№ 254
гр. Видин, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200585 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д , т. 1 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
„Мойра“ ООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ул. „Бдин“, № 2, представлявано от ЕМ. Т. АНТ. - управител, против
Наказателно постановление № 05-2100023 от 17.12.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда – „имуществена санкция“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема становище в с.з да се отмени НП като незаконосъобразно
и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с.
з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
1
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.10.2021г. около 15.20 ч. при проверка на място в обект Ретро бар
„Хавана клуб“, с адрес : гр. Видин, ул. „Бдин“, № 2, че лицето В Р И работи
от 23.08.2021г. като сервитьор към „Мойра“ ООД, стопанисващо обекта, с
фиксирано работно време и месечно трудово възнаграждение от 650 лв., без
отношенията между лицето и работодателя да са уредени като трудови
правоотношения и без да има сключен договор.
С представения и приет по делото от съда граждански договор от
20.09.2021г. е уговорено между страните „Мойра“ ООД и В И, че
възложителят възлага, а изпълнителят приема да участва в отсервирането и
дезинфекцирането на празните чаши, да дезинфекцира след всеки клиент
масите, столовете, дръжките на вратите и други с дезинфектант в обект –
Ретро бар „Хавана клуб“ всеки ден в часове, определени от управителя, като
възложителя ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 650 лв.
до 15-то число на следващия месец, като изпълнителят се задължава да
извърши посочената в договора работа в срок до 15.10.2021г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А Ш-Т -
актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и
ще следва да бъде отменено.
Според принципа, уреден в Кодекса на труда при предоставянето на
работна сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения -
чл. 1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма.
Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се
2
договорили за извършване на определена работа и постигането на определен
трудов резултат, при който изпълнителят да получи определено и
предварително договорено възнаграждение за същия този трудов резултат. В
тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива,
оформяни и като граждански договори за изработка, за поръчка, за услуга и
пр.
В конкретния случай изложените фактически констатации, видно от
данните по делото, са направени въз основа на резултати от проверка, като за
да издаде обжалваното НП, наказващият орган е приел, че лицето В И е
осъществявало дейност във връзка с полагането на труд, която е имала
характер на трудово правоотношение. Този извод обаче не се подкрепя по
безспорен начин от приложените по делото както писмени, така и гласни
доказателствени материали. Фактът, че по време на проверката за лицето е
установено, че е извършвало работа, като не е имало сключен писмен трудов
договор е безспорен, но той, съпоставен със също така безспорно установения
по делото факт и, че същото това лице е изпълнявало някаква конкретна
работа, не е достатъчен да обоснове извода, че Иванова се явява служител на
дружеството и е извършвала фактически трудова дейност, характеризираща
се с определени работно място, работно време, получавано трудово
възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина.
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля
на страните. Трудовият договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни
белези със създадената ал. 2 на чл. 1 от КТ, в която разпоредба се посочва, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и
единствено като трудови правоотношения. Съгласно легалното определение
трудовият договор е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените и трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд. По силата на трудовия
договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а
предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат,
3
също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. От
значение за изхода на спора е, какъв е видът на извършваната от Иванова
работа, като при извършването създадени ли са трудови правоотношения по
смисъла на Кодекса на труда между изпълнителя и възложителя по
представения граждански договор по делото. В последния договор от
20.09.2021г. е уговорено между страните Мойра ООД и В И, че възложителят
възлага, а изпълнителят приема да участва в отсервирането и
дезинфекцирането на празните чаши, да дезинфекцира след всеки клиент
масите, столовете, дръжките на вратите и други с дезинфектант в обект –
ретро бар „Хавана клуб“ всеки ден в часове, определени от управителя, като
възложителя ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 650 лв.
до 15-то число на следващия месец, като изпълнителят се задължава да
извърши посочената в договора работа в срок до 15.10.2021г. Докато
трудовият договор, както бе посочено има за предмет престиране на работна
сила, то договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет
насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне
определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и
предварително договорено възнаграждение, тоест договорът за изработка е
договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-
възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено
възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден
характер и вида на дължимата престация, договорът за изработка е твърде
близък по своите характеристики с трудовия договор, а също и с договора за
услуга /поръчка/. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв,
се състои в елементите работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната
зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за
изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и
да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание
на изпълнителя, затова, че последният се е отклонил от уговореното, нито
пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.
За яснота следва да бъде посочено, че разликата между трудов и граждански
4
договор е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на
ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че разграничението е в
зависимост от предмета на сключения договор. Ако между
гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов
резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански,
чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор
е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е
длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно
време, работно място, налице са най-съществените белези, които
характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда
на КТ.
От казаното по горе, може да се направи обоснован извод, че
съществуването на трудово правоотношение в конкретния случай не е налице.
Поради което няма как да бъде споделено задължението определено от
административнонаказващия орган по отношение на ООД да сключи трудов
договор с работника преди постъпването му на работа, задължение
произтичащо от разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Не е възможно и е
неприемливо Д "ИТ" само от една извършена проверка да прави обосновани
изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при определени
условия - определено работно място и длъжност, спазване на трудова
дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника,
определена продължителност на работното време, договорено трудово
възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като трудово, още
повече като се имат предвид установените по делото обстоятелства. В
конкретния случай се касае именно за облигационни отношения, по силата на
които е договорен определен трудов резултат, след изпълнението на който се
дължи заплащане на предварително уговорена сума.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
5
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2100023 от 17.12.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което
на жалбоподателя „Мойра“ ООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Бдин“, № 2, представлявано от ЕМ. Т. АНТ. -
управител е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда –
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин да
заплати на „Мойра“ ООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. „Бдин“, № 2, представлявано от ЕМ. Т. АНТ. - управител,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6