ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.10.2020г.,гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова и. адм. дело № 104 по описа на съда за 2020 година.
Съдебното производство е образувано по искова молба подадена от с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, подадена от „Меле Йонгкинд-България“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ж.к.“О.“ бл.*, вх*, ет.*, ап.**, чрез процесуален представител, против Агенция по вписванията гр.София, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 210.00 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане -24.09.2019г., до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 210.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да изготви и подаде жалба срещу постановеният отказ на длъжностно лице при АВ и за правна защита и съдействие по образуваното пред Окръжен съд, гр.Хасково търговско дело в размер на 200.00 лева и за платена държавна такса в размер на 10.00 лева.
Ответникът - Агенция по вписванията, гр.София редовно призован, в писмен отговор излага становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура, гр.Хасково излага становище за доказаност на иска по основание и размер.
Съдът, като съобрази оплакванията на дружеството - ищец, становищата на страните и събраните по делото доказателства, относно допустимостта на исковата молба намира, че същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати по следните съображения:
Исковата претенция е за обезщетение за вреди причинени на ищеца, които се твърди да произтичат от заплатени от държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба, процесуално представителство и защита пред Окръжен съд, гр.Хасково по обжалване на незаконосъобразен отказ № 20160628231701-2/24.09.2019г. издаден от длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията , гр.София .
За да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което спада издателят на незаконосъобразният акт по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да не съществува друг предвиден в закон или указ, специален ред за обезщетение. В противен случай и съобразно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, последният нормативен акт е неприложим.
В случая е налице именно специален процесуален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, който дерогира приложението на исковото производство по ЗОДОВ. Това е така тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа, разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
С оглед предмета на обжалване производството, пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга.
Чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към разпоредбите на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от ГПК, и при сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК.
Действително практиката на Върховният административен съд по аналогични казуси е противоречива, но настоящият съдебен състав споделя изложените съображения в определение № 6621/03.06.20г. на ВАС по адм.д.№ 4541/20г.; определение № 13785/16.10.2019г. на ВАС по адм.д.№ 11641/19г.; определение № 3255/02.03.20г. на ВАС по адм.д.№ 2213/20г. Определение № 10685/04.08.2020г. постановено по административно дело № 5975/2020г. на ВАС, Определение № 11872 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2020 г., III, Определение № 11773 от 18.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2020 г., III о., Определение № 11742 от 17.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2020 г., III о., Определение № 6449 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2020 г., III о., според които специалният закон ЗТРРЮЛНЦ урежда специален ред, по който се осъществява съдебен контрол върху отказа на длъжностното лице по регистрация - по реда на ГПК. Принципът за разпределение на тежестта за разноските в гражданския процес определя отговорността за разноските, направени от изправната страна, да се понесе от страната, която необосновано е предизвикала правния спор. Тази отговорност може да се осъществи само във висящия съдебен процес, при своевременно отправено искане, т. е. съобразно изхода на спора съдът е длъжен да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в процеса. Съдебното производство по обжалване на акта на длъжностното лице по регистрацията не е охранително, а спорно производство и разноските за адвокатско възнаграждение в това спорно производство не следва да се приравняват на вреда по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед наличието на ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебното производство, да се реализира, то реда за защита по чл. 1 от ЗОДОВ в случая е изключен.
Поради дотук изложените съображения, в подкрепа на недопустимостта на предявената от „Меле Йонгкинд-България“ ООД,гр.Хасково то съдържащата я искова молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната на подателя, а производството по настоящото дело да се прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 29.09.2020г., с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща предявената от „Меле Йонгкинд-България“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ж.к.“О.“ бл.*, вх*, ет.*, ап.**, чрез процесуален представител, против Агенция по вписванията гр.София, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 210.00 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане -24.09.2019г., до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. №104/2020г. по описа на Административен съд-Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: