Решение по дело №868/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260218
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520100868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 24.03.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданско отделение,

На двадесет и втори февруари                       две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №868 по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, като в съдебно заседание оспори предявените искове.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№1371/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 1198.88 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен на 28.09.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД и В.К.К., прехвърлено на ищеца с договор за цесия, 200.62 лв.-договорна лихва за периода 30.12.2017г. до 26.09.2018г., 966.06 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 30.12.2017г. до 26.09.2018г., 132.88 лв.-обезщетение за забава за периода 31.12.2017г. до 02.07.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца е у казано да предяви иск за съществуването на вземането си.

 Твърди се по исковата молба, че на 28.09.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника в производството е сключен договор за паречен заем, по който това дружество предоставило на ответника заем в размер на 1400 лв.Ответникът от своя страна поел задължение да върне заема до 26.09.2018г. на 12 месечни вноски в размер на 139.95 лв.Вноската представлявала главница, ведно с надбавка , покриваща разноските на заемодателя и определена добавка, представляваща печалба, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора в размер на 279.40 лв.

В чл.16, ал.2 от договора, било договорено, че в случай на забава в заплащането на погасителна вноска с повче от 30 дни, заемополучателят дължи такса за разходи за събиране на просрочените задължения в размер на 9 лв.Таксата за направени разходи се начислявал във всеки следващ 30 дневен период, през който имало забавена погасителна вноска , като тези вземания не можело да надхвърлят 45 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, ответникът поела задължение в 3 дневен срок, да представи за обезпечавена вземанията на кредитора 2 физически лица-поръчители.Поради непредставяне , съгласно чл.4, ал.1 от договора й била начислена неустойка в размер на 1256.16 лв., като страните постигнали договорка да бъде разспочена на 12 месечни вноски, всяка по 104.68 лв.

Ответникът не изплатила задълженията си, като до момента била погасена сума в размер на 615 лв., с която било погасени: неустойка в размер на 290.10 лв., такса разходи в размер на 45 лв., договорна лихтва в размер на 78.78 лв. и главница в размер на 201.12 лв.

За периода 31.12.2017г. до датата на подаване на заявлението била начислена лихва за забава в размер на 132.88 лв.

На 01.12.2018г. бил сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца в производството, по който вземанията по този догово били прехвърлени на ищеца в производството.“Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощил ищеца, в качеството му на цесионер, от имета на цедента да уведоми длъжниците за цесията.Изпратеното рписмо било получено от ответника лично на 27.05.2010г.

Представени и приети са по делото: копие от договор за паричен заем, предложение за сключване на договор, тарифа, договор за цесия, потвърждаване на сключена цесия, приложение №1, пълномощно, уведомително писмо.Изготвени и приети са като доказателство съдебно-счетоводна е почелкова експертиза на подпис.

От представените и събрани в хода на производството доказателства, по делото се установи, че на 28.09.2017г. е сключен договор от вида на описания в исковата молба.Ответникът от своя страна е поел задължение да върне сумата на 12 месечни вноски.От представените доказателства и приетата като доказателство по делото се установи, че фактическата обстановка изцяло съответства на описаната по делото фактическа обстановка.Към моманта, ответникът била изплатила по договора сума в размер на 615 лв.

При така описаната фактическа обстанвока, за съда се налагат следните правни изводи:

Настоящия съд намира, че сключения между праводателя на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника договор за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК - не съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и клаузи за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. В този случай на основание чл. 23 ЗПК длъжникът връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разноски по договора за кредит.

На следващо място, следва да се посочи, че съобразно договора за кредит е начислена неустойка за неизпълнение задължението на заемателя в тридневен срок за представяне на обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция. Размерът на неустойката е фиксиран на 1256.16 лв., почти в размер на главницата. Такова съотношение в размерите на главното задължение по договора и задължението за неустойка определя категорично размера на неустойката като прекомерен в сравнение с вредите от неизпълнение, които обезпечава. Клаузата за неустойка в договора чл. 4, съгласно която заемодателят първо предава заемната сума на заемателя, а последният има след това само три дена да даде обезпечение, след което настъпва неизпълнение на договорно задължение и неустойката започва да се начислява разсрочено към вноските по погасителния план, разкрива природата на тази договорна неустойка като една допълнителна лихва, допълнителна цена на отпуснатия паричен заем, увеличаваща годишния процент на разходите по заема много повече от посоченото в чл. 2, т. 8 от договора 41,09 %. При това се налага извод, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна като накърняваща добрите нрави.

 

При горните изводи, при предоставен заем в размер на 1400 лв., изплатена сума в размер на 615 лв., то вземането на ищеца съществува до размер от 785 лв.-неизплатена главница по договор за паричен заем, като като за всички останали вземания и главница исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца и сторените от него деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 204.23 лв.-по ч.гр.д.№1371/19 на КРС и настоящето-868/20г. на КРС.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                 РЕШИ:

 

Признава за установено по отношение на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за което по ч.гр.д.№1371/19г. на КРС е издадена заповед за изпълнение №714/04.07.2019г., съществува до размер от 785 лв.-неизплатена главница по договор за паричен заем, сключен на 28.09.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД и В.К.К., прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законна лихва, считано от 02.07.2019г.

Отхвърля предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против  В.К.К. искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на  413.88 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен на 28.09.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД и В.К.К., прехвърлено на ищеца с договор за цесия, 200.62 лв.-договорна лихва за периода 30.12.2017г. до 26.09.2018г., 966.06 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 30.12.2017г. до 26.09.2018г., 132.88 лв.-обезщетение за забава за периода 31.12.2017г. до 02.07.2019г., за които по ч.гр.д.№1371/19г. на КРС е издадена заповед за изпълнение №714/04.07.2019г

Осъжда В.К.К. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД деловодни разноски в размер на 204.23 лв.-по ч.гр.д.№1371/19 на КРС и настоящето-868/20г. на КРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

 

 

 

Райнен съдия: