Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 08.04.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Христина Христова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 726 по описа на ДРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на М.Т.М. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.Д.
– ДАК, с която срещу Д.Н.Д. с ЕГН **********
***, са предявени следните кумулативно обективно съединени искове 1) за
осъждане на ответника на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати сумата от 4000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди (причинен дискомфорт, изнервеност и
несигурност), причинени от поведението на ответника, възпрепятстващ достъпа на
ищеца до собствения му имот – УПИ III в кв. 25 по плана на с. А., общ. К., с
площ от 4,444 дка, в който се намира открит навес със застроена площ от 806
кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и 2) за осъждане на ответника на основание чл. 109 от ЗС да премахне изградения портал,
намиращ се в западната част на улица ПОС - ОК 112 – ОК 113 - ОК114, както и
складираните на улицата вещи и земеделска техника.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: ищецът е собственик на УПИ III в кв. 25 по плана на с. А., общ. К.,
с площ от 4,444 дка, ведно с построения в него открит навес със застроена площ
от 806 кв.м. В съседство се намират УПИ I
в кв. 25 и УПИ II в кв. 25А по плана на с. А., общ. К., собственост на
ответника. За да стигне до собствения си имот, преминавал през общинска улица
ОК 112 – ОК 113. Твърди, че в началото на улицата ответникът е поставил портал,
който възпрепятствал достъпа му до имота. На улицата ответникът паркирал
земеделска техника и складирал груби фуражи и отпадъци. Д.Н.Д. твърдял, че улицата е негова собственост. Със
заповед №РД-08-247 от 10.05.2013г. кметът на община К. разпоредил да бъде
премахнат портала, който възпрепятствал достъпа до улица ОК 112 – ОК 113 – ОК
114. Заповедта била изпълнена, но ответникът отново поставил врати на портала.
По сигнал на Д.Н.Д. *** извършила проверка за законността на построения в имота
на ищеца открит навес. Била издадена заповед №РД-08-417 от 15.07.2015г. за
премахване на строежа, но същата била отменена от съда с влязло в сила решение.
По искане на ответника община К. одобрила проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ
I и II в кв. 25А по плана на стопански двор в с. А., общ. К., предвиждащо частично
затваряне на улица ОК 112 – ОК 113. Издадената в тази връзка заповед била
отменена с решение на АС-Добрич. В резултат на действията на ответника,
осъществявани в периода 2013-2017г. и делата, водени между страните, ищецът претърпял неимуществени вреди -
дискомфорт, изнервеност и несигурност. Действията на ответника (фактически и
правни) възпрепятствали ищеца спокойно да ползва собствения си имот и да
осъществява дейността си като земеделски производител. Несигурността се изразявала в това, че ищецът не можел
да предприеме действия за разширяване на базата си и за участие в
проекти. Съдебните спорове му причинили дисконфорт. За причинените
неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение от ответника в размер на 4000
лв. Моли се ответникът да бъде осъден да премахне изградения портал, намиращ се
в западната част на улица ПОС - ОК 112 – ОК 113 - ОК114, както и складираните
на улицата вещи и земеделска техника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез упълномощения адвокат Г.Д.
– ДАК, оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Твърди да е собственик на УПИ I, II, III
в кв. 25А и на УПИ I, II и V в кв. 25 по ПУП на с. А., община К.. Всички имоти
били част от „Стопански двор” на ТКЗС с. А., общ. К.. Порталът, чието
премахване се иска, представлявал два броя стоманобетонни колони, които в
миналото са оформяли портал за транспортни средства. Същите били изградени
преди 1990г. и били продължение на съществуваща ограда, намираща се в
собствените на ответника имоти: УПИ I в кв. 25 и УПИ I в кв. 25А. В собствените
си имоти ответникът отглеждал животни. Сочената в исковата молба улица била
проектна, а не действителна, като била необходима във връзка с нормативните
изисквания за отглеждане на животни.
Действащият ПУП (РП), за кв.25 и кв.
25а с. А., Стопански двор, бил одобрен
със Заповед № 57/02.09.1994г. Според посочената заповед било одобрено
изменението на дворищната и уличната регулация в кв.25 по регулационния план на
с. А., като теренът от общ се парцелирал на осем парцела и се създавал нов кв.
25а с четири парцела за отреждане на терена към прилежащите сгради и съоръжения
във връзка с изпълнение на разпоредбата на чл. 54, ал.3 от ППЗСПЗЗ и ПМС 161 от
12.08.1993г. Заповедта от 1994г. предвиждала единствено изменение на дворищната
регулация, като се парцелирал един имот на осем парцела и се създавал нов
квартал, но заповедта не предвиждала нищо по отношение на уличната регулация.
Кметът на Община К. издал Заповед №
РД -08-56 от 30.01.2013г. за разрешаване изработването на проект за изменение
на ПУП ПРЗ за УПИ I II в кв. 25, като се затвори частично улична регулация
между ОК 112 и ОК 113. Срещу издадената Заповед ищецът М.Т.М. ***. С
Определение от 27.02.201Зг., постановено по адм.д. № 121/2013г. на ДАС/,
жалбата е оставена жалбата без разглеждане.
Въз основа на жалби, подадени от М. ***
със Заповед № РД -08-56/30.01.2013г., е отменил своя Заповед №
РД-08-84/14.02.2013г. С Решение № 165/18.12.2013г., постановено по адм.д. №
377/2013г. на АС - Добрич е обявена за нищожна Заповед № РД - 08- 84/14.02.2013г.
на Кмета на Община К..
Към настоящия момент било висящо
адм.д. №348/2015г. на АС – Добрич,
образувано по жалба на ищеца срещу Заповед № РД - 08-302 от 02.06.2015г. на
Кмета на Община К..
Всички фактически и правни действия
били предприети от ответника не за да пречи на ищеца, а за да организира
отглеждането на животни в имота си.
Поради изложеното се моли за
отхвърляне на предявените искове.
В срока в чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, е подал насрещна искова молба, с която предявява следните
обективно кумулативно съединени искове: 1) иск по чл. 109а от ЗС за определяне
на граници между УПИ с площ от 7,499 дка, парцел V в кв. 25 по плана на с. А.и
УПИ с площ от 4,444 дка, парцел III в кв. 25 по плана на с. А.; 2) иск по чл.
109 от ЗС за осъждането на ответника по насрещния иск да преустанови
действията, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по
отношение на около 520 кв.м. от УПИ с
площ от 7,499 дка, парцел V в кв. 25 по плана на с. А., изразяващи се в навлизане
в имота, подкопаване на имота, настилане на чакъл в имота и преминаване с ПС
през него и 3) иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 500 лв. - вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализацията на
земеделска продукция (люцерна) през периода 2013г. – 2017г., ведно със
законната лихва от подаване на насрещната искова молба (19.06.2017г) до
окончателното плащане.
В насрещната исковата молба са
изложени следните обстоятелства:
Ответникът по насрещната искова молба М.Т.М.
извършил реконструкции в собствения си имот – УПИ парцел III в кв. 25,
превръщайки намиращия се в него открит навес в закрит склад, изграждайки стени
между съществуващите бетонни колони и облицовки, поставяйки плъзгащи врати,
панели и чакъл. По този начин М.М. навлязъл в имота на ищеца по насрещния
иск - около 520 кв.м. от УПИ парцел V в
кв.25, който имот бил по-висок от УПИ парцел III в кв. 25, били изкопани. В
тази част от имота М.М. настлал чакъл, преминавал през нея с превозни средства.
Д.Д. сложил колчета, обозначаващи границата между УПИ парцел III в кв. 25 и УПИ
парцел V в кв.25, които обаче били премахнати.
Поради изкопаването на част от имота му ищецът по насрещния иск не можел
да ползва същия пълноценно – незастроената площ обичайно засявал с люцерна.
Поради това търпял имуществени вреди – пропуснати ползи да засади и реализира
земеделска продукция в описаните 520 кв.м.
в периода 2013. – 2017г. в размер на 500 лева. за периода. Поради изложеното моли съдът да определи
границите между УПИ с площ от 7,499 дка, парцел V в кв. 25 по плана на с. А.и
УПИ с площ от 4,444 дка, парцел III в кв. 25 по плана на с. А.; ответникът по
насрещния иск да бъде осъден да преустанови действията, с които пречи на ищеца
да упражнява правото си на собственост по отношение на около 520 кв.м. от УПИ с площ от 7,499 дка,
парцел V в кв. 25 по плана на с. А., изразяващи се в подкопаване на имота,
настилане на чакъл в имота и преминаване с ПС през него и да заплати сумата от
500 лв. - вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализацията на земеделска
продукция (люцерна) през периода 2013г. – 2017г.
Ответникът по насрещната искова
молба М.М., в срока по чл. 131 от ГПК, счита насрещния иск по чл. 109а за
недопустим – действащият към момента ПУП на с. А.бил одобрен със Заповед №3568
от 22.09.1949г. и изменен със Заповед №57 от 02.09.1994г. и същият бил приложен
по смисъла на пар. 22 от ЗР на ЗУТ.
Насрещните искове по чл. 109 от ЗС и
чл. 45 от ЗЗД били допустими, но неоснователни. Около процесната сграда,
собственост на М.М., била положена настилка със ширина 3 м. Сградата била на
отстояние 2,5 м. от източната вътрешнорегулационна линия. Ако имало настилка в
имота на Д.Д., то тя не била повече от половин метър по протежението на
сградата, но настилката не била полагане от ответника по насрещния иск, а от
предходния собственик. Процесните 520 кв. м. от имота на Д.Д. не се ползвали за
отглеждане на земеделски култури поради денивелация от около 2 м.
С определение №1238 от 04.07.2017г.
производството по настоящото гр. дело № 726/2017 г. по описа на ДРС е спряно до
приключване на производството по адм. дело № 14567 по описа за 2015г. на ВАС,
II отделение. Производството е възобновено с определение от 12.03.2018г. след
постановяване на решение по посоченото дело на ВАС, с което е оставено в сила
решението по адм. дело № 348 по описа за 2015г. на ДАС, с което е обявена
нищожността на Заповед №РД-08-302 от 02.06.2015г. на Кмета на Община К., в
оспорената й част, а именно – в частта, с която е одобрен проект за изменение
на ПУП-ПР, предвиждащ частично затваряне на улица между ОК 112 и ОК 113 и
оформянето на тупик с дължина над 100м и с обръщач пред УПИ ІІІ-на
жалбоподателя и УПИ ХІІ - нов, както и в частта, с която е одобрен проект за
изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ІІ, кв.25 /нов Х за „ПСД”/.
С протоколно определение от 10.12.2018г.
