Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9402 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Д.С.М. против ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ гр.София осъдителен иск за сумата 150 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва от деня на увреждането 25.04.2017г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са
за настъпило на 25.12.2016г. в района на пътен възел с ул.Околовръстен път
пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от Г.Я.Р., като водач на
л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, и в резултат на което починала пътничката в
него Н.Т.Р.. Ищцата е майка на починалата, която твърди да е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания като последица от
смъртта на дъщеря си и за репарирането им предявява иск против ответника, в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач. Претендира законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане, както и разноски по делото.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на иска с оспорване водача на автомобила виновно да е причинил
ПТП, претърпените от ищцата неимуществени вреди и прекомерност на
претендираното обезщетение. Противопоставя възражение за съпричиняване от
страна на починалата с твърдение да е била без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П, поради което смъртта настъпила поради механично
задушаване при притискането на корема и гръдния кош от тежестта на автомобила.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ответникът признава да е обвързан
от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******* сключен на 13.11.2016г., с който за
срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на
уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Уважаването на иска предпоставя
доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно
деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите,
подлежащ на доказване от ищцата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия
причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в
доказателствена тежест на ответника.
По делото не се спори относно това,
че на 25.12.2016г. в гр.София в района на пътен възел с ул.“Околовръстен път“ настъпило
ПТП, при което л.а.Фолксваген Голф с ДК *******, управляван от Г.Я.Р., излязъл
извън пътното платно и се преобърнал в крайпътно дере. В автомобила като пътник
на предна дясна седалка се намирала Н.Т.Р., която починала.
С влязла в сила присъда
постановена на 03.07.2017г. по НОХД № 2493/2017г. по описа на СГС, НО, 7
състав, Г.Я.Р. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място,
при управление на л.а.Фолксваген Голф нарушил правилата за движение установени
в ЗДв.П, а именно чл.20, ал.1 ЗДв.П и чл.20, ал.2 ЗДв.П, като водач изгубил
контрол на управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и
реализирал ПТП преобръщайки се в крайпътно дере и по непредпазливост причинил
смъртта на пътничката Н.Р., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.
На
основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от застрахования при ответника водач
на автомобила.
Механизмът
на ПТП и причините за смъртта на пътничката се установяват от заключението на
вещите лица по изслушаната комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. Видно от същата
лекият автомобил се движил в района на връзката на бул.Цариградско шосе с
ул.Околовръстен път при скорост около 56 км./ч. в тъмната частна денонощието
около 23ч. Пътната обстановка била мокър асфалт, крива на дясно по посока на
движение, наклон на изкачване. В един момент водачът загубил контрол върху
управлението на автомобила, който се отклонил надясно и излязъл извън платното
за движение. Вследствие разликата в нивата на пътното платно и крайпътния терен
автомобилът се завъртял около напречната си ос, ударил се последователно в
терена с предна и задна част и паднал върху дясната си страна , с предна част
насочена срещу първоначалната му посока на движение. При ударите на автомобила
в терена, вследствие на инерционните сили, пътничката на предна дясна седалка
изпаднала от него и след преобръщането му попаднала под превозното средство.
Настъпило притискане на долните крайници, корема и долната част на гръдния кош,
което затруднило дейността на диафрагмата и част от гръдната мускулатура,
участваща в процеса на дишането, и постепенно и прогресивно настъпила
дихателна, респ. кислородна недостатъчност. Този механизъм на развитие на
протрахирана /продължителна/ хипоксия /кислородно гладуване на тъкани, органи и
клетки-асфиксия/, поради механично ограничаване на дихателните движения
представлява имобилизационна асфиксия. Вещото лице в областта на автотехниката
дава заключение, че причина за настъпване на ПТП са високата скорост на
автомобила спрямо конкретните пътни условия и рязката употреба на органите за
управление. От медицинска гледна точка смъртта на пътничката е пряка последица
от имобилизационна асфиксия /задушаване/ поради притискането на корема и
гръдния кош от тежестта на автомобила, под който попаднала при преобръщането
му, довело до спиране на дихателната дейност. Вещите лица са единодушни, че с
оглед механизма на ПТП, деформациите на автомобила, местоположението на
пътничката в автомобила, местоположението й непосредствено след произшествието
и естеството на получените увреждания е била без поставен обезопасителен колан.
В тази връзка сочат, че към момента на произшествието тялото на Н.Р. е било
свободно подвижно, при започналото преобръщане на автомобилното купе поради неравността на терена дясната част на
купето е била подложена на опън и дясната предна врата се е отворила, през
която изпаднала и впоследствие притисната от тежестта му в зоната на гръдния
кош и корема, довело като краен резултат до спиране на дихателната дейност. Ако
е била с правилно поставен колан, поради специфичния механизъм на
произшествието с преобръщане на автомобила, движението на тялото е щяло да бъде в двете странични посоки-на дясно
и ляво и би получила травматични увреди в областта на главата, евентуално в гръдния
кош от т.нар.коланна травма, както и травми по крайниците. Във всички случаи
тялото не би могло да изпадне от купето при правилно поставен колан и при
условие, че е бил напълно изправен и не се е скъсал по време на произшествието
/данни за последното не се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествието-стр.48-50/.
В този случай също би получила травматични увреждания в посочените по-горе
области с предположение относно конкретния им вид и тежест, но предвид
въртенето на купето на автомобила с ниска скорост смъртта би била избегната.
При
тези доказателства съдът приема за установено към момента на ПТП починалата да
е била без обезопасителен колан въпреки наличието на фабрично поставен такъв в
автомобила и неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 ЗДв.П обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици, което определя на 10 %, с
колкото следва да се намали дължимото обезщетение.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са освен характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, още и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
Към деня на произшествието
починалата била на 50г. и живеела и работила в гр.София. От показанията на
разпитаната свидетелка Д. Василева става ясно, че ищцата и починалата /майка и
дъщеря/ били в много близки отношения, независимо от обстоятелството, че не
живеели в едно домакинство. Постоянно поддържали връзка и при всяка възможност
починалата посещавала майка си, а през зимния сезон почти ежегодно я гледала и
се грижила за нея в дома си в гр.София. Починалата била единствено дете на
ищцата, която я отгледала сама и изключително тежко приела смъртта й. Според
свидетелката била неутешима, много плачела и искала да си отиде с нея, не
можела да приеме факта, че детето й ще бъде погребано преди нея особено на тази
преклонна възраст. Поради тежкото й емоционално състояние приемала успокоителни
медикаменти, но и те не повлияли благоприятно. Дори и към момента не намирала
утеха в обкръжението на внуци и правнуци.
Свидетелските показания
установяват по безспорен начин, че ищцата е претърпяла болки и страдания поради
смъртта на своята близка, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване от ответника. Вън от съмнение е, че загубата на рождено дете е
непрежалима и източник на интензивни страдания в емоционален план, която и
понастоящем ищцата не е превъзмогнала. Това страдание в случая съдът приема за
повишено предвид това, че починалата е била единствено дете на ищцата и
връзката между тях е била основана на взаимна обич и подкрепа, включително
финансова, от които последната е била лишена в тази напреднала възраст поради
внезапната смърт. Без значение е липсата на съвместно съжителство, доколкото
свидетелските показания установяват, че местожителство в различни населени
места по никакъв начин не е повлияло на близките им лични отношения. Предвид
това съдът приема претендираното обезщетение от 150 000лв. за съответно на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При отчитане процента на съпричиняване
и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД същото следва да се намали със сумата
15 000лв. или дължимото на ищцата обезщетение възлиза на сумата
135 000лв., до който размер искът следва да се уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава от 25.04.2017г.,
когато е получил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение до
окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК с оглед влязлата в сила присъда ищцата е освободена от
заплащането на разноски, като тези във връзка със събиране на доказателства от
нейна страна са поети от бюджетните средства на съда.
Ищцата е
представлявана от адвокат въз основа писмено пълномощно /стр.15/, но по делото
не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно заплатено
ли е адвокатско възнаграждение и в какъв размер, съответно дали
представителството е поето безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА. При липса
на доказателства за последното съдът не следва да присъжда адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът е
направил разноски по делото от 405лв. Представляван е от юрисконсулт, за което
в съответствие с чл.78, ал.8 ГПК се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение и съдът го определя на 200лв. на основание чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските е 605лв.,
от които ищцата следва да заплати на ответника 60.59лв. пропорционално на
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса за уважената част от иска от 5400лв., както и 180лв. платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица или общо сумата 5580лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.*******, да
заплати на Д.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, партер,
офис № Б-12, сумата от 135 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на Н.Т.Р.
от ПТП настъпило на 25.12.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, ведно със
законната лихва от 25.04.2017г.. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА Д.С.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ ЕИК *******, гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал. ГПК от 60.59лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ ЕИК *******, гр.София, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 5580лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: