Решение по дело №2941/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на „М-Трейд Фрозен Фрутс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 4000, район „Южен“, ***, действащо чрез управителя С. С., чрез адв. С. М., срещу Решение № 279/02.11.2023 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0074479/13.10.2023 г., издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 95, ал. 1-3 от ДОПК, от П. Ц. на длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по изп. дело № ********* от 2022 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП [населено място], чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Съображения в тази насока се излагат в молба приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Процесното постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от Директора на ТД на НАП [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С ПНОМ с изх. № С180016-022-0044560/27.06.2018 г., на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК и отчитайки, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични задължения по изпълнително дело № 22119284/2022 г. по описа на ТД на НАП [населено място], в общ размер на 105914,63 лв., от които главница в размер на 92003,09 лв. и лихви в размер на 13911,54 лв., на жалбоподателя е наложена обезпечителна мярка – „Запор върху вземане от трето задължено лице ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЮЛ в сферата на държ. власт, ЕИК по БУЛСТАТ/ ЕИК по ЗТР: *********, адрес по чл. 8 от ДОПК: [улица], п.к. 12618, гр/с. СОФИЯ, обл. СОФИЯ, представител: Г. Т., по Документ с достоверна дата, договор на Възложителя с номер BG06RDNP001-4.015-0554-C01 от 11.09.2023г. за сумата от 105914,63 лв.“.

6. Този резултат е обжалван от дружеството пред Директора на ТД на НАП [населено място], който с решението си, е ПОТВЪРДИЛ така издаденото постановление. За да постанови процесното решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

6.1. Към датата на издаване на оспореното постановление са налице подлежащи на принудително изпълнение публични вземания в посочения по-горе размер, установени по реда на ДОПК, което е установено след извършена служебна справка в данъчно осигурителната сметка на жалбоподателя.

Изискуемите публични вземания по изпълнителното дело срещу жалбоподателя, произтичат от неплатени публични задължения по Декларации образец 6 (за ДОО, УПФ, Здравно осигуряване и Данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях отношения), Декларации по ЗДДС и за разноски за командировки в страната. Най-рано възникналите публични вземания е следвало да бъдат платени в срок до 25.02.2022 г. (по Декларация образец 6/Данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях отношения № 160022201002972/02.02.2022 г. за период 01.01.2022-31.01.2022 г.). Установено е, че в продължителен период от време жалбоподателят е бездействал, като не е платил дължимите от него публични задължения, както в срока за доброволно изпълнение, така и към настоящия момент. Този факт, според ответния административен орган, безспорно води до извод, че ще бъде невъзможно или най-малкото ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични задължения по изпълнителното дело на лицето, което представлява и мотив за налагане с оспорените постановления за налагане на обезпечителни мерки.

При това положение, изводите на публичния изпълнител за възможни затруднения в производството по събиране на публичните вземания на жалбоподателя са приети за обосновани. Налице е обезпечителна нужда и необходимост да бъдат предприети действия за налагането на обезпечителни мерки върху наличното имущество на същия. При налагане на обезпечителните мерки публичният изпълнител е извършил преценка, съпоставяйки размера на публичните задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения. Наложените обезпечителни мерки целят да защитят публичния интерес и да гарантират държавата като кредитор с публични задължения.

6.2. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за несъразмерност на обезпечението, с оглед обстоятелството, че ТД на НАП [населено място] е присъединен взискател в производствата пред ЧСИ и евентуално би могла да се удовлетвори от предстояща публична продан. В тази връзка е посочено, че първоначалната цена е доста висока, което предполага, че съществува възможност да не се явят купувачи, като при всяка следваща продан цената на имота - предмет на проданта, може да достигне доста ниски нива от първоначално обявената, което би довело до невъзможност за удовлетворяване на ТД на НАП Пловдив до пълен размер на вземанията по изпълнителното дело, още повече че върху имота съществува вписана в полза на Уникредит Булбанк АД ипотека за сумата от 800 000,00 лв.

6.3. Що се касае до вида на наложената с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230О16-022-0О74479/13.10.2023 г. обезпечителна мярка, е отбелязано, че при избора й публичният изпълнител действа в условия на оперативна самостоятелност. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК, съгласно който публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения, като единственото ограничение е обезпеченията да са до размера на вземането. Последното условие в случая е спазено.

