№ 68
гр. Разград, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20243330200199 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от К. Д. С. от гр. Разград срещу Наказателно постановление
№24-1873-000088 от 19.03.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР – Разград, РУ Разград, с
което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането за
нарушение на същия текст му е наложено административно наказание глоба в размер на
400лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище жалбата се поддържа.
Наказващия орган не се явява, не се явява и представител. В писмено становище
се излагат доводи за неоснователност на жалбата
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №24-1873-000088 от 19.03.2024г. на
Началник Сектор към ОДМВР – Разград, РУ Разград на жалбоподателя на основание чл.
638, ал.3 от Кодекса за застраховането за нарушение на същия текст му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№GA877205/03.03.2024г. съставен на жалбоподателя от полицай при РУ към ОД на МВР
гр. Разград. Обстоятелствата по акта са отразени впоследствие в наказателното
1
постановление, в което е отразено, че на 03.03.2024г. около 23,40 ч. в гр. Разград по
бул.Априлско въстание до кръстовище с ул. Цар Симеон, при извършена проверка се
установило, че жалбоподателят управлява лек автомобил «Дачия Сандеро» с рег. №******,
собственост на Д. К. С. от гр. Разград, като при проверката се установило, че за автомобила
няма сключена задължителна отговорност «Гражданска отговорност». Като нарушение е
прието, че жалбоподателят, като лице, което не е собственик, управлявал МПС, във връзка с
чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите.
Пред РРС е разпитана като свидетел Т. Я., полицейски служител
/актосъставител/, която чрез показанията си потвърждава изложените в акта и НП
обстоятелства. Сочи, че при самата проверка от съответна база данни било установено, че за
автомобила няма сключена застраховка. Не е спорно, че към момента на проверката за
процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка «Гражданска
отговорност», която да е действаща съм момента на проверката. Представено е копие от
застрахователна полица, от която е видно, че на следващия ден /04.03.2024г./ такава
застраховка е сключена, но това е станало вече след проверката. С оглед на това съдът
приема за доказано, че действително към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал автомобила, без за същия да е сключена задължителна застраховка «Гражданска
отговнрност» на автомобилистите.
Изложените обстоятелства обуславят от правна страна следното. При издаване
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
спазени процесуалните правила – същите са издадени от компетентни органи и в
предписаната от закона форма. Не са налице несъответствия, както неоснователно се сочи в
жалбата. Няма неяснота по отношение на актосъставителя /записана с различна фамилия в
НП/ и именно лицето съставило акта е призовано и разпитано в съдебно заседание. С оглед
данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е управлявал
автомобил, който не е бил негова собственост, като към момента на проверката за
автомобила управляван от жалбоподателя, не е бил налице сключен и действащ договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. Същата
застраховка е била задължителна по смисъла на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и това, че
собственикът на автомобила не е изпълнил това си задължение, не оневинява
жалбоподателя. Жалбоподателят носи отговорност на собствено основание – за това, че е
управлявал автомобил, за който такава задължителна застраховка не е сключена. Не могат
да се приемат доводите, че жалбоподателят, понеже автомобилът не е негов, то нямало как
да има такъв вид застраховка. Отговорността, както се каза, е за управление на автомобил, за
който няма сключена застраховка, при това имено автомобил, който не е собственост на
жалбоподателя. Не може и да се изтъква евентуално незнание на жалбоподателя за това
обстоятелство. Именно защото автомобилът не е негов, то жалбоподателят е следвало по
един надежден начин да се информира за тези обстоятелства. Жалбоподателят явно не се е
2
информирал адекватно, т.е. допуснал е небрежност, в което се състои и неговата виновност.
Не е налице маловажност на случая. Това, че застраховката все пак е сключена в деня след
проверката не може да обуслови такъв извод, защото нарушението вече е било факт.
Нарушенията от посочения вид са крайно чести, дължат се на една непростима небрежност
или дори незаинтересованост, възможните последици от която няма нужда да се
коментират. Поради това в конкретния случай не може да се говори за маловажност. Ето
защо съдът намира, че жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.638, ал.3
от КЗ. Наложеното му наказание е в абсолютноопределения размер. Поради всичко
изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
В случая от страна на наказващия орган се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ОДМВР Разград сумата от 100 лв за съдебни разноски – юрисконсултско
възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1873-000088 от
19.03.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР – Разград, РУ Разград, с което на
жалбоподателя К. Д. С. от гр. Разград на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането за нарушение на същия текст му е наложено административно наказание
глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА К. Д. С. от гр. Разград ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 100 лв за
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3