Определение по дело №77/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700077
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                        № 43        30.01.2020г.       град Стара Загора

 

 

           Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар                                                                                                         и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    частно административно дело № 77 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производство е по реда на чл. 60, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).  

Образувано е по жалба на „Сони А 22” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бузовград, община Казанлък, ул. „Васил Левски” № 23,  представлявано от управителя А.Я. Х., против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0032429 от 20.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, по съображения за неговата необоснованост, недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите за разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, не са посочени конкретни фактически съображения за необходимостта от това предварително изпълнение. Счита, че допуснатото нарушение само по себе си не може да обоснове извод за съществуването на основания за предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, като с разпореденото в този смисъл се ограничават правата на субекта в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. С подробно изложени в жалбата съображения за липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, е направено искане да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, като бъде постановено и спиране на допуснатото предварително изпълнение на мярката.  

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив  в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни съображения.

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60 ал.5 от АПК, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

От приложените към жалбата и от представените с административна преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

 

Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0032429/ 14.01.2020г.,  съставен от служители на ГДФК, ЦУ на НАП, на 14.01.2020г. е извършена проверка на търговски обект – баничарница /бърза закуска/, находящ се в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Пазарска” и ул. „Парчевич”, стопанисван от „Сони А 22” ЕООД. При проверката в 08.38 часа била извършена контролна покупка на 2 броя геврек със сусам на обща стойност 2.20лв., 1бр. „болярска баница” на стойност 1.40лв. и 2 бр. айрян на обща стойност 1.20лв. или всичко на обща стойност 4.80лв., платени в брой на лицето С. А.М. – продавач, от К.Б. – проверяващ, преди легитимация. За извършената продажба не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. При проверката се установила и разлика между разчетената касова наличност от ФУ  /75.70 лева/ и фактическата наличност на парични средства /472.90лв./, при първоначално въведена сума в касата в размер на 50.00 лева или разлика от 397.20 лева. В протокола са посочени вида на осъществяваната в обекта дейност, местонахождението и капацитета на търговския обект, асортимент, вид и цени на предлаганите стоки /произведени в обекта тестени изделия; безалкохолни и други напитки/, работно време и др.

 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0032429 от 20.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „Сони А 22” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Пазарска” и ул. „Парчевич”, стопанисван от „Сони А 22” ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 14.01.2020г., в 8.51 часа на търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - баничарница, находящ се в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Пазарска” и ул. „Парчевич”, стопанисван от „Сони А 22” ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката била извършена контролна покупка на 2 броя геврек със сусам на стойност 2.20лв., 1бр. „болярска баница” на стойност 1.40лв. и 2 бр. айрян на стойност 1.20лв. или всичко на обща стойност 4.80лв., заплатени в брой на лицето Севдалина Антова Митева – продавач, от Калина Минкова Бонева – проверяващ орган по приходите, преди легитимация. За извършената продажба не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DТ723608 и ИН на ФП 02723608, нито от кочан с ръчни касови бележки. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0032429/ 14.01.2020г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Сони А 22” ЕООД, не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Сони А 22” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Пазарска” и ул. „Парчевич”, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

 

На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване на обект”, мотивирано с необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и поради следното: 1. За да се защити особено важен държавен интерес, а именно спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен, и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Обосновано е, че нарушението има негативни последици за фиска, тъй като не позволява да се установи фактически реализирания оборот на проверявания търговец. Сочи се, че неиздаването на съответен документ за извършваните продажби в търговския обект, с възможност за реализиране на високи обороти, предвид местонахождението му, вида на предлаганите стоки на достъпни цени /богат асортимент на продаваните тестени изделия, безалкохолни и други напитки/ и т.н, както и установената при проверката разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава от 397.20 лева в рамките на два часа от началото на работното време на обекта, представляваща индикация и за други извършени нарушения, свързани с неиздаването на фискален касов бон, води до извода, че с това си поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.  

Необходимостта от предварително изпълнение се свързва и с начина на организиране на отчетността на търговеца, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитането на приходите от негова страна, а също така и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти. Като основание за допускането на предварително изпълнение на ПАМ е възприета и възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и реализацията на преследваната с мярката цел по превъзпитаване на поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика. Сочи се и че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда - съществено отклонение от данъчно облагане и да се препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот в цялост.

          В обобщение е посочено, че конкретните факти обосновават наличието на основания за допускане предварителното изпълнение от гл.т на особено важен държавен интерес от незабавното преустановяване на противозаконната практика в дейността на проверяваното лице.

 

При така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:

 

На оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ за продажба е относимо задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка. Възприемайки установеното на място в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба от наредбата, като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-47-0032429 от 20.01.2020г. принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, наложената принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане, както е в случая, при наличие на предпоставките, въведени с чл. 60, ал.1 от АПК.  За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази налице ли е някоя от предпоставките, включени в хипотезата на 60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

 

Оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ съответства на изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – обоснована е нуждата от защита на особено важен държавен интерес /а именно интереса за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, съотв. за правилното определяне на реализираните от същия доходи и респ. размера на неговите публични задължения/, както и съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Противно на твърдението на жалбоподателя актът съдържа конкретни и относими факти и съображения, основани на констатациите от извършената в обекта проверка, за обосноваване на извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на  чл.60, ал.1 от АПК, с оглед нуждата от предприемането на мерки за защита на фиска, посредством които да се предотврати незабавно невъзможността за проследяване на реалните обороти на търговеца, съответно приходите от реалните продажби.

