Решение по дело №15507/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5272
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20181100515507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.07.2019 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                       

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ          

         мл. с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15507 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 444147/04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 63996/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, е признато за установено по отношение „С.в.“ АД, че Ц.Р.Я., не му дължи сумата от 868, 10 лв., представляваща цена на доставена питейна вода и такса за отвеждане на отпадъчни води за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. относно имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*********, с кл. № ********** поради това, че вземането е погасено по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 352, 40 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – „С.В.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е установено, че сумата от 603, 52 лв. е отписана от счетоводството на ответника, поради което счита, че липсва правен интерес от предявяване на иска относно това вземане, поради което искът е процесуално недопустимо. Отписването от счетоводството на дружеството е извършено преди завеждане на делото. С депозирания писмен отговор по делото изрично е заявил, че не претендира от ищеца сумата от 603, 51 лв. за исковия период. Това вземане не е вписано в счетоводните му книги, които са редовно водени, това вземане не съществува в обективната действителност. Тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по същество относно вземане, което не съществува, счита, че то е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.    

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата – Ц.Р.Я., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно с обжалваното решение съдът е приел, че за процесните вземания на ответника се прилага кратката 3 - годишна давност. Съгласно съдебната практика на ВКС и ВАС отписването от счетоводните книги по реда на чл.37 ЗКПО не съставлява опрощаване на дълг по смисъла на чл.108 ЗЗД, което се осъществява с договор, сключен между кредитора и длъжника. Неправилно СРС е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че с писмо № И-103/18.02.2016 г. ответникът я уведомява, че е начислило и претендира доплащане на сумата от 4 717, 26 лв. за доставени ВиК услуги на обитавания от нея недвижим имот за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2006 г. Оспорила е съществуването на задължение в нейна тежест в претендирания от ответника размер. В началото на 2017 г. ответникът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист, във връзка с което е постановена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2017 г. по ч. гр. д. № 6694/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав за вземане в размер на 3 081 лв. неплатена сума за потребена вода през периода 09.08.2008 г. - 28.12.2016, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 2 101, 98 лв. за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г., както и сумата от 515, 09 лв. - разноски по делото. Подала е възражение срещу постановената заповед за изпълнение. С разпореждане от 17.03.2017 г. постановената заповед за изпълнение е обезсилена от съда. Тъй като ответникът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и претендира горепосочените вземания, за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване, че не дължи сумата от 1 178, 10 лв.  за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2019 г., описани по фактури, които са изпратени на ищцата от ответника. Твърди, че за периода 26.03.2012 г. - 15.11.2012 г. е платила сумата от 310 лв., като е погасила задълженията са за този период чрез плащане. Остатъкът възлиза на 868, 10 лв., начислени за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. за клиентски № **********, които са погасени по давност. Към момента ответникът продължавал да претендира тези суми, което обуславя правия й интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“ ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 868, 10 лв. за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г., поради изтекла погасителна давност, като й присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищцата е правила регулярни плащания от 28.03.2012 г. до 30.03.2015 г. На основание чл.116, б„а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Счита, че плащането на сумите за доставена и потребена в процесния имот вода следва да се приеме като признание за съществуването на задължение към ответника. Твърди, че по отношение размера на исковата сума през 2017 г. ответникът е извършил по реда на чл.37 ЗКПО и сл. отписване на вземания, натрупани до м.03.2012 г., сред които е и процесното задължение. Твърди, че фактурираната и дължима сума от ищцата е за периода 30.03.2011 г. до 19.10.2012 г. и възлиза на 219, 97 лв., т. е. не претендира по - голямата част от заявеното вземане от ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен ин недоказан.  

Видно от представения по делото нотариален акт № 122, том I, рег. № 03478, дело № 119/20.03.2009 г. П.К.Я. е дарила на майка си Ц.Р.Я. процесния апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж. к. „*****“, бл.*********, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 64.78, заедно с принадлежащото мазе № 12 с площ от 2.40 кв. м.

До ищцата е изпратено писмо от ответника № И-103/18.02.2016 г., с което я уведомява, че актуалния размер на непогасените вземания за процесния апартамент за клиентски № ********** възлизат на 4 717, 26 лв. за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2016 г.

На 09.02.2017 г. по ч. гр. д. № 6694/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ищцата за сумата от 3 081, 41 лв. - главница за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 2 101, 98 лв. - лихва за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г. и сумата от 515, 09 лв. - разноски по делото.

С разпореждане № 66252/17.03.2017 г,. постановено по горепосоченото дело, съдът е обезсилил постановената заповед, като е удостоверено, че разпореждането е влязло в сила на 06.04.2017 г.

По делото е представена справка за състоянието по партиден № 10030211911 за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2016 г. на името на К. Б.Я..

Съгласно удостоверение за наследници № 001096/04.06.2007 г. К.Б.Я.е починал на 19.05.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон Ц.Р.Я. - съпруга; Д.К.Я.- син и П.К.Я. - дъщеря.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че съгласно ЗКПО в счетоводството на ответника са взети счетоводни операции за отписване на вземания до м.04.2018 г. В ответното дружество вещото лице е установило, че по партида с клиентски № ********** има следните отписвания: на 27.03.2017 г. е извършено отписване на сумата от 928, 73 лв., от които: 849, 23 лв. - главница и 78, 80 лв. - лихва. Извършеното отписване е за периода 09.08.2008 г. до 28.04.2017 г. На 03.04.2018 г. е извършено второ отписване на сумата общо от 2 023, 18 лв. - лихва за периода 02.04.2009 г. - 29.12.2016 г.  за извършване на корекция по решение на СРС по гр. д. № 59034/2016 г. На 03.04.2018 г. е извършено трето отписване на сумата от 1 010, 08 лв. - главница за периода 02.02.2009 г. - 24.01.2011 г. за извършване на корекция по решение на СРС. За периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. са извършени отписвания в общ размер от 1 030, 81 лв., от които 603, 51 лв. - главница и 427, 30 лв. - лихва. Извършеното отписване по реда на чл.37 ЗКПО и решението на СРС по гр. д. № 59034/2016 г. Отписването на задължения се прилага, когато е изтекла давността на задължението. След извършените отписвания дългът на ищцата е за периода 29.03.2012 г. - 28.02.2018 г. и възлиза на 1 784, 03 лв., от които: 171, 92 лв. - лихви и 1 612, 11 лв. - главница. Извършените плащания на задължения за ВиК услуги от ищцата по партида с клиентски № ********** за периода 28.03.2012 г. - 30.05.2015 г. са в размер на 789, 78 лв. за тези суми не е упоменато по кои фактури се плаща, поради което сумите се отнесени към най-старите задължения за период, предхождащ исковия.

В проведеното на 16.05.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. отписването е частично. От ответника обяснили, че това е въведено в счетоводната програма - след изтичане на три години се заличават вземанията, отразени там. Не са посочили решение на ръководен орган за отписване на сумите. вещото лице няма информация откога това е въведено в счетоводната им система.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на обжалваното решение и неговата правилност:

Липсва спор между страните, че са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. 

Нормата на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда задължение за всички В и К оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

В случая ищцата не са се възползвала от тази възможност, следва да намери приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответниците с изтичането на посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).

Ето защо ищцата има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/12011 г. по описа на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на посочената норма и за тях се прилага тригодишна давност.

Разпоредбата на чл.120 ЗЗД предвижда, че давността не се прилага служебно. С оглед на това, съдът следва да съобрази изтеклата погасителна давност, само ако е налице възражение за това. В разглеждания случай ищцата се позовава на изтекла погасителна давност с исковата молба.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая изискуемостта настъпва в 30 –дневен срок от датата на фактуриране, предвид чл.31, ал.2 от Общите условия на ищеца. С оглед на това процесните вземания на ответника за исковия период: 30.03.2011 г. – 19.10.2012, са погасени по давност към момента на завеждане на делото13.09.2017 г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 13.09.2014 г.

Жалбоподателят релевира довод, че след като сумата от 603, 51 лв. е отписана от счетоводните му книги, то дружеството е манифестирало липсата на претенции по отношение на процесните вземания, поради което предявеният иск в тази му част е недопустим.

Извършените счетоводни записвания от ответника не са достояние на ищцата, поради което отписването на посочения дълг от страна на кредитора по реда на чл.37 ЗКПО няма отношение при извършване на преценка относно наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на иска, предмет на делото. Правно релевантно е обстоятелството, че ответникът е предприел активни действия за събиране на тази сума по съдебен ред, като е инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която включва вземания, сред които са и процесните. Обстоятелството, че постановената заповед е обезсилена от заповедния съд и производството по делото е прекратено, не се явява процесуално пречка кредиторът относно да предприеме действия по принудително събиране на процесуните суми. Отделно от това същите фигурират в сайта на ответника като дължими. Това от своя страна обуславя правния интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск, с оглед внасяне на яснота и определеност в отношенията й с ответника относно липсата на дълг по отношение на процесните вземания.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че липсата на спор между страните се потвърждава и от направеното признание на иска с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. С писменият отговор предявеният иск е оспорен от ответника изцяло по основание и размер, като са изложени съображения относно прекъсване на давността.

По изложените съображения въззивният съд счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, поради което същият е процесуално допустим. Ето защо като е разгледал по същество този иск, решаващият съд е постановил допустим съдебен акт. Доколкото разглежданите вземания са погасени по давност, предявеният иск се явява основателен. 

Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 444147/04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 63996/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, ж. к. „******4“, ********, да заплати на Ц.Р.Я., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис – партер – адв. Р.Р., сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство. 

Решението не  подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

                                       

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.