РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Перник, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260123 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 617 по описа на
Районен съд Радомир за 2020 г. са отхвърлени предявените от К. Е. Х. против „ЧЕЗ
Електро България“ АД искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на движими вещи – негова
собственост и 5600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на неправомерно спиране на
електрозахранването в имот – негова собственост, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумите.
В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от К. Е. Х., чрез адв. Б.
Б. от АК ***, против първоинстанционното решение. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че в решението съдът не е обсъдил всички
доказателства, събрани по делото, както и че не са обсъдени направените от ищеца
доводи и възражения. Прави се искане същото да бъде отменено и искът да бъде
уважен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции.
Въззиваемото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрк. Л.М., в срок е
подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна,
излага доводи за правилност на първоинстанционното решение и моли същото да бъде
1
потвърдено.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в средата на месец септември 2015 г. посетил собствения си
имот, наследен от неговите родители и находящ се в землището на с. ***, общ. ***,
обл. ***, съставляващ УПИ **, имот с планоснимачен № **в квартал * по плана на
селото, с площ от 610 кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда. При
посещението установил, че електрозахранването на имота е прекъснато, като след
молба същото да бъде възстановено, служители на ответното дружество му отказали
поради наличието на задължения на ищеца в размер на 86.22 лв. за потребена, но
незаплатена ел. енергия (главница и лихви), отчетена през 2009 г. и 2010 г. С Решение
№ 33931 от 05.02.2020 г. по описа на СРС, постановено по гр.д. № 67996 от 2017 г.,
било признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество посочената
сума и бил осъден ответникът да възстанови електро захранването до имота на ищеца.
В следствие на спряното електрозахранване били изцяло повредени следните движими
вещи, собственост на ищеца: електрическа печка „Горение“ на стойност 100 лв.,
хладилник „Снайге“ на стойност 100 лв., електрическа пералня „Аристон“ на стойност
100 лв., електрическа печка (комбинирана с твърдо гориво) на стойност 100 лв.,
хладилник „Орск“ на стойност 100 лв., ел. миялна машина „Миеле“ на стойност 100
лв., ел.пералня „Канди“ на стойност 100лв., ел. сушилня „Привилег“ на стойност 100
лв., ел.акумулираща печка „Изгрев“ на стойност 100 лв., телевизор „Сони“ на стойност
100 лв., грамофон с тон колони на стойност 100 лв., телевизор „Самсунг“ на стойност
100 лв., ел.радиатор „Ел Пром – Смядово“ на стойност 100 лв., телевизор „Прима
лайн“ на стойност 100 лв., ел. бойлер „Дипломат“ на стойност 100 лв., ел.пералня
„Перла“ на стойност 100 лв., два ел. мотора за циркуляр за рязане на дърва – монофазен
и трифазен на стойност по 2000 лв., като общата стойност на повредените и
унищожени движими вещи възлизала на 2000 лв. Установил също, че е паднал таванът
на двете спални помещения на втория етаж от къщата, които вреди възлизали на 200
лв., както и била унищожена и изцяло негодна за употреба водопреносната система на
къщата поради клеясали кранове, връзки и смесители на стойност 200 лв. Освен
претърпените имуществени вреди, в следствие от спирането на ел.захранването в
имота му ищецът претърпял и неимуществени вреди, като след посещение на лекар,
било установено, че е вдигнал високо кръвно налягане, имал повишени нива на
холестерол, получил невроза, висока кръвна захар и бил в преддиабетно състояние.
Поради изложеното, ищецът поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 10 000 лв., от които 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди и 5600 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
неправомерното спиране на електрозахранването в имота му.
Ответното дружество е оспорило исковете с твърдения за нередовност на
предявените искове, като било налице несъответствие в цената на иска, предявен за
10 000 лв. и посочената в обстоятелствената част на исковата молба стойност на
вредите, която възлизала на 8 000 лв. Изложени са съображения и за неоснователност
на исковите претенции, като ответното дружество поддържа, че не е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от негова страна, довело до претърпени
имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Оспорило е предявените искове и
2
поради обстоятелството, че твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди
датират от 2015г., като не можело да се установи дали същите са претърпени в резултат
именно на спряното електрозахранване в имота му. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането на ищеца за обезщетение за вреди.
За да отхвърли исковете, районният съд е приел, че по делото не е установено по
безспорен начин, че претърпените вреди са в непосредствена връзка със спирането на
електрозахранването в имота, собственост на ищеца. Съдът е кредитирал заключението
по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, но е приел, че от същото се
установява единствено стойността на посочените уреди, не и това от какво са
настъпили вредите. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
също не се установявал механизмът на увреждане на вещите. Районният съд е приел, че
не е доказана и причинно-следствената връзка между психичното състояние на ищеца
и спирането на електрозахранването в дома му, като е обосновал този извод със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза,
съгласно което наличието на редица соматични заболявания при ищеца може да се
интерпретира от психиатрична гледна точка единствено, че стресогенната ситуация би
могла да утежни и задълбочи протичането им, но липсват ясни и категорични данни, че
са възникнали в пряка връзка с психичното му състояние.
Решението на районния съд е валидно.
По отношение допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд се
произнася в обжалваната му част, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК.
С въззивната жалба, въззивната страна е обжалвала изцяло постановеното от
първоинстанционния съд решение. В жалбата не са наведени доводи за недопустимост
на решението. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск, с който е бил надлежно сезиран и в производството са били налице
всички процесуални предпоставки за допустимост на иска, предвид на което и се
налага извод, че постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо.
По отношение законосъобразността на обжалваното решение, въззивният съд на
основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е
обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и че не са обсъдени
направените от ищеца доводи и възражения в първоинстанционното производство.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД урежда обезпечителната отговорност на
деликвента, когато е осъществил виновни противоправни действия, от които са
настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да установи наличие на елементите на
непозволеното увреждане - действие или бездействие, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина.
От посоченото от страните, а и от представените по делото жалба вх. №
100000081231 от 02.09.2015 г., констативен протокол № *** от *** и констативен
протокол № *** на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се установява, че поради
неплатени задължения на ищеца в размер на 86,22 лв. за потребена ел. енергия,
отчетена през 1999 г. и 2010 г., е прекъснато електрозахранването в имот, находящ се в
с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващ УПИ **, имот с планоснимачен № **в квартал
* по плана на селото, с площ от 610 кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда.
Описаният имот е собственост на ищеца, съгласно представения като доказателство по
делото нотариален акт № ***, том II, дело № 1363/1976г. по описа на Радомирски
районен съд. След предявяването от страна на ищеца на отрицателен установителен
3
иск и осъдителен иск срещу ответното дружество, било образувано гр.д. № 67996/2017
г. по описа на Софийски районен съд, като с постановеното по делото Решение №
33931 от 06.02.2020 г. било установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
посочената сума и било осъдено ответното дружество да възстанови снабдяването с
електрическа енергия до границата на собственост на електрическите съоръжения в
имота на ищеца. Електрозахранването в имота на ищеца, следователно е било
неправомерно прекъснато.
По делото са събрани гласни доказателства, като от свидетелските показания на
свидетелите Г.И.Д. и С.В.Д. се установява, че ищецът не живеел постоянно в с. ***, а
ходел там за събота и неделя, като повече от 10 години след смъртта на родителите на
ищеца в къщата не живеел никой. Къщата на ищеца се състояла от два етажа, като в
нея е имало следните електрически уреди: електрическа печка – готварска,
комбинирана печка на ток и твърдо гориво, две перални, сушилня, два хладилника,
акумулираща печка, три телевизора, бойлер циркуляр за рязане на дърва. Според
свидетелите в имота на ищеца не е имало електрозахранване около 10 години, като
преди прекъсването му всички изброени електроуреди се намирали в имота и работели,
а след възстановяването му през 2020г. били изцяло повредени. Свидетелите
установяват още, че от покрива на къщата имало теч, който стигал чак до първия етаж,
мазилката на таваните била паднала, тръбите на „В и К“ инсталацията били ръждясали
поради неизползване и трябвало да се сменяват. И двамата свидетели не могат да
установят от кога датират повредите по къщата, както и в електроуредите.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на вещото
лице по която се установява, че стойността на посочените от ищеца и налични при
огледа от вещото лице вещи е следната: електрическа печка на стойност 135 лева;
хладилник „Снайге“ на стойност 140 лв.; електрическа пералня „Аристон“ на стойност
130 лв.; електрическа печка комбинирана с твърдо гориво на стойност 100лв.;
хладилник „ОРСК“ на стойност 145 лв.; ел. миялна машина „Миеле“ на стойност 150
лв.; ел.акумулираща печка „Изгрев“ на стойност 150лв.; телевизор „Сони“ на стойност
170 лв.; грамофон с тон колони на стойност 50 лв.; ел.бойлер „Дипломат“ на стойност
160 лв.; два ел. мотора за циркуляр за рязане на дърва – монофазен и трифазен на
стойност 580 лв.; паднал таван – мазилка и боя на стойност 165 лв.; клеясали кранове,
връзки и смесители на водопроводната система на стойност 200лв. или общо повредите
в имота на ищеца възлизат на сумата от 2 275 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че през ***г. след преглед от специалист – психиатър, на
ищеца е поставена диагноза – *** и му е било назначено съответното антидепресивно
лечение. Според посоченото от освидетелствания, депресивните му изживявания са
започнали през ***г. след психотравмиращо събитие, което преживял, след като
заварил фамилната си къща със силно повреден интериор и множество повредени
домакински електроуреди поради изключването на електроподаването в имота, като
същите са се доутежнили вследствие и на водено съдебно дело по този повод. Било
предприето антидепресивно медикаментозно лечение, като симптоматиката при
освидетелстваното лице персистирала около 2 години, като към момента на прегледа
не е затихнала окончателно и се налага приема на хомеопатични препарати със същото
действие. Според посоченото от вещото лице, наличието на редица други соматични
заболявания при освидетелствания може да се интерпретира от прихиатрична гледна
точка единствено, че гореспоменатата стресогенна ситуация би могла да утежни и
задълбочи протичането им, но липсват ясни и категорични данни, че са възникнали в
4
пряка връзка с психичното му състояние.
