№ 434
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100603651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.01.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 12380/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, подсъдимият Ст. В. В. е
признат за невиновен в това, че на 18.03.2018 г. около 15:30 часа в гр. София, в зала
„Универсиада“, по време на състезание по джудо – Държавен шампионат ветерани,
чрез нанасяне на удар с ръка причинил на ЦВ. ХР. СТ. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия в областта на дясно око в ограничен по площ травматичен
отток на горен клепач и контузия на дясната очна ябълка с малък подконюктивален
кръвоизлив в горно носния квадрант на дясно око, съчетано с временно намалена
зрителна острота с дясно око, довело до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, или до болка или страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 и ал.
2 от НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло като недоказан гражданският иск, предявен от
частния тъжител ЦВ. ХР. СТ. за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител ЦВ. ХР. СТ. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 660,00 (шестстотин и шестдесет)
лева по сметка на СРС, както и 5,00 (пет) лева държавна такса за изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител
Ц.С.q чрез повереника му, с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен, както и да се присъди поисканото в
тъжбата обезщетение в размер от 5000,00 (пет хиляди) лева и направените по делото
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Посочва се, че първоинстанционният съд
не е взел предвид, че тъжителят по никакъв начин не е провокирал подс. В., който
1
яростно се разкрещял и със силен замах с лявата си ръка свита в юмрук е нанесъл
тежък удар в дясното око на С., от което му е причинена силна болка в областта на
дясното око и цялата глава. Излага доводи, че СРС необосновано е приел, че тримата
свидетели, за които се твърди, че са преки очевидци на целия инцидент, са
заинтересовани и предубедени. Изложени са съображения, че от изготвената СМЕ се
потвърждава, че касае за удар с ръка, свита в юмрук, както и че в хода на делото се е
установило по безсъмнен и категоричен начин, че уврежданията на тъжителя са
причинени от подсъдимия и са пряка и непосредствена последица от нанесения удар.
На следващо място се посочва, че обясненията на подс. В., че е бил уплашен, тъй като
С. се е нахвърлил срещу него, противоречат на записа, представен от БФД, от който се
вижда, че поведението на С., приближавайки съдийската маса, не е било агресивно.
Също така се твърди, че обясненията на подсъдимото лице не кореспондират със
заключението на СППЕ, че няма данни за наличие на особено емоционално състояние
в смисъла на физиологичен афект или уплаха и смущение.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител Ц.С. поддържа въззивната жалба. Прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. С.В. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважен
гражданския иск. Счита за неправилно приетото от СРС, че от страна на подс. В. е
налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК без да е налице нейното
превишаване. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е
коментирал, че на записа се чува как св. Б. казва: „не го бий, не го бий, защо го биеш“,
както и че е налице обяснение от самия В., в което той признава, че е ударил С. без да е
предизвикан. Излагат се възражения и че районният съд не е кредитирал показанията
на свидетелите М.С., Х. С. и Н.Б. поради тяхната заинтересованост.
ЧТ Ц.С. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът на подс. С.В. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована както в
осъдителната й част, така и по отношение на гражданския иск, който е оставен без
уважение. Счита, че не са допуснати твърдените във въззивната жалба съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва, че фактическата обстановка е
подробно изследвана и са направени правилни правни изводи въз основа на събраните
и проверени доказателства. Прави собствен анализ на фактическата обстановка, като
изтъква, че действително е имало сборичкване между подсъдимия и частния тъжител,
но СРС правилно е приел, че в случая е приложим институтът на неизбежната отбрана.
Прави искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В своя защита подс. С.В. поддържа казаното от защитника си, а правото си на
последна дума моли за потвърждаване на присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
2
Подсъдимият Ст. В. В. е роден на 15.04.1978 г. в гр. София, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан.
На 18.03.2018 г. в гр. София, в зала „Универсиада“, се провеждало състезание
по джудо – Държавен шампионат за мъже и жени. Около 15:30 часа на посочената дата
на трето татами се провела среща в категория до 73 килограма с участие на състезателя
на ЦСКА Спортна академия И.Б.. Арбитър на срещата бил подс. С. В. – съдия по
джудо, Републиканска категория. След едно хвърляне от страна на Б. срещу опонента
му, подс. В. направил отсъждане, на което Б. реагирал с вдигане на ръце и
неуважителни и обидни реплики към съдиите. Подс. В. отишъл при двамата си колеги
на съдийската маса – Р.Р. и И.Н., и им казал, че състезателят Б. е псувал към съдиите.
