Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. К.-09.12.2019г
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 08.10.2019 в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.727/2015 по описа на КРС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Търговско
дружество „Г.“АД ЕИК *********,представлявано от М.И.В.са предявили насрещ иск
против Б.С.М. ЕГН **********,*** искове,за заплащане на сумата 1085.22лв
,платен от ищеца работодател данък общ доход,здравни осигуровки,вноски ДОО и
вноска ПКБ,сумата 1080.74лвизплатена сума по запор от ЧСИ,сумата 8 500лв
невърнат заем,сумата 2169.69лв лихва за забава,за периода от 02.04.2013г до
05.10.2015г законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
насрещният иск до заплащане на сумата.
В
срока за отговор,ответника оспорва иска,като сочи доказателства/писмени и
гласни/ в подкрепа на твърденията си.
Съдът,след
като прецени доводите на страните и доказателствата в процеса,приема за
установено следното:
Страните
в процеса са били в трузово правни отношения,които са прекратени на основание
чл.330 ал.2 т.6 КТ,с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“Претенциите на
ищцовото дружество произтичат именно от съществуването на трудовоправните
отношения с ответника и съответно извършваните през периода плащания между
страните.
Съдът
счита,че съобразно приложените
доказателства,претенцията на ищцовото дружество за дължими суми към НАП и НОИ и
всички данъци,са неоснователни,тъй като това са задължения на работодателят
,както и да удържа от трудовото възнаграждение суми по наложен запор от
ЧСИ,както и че тези обстоятелства са установени категорично с плязло в сила
решение на СОС 1въззивен сътав постановено по гр.д.568/2018г,с което ищеца е
осъден да заплати на ответника сумата от 2150.97лв,нетното му трудово
възнаграждение за периода от м.9.2012г до май 2013г и за м.юли 2013г,тъй като
начисленото брутно трудово възнаграждение
за престираният от ответника труд,за периода м.септември 2012г до м.май
2013г и за м.юли 2013г е в размер на сумата от общо 4 612.19лв от които
чиста сума за получаване 2 150.97лв.Съдът приема,че предмет на
задължението по чл.128 т.2 КТ представлява уговорено трудово възнаграждение ,но
когато се извършва плащане работодателят следва да удържи и заплати в полза на
бюджета ,фондовете на НОИ и НЗОК дължимите от работника,публични задължения се
присъди не брутното, а нетното трудово възнаграждение.С определение № 1033 от
02.10.2018г постановено по гр.д.568/2018г на СОС, са изключени на основание
чл.183 изр.2 ГПК от доказателствата оспорените от ответника 4 бр.РКО издадени
от ищцовото дружество на името на ответника с № 037/30.11.2012г, №
36/28.12.2012г № 004/31.01.3013г и № 4/01.04.2013г,поради което съдът не
кредитира заключението на вещото лице-съдебно счетоводна експертиза,тъй като
като същото е в противоречие с разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ.
Съдът
приема,че недоказан е изцяло и претенцията на ищцовото дружество срещу
ответника за връщане на получен заем от 8 500лв,тъй като между страните
писмен договор за заем на процесната
сума.По делото е представен разходен касов ордер от 02.04.2013г,в който е
вписана сумата 8 500лв,с посочено основание-заем.Този ордер е оспорен от
ответника.Във връзка с оспорването е назначена съдебно-графологическа
експертиза, от заключението на която се установява,че е налице пълно
препокриване и идентичност на приложеният към отговора на исковата молба празен
РКО/копие/ и оригинала на РКО от 02.04.2013г представен от ищеца,както и на
ръкописният текст изразяващ се в изписване на името „Б.С.М.“ сумата „500“лв и в
подписа в графа получил сумата има дописване на цифрата „8“ на думата „заем“ и „лева“
и на останалите данни в оригинала на РКО от 02.04.2013г.Ръкописниаят буквен и
цифров текст „Г. АД“ *********““02.04.2013“ „Б.С.М.“ ЕГН ********** и „заем“ в
оригинала на РКО-обекте отразен писмено двигателния навик на едно и също
лице.При анализ на останалият ръкописен текст в ордера „осем хиляди и
петстотин“ „лева“ и „Петьо Семков“ е отразен също писмено двигателният навик на
едно и също лице,различно от по-горното.Подписа „получил сумата“ на оригиналният касов ордер от 02.04.2013г
,представен от ищеца е положен от ищеца Б.С.М.,но за сумата 500лв,без посочено
основание за плащане.Извода е,че представеният РКО е частен неистински
документ,дописван едностранно от служители на ищеца,относно сумата посочена в
него и основанията за получаването и като заем,като липсва подпис на
ръководителя и гл.счетоводител,поради което между страните не са възникнали
никакви облигационни отношения.
Съобразно
изложеното съдът счита,че предявените от ищеца искове са неоснователни и
недоказани,поради което следва да бъдат отхвърлени.
.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от търговско дружество „Г. АД“ ЕИК
*********,представлявано от М.И.В.,със седалище и управление гр.С. бул.“Ц.Ш.“62,искове
,против Б.С.М.,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДАТД „Г.“АД ЕИК *********,представлявано от М.И.В.да заплати на Б.С.М.
разноски в размер на 1000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: