му грешка.

            Излагат се съображения, че в чл.723 ТЗ изчерпателно са посочени разноските по несъстоятелността, като тези за дължимата държавна такса по т.д. №28/20г. на ВКС, 2-ро търговско отделение в размер на сумата от 558 168.74 лева не представляват такива разноски и не попадат в никоя от изброените в разпоредбата пет категории плащания. Посочва се също така, че съдът няма право да указва на кредиторите на несъстоятелността да предплащат каквито и да е други разноски, извън разноските, посочени в нормата на чл.723 ТЗ. Изразена е и позиция, че временният синдик участва по ВАД №12/2018г. на ТАС при НЮФ в лично качество, произтичащо от функцията му на синдик, като по заварените производства от производството по несъстоятелност процесуалното му положение не е на ответник, а на контролираща страна. В производството по т.д.№28/20г. на ВКС, образувано по предявен иск за отмяна на решение от 04.11.2019г. по ВАД №12/18г. на ТАС при НЮФ временният синдик отново участвал в лично качество, действайки от свое име като процесуален субституент на длъжника „Синеморец Сънрайз“ООД. Синдикът не действал като процесуален представител на длъжника, а „Синеморец Сънрайз“ООД не бил ищец по т.д.№28/20г. по описа на ВКС. Ищец бил временния синдик, поради което и задължението за внасяне на държавна такса било в тежест на последния. Във връзка с горното били нарушени разпоредбите на чл.632 ал.5 и чл.723 ТЗ, защото от кредиторите на несъстоятелността се искало да предплатят средства за покриване на лични разноски на временния синдик.

            Съдът намира молбата за неоснователна.

            На първо място настоящия съдебен състав възприема позиция, че нормата на чл.723 ТЗ не изброява изчерпателно разноските в производството по несъстоятелност. Посочването в тази законова разпоредба не е лимитативно, а е примерно.

            Категорично не може да бъде възприето становището, че се касае за лични разноски на синдика. Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по дела на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Във всички такива производства, дали в случаите по чл.694 ТЗ или чл.637 ТЗ, включително ал.3 на последната норма, той действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му. По всички тези дела разноските, които се правят представляват разноски по несъстоятелността.   

                Синдикът е изпълнителен орган на несъстоятелността, като правомощията му са формулирани с оглед постигане целите на производството по несъстоятелност като вид съдебно производство- оздравяване на предприятието на длъжника и справедливо удовлетворяване на кредиторите. Съгласно ТЗ чрез назначението от съдебния състав на

съда по несъстоятелността, синдикът получава по силата на закона мандат за управление на чуждо предприятие- това на длъжника, в рамките на специфично съдебно производство по универсално принудително изпълнение, със съдържание, определено от закона - правомощията, изброени неизчерпателно в чл. 658 ал. 1 ТЗ. От правна страна правомощията представляват фактически и правни действия, осъществявани срещу възнаграждение, отнасящи се преди всичко до предприятието на длъжника, за изпълнението на които синдикът дължи отчет както на кредиторите на несъстоятелността, така и на съда. След като не се касае за лични разноски на синдика горните такива- за внасяне на държавна такса за разглеждане на производството по т.д. №28/20г. по описа на ВКС са разноски по несъстоятелността и следва да бъдат предплатени от кредиторите в настоящото производство.

 

            Ето защо и по изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Синеморец Парадайз“ ЕООД, ЕИК ********* и „Кианоре“ ЕООД, ЕИК ********* подадена чрез процесуалния им представител адвокат Х.Х. от САК за отмяна на определение №157/10.02.2020г., поради допусната при постановяването му грешка.

           

            Определението е окончателно.

 

 

 

Съдия: ………………….