РЕШЕНИЕ
№ 22489
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110109967 по
описа за 2023 година
„*** АД е предявило против А. Т. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3450,07 лв., представляваща
главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, 46,27 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 16.03.2022 г. – 22.06.2022 г. и 97,52 лв., представляваща
наказателна лихва за периода 22.06.2022 г. – 27.10.2022 г., за които суми по ч. гр. д. №
58916/2022 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че на 27.06.2018 г. е сключил със „***/ ЕООД като кредитополучател и
А. Т. К. като солидарен длъжник Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/27.06.2018 г., по силата на който на „***/ ЕООД е предоставен кредит в размер на 3 500
лева със срок на погасяване до 27.06.2020 г., като при условията на чл. 12.2 от договора
същият е удължен за нов двугодишен период, считано до 27.06.2022 г. Сочи, че е
предоставил кредита в уговорения размер по банкова сметка на кредитополучателя. Излага,
че в периода 27.06.2018 г. – 04.02.2022 г. кредитът, отпуснат по кредитната карта, е усвояван
и погасяван многократно. Твърди, че просрочие по дължимата главница е допуснато на
16.03.2022 г., а падежът на задължението за връщане на отпуснатия кредит в пълен размер е
настъпил на 27.06.2022 г., след която дата кредитополучателят и ответницата в качеството
на солидарен длъжник не са погасили задълженията си по договора. По отношение на
направените от ответницата в заповедното производство възражения за неравноправни
клаузи в договора счита, че към момента на сключването му ответницата е едноличен
1
собственик и управител на кредитополучателя „***/ ЕООД, поради което се е задължила
солидарно с него, действайки като търговец, а не като физическо лице, поради което
разпоредбите на ЗПК не са приложими. Възразява срещу доводите на ответницата за
подправянето на подписа върху договора поради факта, че положеният подпис съвпада
напълно със спесимена на А. Т. К., представен при учредяване на „***/ ЕООД в ТР.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че с Постановление от 28.09.2023 г.
по пр. пр. № 2848/23 г. на САП е образувано досъдебно производство по материалите,
съдържащи се по пр. пр. № 1316/23 г. на СРП, за това, че на 27.06.2018 г. в гр. София е
съставен неистински частен документ – Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/27.06.2018 г. пред „*** АД с цел извършване на финансови операции – престъпление по
чл. 309, ал. 1 НК. Навежда аргументи, че вземането не се дължи, тъй като към момента на
сключване на договора кредитополучателят „***/ ЕООД не е осъществявал търговска
дейност, като същата е прекратена на 15.07.2017 г. Поради тази причина няма как ищецът да
сключи процесния договор с търговско дружество, което не е осъществявало дейност към
онзи момент. Счита, че на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 9, т. 12 и ал. 3, както и чл. 144, ал.
2, т. 1 и ал. 4, чл. 146 и чл. 147 ЗПП процесният договор е недействителен, тъй като съдържа
неравноправни клаузи, които не пораждат правни последици. Счита, че има качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП. Излага, че като солидарен длъжник в качеството си на
физическо лице по договор за кредит, по който кредитополучател е търговец, има право да
протИ.постави на ищеца лични възражения, попадащи в предметния обхват на защитата на
потребителите. Оспорва съдържанието на представената от ищеца справка по чл. 366 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С Договор №*/27.06.2018 г. за Кредитна карта за бизнес клиенти, сключен между „***
АД и „***/ ЕООД (клиент) и А. Т. К. (солидарен длъжник), банката открива на името на
клиента Картова сметка и издава кредитна карта. Размерът на разрешения кредитен лимит е
3500 лева със срок на ползване и револвиране до 27.06.2020 г. при месечен лихвен процент
от 1,6%. Предвидени са такси за администриране на неизплатени в срок задължения, за
надвишен кредитен лимит и за годишно обслужване съгласно Тарифата. Датата на
издължаване е до 15-то число на календарния месец, следващ периода на клиентските
плащания.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
съгласно Договор */27.06.2018 г. за Кредитна карта за бизнес клиенти „*** АД издава на
клиента „***/ ЕООД, представлявано от управителя А. Т. К. и на солидарния длъжник А. Т.
К. основна кредитна карта VISA Business с размер на кредитния лимит 3500 лв.
Първоначално усвояване по кредитната карта е извършено на 06.08.2014 г. на основание
Договор за КК № 6/30.07.2014 г. /извънпроцесен/. Първоначално усвояване по процесния
договор в класическия смисъл всъщност не е имало - Договор за Кредитна карта № * от
27.06.2018 г. в икономически смисъл и съгласно представените данни и справки от
2
кредитора е продължение на предхождащите го Договор за кредитна карта № 6/30.07.2014 г.
и Анекс 1 от 24.03.2015 г., доколкото движението по договора стартира с баланса от
предходните периоди и началното салдо по процесния договор е формирано от салдото по
предходните договорни отношения. Установено е състояние на дълга към 28.10.2022 г., както
следва: просрочена главница в размер на 3450,07 лв.; възнаградителна лихва за периода
16.03.2022 г. - 22.06.2022 г. в размер на 46,27 лв.; наказателна лихва за периода 22.06.2022 г. -
27.10.2022 г. в размер на 97,52 лв.
По повод направено оспорване на истинността на процесния договор за кредит е
изслушана съдебно-графическа експертиза, според която подписите за „Клиент:“ в
страниците на представения Договор № */27.06.2018 г. за Кредитна карта за бизнес клиенти
са положени от А. Т. К., от чието име изхождат.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на предявените искове по делото ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление,
по което е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; обявяването
на предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на непогасената му
част; действителност на оспорените клаузи, както и че са индивидуално уговорени, а във
връзка с релевираното възражение за изтекла погасителна давност наличието на основания,
водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Доколкото във връзка с възражението за неистинност на процесния договор е било
образувано досъдебно производство съдът намира, че изявленията на прокурора не го
обвързват, доколкото няма данни да се е развило съдебно производство, за да се приложи чл.
300 ГПК, поради което и съдът счита, че следва да се довери на изводите на вещото лице по
изслушаната по делото почеркова експертиза и да приеме, че процесният договор за
кредитна карта е автентичен и е подписан от ответницата.
Ответницата е навела възражения за неравноправност на клаузи от договора, поради
което същият следва да се счита за недействителен. Следва да се изтъкне, че по отношение
на процесния договор не са приложими правилата на ЗЗП, доколкото същият е сключен с
търговско дружество, независимо че солидарен длъжник по него е физическо лице, поради
това последното не може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Независимо от това не се установява да е налице протИ.речие с чл. 143
ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между правата и
задълженията, клаузите на договора не протИ.речат на посоченото в чл. 143 ЗЗП относно
случаи на неравноправни клаузи.
От събраните по делото писмени доказателства и заключениeто на ССчЕ се установява,
че на 27.06.2018 г. между ищеца и ответницата е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредитна карта, по който ищецът е предоставил възможност на ответницата за
3
усвояване на суми с кредитен лимит до 3500 лева, като ответницата е усвоила, но не е
погасила суми в размер на 3450,07 лева и е изпаднала в забава за връщане на тази сума,
както и на възнаградителна лихва за периода 16.03.2022 г. – 22.06.2022 г., като в следствие
на това се е натрупала наказателна лихва за забава, уговорена в договора.
По делото се установява, че срокът на ползване и револвиране по договора е изтекъл,
като сума в размер на 3450,07 лева не е възстановена. Съгласно чл. 8.1. от договора клиентът
заплаща на банката лихва за усвоената сума, начислявана върху сумата на дълга ежедневно
от датата на всяко усвояване.
С оглед изложеното, изводите и изчисленията, направени в ССчЕ, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, доколкото вещото лице е посочило, че
към 28.10.2022 г. се установява просрочена главница в размер на 3450,07 лв.;
възнаградителна лихва за периода 16.03.2022 г. - 22.06.2022 г. в размер на 46,27 лв.;
наказателна лихва за периода 22.06.2022 г. - 27.10.2022 г. в размер на 97,52 лв.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 143,76 лева – държавни такси за исковото и заповедното производства, 250 лева –
депозит за експертиза и 637,88 лева – адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното
производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ АД, ЕИК **, срещу А. Т. К.,
ЕГН *** по реда на чл. 422 ГПК искове, че А. Т. К. дължи на *** АД, на основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: --лв., представляваща
главница по Договор за Кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, ... лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 16.03.2022 г. – 22.06.2022 г. и ... лв., представляваща
наказателна лихва за периода 22.06.2022 г. – 27.10.2022 г., за които суми по ч. гр. д. №
58916/2022 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ****, да заплати на „*** АД, ЕИК **, на основание на чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от ... лева - разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4