№ 6385
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110136161 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, с който е поискалa да
бъде установено по отношение на ответника „ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР със седалище и
адрес на управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ, че същия дължи на ищеца сумата от
243,88 лв., представляваща недължимо платена сума по изпълнително дело
№20168630403979 по описа на ЧСИ С.Х, рег. №863, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от
36,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019 г. до 28.04.2021 г.
Претендира се разноски.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден от 13.05.2016г. изпълнителен
лист в полза на ответника по ч.гр.д. №40883/2015г, е образувано изп.д. №20168630403979
по описа на ЧСИ С.Х. Ищеца оспорил претендираните суми, за което, е образувано гр.д.
№40189/2019г. по описа на СРС. С Определение от 28.08.2019г. на основание чл. 410 ГПК
изпълнението по изпълнителното дело било спряно, а с Решение №72854/15.04.202г., влязло
в сила на 05.06.2020г., исковете на „ФИРМА ЕАД, били отхвърлени. Междувременно,
въпреки спряното изпълнително производсвто, ЧСИ събрал от ищеца сумата от 243,88 лв.,
която превел по сметка на ответното дружесвто.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска по
основание и размер, като излага съображения за неоснователност. Сочи, че сумата е
получена на правно основание, поради което иска е неоснователен. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Кръстанов, който поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 24409/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 243,88 лв., представляваща главница за недължимо платена сума по
изпълнително дело №20168630403979 по описа на ЧСИ С.Х, рег. №863, ведно със законна
лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 36,04 лв. за периода от
14.11.2019 г. до 28.04.2021 г. С възражение от 26.05.2021 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
С Определение от 28.08.2019г. по гр.д. №40189/2019г. по описа на СРС, на основание
чл. 410 ГПК е спряно изпълнението по изп. д. №20168630403979 по описа на ЧСИ С.Х, рег.
№863, образувано по изпълнителен лист от 13.05.2016г., издаден въз основа на Заповед по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №40883/2015г. на СРС.
С Решение №72854/15.04.202г. по гр.д. №40189/2019г. по описа на СРС са
отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК на „ФИРМА ЕАД срещу Д. Г. ИВ., за суми предмет на
Заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №40883/2015г. на СРС. Решението е влязло в
сила на 05.06.2020г.
Съгласно платежно нареждане от 13.11.2019г. ЧСИ С.Х е превела на ответника
сумата от 243,88 лв.
Видно от съобщение изх. №40114/30.10.2020г. на ЧСИ С.Х, входирано на
04.11.2020г. при ответника, на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство по изп. д. №20168630403979.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса
на основание за извършено от него плащане, в резултат от което ответникът е получил суми,
които не му се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са
липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай
са налице.
По делото е безспорно установено, че сумата от 243,88 лв. е получена от ответника,
която сума съгласно Решение №72854/15.04.202г. по гр.д. №40189/2019г. по описа на СРС е
недължима. С оглед на това съдът намира, че ищецът е доказал по делото всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск по чл. 55 ЗЗД, поради което същият
се явява основателен и доказани в пълния размер от 243,88 лева.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато задължението няма падеж, какъвто е
настоящият случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По
делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за отправяне на такава покана
към ответника и респективно същата да е получена от последния, поради което иска следва
да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 175 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата от 175 лв., направени разноски
2
по ч.гр.д.№ 24409/2021г. по описа на СРС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР
със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ, че дължи на Д. Г.
ИВ., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, сумата от 243,88 лв. /двеста четиридесет и три лева
и 88 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по изпълнително дело
№20168630403979 по описа на ЧСИ С.Х, рег. №863, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
29.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, за признаване за
установено по отношение на „ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ, че последното дължи на ищеца сумата от
36,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2019 г. до 28.04.2021 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.05.2021г. по гр.д. №24409/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от ИМЕ, да заплати на Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес
АДРЕС, сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 24409/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
ОСЪЖДА Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА
ЕАД, ЕИК НОМЕР със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ,
сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 24409/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3