Съдийската комисия единодушно решила, че Б. трябва да бъде дисквалифициран и
подс. В. като артбитър обявил решението на съдийската тройка. В знак на протест
състезателят Б. се съблякъл гол до кръста.
След като разбрали за дисквалификацията треньорите на ЦСКА Спортна
академия Б.Б. и М.И. заедно с още няколко състезатели на спортния клуб преминали
през татамито и отишли на съдийската маса. През това време подс. В. и състезателят Б.
продължавали да се намират на татамито и разговаряли оживено. Междувременно св.
Н. Б. – майка на дисквалифицирания състезател Б., която в този момент се намирала до
рекламните пана, разделящи игралната част от публиката, свалила едната си обувка и я
хвърлила към подс. В., след което се опитала да навлезе в игралната зона, но била
удържана от други зрители.
По същото време в залата се намирал и ЧТ Ц.С., който тренирал и бил
картотекиран за ЦСКА Спортна академия, но не участвал в Държавното първенство, а
присъствал на трибуните единствено като зрител. Заедно с него били и родителите му
– свидетелите М.С. и Х. С.. След като видял реакцията на спортния му клуб срещу
решението на съдиите, ЧТ С. слязъл от мястото си на трибуната и застанал заедно със
своите родители до рекламните пана, като разменил няколко реплики с подс. В..
Тъй като спорът между треньорите и състезателите на Спортна академия, от
една страна, и Р.Р. и И.Н., от друга, продължавал, подс. В. напуснал татамито и отишъл
при тях, включвайки се в спора, който бил на висок тон. В същото време ЧТ С. извикал
„Абе, ей“, подал на човек до себе си носената от него пластмасова бутилка минерална
вода, преминал с обувките директно през татамито и се насочил към съдийската маса.
Виждайки преминаването на ЧТ С. с обувки през татамито, един от съдиите му
извикал какво прави и защо минава с обувки през игралната зона. ЧТ С. не отговорил
на отправената му забележки, а се приближил плътно до подс. В. и го хванал за
реверите, при което го избутал. Подс. В. посегнал и също избутал с ръце ЧТ С., за да го
отстрани от себе си. Намиращите се до тях хора веднага се намесили, заставайки между
двамата, и предотвратили ескалация на конфликта.
В същия момент, от рекламните пана, намиращи се на около 15-20 метра от
съдийската маса, към струпалите се хора се спуснала св. Б., родителите на ЧТ С. и
други лица. Св. Б. крещяла „Какво правите, бе? Нещастници скапани!“, след което
отправила вулгарни и обидни думи към съдиите и изразила на висок глас претенции
към дисквалификацията на сина й и към несправедливите съдийски отсъждания.
Физическото съприкосновение между тъжителя и подсъдимия било възприето
от намиращите се в близост св. Х. М. (тогава член на управителния съвет на БФД, а
към настоящия момент – неин генерален секретар и намиращ се на три метра от
двамата по време на инцидента), св. И.Г. (съдия на съседното татами, намиращ се на
1,25 метра от горепосочената съдийска маса, председател на дисциплинарната комисия
към БФД), св. Н.Д.-Н. (тогава председател на съдийската колегия на БФД), св. Е.Д.
3
(съдия на съседното татами), св. Ф.Ф. (треньор на отбора на Левски по джудо, бивш
съотборник и приятел на подсъдимия, наблюдавал съприкосновението между
подсъдимия и тъжителя от разстояние 20-30 метра) и св. Н.Ш. (съдия, намирал се до
съдийската маса зад трето татами).
След като скандалът утихнал, ЧТ С. останал още около половин час на
състезанието, като през цялото това време се намирал на първоначалната си позиция
зад рекламните пана, където разговарял с други лица и гледал в посока към съдийската
маса.
На същата дата около 16:00 часа ЧТ С. посетил ИСУЛ заедно с майка си, тъй
като усещал болка в дясното си око. По време на състезанието в залата имало
медицински екип, но тъжителят не потърсил съдействие от него.
На същата дата било проведено заседание на дисциплинарната комисия към
БФД, на което се установило, че треньорите на ЦСКА Спортна академия Б.Б. и М.И. са
се опитали да се саморазправят със съдията С. В., а състезателят на отбора И.Б. отказал
да напусне татамито след приключване на схватката. Двамата треньори са наказани с
парична санкция от по 382 лева, а състезателят Б. - с лишаване от състезателни права
за три месеца и глоба от 255 лева, като отборът бил дисквалифициран от състезанието.
Вследствие на избутването с ръце от страна на подс. В. на ЧТ С. била
причинена контузия в областта на дясното око с ограничен по площ травматичен оток
на горен клепач и контузия на дясната очна ябълка с малък подконюктивален
кръвоизлив в горно носния квадрант на дясно око, съчетано с временно намалена
зрителна острота с дясно око.
Подс. С.В. е психично здрав, същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на разгледаните
събития подсъдимият е бил под влияние на силни отрицателни емоции, провокирани
от агресивното и предизвикателно поведение на участниците в инцидента, като
липсват данни за наличие на особено емоционално състояние, в смисъла на
физиологичен афект или уплаха и/или смущение.
Пред първоинстанционния съд св. М., в качеството си на генерален секретар на
БФД, представил оптичен носител, съдържащ запис на въпросната среща с участието
на състезателя Б. и подс. В. като арбитър, както и конфликтът след нея. Записът бил
изгледан в хода на съдебното следствие пред СРС в присъствието на страните, като от
него се потвърждава гореизложената фактическа обстановка.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Ст. В. В. (л. 70
от съд. д.) и показанията на свидетелите Н. Г. Б. (л. 47-48 от съд. д.), М.Х.С. (л. 48 от
съд. д.), Х. П. М. (л. 48-50 от съд. д.), И.В.Г. (л. 50 от съд. д.), Н.Г.Д.-Н. (л. 50-51 от съд.
д.), Е.Б.Д. (л. 51 от съд. д.), Ф.Ц.Ф. (л. 51 от съд. д.), Н.И.Ш. (л. 51-52 от съд. д.) и Х. Ц.
С. (л. 61 от съд. д.); писмените доказателства: лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 014239 от 18.03.2018 г. и допълнителен лист към него (л. 6-7 от съд. д.),
съдебномедицинско удостоверение № 211/2018 г. (л. 8 от съд. д.), служебна бележка с
изх. № 258/19.12.2018 г. от Българска федерация по джудо (л. 29 от съд. д.), сведение с
изх. № 259/19.12.2018 г. от Българска федерация по джудо (л. 30-31 от съд. д.),
протокол № 2 от проведено заседание на дисциплинарната комисия към БФД на
18.03.2018 г. (л. 32 от съд. д.), копия от схеми на проведените схватки от държавното
първенство по джудо и списъка на картотекираните играчи на английски език (л. 33-39
от съд. д.) и на български език (л. 46 от съд. д.), справка с изх. № 213/14.10.2019 г. от
БФД (л. 58 от съд. д.) и заверени копия от прокурорска преписка № 22517/2018 г. по
4
описа на СРП (л. 79-96 от съд. д.); веществени доказателства: оптичен носител с
надпис „БФД Джудо“ (л. 46 от съд. д.); способи на доказване: съдебномедицинска
експертиза П-30/2020 г. (л. 66-68 от съд. д.) и съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза (л. 112-126 от съд. д.).
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената
фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от
първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на
доказателствата по делото достигна именно до същите.
Показанията на всички свидетели са еднопосочни по отношение на това, че на
процесните време и място се провеждало състезание по джудо, при което един от
състезателите – И.Б. бил дисквалифициран, с оглед на което възникнал конфликт
между треньори и състезатели от отбора му, от една страна, и съдиите, които взели
решението за дисквалификацията, от друга страна. Но както е констатирал и
първоинстанционният съд, са налице съществени противоречия между тях по
отношение на поведението на ЧТ Ц.С. и дали е имало удар с юмрук в лицето му от
страна на подс. В..
Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на
свидетелите Х. М., И.Г., Н.Д.-Н., Е.Д., Ф.Ф. и Н.Ш. и обясненията на подс. С.В., тъй
като съвкупно преценени и съпоставени с изгледания в хода на първоинстанционното
съдебно следствие запис и писмените доказателства и доказателствени средства, те са
логически последователни, хронологично подредени и изграждат една
безпротиворечива картина на стеклите се събития. Подобно на първата инстанция, и
настоящата съзря противоречия между показанията на посочените свидетели и
показанията на свидетелите Н. Б., М.С. и Х. С., като обосновано първоинстанционният
съд е дал предпочитание на показанията на първата условно обособена група
свидетели и на обясненията на подсъдимото лице.
Първата група свидетели са преки очевидци на инцидента между подс. В. и ЧТ
С. и са категорични, че подсъдимият не е насял удар с юмрук в лицето на тъжителя.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил въз основа както на изложеното от
посочените свидетели, така и на изгледания запис, че инцидентът е предшестван от
агресивното поведение на съотборниците и треньорите на Б. и на ЧТ С., който
преминал с обувки пред трето татами и агресивно се насочил към подс. В..
Свидетелите Ф., М. и Ш., както и подс. В. еднопосочно уточняват, че ЧТ С. пръв
посегнал и хванал подсъдимия за реверите. В разпита си св. Д. е потвърдил, че е видял
как ЧТ С. посегнал с две ръце към подсъдимия, който се пазел и отстъпвал назад. От
изложеното от свидетелите Ф. и Ш. и подс. В. се изяснява по-подробно съответната
реакция на подсъдимия след хващането на реверите му и избутването му от ЧТ С., а
именно че подсъдимият също избутал тъжителя с две ръце, преди да бъдат разтървани
от намиращите се до тях хора.
От друга страна, районният съд правилно е оценил показанията на свидетелите
Б., Станинска и С. като такива, изхождащи от заинтересовани от неблагоприятен за
подсъдимото лице изход на делото лица, доколкото свидетелите С. са родители на
частния тъжител, а св. Б. е майка на състезателя И.Б., който е дисквалифициран от
процесното състезание заради споделеното от подсъдимия с колегите му, че същият ги
обижда. В същото време, показанията на тези свидетели са както взаимно
5
противоречиви, така и противоречат на кредитираните гласни доказателствени
средства, обсъдени по-горе, и на записа, изгледан в хода на първоинстанционното
съдебно следствие в присъствието на страните.
Както правилно е изяснил СРС, обсъждайки вътрешните противоречия на тази
група свидетели, в разпита си св. Б. заявява, че ЧТ С. попитал подс. В. защо „прецаква“
така сина й, при което подс. В. го ударил в лицето, след което някой от съдиите
дръпнал подсъдимия назад, а св. Б. го попитала какво прави и дали си дава сметка, че
го е ударил и има свидетели. Св. Станинска, от друга страна, излага различна версия,
че след като синът й преминал през татамито, подс. В. го спрял и попитал „ти накъде“,
а тъжителят му отговорил „защо“ и в следващия момент подсъдимият го ударил с
юмрук в дясното око, а тъжителят залитнал и друг състезател го прихванал, при което
подсъдимият се върнал, за да го удари втори път. Св. С. излага трета версия, че
подсъдимият без никакви обяснения нанесъл удар в главата с „тупаник“ на сина му, с
цел да го смачка, а след това искал да се върне да го „добие“.
С оглед на изложеното, въззивният съд, подобно на СРС, стигна до извод, че
действително е имало спречкване между подсъдимия и частния тъжител, но същото е
било инициирано от тъжителя, а подсъдимият не му е нанасял силен удар с юмрук в
областта на дясното око, както се твърди в тъжбата. Подсъдимият е засегнал с ръка
областта на дясното око на пострадалия, макар и с неголям интензитет и сила,
вследствие на което е получил травматични увреждания на дясното око. В тази връзка,
въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на
СМЕ, което изяснява тези травматични увреждания, довели до временно разстройство
на здравето на тъжителя, неопасно за живота. От експертното заключение се
установява, че травмата е вследствие на удар с неголяма сила с или върху твърд тъп
предмет с ограничена площ на контактната повърхност.
Настоящата инстанция се довери и на заключението на изготвената СППЕ, от
което се изяснява психическата годност на подс. В., както и че същият по време на
инкриминираните събития е бил под влияние на силни отрицателни емоции,
провокирани от ЧТ С., но не е бил в състояние на физиологичен афект или уплаха
и/или смущение.
Първоинстанционният съд правилно е установил правилата за провеждане на
състезания по джудо на територията на страна въз основа на приложеното по делото
сведение с изх. № 259/19.12.2018 г. от Българска федерация по джудо. От последното
се изяснява, че всяка схватка се ръководи от трима съдии – един арбитър, намиращ се
непосредствено на татамито при двамата състезатели, и двама странични съдии,
наблюдаващи срещата. Всички съдии имат равни правомощия и всяко решение се
взема с мнозинство от 2/3, като арбитърът само ръководи непосредствено срещата и
обявява решенията на съдийското мнозинство. Решението за дисквалифициране на
състезател се взема от трима съдии след задължителна консултация на арбитъра с
другите двама членове на съдийската тройка. Обявеното решение е окончателно и не
може да се отменя, но може да бъде подадена контестация от треньорите на съответния
клуб в 10-дневен срок, считано от срещата, въз основа на която да бъде наложено
дисциплинарно наказание на съдиите, допуснали нередност. От коментираното
сведение се изяснява и че навлизането на състезатели, треньори и публика на игралната
площ и присъствието им на съдийската маса е строго забранено, както и
нагрубяването, заплахите, физическата разправа и опитите за такава със съдийския
апарат от състезатели, треньори и представители на спортните клубове. Съгласно
правилата, при схватките състезателите са на татамито по спортен екип (кимоно) и
боси, а арбитърът – в строго официално облекло и без обувки.
Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдебният състав счита, че
6
същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира
същите. Другите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, че подс. С.В. не е осъществил състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК от обективна и субективна страна.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, първата
инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала подс. С.В. за
невиновен по повдигнатото му обвинение, поради наличие на хипотезата на неизбежна
отбрана. По делото е категорично и несъмнено изяснено, че ЧТ С. пръв е употребил
агресия, хващайки подсъдимия за реверите и избутвайки го, в отговор на което
подсъдимият се е защитил и от своя страна също го избутал с ръце. В този смисъл не са
налице основания въззивният съд да приеме различни или нови фактически положения
спрямо приетите от първата инстанция. Налице е започнало и незавършило нападение,
спрямо което подсъдимия се е защитавал.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от НК приложението на института на неизбежната
отбрана предполага съществуването на непосредствено и противоправно нападение
срещу личността на отбраняващия се или спрямо другиго. В хода на съдебното
следствие се установи, че подс. В. е бил обект именно на такова нападение и е
съществувала реална и непосредствена опасност за физическия му интегритет.
Поведението на ЧТ С. безусловно е застрашило интересите на подсъдимия, създало е
реална и непосредствена опасност от накърняване на личната му неприкосновеност и
физическа цялост. Чрез избутването на ЧТ С. с ръце, подсъдимият е реализирал
отбранително действие, целящо да защити своята лична неприкосновеност. В резултат
на това отбранително действие тъжителят е получил констатираните в СМЕ
увреждания, които по своята медико-биогична характеристика изпълват състав на лека
телесна повреда. В тази връзка съдът отчете, че отбранителното действие е съответно
на нападението. При това положение, като отчете от една страна естеството на
реалната опасност от нападение, а от друга реализираната защита от страна на подс. В.,
времето и мястото на деянието, както и всички фактори, които са били от естество да
повлияят на развоя на ситуацията, въззивният съд прие, че предприетото от
подсъдимия поведение на отбрана е било адекватно и необходимо.
Поради изложеното и настоящият въззивен състав приема, че действията на
подсъдимия не са противоправни, поради което не е налице осъществен състав на
престъплението по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Поради това, законосъобразно на
основание чл. 304 от НПК подс. В. е признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото обвинение.
С оглед изложеното и след като при цялостна служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушение на процесуалните правила или необоснованост.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
7
частния тъжител, както и отхвърлянето на гражданския иск като неоснователен.
На основание чл. 190, ал. 1 от НК частния тъжител следва да заплати и
разноските, направени от подсъдимия за адвокатско възнаграждение в хода на
въззивното съдебно производство – сумата от 600,00 (шестстотин) лева съгласно
договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.01.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
12380/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НК частния тъжител ЦВ. ХР. СТ. ДА
ЗАПЛАТИ на подсъдимия Ст. В. В. сумата от 600,00 (шестстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8