 

Въз основа на представените по делото документи съдът приема, че е доказано съществуването на необходимост от защита на особено важен държавен интерес и опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни и трудно поправими вреди, като материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните съображения:

 

Действително превантивният характер на ПАМ, противно на приетото от решаващия административен орган, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка. Вярно е и че законодателят не презумира наличието на особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения, свързани с неспазването на  реда или начина за издаване на съответен документ за продажба на стоки или услуги, респ. при налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя допускането на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК.

Нуждата от допускане на предварителното изпълнение в случая се свързва с необходимостта от защита на особено важен държавен интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК, какъвто е интересът на държавата от надлежното регистриране и отчитане на приходите от задълженото лице и заплащането на данъци върху действителния им размер, както правилно е приел административният орган. Регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки или услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при получаване на плащане от клиент. Неизпълнението на това задължение, имащо за последица нерегистриране и неотчитане на приход от продажби чрез фискално устройство в проверявания обект, каквото е било установено в случая, засяга посочените по-горе важни държавни интереси. Пропускът на търговеца, като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, да регистрира извършена касова продажба на стоки,  съгласно установеното в ПИП  сер. АА № 0032429/ 14.01.2020г., наред с анализа на констатираните от проверяващите обстоятелства, вкл. съществуването на значителна сума неотчетена с фискалното устройство касова наличност, прави вероятно да са извършени и други нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализирани приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци респ. да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за републиканския бюджет. Наличието на защитим интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК не се обосновава с размера на неотчетената продажба, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста на другите констатирани при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на констатираното нарушение, имащо за последица  укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. Предвид на изложеното съдът намира, че е налице е особено важен държавен интерес, защитата на който разпореждането за предварително изпълнение на мярката цели. С оглед установената в търговския обект съществена разлика между наличните парични средства в касата и тези, отразени във ФУ /472.90 лева фактическа касова наличност, от които само 50 лева въведени пари в касата, а по данни от ФУ – 75.70 лева т.е разлика от 397.20 лева, формирана за по-малко от два часа работа на обекта, която разлика сочи наличието и на други нерегистрирани и съответно неотчетени приходи от продажби на стоки  в обекта в деня на проверката, административният орган правилно е приел, че създадената организация в търговския обект води до отклонение от установени правни регламенти, което не позволява да бъдат проверени реализираните от търговеца продажби и правилното определяне на реализираните приходи, съответно и размера на публичните му задължения, от което за фиска могат да произтекат значителни и трудно поправими вреди. Това именно е обусловило и разпореждането на предварителното изпълнение на ПАМ - за предприемане на мерки за защита на фиска, посредством които да се предотврати незабавно възможността за укриване на реалните обороти на търговеца, съответно на приходите от реализираните продажби.

 

Ето защо и предвид обстоятелството, че нарушението е констатирано в обект с възможност за реализиране на високи обороти от голям брой потенциални клиенти при значителна по обем търговска дейност /с оглед местонахождението на обекта – в централната част на гр. Стара Загора; вида и асортимента на предлаганите стоки на достъпни цени и при постоянно търсене/, значителната стойност на установената касова разлика, индицираща и други случаи на неиздаване на фискален бон за реализираните продажби, фактически и доказателствено обосновано се явява съществуването на особено важен държавен интерес и вероятност от закъснението на изпълнението на ПАМ да последват трудно поправими вреди от гл. т възможността за правилна преценка на дейността по регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги и правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи, съответно и размера на публичните му задължения. Това съставлява основание по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускането на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. Налагането на ПАМ цели и да се предотврати укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане, поради което всяко отлагане във времето би било пречка за постигане на целите на мярката. С оглед на което жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Според чл. 60, ал. 6 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Удовлетворяване на направеното искане за спиране предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на защита спрямо държавния интерес. В случая наличието на такъв особено важен за оспорващия интерес равен по степен на значимост на държавния, за защита на който да се приеме, че се следва спиране на предварителното изпълнение, нито е обоснован, нито доказан. Предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК с оглед на което следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗНПАМ.

 

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 200 лева следва да бъде частично уважено, като в тежест на жалбоподателя „Сони А 22” ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. 

 

Водим от гореизложеното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сони А 22” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бузовград, община Казанлък, ул. „Васил Левски” № 23,  представлявано от управителя А.Я. Х., против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0032429 от 20.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сони А 22” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бузовград, община Казанлък, ул. „Васил Левски” № 23,  представлявано от управителя А.Я.Х., за спиране на допуснатото предварителното изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0032429 от 20.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Сони А 22” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бузовград, община Казанлък, ул. „Васил Левски” № 23, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите – София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДДС.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: