РЕШЕНИЕ
247/17.4.2019г. гр.Шумен
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и първи март 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Ивелина Димова Секретар: М.М.
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 455/19г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от С.В.С. *** срещу Наказателно постановление №46-0000347/31.12.2018г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на
лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че не е
налице административно нарушение поради липса на вина. Привежда и доводи за наличие
на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща
представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Жалбоподателят бил управител на учебен център
„Технотранс-Шумен“ ЕООД, притежаващ разрешение за извършване на обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС №3699/13.03.2014г. Същият
бил ръководител и на учебната дейност на учебния център, като ръководел лично
дейността и водел съответната учебна документация. Освен това С. провеждал и обучение
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. На 30.10.2017г.
на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“ К.Н.Н. бил издаден учебен картон №3463027, в който като
преподавател по практическо обучение бил вписан С.С.. В хода на обучението, което приключило на
18.01.2018г., в картона на кандидата не били вписвани данните от практическото
обучение, като не били отразени датите и часовете на обучението, както и
фамилия и подпис на преподавателя. На 18.12.2018г. от инспектори при ОО „АА ”-гр.Шумен
била извършена проверка за редовността на част от водената учебна документация,
при която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации
на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че в качеството си на преподавател по практическо
обучение не е вписвал своевременно данните в учебния картон от практическото
обучение на кандидата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 31.12.2018г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление, с което на С.С. била наложена глоба в размер
на 500,00 лв. за извършено нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37/02.08.2002г.
за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда
за издаване на разрешение за тяхното обучение.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.
Двамата също така не извличат никаква полза от твърденията си, при което
липсват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.24а,
ал.3, т.3 от Наредба
№37/02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и
реда за издаване на разрешение за тяхното обучение задължава преподавателите по теоретично и/или практическо обучение
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС своевременно
да вписват данните в документите във връзка с обучението. По
силата на чл.153, т.1 от ЗДвП учебната документация за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни
средства се утвърждава от министъра на образованието и науката. В изпълнение на
цитираната норма е издадена Заповед №
РД09-1081/24.08.2007г. за утвърждаване на учебната документация за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни
средства от различните категории и подкатегории. Наред с останалите документи, с посочената заповед е утвърден образец
на учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност, съдържащ графи
с информация, подлежаща на попълване. Така на вписване подлежат датите и
часовете на проведеното практическо обучение, фамилията и подписа на съответния
преподавател, както и подпис на обучавания. От събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства се установява, че жалбоподателят е бил
преподавател по практическо обучение в учебния център, както и че е провел
практическото обучение на кандидата за придобиване на правоспособност К.Н.обстоятелство,
което по начало не се оспорва от санкционираното лице. В това си качество
жалбоподателят е бил задължен, на основание чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба
№37/02г., да вписва своевременно в документите данните във връзка с обучението.
Съдът намира, че под „своевременно“ следва да се разбира в момента на
приключване на съответният час по практическо обучение или в краен случай- до
приключването на обучението на кандидата. От приложеното копие от учебен
картон, издаден на лицето Красимир Недялков, се установява по несъмнен начин,
че С. не е изпълнил това свое задължение, като не е вписал необходимата
информация, а именно- не е отразил датите и часовете на проведеното практическо
обучение, както и фамилията си и не е положил подпис. Доколкото обучението на
кандидата е приключило на 18.01.2018г.- много преди датата на проверката,
безспорно надлежният момент за своевременното изпълнение на задължението е бил
изтекъл. По този начин жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.24а,
ал.3, т.3 от Наредба №37/02г., за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление. За извършеното нарушение
на лицето в съответствие с нормативните изисквания е наложено наказание по реда
на чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция във фиксиран размер
за преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство,
който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението,
какъвто е и процесният случай. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата,
за липса на административно нарушение, тъй като деянието не е извършено
виновно, а е резултат от повреждане на картоните при наводнение, във връзка с
което бил предоставен от дружеството срок до 20.12.2018г. за тяхното
възстановяване. На първо място, подобни твърдения не са направени при
предаването на учебните картони, а са изложени впоследствие. Едва след
образуването на настоящото ВАНД е било представено и Приложение към Протокол
№6/21.06.2018г., в което са описани учебните картони, за които се твърди, че са
били унищожени /видно от писмо, л.39 от делото/. В случай, че такива документи
са били налични при предаването на учебните картони, същите несъмнено биха били
представени едновременно с последните. При това положение не може да се счете
за достоверно нито твърдението, че в учебния център е настъпило форсмажорно
обстоятелство, нито че картоните са били унищожени. С по-съществено значение
обаче е обстоятелството, че дори и при настъпването на подобна ситуация жалбоподателят
не е имал задължение да възстановява
унищожени картони, като за това липсва и съответна процедура /видно от
показанията на св.К./. В случай, че действително са били унищожени учебни
картони на лица, приключили обучението, следвало е единствено да бъде уведомен
ОО “АА“ за невъзможността за тяхното съхраняване в установения за това срок, като
самите картони не са подлежали на възстановяване. Неясно остава също така по
какъв начин е щяло да бъде осъществено възстановяването на картоните, при
положение, че съответните дати и часове на практическото обучение се попълват
при провеждането им и няма как тази информация да бъде осигурена впоследствие.
Не е ясно също защо на жалбоподателя е предоставен срок от половин година за
възстановяване на учебни картони, които
следва да се попълват своевременно. Няма данни и при претендираното наводнение
да са били повредени учебни картони, водени от останалите инструктори в учебния
център. При това положение и доколкото в процесния учебен картон по никакъв
начин не е отбелязано, че се касае за дубликат, съдът приема, че се касае за
защитна версия, която не е достоверна в достатъчна степен, а и по начало не е
от естество да обуслови отпадането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Не могат да бъдат споделени доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не са присъствали при установяването на нарушението. В случая нарушението е установено в хода на документна проверка, а именно- проверка на предадените от жалбоподателя учебни картони. При това положение не е налице процесуално нарушение, тъй като проверката е извършена и нарушението е установено именно от актосъставителя, в присъствието на св.С.. Не представлява процесуално нарушение присъствието на лицето, издало наказателното постановление, при предаването на учебните картони. Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗАНН посочва изчерпателно случаите, в които дадено длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното постановление, а никоя от изброените хипотези не е налице в случая. Следва да се подчертае също, че учебните картони не са били иззети, а са предадени с приемо-предавателен протокол лично от жалбоподателя. По тази причина не е необходимо и в наказателното постановление да бъдат посочени дата, час и място на изземане на учебните картони, тъй като изземване не е било извършено. Следва да се отбележи също, че административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН /чл.36, ал.1 от ЗАНН/, а не с предаване или изземване на документи. Предвид приложения приемо-предавателен протокол за съда не съществува съмнение, че приложеното по делото копие от учебен картон възпроизвежда именно документ, предаден от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че нито при съставянето на акта, нито в жалбата са наведени твърдения, че приложеният по преписката учебен картон е различен от предадения такъв. Впрочем подобно изявление би противоречало на твърденията в жалбата, че се касае за картон в процес на възстановяване.
Не е налице и нарушение на чл.34 от ЗАНН. Последните вписвания в учебния картон е следвало да бъдат направени през м.януари 2018г., когато е приключило обучението на лицето, а нарушението е открито на 18.12.2018г.- по-малко от една година от извършването на нарушението. Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването в НП на данните, които е следвало да бъдат попълнени в картона. Учебният картон е с нормативно установено съдържание, добре известно на жалбоподателя в качеството му на преподавател по практическо обучение. При това положение не би могло да се счете, че претендираната липса на конкретизация е накърнила реално процесуалните му права, а се касае само за несъществена непрецизност. По аналогични съображения следва да се приеме, че неизписването на пълното наименование на нарушената наредба /която все пак е издадена от министъра на транспорта и съобщенията, а не от министъра на транспорта, съобщенията и информационните технологии, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя/, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
По делото е приложено Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018г., с което жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на ръководител на учебната дейност е допуснал непопълването на реквизити в учебни картони от обучението по практика на кандидатите, сред които и учебният картон, визиран в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че по този начин действително е бил нарушен принципът „non bis in idem“, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни". Съдът приема, че двете административнонаказателни производства са образувани по повод едно и също събитие, осъществено на едно и също място, по едно и също време, и с едно и също бездействие. Според Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" – сходни. Независимо от изложеното съдът констатира, че актът, въз основа на който е издадено Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018г., е бил съставен след акта, по повод на който е издадено обжалваното наказателно постановление /видно от съответните бланкови номера/. При това положение и доколкото няма данни Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018г. да е влязло в законна сила, същото подлежи на отмяна като постановено в резултат от по-късно образуваното административнонаказателно производство. Поради това не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, което е издадено по-рано.
Съдът не намира основание да се съгласи и с доводите, че датата и мястото на извършване на нарушението са установени неточно и немотивирано. От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно в напълно достатъчна степен, че за място на извършване на нарушението е приет гр.Шумен. Макар и датата на извършване на нарушението да не е посочена изрично, не е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като същата съвпада с датата на извършване на проверката. Не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точните дати, на която е следвало да бъдат извършени съответните вписвания, тъй като предвид естеството на нарушението установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. Достатъчно е, че на датата на проверката нарушението е съществувало и е било съответно констатирано от проверяващите. Това становище се споделя и в практиката на ШАС, като изрично в този смисъл са решенията по КАНД№342/16г. /“за дата на нарушението следва да се приеме датата, на която е извършена проверката, към който момент контролните органи са установили данни за неправомерно поведение от страна на нарушителя“/; по КАНД№215/17г. и др. Касационната инстанция по начало трайно приема, че когато изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, датата на нарушението съвпада с датата на проверката /решение по КАНД№167/16г. и мн.др./.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Напротив, в случая не се касае за невписване
на отделни реквизити, а за цялостна липса в картона на посочване на датите и
часовете на обучението, както и на данните за преподавателя. Не е констатирано
и наличие на някакви особени извинителни обстоятелства, довели до извършването
на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че макар и при провеждането на административнонаказателното производство да са допуснати известни непрецизности, същите не са дотолкова съществени, че да обусловят отмяната на постановеното наказателно постановление, поради което последното следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000347/31.12.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на С.В.С. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
+