производството по предявения насрещен иск по чл. 109а от ЗС за определяне на
граници между УПИ V в кв. 25 и УПИ III в кв. 25 по плана на с. А.е прекратено.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и видно от
договор за дарение от 07.12.2009г. (л. 4 от делото), М.Т.М. е собственик на
имот, представляващ УПИ III, кв. 25 по Кадастралния и Регулационен план на с. А.-
стопански двор в регулация, ведно с открит навес със застроена площ 806 кв.м..
Установява се, че Д.Н.Д. е собственик на имоти, представляващи УПИ I, II и V, кв. 25 и УПИ I, II
и III, кв. 25а по Кадастралния и Регулационен план на с. А.- стопански
двор в регулация, по силата на Договор за замяна №А0-05-ДБ-01-065 от
26.09.2008г., сключен с Министерството на земеделието и горите (л.49-50 от
делото).
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице арх. А.Е.В., от която се установява, че към 1994г. стопанският двор в с.А.е бил в строителните
граници на селото, в кв.25, ограден от улици с ОК №№ 34,60,61,62, 63,64,
576,34а, и включвал само един парцел. Стопанският двор представлявал животновъден комплекс и
планирането му било съобразено с нормите за застрояване на кравеферми, с
необходимите за тази функция сгради и съоръжения (в т.ч. обори за отглеждане на
животни, складове и навеси, млекопункт, кантар, административно-битова сграда,
противопожарно депо и др.), с необходимите комуникационни площи (вътрешни
пътища) и свободни (незастроени) площи. Със Заповед № 57/ 02.09.1994г.
на Кмета на Община К. е одобрено
изменение на дворищната и
уличната регулация в кв.25 по регулационния план на с. А.(л.
125 от делото), според което общият терен се парцелира на осем парцела и се създава
нов кв.25 а с четири парцела, проектира се улица, определена с три
нови ОК с номера 112,113, 114, чиито уличнорегулационните линии не съвпадат
напълно със съществуващите огради. Новата улица разделя кв.25 на две неравни
части: по-малката част в северозападния ъгъл се обособява като кв.25 А, а
по-голямата част се обособява като квартал, който запазва стария номер 25.
Вещото лице е установило, че ответникът ползва имотите по предназначение - за
отглеждане на крави. С писмо от 04.02.2011г. (л.54 от делото) същият е бил уведомен от Регионалната
ветеринарно-медицинска служба Добрич, че е длъжен да изпълни изискванията на
Наредба М 4, а именно да огради обекта си с цел възпрепятстване на външни
хора, животни и превозни средства. Експертът е установил, че с изменението на
регулационния план, одобрено със Заповед № 57 от 1994г., функционалните връзки
между отделните сгради на животновъдния комплекс са разрушени, като при
наличието на улица между отделните имоти, основното изискване за ограждане на
животновъдния обект, с един контролиран вход, не може да бъде спазено. Поради
тази причина създаването на технологична последователност на процесите при
отглеждането на животните в отделните урегулирани имоти през улицата е
невъзможно. След извършеното през 2004г. парцелиране и след закупуване на шестте
отделни УПИ, местоположението на които не осигурява спазване на технологията за
отглеждане на животни и на ветеринарно-медицинските изисквания, през 2012г. Д.
предприема действия в обратна посока - за изменение на действащия ПУП, с цел -
привеждане на животновъдния обект в съответствие с действащите норми. Според
експерта проблемът се състои в това, че улицата между ОК 112-ОК 11 З-ОК 114
вече е станала публична общинска собственост и няколко имота в бившия стопански
двор са преминали в собственост на други лица. В заключението е отразено, че
нито един от процесните имоти самостоятелно не отговаря на нормите за
кравеферма със заявения капацитет.
Вещото лице е проследило
хронологията на предприетите от Д.Д. действия за изменение на ПУП. Със
заявление №УТ-01-2864/11.06.2012г. ответникът е поискал допускане на изменение
на действащия план: от УПИ I, II, и част от уличната регулация в кв.25 да се
образуват два нови УПИ, единият от които да е за отреждане за кравеферма, а
вторият - за ПСД с устр. показатели. С решение № 13/120 на Общински съвет – К.
е дадено съгласие да се изготви и процедира изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I и II,
кв.25 по плана на Стопанския двор с.А.. Със Заповед №РД-08-56/30.01.2013г. на кмета на Община К. е дадено разрешение за
изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I и II, кв.25 по плана
на Стопанския двор с.А., като се разшири УПИ
I и II и от кв.25 на север до границата с УПИ I и II от кв. 25а, като се
затвори частично улична регулация между ОК 112 и ОК 113, като за
новообразувания УПИ IX да се установи предназначение “за кравеферма ”, а за УПИ
X - предназначение „за ПСД. Предвидено е
отпадане на кв.25а. Посочената Заповед №РД-08-56/30.01.2013г. на кмета на Община К. е отменена по жалба на М.М.
с последваща жалба №РД-08-84/14.02.2013г. Със Заповед №РД-08-247 /10.05.2013г.
на кмета на Община К. е разпоредено премахването на портала на бившия стопански
двор, а към настоящия момент —улица, публична общинска собственост, ОК 112,
113, 114 (лист 6 от делото), която е била отменена отменена с Решение по а.д.
№511 / 2103г. на Административен съд-Добрич по жалба на Д.Д.. С решение по а.д.
№ 377/201Зг. на Административен
съд-Добрич, образувано по жалба на Д.Н.Д., е обявява за нищожна горепосочената
№РД-08-84/14.02.2013г. на кмета на Община К.. След това решение остава в сила
Заповед № РД-08-56 от 30.01.2013г. за изработването на проект за изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ I и II, кв.25, въз основа на която през 2014г. е изработен
проект за изменение на действащия ПУП. Със Заповед №РД-08-302/02.06.2015г. на
кмета на Община К. е одобрен проект за
изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I и
УПИ II в
кв.25 и част от улична регулация между ОК 112 и 113 по плана на с. А.-
стопански двор, изготвен в съответствие със Заповед РД-№08-56/ 30.01.2013г. По жалба на М.М. с Решение №143 по
а.д. №348/ 2015г. на Административен съд-Добрич (влязло в сила на 24.01.2018г.)
е обявна за нищожна Заповед №РД-08-302/02.06.2015г. в частта, с която е одобрен проект за изменение на
ПУП-ПР, предвиждащ частично затваряне на улица между ОК 112 и ОК 113 и оформяне
на тупик с дължина над 100м и с обръщач пред УПИ III-на жалбоподателя и УПИ XII
— нов, както и в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ
II, кв.25 (нов Хза „ПСД”).
С Решение № 3/40 от 30.03.2017г. на
Общински съвет с.К. е започнала втора процедура за изменение на ПУП, като е
дадено съгласие да се изготви и процедира изменение на ПУП-ПР за УПИ 1,11 в
кв.25, УПИ1 в кв.25а, част от уличната регулация южно от ОК 34 и част от
уличната регулация между ОК 112 и ОК 113 по плана на Стопански двор с. А.. По заявление на Д.Д. със Заповед № РД-08-516/06.11.2018г. на Кмета на община К. е дадено разрешение за
изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ I, УПИ II в кв.25. УПИ I в кв.25 А, част от улична регулация
южно от ОК 34 и част от уличната регилация между ОК 112 и ОК 113 по плана на
стопански двор с. А., която процедура към датата на приключване на съдебно
дирене не е приключила.
Според заключението на арх. Е.
процесната по действащия ПУП улица ПОС - ОК 112-ОК 113-ОК114 е проектирана
върху вътрешен път в бившия стопански двор и в този смисъл тя е проведена и
реализирана, като в Заповед № РД-08-247 от 10.05.2013г. на кмета на Община К. е
посочена същата улица. След оглед на място е установено, че
улично-регулационните линии са частично материализирани - само към парцел I в
кв.25A, към парцел III и към парцел V в кв.25; улицата има асфалтова настилка,
която е силно амортизирана. Вещото лице е констатирало, че процесната улица е
публична общинска собственост (§ 7 на ПЗР към ЗМСМА) и не е записана в
разписните листи на плана. Пояснено е, че улицата, определена от ОК 112-ОК
113-ОК 114, обслужва следните имоти: - в
кв 25А - УПИ I, УПИ II и УПИ Ш - от
юг, УПИ IV - от юг и от изток; - в
кв.25 - УПИ I, II, Ш, IV от
север, УПИ V от запад, като УПИ II, III, IV имат достъп само от тази улица.
След оглед на място арх. Е. е
установила, че до улицата има свободен достъп от запад, и от север, като в
началото на улицата от запад, срещу ОК 212 има портал с две колони, изграден от
бившето ТКЗС през 60-те или 70-те години на миналия век, заварен при
ликвидацията на кравефермата. В западния й край, срещу ОК 212, ответникът Д. е изградил дезинфекционна яма. Отразено е, че
порталът има двукрила решетъчна врата от метални тръби, която при отворено
положение не възпрепятства достъпа до имотите в кв.25А и кв.25, в т.ч. и до
имота ма М. Т,М. - УПИ III в кв.25., който има достъп само от север от
процесната улица. Констатирано е, че на процесната улица, пред източната част
на УПИ III в кв.25А, в деня на огледа е имало паркиран трактор, собственост на
ответника. Според ахр. Е., ако
транспортно средство на ищеца М. Т. М. влиза по улицата от запад, тракторът
няма да пречи на достъпа до неговия имот, но
ако транспортно средство с големи габарити влиза по улицата от изток,
тракторът ще възпрепятства достъпа до УПИ III в кв.25. Според заключението на СТЕ
обектът на Д.Д. не отговаря на ветеринаро-медицинските изисквания, тъй като при
съществуващото фактическо положение същият не може да бъде ограден, за да има
един контролиран вход, където да се извършва дезинфекция на хора и транспортни
средства. Обединяването на имотите на ответника и придаването на частта от
процесната улица между тях би създало необходимите условия.
При изслушването си в съдебно
заседание арх. Е. пояснява, че вътрешният път в бившия стопански двор обслужва
само стопанския двор, без населеното място извън този двор.
Съдът изцяло кредитира заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от арх. А.Е., неоспорено от
страните, като пълно, обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо и с
останалите писмени и гласни доказателства по делото.
По искане на Д.Д. съдът е допуснал
експертиза, която да даде отговор на въпроса дали М.Т.М., като собственик на
УПИ III в кв. 25 по плана на с. А., общ. К., е навлязъл в имотите му, а именно: УПИ I, II, III в кв.
25 и на УПИ I, II, и V в кв. 25 по ПУП на с. А., общ. К., в каква площ и какви
фактически действия е предприел и от кога. Вещото лице инж. Б. е установило, че
урегулираните имоти от кв. 25а, а именно УПИ I, II и III, собственост на Д.Н.Д.,
не граничат с УПИ III, кв. 25 на М.Т.М., тъй като те са разделени от улица с ОК
112- ОК 113, която съществува на място и по тази причина не е възможно
пресичане на техните имотни граници, или отнемане на площи от тях. Гранични в
кв. 25 са УПИ II и V, собственост на Д.Н.Д. с УПИ III, собственост на М.Т.М..
След оглед на място е констатирано, че границата на УПИ V и УПИ III в кв. 25 не
е материализирана на място - т.е не съществува ограда между тях. На място
границата е указана с две стари дървени
колчета, обозначени от вещото лице на приложение №6 към СТЕ – л. 218 от делото.
На място инж. Б. е заснел и спорния терен - част от УПИ V, кв. 25, за който Д.Д.
има претенции за отнемане и неправомерно владеене. Според резултатите от
измерването, представени в Приложение № 6 от заключението (л. 218 от делото), вещото
лице е стигнало до извода, че границите между УПИ III и УПИ V в кв. 25 са
нарушени, като има навлизане в УПИ V на площ от 305 кв.метра (отразена в жълто
на Приложение №6). Тази площ е покрита с макадамова настилка и според експерта
би могла да се ползва при евентуална поддръжка или ремонт на основаната сграда
в УПИ III, която е с портални врати от западната (протиположната на УПИ V
страна), където има достатъчно място за движение на техника. В заключението е
отразено, че между УПИ III и УПИ V в кв. 25 съществува скат (отбелязан в
светлокафяво на Приложение №6), с площ 307 кв.м., който поради денивелация в
порядъка 2,50 – 3 м., не би могъл да се ползва. Според инж. Б. площ от 99 кв.м.
от УПИ V (отбелязана в тъмнокафяво на
Приложение №6), в която няма навлизане и която е на нивото на УПИ V, би могла
да се ползва и обработва от Д.Д.. В
близост до засегната част съществува насаждение – люцерна. В съдебно заседание
инж. Б. пояснява, че посочените от ищеца по насрещния иск Д.Д. 520 кв.м. ги е
разбил на няколко части и ги е установил като около 600 кв.м., като навлизане
има само в площта, означена в жълт цвят (305 кв.м.) на Приложение №6 към
експертизата, до петата на ската, който с оглед денивелацията трябва да
съществува. Според вещото лице навлизането в УПИ V фактически е станало преди
м. август 2008 г., от когато датира най-старата сателитна снимка на границата
на двата имота (Приложение №5 към СТЕ – л. 217 от делото). Съобразявайки
най-старата сателинта снимка (от 2008г.) и на новата (от 2016г.) вещото лице
констатира, че състоянието на заснетия терен по южната част на границата между
УПИ III и УПИ V като конфигурация е почти същото и вероятно, ако е имало
промени, те да са преди м. август 2008 г. Поради липса на графични или снимкови
материали, вещото лице заявява, че не може да се ангажира с дата на промяна на
границата преди м. август 2008 г.
Съдът изцяло кредитира заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. К. Б., неоспорено от страните,
като пълно, обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо и с останалите
писмени и гласни доказателства по делото.
По искане на Д.Д. съдът е допуснал
експертиза, която да даде отговор на въпроса, ако М.М. е навлязъл в УПИ V в кв.
25 , на каква стойност би бил средният годишен добив в периода 2013-2017г., ако
засегнатата част от УПИ V беше засята с люцерна. Вещото лице изготвило
експертизата – М.К., агроном, приемайки, че засегната площ е в размер на 305
кв.метра (означена в жълт цвят на Приложение №6 към СТЕ, изготвена от инж. Б.),
дава заключение, че за процесния период добивът от люцерна възлиза общо на 190
лв. при средната
цена на една бала люцерна от 5 лв. Съдът изцяло кредитира заключението,
неоспорено от страните, като обективно и компетентно.
По искане на ищеца и ответник по
насрещния иск М.М. по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани
сочените от него свидетели К.И.К. (без родство със страните), Ж. Д. Д. (без
родство със страните) и К. Т.М. (брат на ищеца).
Свид. К.К.,***, споделя, че познава страните по делото. М.
и Д. спорели за портала в стопанския двор на селото, цялата община знаела за
техните спорове. Единият затварял портала, а другият го отварял. По заповед на
кмета на община К. порталът бил премахнат, но впоследствие отново бил сложен.
Братът на М.М. – К. М. също имал имот в бишия стопански двор на селото. Същият
бил изграден отдавна, от преди около 50г. и бил главният вход на бившо ТКЗС.
Свидетелят споделя, че всеки ден минава покрай него. Порталът бил изграден от
две бетонни огради и две железни врати, не се заключвал, а се връзвал със сезал
– който искал да мине през него, трябвало да отвърже сезала, който прикрепял
вратите. Той обслужвал само бившото ТКЗС
в селото. М.М. му е споделял, че иска порталът да бъде премахнат. Свидетелят
никога не е виждал порталът да е заключван с катинар, а в близост до портала да
има складирано нещо. Достъпът до него не бил ограничен. Всеки ден през портала
влизал камион, който да взема млякото, произвеждано от Д.Д., поради което до
портала не можело да има нищо складирано. Не е чувал хората, които изкупуват млякото на Д.Д.,
който е млекпроизводител от 15 г., да са възпрепяствани да влизат през портала.
Не знае някой друг, освен М.М. и брат му, да се е оплаквал, че достъпът му през
портала е ограничен. М.М. можел да стигне до имотите си освен през портала и по
други пътища, но те били черни и по-неудобни.
Свидетелят Ж. Д. пояснява, че от
2001г. познава М.М., който от 2008г. се занимавал с производство на земеделска
продукция. Последният му е споделял, че достъпът му до имота му в с. А.бил
възпрепятстван, защото порталът, през който минавал, се затварял от Д.Д.. Това създавало
за М. проблеми да обслужва имота си. Същият се чувствал много зле от това.
Освен през портала нямало друг път до имота на М.. Последно свидетелят е
посещавал имота през периода 2013г. - 2014г., когато е виждал порталът
затворен, но не си спомня как точно е бил затворен. Катинар не е виждал. През
този период е имало умрели животни и паркиран трактор на самата улица. Не знае
чия собственост е бил тракторът, но той пречел за маневриране на машините на М..
След 2014г. веднъж е виждал портала, тогава бил отворен. Не си спомня дали
тогава до портала е имало земеделска техника или нещо друго. През периода
2013г. – 2014г. М. влизал в имота си през портала, но с много проблеми.
Свидетелят К. М. (брат на М.М.)
споделя, че за да може М.М. да ползва имота си в стопанския двор на село А.,
трябвало да мине през портал. Преди около 4-5 години през лятото, по-време на
жътва, Д.Д. затворил портала с катинар и с верига. Последният твърдял, че
улицата е негова. Година – две преди този случай, Д. казал, че за да се влезе
през портала, трябвало да му се обаждат на него. М. се изнервил от това,
започнал да вдига кръвно. Порталът бил премахнат, но впоследствие бил монтиран
отново. Порталът се ползвал от М. всеки ден в продължение на два-три месеца в
година. Последно порталът бил заключен преди две години. Лятото на 2018г.
нямало проблеми с достъпа през него, Д. обаче складирал техника и фуражи на
пътя и по този начин затруднявал влизането. Разглобен от преди две години от Д.Д.
трактор още стоял на улицата и затруднявал маневрирането. Освен през портала М.М.
имал достъп до имота си и през черен път, но когато валяло, той не можел да се
ползва. Към настоящия момент пред портала имало изграден легнал полицай, който
затруднявал достъпа на леки коли, за земеделските машини нямало проблеми да
минат през него. Свидетелят и брат му трябвало да минат през легнал полицай,
който бил в средата на улицата и който не можели да заобиколят, защото трябвало
да навлязат в имота на Д.Д.. Улицата била част от уличната регулация на селото,
минавала през стопанския двор и навлизала в другата част на селото, като
осигурявала достъп до имоти извън стопанския двор. Свидетелят не си спомня в
имотите, когато са били част от стопанския двор на бившото ТКЗС, да е имало
крави. Когато с брат му закупили имоти, там нямало кравеферма. Животни се
гледали в имота от преди 6-7 години.
По искане на ответника и ищец по
насрещния иск Д.Д. по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани
водените от него свидетели И. Д.М. (без родство със страните), Ш. С. Ч. (без
родство със страните), В. И. Н. (снаха на Д.) и А. П.К. (без родство със
страните).
Свидетелите И. М. и Ш. Ч. споделят,
че работят като шофьори в мандра „***“ и от 4 г. изкупуват мляко от Д.Д., който
е млекопроизводител и има кравеферма в стопанския двор на с. А.. Всеки ден някой от двамата
посещавал млекопункта в с. А.. За да стигнат до него, трябвало да минат през
портал, който се намирал на около 5-6 м. от пункта. Порталът никога не се
заключвал, а се завързвал със сезал. Той бил стар, съществувал от времето на
комунизма. Свидетелите спирали пред портала, развързвали въжето и спокойно
влизали в имота на Д.Д., дори и последният да го няма. Никога не е имало нещо
до портала, което да възпрепятства достъпа им до кравефермата. След портала
имало бабунка, която била изградена за санитарни цели и през която според
свиделите можело да се мине и с лека кола. М. и Чауш не са виждали паркирана
техника или умрели животни в близост до портала.
Свидетелката В. Н. (снаха на Д.Д.)
споделя, че често посещава стопанския двор на с. А.. За да влезе в двора, се минавало
през портал, който бил още от времето на комунизма. Достъпът до портала бил
свободен. Порталът не се заключвал, връзвал се със сезал. Трябвало само някой
да слезе и да отвърже сезала. След портала имало дезинфекционна шахта, през
която свиделката и съпругът й минавали без проблем с лека кола. В стопанския
двор имало улица, която била вътрешна и не обслужвала сгради извън двора. От 10
години между М.М. и Д.Д. имало спорове за портала. М. искал порталът да бъде
премахнат.
Свидетелят А. К. заявява, че е
посещавал стопанския двор на с. А.преди около 3 години. Бил нает от Д.Д. да
замери границите на имота му. Според направените от него замервания от УПИ V имало отнета площ от около 520 кв.м.
Според свидетеля става въпрос за отнемане, а не за свличане на земна маса.
Замерванията отразил в скица – л. 71 от делото.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите
М., Чавуш, Недялкова и Киров, водени от
ответника и ищец по насрещния иск Д.Д., и тези на свидетеля К., призован
по искане на М.М., намирайки ги за обективни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, вкл. и с
неоспорените от страните съдебно-технически експертизи. Показанията им са подробни, основани на преки
впечатления от посещенията на процесните имоти. Що се отнася до показанията на
свитеделите Д. и М., съдът не ги кредитира. Разказаното от Д. е схематично и
възпроизвежда спомените му от посещенията в стопанския двор на с. А.от преди
5-6 г. Самият свидетел заявява, че порталът е бил затворен при посещенията му,
но не е виждал катинар. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля
К. М.. Наред с това показанията му са непоследователни. Първоначално свидетелят
посочва, че достъпът до имота на брат му е бил забранен преди около 3-4 години,
а впоследствие при разказа си, заявява, че порталът бил заключван преди 2
години. Част от показанията му се опровергават от заключението на в.л. арх. Е.,
а именно: че на процесната улица Д.Д. складирал части на стар трактор (при
извършения оглед вещото лице не е установило такива); че в миналото в
стопанския двор не са се отглеждали животни, а от 6-7 години в имота има
кравеферма (според СТЕ стопанският двор представлявал животновъден комплекс и
планирането му било съобразено с нормите за застрояване на кравеферми); че
процесната улица обслужва имоти извън стопанския двор (при изслушването си арх.
Е. пояснява, че улицата обслужва само сградите в стопанския двор).
Въз основа на така установените факти,
Добричкият районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна
следното:
Предявените главни кумулативно обективно
съединени искове са по чл. 45 от ЗЗД и
чл. 109 от ЗС.
Предявените насрещни кумулативно обективно
съединени искове са по чл. 109 от ЗС и по чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Доказателствената тежест при исковете по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите е такава, че ищецът следва да докаже, че
ответникът е причинил съответното деяние; че извършеното деяние е неправомерно;
че деянието е причинило вреди; че е налице причинна връзка между деянието и
вредите, като вината на ответника е единственото нещо, което се предполага до
установяването на противното; освен това ищецът следва да докаже конкретния
размер на причинените от ответника неимуществени/имуществени вреди. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди, според чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда по справедливост.
В обема на отговорността за обезщетяване на
пострадалия от деликт се включват и ползите, които той е пропуснал да
реализира. Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличаване на
имуществото. За да е налице пропусната полза, следва да съществува сигурност в
увеличаването на имуществото на ищеца по иск за пропуснати ползи, тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. При иск за пропуснати
ползи от нереализирани приходи от незасятата реколта (в случая люцерна), ищецът
( Д.Д.) следва да установи при условията на пълно и главно доказване
евентуалния доход от тази култура през процесния период (2013г. – 2017г.).
В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен,
петиторен иск. Този иск включва съдебно установяване и потвърждаване, че ищецът
е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху която ответникът е
извършил несъвместимо с това право въздействие или посегателство. Искът по
чл.109,ал.1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на
правото на собственост с неоснователни действия или състояния. Поради това
ищецът по този иск следва да посочи в какво конкретно се състои посегателството
върху обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, тъй като не всяко
въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само което
е неоснователно. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства
по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, действието на ответника по
възпрепятстване правото на собственост следва да продължава и към момента на
приключване на съдебното дирене по спора. В този смисъл е и Решение № 5 от
12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2016 г., II г. о., според мотивите на
което граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат
в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в
рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното
неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото
на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно
изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно
поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника.
Относно главните искове:
В процесния случай, както беше посочено
по-горе, безспорно е установено по делото, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот – УПИ III в
кв. 25 по плана на с. А..
Предпоставка за уважаване на така
предявения иск по чл. 109 от ЗС е да бъде доказано, че именно ответникът със
свое действие или бездействие е станал причина за накърняване на правата на
ищеца. В случая такова поведение, намиращо се в пряка причинно - следствена
връзка с твърдените в исковата молба вреди, според съда не се установи.
От събрания по делото доказателствен
материал в неговата съвкупност (показанията на свидетелите М., Ч., Н. и К.,
водени от ответника и ищец по насрещния
иск Д.Д., и тези на свидетеля К., призован по искане на ищеца, и неоспорената
от страните по делото СТЕ на арх. Е.) се налага извода, че достъпът до имотите,
находящи се в бившия стопански двор на с. А., не е ограничаван. Намиращият се
на входа портал не е поставен от Д.Д., а е изграден от бившото ТКЗС през 60-те
и 70-те години на миналия век, заварен при ликвидацията на кравефермата. Не се
установи двукрилата решетъчна врата на портала да е заключвана по такъв начин,
че ищецът да не може свободно да мине през него. Поради ветеринарни и хигиенни
изисквания за контролиран достъп вратите на портала се прикрепят със сезал.
Това действие, както и изграждането на дезинфекционна шахта не могат да се
квалифицират като такива, възпрепятсващи спокойното преминаване през портала.
Наред с това не се установи на улицата да има складирани вещи и земеделска
техника, които да възпрепятстват достъпа на ищеца. Всички правни действия,
предприети от ответника за изменение на действащия ПУП целят осигуряване на
нормалното функциониране на животновъдния му обект, а не накърняване правото на
собственост на ищеца. Според заключението на СТЕ обектът на Д.Д. не отговаря на
ветеринаро-медицинските изисквания, тъй като при съществуващото фактическо
положение същият не може да бъде ограден, за да има един контролиран вход,
където да се извършва дезинфекция на хора и транспортни средства. Обединяването на имотите на ответника и
придаването на частта от процесната улица между тях би създало необходимите
условия за съществуване на кравеферма със заявения капаците.
Предвид изложеното съдът приема, че по
делото не бе установено ответникът да е автор на действия – фактически и правни,
обективиращи нарушението на правото на собственост на ищеца към момента на
завеждане на иска, така и към момента на приключване на съдебното дирене,
поради което искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.
Облигационният иск по чл. 45 от ЗЗД също
подлежи на отхвърляне. Не се установи по делото да е на лице противоправно
поведение от страна на ответника, което да ангажира деликтната му отговорност,
а липсата на противоправно поведение изключва причинно следствена връзка между
такова поведение и твърдяното увреждане. За пълнота на изложението, следва да
се отбележи, че по делото недоказани останаха и твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди - причинен дискомфорт, изнервеност и несигурност. Не се
установи ищецът да е възпрепятстван по какъвто и да е било начин да развива
дейността си като земеделски производител.
Относно насрещните искове:
Искът по чл. 109 от ЗС за осъждането на
ответника по насрещния иск (М.М.) да преустанови действията, с които пречи на
ищеца (Д.Д.) да упражнява правото си на собственост по отношение на около 520 кв.м. от УПИ с площ от 7,499 дка, парцел
V в кв. 25 по плана на с. А., изразяващи се в подкопаване на имота, настилане
на чакъл в имота и преминаване с ПС през него, се явява основателен. От
неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза на в.л. инж. Б. се
установи, че границите между УПИ III и УПИ V в кв. 25 са нарушени, като има
навлизане в УПИ V на площ от 305 кв.метра (отразена в жълто на Приложение №6
към СТЕ), която е хоризонтална с коти на терена по дължина от 155.549 м. до
155.00 м. Действително навлизането в УПИ V фактически е станало преди м. август
2008 г., от когато датира най-старата сателитна снимка на границата на двата
имота, но както беше посочено по-горе релевантно е дали възпрепятстването
правото на собственост продължава и към момента на приключване на съдебното
дирене по спора.
Поради изложеното следва да бъде
постановено решение, по силата на което М.М. да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на Д.Д. да упражнява правото си на
собственост по отношение на площ от 305
кв.м. от УПИ с площ от 7,499 дка, парцел V в кв. 25 по плана на с. А.(отразена
в жълт цвят на Приложение №6 към СТЕ, изготвена от инж. К. Б. – л.218 от
делото), изразяващи се в навлизане в имота, в подкопаване на имота, настилане
на чакъл в имота и преминаване с ПС през него.
За уважаване на насрещния иск по чл. 45 от ЗЗД, съгласно константната практика на ВКС, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, освен при установена
по нормативен ред презумпция за настъпването й. За да бъде присъдено
обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
предположението за причиняването й трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В
този същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д. №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид установеното неправомерно навлизане
в УПИ V на площ от 305 кв.м., в
непосредствена близост до която ищецът по насрещния иск отглежда люцерна за животните си и вземайки предвид
заключението на вещото лице М. К., съдът счита, че за периода 2013 – 2017г. е
дължимо обезщетение, изразяващо се в пропусната полза от реализацията на
земеделска продукция (люцерна) в размер на 190 лв. За горницата над този размер
до първоначално заявения от 500 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора ответникът и ищец
по насрещната искова молба има право на разноски в общ размер 1015,03 лева.
С оглед частичното отхърляне на насрещния
иск по чл. 45 от ЗЗД на М.М. му се следват разноски в размер на 46,50 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.М. с ЕГН ********** ***, срещу Д.Н.Д.
с ЕГН ********** ***, кумулативно обективно съединени искове за осъждане
на ответника на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати сумата от 4000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди (причинен дискомфорт, изнервеност и несигурност),
причинени от поведението на ответника, възпрепятстващ достъпа на ищеца до
собствения му имот – УПИ III в кв. 25 по плана на с. А., общ. К., с площ от
4,444 дка, в който се намира открит навес със застроена площ от 806 кв.м.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и за осъждане на ответника на основание чл. 109 от ЗС да
премахне изградения портал, намиращ се в западната част на улица ПОС - ОК 112 –
ОК 113 - ОК114, както и складираните на улицата вещи и земеделска техника.
ОСЪЖДА
М.Т.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 109 от ЗС да
преустанови неоснователните действия, с
които пречи на Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** да упражнява правото си
на собственост по отношение на площ от
305 кв.м. от УПИ, парцел V в кв. 25 по плана на с. А., целият с площ от 7,499 дка, която е
хоризонтална с коти на терена по дължина от 155,549 м. до 155,00 м. (отразена в жълт цвят на Приложение №6 към
СТЕ, изготвена от инж. К. Б. – л.218 от делото), изразяващи се в навлизане в
имота, в подкопаване на имота, настилане на чакъл в имота и преминаване с ПС
през него.
ОСЪЖДА
М.Т.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.45 от ЗЗд, да
заплати на Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 190 лева – обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи от реализацията на земеделска продукция (люцерна) в периода 2013г. – 2017г. в горепосочената
площ от 305 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова
молба – 19.06.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до заявения размер от
500 лева.
ОСЪЖДА
М.Т.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Н.Д. с
ЕГН ********** ***, сумата от 1015,03
лева – съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Т.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 46,50 лева - съдебно -
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добрикия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :