№ 17299
гр. С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110127610 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „П. И. Г.“ ЕООД срещу
Столична община, район К. С. обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, е възникнало облигационно правоотношение по силата
на Договор № РКС18-ДГ***/19.03.2018 г., въз основа на който ищцовото дружество е
поело задължение за осъществяване на инвеститорски контрол при строително-
монтажни работи (СМР) за обект: преустройство, частично пристрояване и
надстрояване, реконструкция и ремонтно- възстановителни работи на старата сграда на
ДГ № 124, находящ се в УПИ детско заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр.
С., срещу насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение в размер на
28 000 лв. с ДДС. Плащането на задължението било разсрочено, както следва: 20 %
авансово – при подписване на договора, 30 % - при подписване на акт обр. 14 за
приемане на конструкцията и изпълнение на грубия строеж, 40 % - при подписване на
констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, и 10 %
окончателно плащане – след въвеждане на строежа в експлоатация. Ищецът навежда
твърдение, че е изпълнил задълженията си по договора, като до момента ответникът е
превел единствено авансово дължимата сума в размер на 5600 лв. За останалата част от
дължимото възнаграждение били издадени фактура № 71/19.06.2020 г. за сумата от
8400 лв. и фактура № 79/02.11.2020 г. за сумата от 11 200 лв., които били представени
на ответника, задълженията по които не били заплатени. Ищецът поканил ответника да
заплати остатъка от дължимите суми в общ размер от 22 400 лв., от които 8400 лв.
съставляващи 30 % от договореното възнаграждение, 11 200 лв., съставляващи 40 %, и
2800 лв., съставляващи 10 %, но плащане отново не последвало. Въз основа на горното
иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 22 400 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор № РКС
18-ДГ *** от 19.03.2018 г. за осъществяване на функциите по инвеститорски контрол и
1
сумата от 3082,33 лв. (след изменение на размера на иска, направено в откритото
съдебно заседание на 26.09.2023 г.), претендирана като обезщетение в размер на
законната лихва върху сумата на незаплатеното възнаграждение за периода от
настъпване на падежа на задължението за плащане на отделните части от него,
съобразно издадени фактури № 71/19.06.2020 г. и № 79/2.11.2020 г. до предявяване на
исковете на 28.03.2022 г. (съответно от 21.06.2020 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от
8400 лв. по фактура № 71/19.06.2020 г.; за периода от 05.11.2020 г. до 28.03.2022 г.
върху сумата от 11 200 лв. по фактура № 79/02.11.2020 г. и за периода от 09.03.2022 г.
до 28.03.2022 г. върху сумата от 2800 лв.). Претендира разноски.
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по
процесния договор, но оспорва иска по основание. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което ответникът не дължи възнаграждение. В
законоустановения срок предявява насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 8400 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение на поетите
задължения, претендирана въз основа на чл. 8.1 от Договор с рег. № РКС-18-ДГ55-
5/19.03.2018 г., възлизаща на 30 % от стойността на договора.
В рамките на законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът и ответник
по насрещния иск е подал отговор, в който оспорва основателността на предявения
срещу него насрещен иск. Сочи, че твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на
договора са голословни и бланкетни, като навежда твърдение, че работата е приета с
конклудентни действия, поради което счита възраженията на ответника за
преклудирани.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като
неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор №
РКС18-ДГ***/19.03.2018 г., въз основа на който ищцовото дружество е поело
задължение за осъществяване на инвеститорски контрол при СМР за обект:
преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и ремонтно-
възстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124, находящ се в УПИ детско
заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр. С., срещу насрещното задължение на
ответника да заплати възнаграждение в размер на 28 000 лв. с ДДС. Наличието на
валидно облигационно отношение се установява и от приложения по делото договор
(л.8-14 от т.д. 580/2022 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-24
състав). Видно от съдържанието на договора и по-конкретно чл. 3 от същия общата му
стойност е в размер на 28 000 лева с ДДС. Уговорено е, че разплащането ще се
извършва по банков път по сметка на изпълнителя по следните начин: 20 % авансово –
при подписване на договора, 30 % - при подписване на акт образец 14 за приемане на
конструкцията и изпълнение на грубия строеж, 40 % - при подписване на констативен
акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа и 10 % окончателно
плащане – след въвеждане на строежа в експлоатация.
В чл. 7.2 от договора е предвидено извършената работа и резултатите да се
считат окончателно предадени на възложителя с подписване на протокол за приемане
на работата от възложителя.
В чл. 8.1 от договора е уговорено, че при пълно неизпълнение на поетите с
договора задължения изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 30 %
от стойността на договора.