6.4. В конкретния случай, по отношение на изложеното твърдение от жалбоподателя, че с постановлението за налагане на обезпечителни мерки е наложен запор върху средства, които са несеквестируеми, Директорът на ТД на НАП е изложил следните съображения:

На първо място, субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество. Предвид факта, че изпълнително дело № *********/2022г. е образувано за събиране на публични вземания, които се събират от публичен изпълнител по реда на ДОПК, законът предвижда пълна секвестируемост на имуществото на длъжника за погасяване на публичните му задължения, като в чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са регламентирани изключенията от този принцип. Налице е специална и изчерпателна регламентация за несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включва средства от субсидии. Посочено е също, че разпоредбата на чл. 213 от ДОПК е аналогична на чл. 444 ГПК, като всички прогласяват принципа за секвестируемост на имуществото на длъжника с изключение на законово предвидените хипотези, като нормата на чл. 444 от ГПК (цитирана в жалбата) не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК, досежно несеквестируемостта, е недопустимо. Тоест, следва да се приеме, че при събиране на публични държавни вземания, длъжникът не може да се ползва от института на несеквестируемостта по отношение на субсидиите, изплащани от ДФЗ.

На следващо място е посочено, че изплащаните суми на земеделските производители, чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз, не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени /делегирани/ от държавата дейности и услуги, като в този смисъл европейското финансиране на земеделските производители не се обхваща от приложното поле на текстовете от ежегодния Закон за държавния бюджет на Република България. Държавен фонд „Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика със средства, отпуснати от европейски фондове съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а и чл. 17а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. За изпълнение на вменените със ЗПЗП правомощия, ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии, целеви кредити и гаранции, съгласно чл. 12, ал. 2 от същия закон. Финансовите средства, предоставяни от ЕС чрез Разплащателната агенция, на земеделски производител, са секвестируемо имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение за публични вземания върху тези средства.

Според Директора на ТД на НАП [населено място], следва да се има предвид, че обществените отношения, касаещи финансирането на земеделските стопани със средства, отпускани от европейски фондове, са регулирани и от законодателството на Европейския съюз: Регламент № 1306/ 2013 г. и отменения Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Европейския парламент и на Съвета. Същите имат директен ефект, поради върховенството на правото на Европейската общност, и се разпростират и по отношение на националното законодателство, тъй като предоставят на гражданите права, които националните съдилища са длъжни да защитават. Всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи, е неприложима. В случая обаче, както е видно от съдържанието им, същите са диспозитивни и никъде в тях не се съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по принудително изпълнение. Тоест, посочените регламенти не въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл.100 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г. е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми

Направен е извод, че разпоредбите на българското законодателство не са в противоречие с общностното право. Тоест, при липсата на изрична законова разпоредба, изключваща възможността за налагане запор върху вземания на длъжника от Държавен фонд „Земеделие", следва да се заключи, че са налице законовите предпоставки на чл. 195 от ДОПК за налагането на обезпечителна мярка.

За пълнота е добавено, че наложената обезпечителна мярка не възпрепятства и не спира извършваната от лицето дейност, тъй като публичният изпълнител е наложил запор за сумата от 105914,63 лв., която всъщност е малка част от вземането на „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС" ЕООД от ДФ „Земеделие" - цялото е в размер на 987106,13 лв.

С тези съображения е обоснован крайния извод на Директора на ТД на НАП – Пловдив за законосъобразност на оспореното пред него ПНОМ.

ІV. За правото :

7. В случая, административното производство е осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от материално компетентен орган и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от закона форма.

8. Основният спорен между страните въпрос се свежда до отговор на въпроса - плащанията от ДФЗ представляват ли секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане, сред които са държавно подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители (ЗП), прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение. По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране ("Публично финансиране" са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя). Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП - ДФЗ, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Регламент (ЕС) № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Съгласно чл. 11 от посочения регламент - Освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер.

Регламентът предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициера – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФ "Земеделие" не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (отм.). Да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС.

10. Несеквестируемостта на сумите от субсидии от Държавен фонд "Земеделие" обуславя незаконосъобразност на Решение № 279/02.11.2023 г., издадено от Директор на ТД на НАП [населено място] в оспорената му част и на потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 230016-022-0074479/13.10.2023 г., издадено от И. Д. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

V. За разноските:

11. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 50 лв. – заплатената държавна такса.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,

 

 

Р Е Ш И

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 279/02.11.2023 г., издадено от Директор на ТД на НАП [населено място], в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0074479/13.10.2023 г., издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 95, ал. 1-3 от ДОПК, от П. Ц. на длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по изп. дело № ********* от 2022 г.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0074479/13.10.2023 г., издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 95, ал. 1-3 от ДОПК, от П. Ц. на длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по изп. дело № ********* от 2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на „М-Трейд Фрозен Фрутс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 4000, район „Южен“, ***, действащо чрез управителя С. С., сумата от 50 лв., представляваща заплатената държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.