2
По делото са приложени междинен доклад № 1/15.01.2020 г. (л.32-62),
междинен доклад № 2/16.03.2020 г. (л.63-93), изготвени от ищцовото дружество „П. И.
Г.“, в които са отразени извършените до съответния момент СМР и съставените актове
по време на строителството. С доклада по делото, съдът на основание чл. 190 ГПК е
задължил ответника да представи намиращите се у него междинен доклад №
1/15.01.2020 г. и междинен доклад № 2/16.03.2020 г. с входящ номер върху същите,
като му е указал, че при неизпълнение на това задължение в срок може да приеме за
доказани фактите,за установяване на които е създал пречки. Ответникът не е изпълнил
задължението си да представи междинните доклади и не е взел становище по този
въпрос, поради което на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано
обстоятелствата, че посочените доклади са получени от ответника и отразяват
извършените до момента на съставянето им СМР и съставените актове по време на
строителството.
По делото са приложени и протокол № 2 от 19.11.2019 г. за приемане на
действително извършените СМР по договор № РКС18-ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.116-
128), подробна количествена сметка към протокол № 2/19.11.2019 г. за приемане на
действително извършени СМР по договор № РКС18-ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.128, стр.
втора – л.137), сметка за изплащане на СМР, извършени съгласно протокол от
07.10.2019 г. (л.114), протокол за действително извършени СМР по договор № РКС18-
ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.94-104) и сметка за изплащане на строително-монтажните
работи, извършени съгласно протокол за приемане на действително извършени СМР №
4/12.10.2020 г. (л.105).
По делото са приложени акт за приемане на конструкция от 20.08.2019 г. (л.15-
16 от т.д.580/2022 по описа на СГС, Търговско отделение, VI-24 състав), констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 27.05.2020 г. (л.17-23 от т.д.
580/2022) и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 746/14.09.2020 г. (л.30 от
т.д. 580/2022).
По делото е приложена фактура № 000000****/19.06.2020 г. (л.31 от т.д.
580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 7000 лв.
без ДДС и 8 400 лв. с ДДС.
По делото е приложена фактура № **********/02.11.2020 г. (л.32 от т.д.
580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 9 333,33
лв. без ДДС и 11 200 лв. с ДДС. Видно от приложеното по делото писмо (л.33 от т.д. №
580/2022), същата е получена от ответника на 04.11.2020 г.
По делото е приложена фактура № 000000****/24.03.2022 г. (л.35 от т.д. №
580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 2 333,33
лв. без ДДС и 2 800 лв. с ДДС. Видно от приложеното по делото писмо (л.34 от т.д.
580/2022), същата е получена от ответника на 08.03.2022 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.179-182) се
установява, че процесните фактури са отразени от ищцовото дружество в дневника за
продажби за съответните месеци на 2020 г. и 2022 г., като в счетоводството на ищеца
се води непогасено вземане от ответника в размер на 22 400 лв. Фактурите не са
осчетоводени от ответника. При разпита си в открито съдебно заседание, проведено на
26.09.2023 г. вещото лице посочва, че фактурата за авансово плащане е осчетоводена и
платена от ответника, като пояснява още, че главният счетоводител е обяснил, че
практиката била ръководството да задържа фактури след получаването им и да
прецени кога да се представят за осчетоводяване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Виктор Кукуянов и Катя Хаджийска в открито съдебно заседание, проведено на
26.09.2023 г. /протокол на л.188-190/.
3
От показанията на свидетеля Кукуянов се установява, че в процесния обект –
детска градина № 124 e извършен ремонт, надстройка, нов физкултурен салон и
пристройка, като инвеститорският контрол се осъществявал от „П. И. Г.“ ЕООД, за
която ищецът работил. Задължение на свидетеля било да осъществява контрол върху
качеството, количеството на извършваните строително-монтажни работи /СМР/, както
и контрол върху актовете по време на строителството, като той лично извършвал тези
дейности. В изпълнение на задълженията си свидетелят посещавал обекта и се срещал
с проектанти, възложители, строители. Строителят изпълнил по график СМР и през
2020 г. било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Съдът кредитира
показанията на свидетеля доколкото са логични и последователни.
От показанията на свидетелката Хаджийска се установява, че през периода
2018 г. – 2020 г. е извършен ремонт, изградени са надстройка и пристройка в
процесната детска градина. Свидетелката работи във фирма „Н.“ ЕАД, която е
осъществявала строителен надзор върху строителните работи, извършвани в обекта.
Инвеститорският контрол върху обекта се извършвал от „П. И. Г.“ ЕООД, като на
обекта свидетелката се е срещала с проектант. На обекта ищцовото дружество
извършвало контрол относно качеството на СМР, тяхното съответствие с проектната
документация и следяло за спазване на правилата за безопасни условия на труд.
Свидетелката участвала при съставянето на актовете, които се издават по време на
строителството. Последният издаден акт за този обект е акт 15, с който се предава
обектът на възложителя. На свидетелката не е известно да е имало възражения от
страна на възложителя относно извършената работа. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, доколкото са логични и последователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника
по договор за изработка с твърдяното съдържание, че възложената работа е била
изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения, както и
че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
Страните не спорят относно наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за изработка от 19.03.2018 г., въз основа на който в
тежест на ищеца е възникнало задължение да осъществи инвеститорски контрол върху
СМР за обект: преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и
ремонтно-възстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124, находящ се в УПИ
детско заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр. С..
Видно от приложените по делото междинни доклади (л.32-62 и 63-93),
изготвени от ищеца, същият е изпълнил задължението си да осъществява контрол
върху количеството извършени СМР на обекта и да следи за съставените актове по
време на строителството.
Изпълнението на задължението на ищеца по договора се потвърждава и от
показанията на свидетелят Кукуянов, който заявява, че ищцовото дружество е
осъществило инвеститорски контрол при ремонта на детска градина № 124, изразяващ
се в контрол върху качеството, количеството на извършваните СМР, както и контрол
върху актовете по време на строителството. Изпълнението се потвърждава също и от
показанията на свидетелката Хаджийска, която посочва, че ищцовото дружество е
извършвало контрол относно качеството на СМР, тяхното съответствие с проектната
документация и следяло за спазване на правилата за безопасни условия на труд.
Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по
4
договора да осъществява инвестиционен контрол върху извършваните СМР на
процесния обект.
В настоящия случай се претендира вземане по договор за инвеститорски
контрол, представляващ по своята правна същност договор за услуга, който е
разновидност на договора за изработка и се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение
за приетата работа. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с
конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й,
включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит.
От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че в счетоводството на ответника не са осчетоводени процесните фактури.
Фактът на отразяване на фактурите, съдържащи индивидуализиращите
облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника
представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват
неговото съществуване. Установяването им по делото недвусмислено сочи наличието
на приемане на работата и обоснована задължението за плащане на цената. Това обаче
не е единственият начин за доказване на правнорелевантния факт на приемането на
работата съобразно договореното, предвиден в нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от
наличието на който се обуславя пораждане на задължението на поръчващия за
плащане. Неосчетоводяването на фактурата нито изключва наличието на договор, нито
реалното извършване на работата съобразно договореното и надлежното приемане.
Нещо повече, то може да се дължи единствено на неизправно поведение на кредитора,
като евентуално нередовно водене на счетоводство или неизпълнение на задължение за
счетоводно отразяване на фактурите не може да рефлектира в тежест на изправната
страна по договора. Приемането на изпълнена съобразно договореното работа може да
бъде установено посредством предвидените в ГПК и допустими доказателствени
средства.
Такива в случая се явяват събраните гласни и писмени доказателствени
средства.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че счита за относими
към спора представените протоколи за приемане на действително извършени СМР и
сметки за изплащане на СМР. Не се спори между страните по делото, че
инвестиционният контрол върху изпълнение на договор № РКС18-ДГ55-33/27.11.2018
г. е сключен между Столична община, Район К. С. и ЕТ „В. И. К.“ за извършване на
СМР по преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и
ремонтно-възстановителни работи на старата сграда на ДР № 124, находяща се в УПИ
3 детско заведение, кв. 3, местност „Крива река“ по плана на гр. С., е следвало да
извърши ищеца по делото. От протоколите и сметките се установява, че СМР в обекта
са действително извършени и приети от възложителя, който не е направил каквито и да
било възражения.
На следващо място, от представените акт за приемане на конструкция от
20.08.2019 г. (л.15-16 от т.д. № 580/2022) и констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа от 27.05.2020 г. (л.17-29 от т.д. № 580/2022) се установява, че
извършените СМР в обекта са отговаряли на нормативните изисквания, като с
последния акт строежът е предаден от строителя на възложителя и в него не са вписани
5
възражения. В резултат на извършването на СМР в съответствие с нормативно
установените правила е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация за
обекта № 746/14.09.2020 г. (л.30 от т.д. 580/2022).
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е приел извършената от
ищеца работа.
От договора между страните (л.8-14 от т.д. 580/2022) се установява, че е
уговорено плащането на възнаграждението в общ размер на 28 000 лв. с ДДС да се
извърши по следните начин: 20 % авансово – при подписване на договора, 30 % - при
подписване на акт образец 14 за приемане на конструкцията и изпълнение на грубия
строеж, 40 % - при подписване на констативен акт образец 15 за установяване
годността за приемане на строежа и 10 % окончателно плащане – след въвеждане на
строежа в експлоатация, като не е спорно, че в изпълнение на задълженията си по
договора ответникът е заплатил авансово на ищеца сумата от 5 600 лв.
О представените по делото фактури (л.31-32 и л.35 от т.д. 580/2022) се
установи, че за задълженията на ответника по договора ищецът е издал фактури на
негово име.
Предвид доказаното изпълнение на задълженията на ищеца по договора и
приемането на работата от ответника, искът за заплащане на остатъка от
възнаграждението в размер на 22 400 лв. е основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер. Върху тази сума се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.03.2022 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението за плащане на възнаграждение в срок.
Предвид основателността на главния иск, то установена по делото е първата
предпоставка – наличието на главно парично задължение. Поради това, че
задълженията са установени като срочни, доколкото в чл. 3 от договора е посочено, че
възнаграждението се заплаща на части при подписване на акт 14, акт 15 и след
въвеждане на строежа в експлоатация, то на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава с изтичане на срока за плащане. Началната дата на релевирания
период на забава следва изпадането в забава по отношение заплащането на всяко
задължение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.182) се установява, че
размерът на законната лихва върху издадените фактури е в общ размер на 3082,33 лв.,
от които:
1 486,33 лв., изчислена за периода 21.06.2020 г. – 28.03.2022 г. върху задължение
в размер на 8400 лв. по фактура № 71/19.06.2020 г.
1 580,44 лв., изчислена за периода 05.11.2020 г. – 28.03.2022 г. върху задължение
в размер на 11 200 лв. по фактура № 79/02.11.2020 г.
15,56 лв., изчислена за периода 09.03.2022 г. – 28.03.2022 г. върху задължение в
размер на 2 800 лв. по фактура № 97/24.03.2022 г.
Предвид изложеното, искът за мораторна лихва върху възнаграждението по
договора е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от 3082,33 лв.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по насрещния иск /Столична община, район К. С./ е да
докаже наличието на главен дълг и уговорена валидна клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
6
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника по насрещния иск
/„П. И. Г.“ ЕООД/ е да докаже изпълнение на задълженията по процесния договор.
От представения по делото договор (л.11 от т.д. 580/2022 г.) е видно, че в чл. 8
от същия е уговорена неустойка, която изпълнителят следва да заплати на възложителя
при пълно неизпълнение на поетите с договора задължения.
Предвид обстоятелството, че по делото беше установено изпълнението на
задълженията по договора от „П. И. Г.“ ЕООД, следва насрещният иск за заплащане на
неустойка за пълно неизпълнение да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е претендирал разноски, като е представил доказателства за заплащане
на държавна такса в размер на 1 019,27 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1
039,20 лв. и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 250 лв., или
общо 2 308,47 лв. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнагреждие, което съдът намира за неоснователно,
предвид обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар от ищеца е под
минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2 308,47 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, Район К. С., Булстат: ************ да заплати на
„П. И. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 22 400 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.03.2022 г. до окончателно плащане,
представляваща сбор от сумите по фактура № 000000****/19.06.2020 г. на стойност 8
400 лева с ДДС, фактура № **********/02.11.2020 г. на стойност 11 200 лева с ДДС и
фактура № 000000****/24.03.2022 г. на стойност 2 800 лв. с ДДС, и дължима по
договор № РКС18-ДГ***/19.03.2018 г. за осъществяване на инвестиционен контрол по
СМР за обект: преустройство, частично надстрояване пристояване и надстрояване,
реконструкция и ремонтно-възстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124,
находяща се в УПИ детско заведение, кв. 3, местност „Крива река“ по плана на гр. С., ,
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 082,33 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 21.06.2020 г. – 28.03.2022 г. върху задълженията по фактури №
000000****/19.06.2020 г., **********/02.11.2020 г. и 000000****/24.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, Район К. С., Булстат:
************ срещу „П. И. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 400 лева, представляваща неустойка за
пълно неизпълнение на поетите задължения, претендирана въз основа на чл. 8.1 от
Договор с рег. № РКС-18-ДГ55- 5/19.03.2018 г.
ОСЪЖДА Столична община, Район К. С., Булстат: ************ да заплати
на „П. И. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 308,47
лева, представляваща разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8