От гореизложеното се налага изводът, че основният спорен въпрос по делото е
наличието на пряка причинно-следствена връзка между действието на ответното
дружество, изразяващо се в неправомерно спиране на електрозахранването в имота на
ищеца и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като елемент от
фактическия състав, обосноваващ отговорността на ответника.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки и непосредствени вреди от
деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Изискването
към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във
времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие,
което предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото
лице. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице дори и деянието да
не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. На следващо място, за да
има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното
увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да
доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие
представлява адекватна причина, когато по своя характер е практически годно да
причини вреда, подобна на тази, която е настъпила.
Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7
от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на
причинно – следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието
обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно
доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно)
свързано с резултата, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при мислено изключване
на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване
неправомерният резултат настъпи, следва да се констатира, че не е налице причинна
връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично,
закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило
вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.
Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме за правилни
изводите на първоинстанционния съд за липса на пряка причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат, с които е аргументирано отхвърлянето на
предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. При приетите за установени по
делото факти, които са съответни на събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че връзката между вредоносното деяние – спирането на
електрозахранването в къщата на ищеца и вредите, които същият е претърпял, е
непряка. Както бе посочено по-горе, при преценката дали са налице основанията за
обезвреда следва да се отчете дали причинният процес се е развил типично,
закономерно (а не случайно), под въздействието само на деянието, а не на други
фактори, особени за случая. В случая при ищеца, отражение за повредите на
електроуредите, „В и К“ системата и тавана на къщата му в с. *** са дали други
фактори – липсата на чести посещения в имота, неполагането на грижи за
поддържането на къщата, неупотребата на електроуредите за един сравнително дълъг
период от време (около 10 години), както и обичайно кратките срокове на работа на
5
електроуредите, гарантирани от производителите. Спирането на електрозахранването
не би могло да обоснове повреда в електроуреди, а още по – малко - теч от покрива,
падане на мазилка в стаята и повреда на водопреносна инсталация. Наличието на
причинно –следствена връзка между спирането на електрозахранването и повредите в
електроуредите в къщата на ищеца не се доказва и от показанията на свидетелите, като
същите установяват единствено, че някои от уредите са работели преди спирането на
електрозахранването, а около 10 години по-късно, същите вече били повредени. Тази
повреда обаче не може да се свърже логически, закономерно и адекватно с
прекъсването на електрозахранването в къщата на ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва причинна връзка и между
спирането на ел. захранването в къщата на ищеца и влошеното му здравословно
състояние. Решаващият извод в тази насока съдът обосновано е направил въз основа на
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, според което наличието на
редица други соматични заболявания при ищеца може да се интерпретира от
психиатрична гледна точка единствено, че гореспоменатата стресогенна ситуация би
могла да утежни и задълбочи протичането им, като липсват ясни и категорични данни,
че са възникнали в пряка връзка с психичното му състояние. Поради това, не може да
се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между действието на
ответното дружество по прекъсване на електричеството в къщата на ищеца и
настъпилите за него неимуществени вреди.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящият състав намира, че по делото не е
безспорно установено наличието на последния елемент - пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между деликта и вредите.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на Районния съд в обжалваното
решение като правилни, законосъобразни и основани на събраните по делото
доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода от делото, на въззиваемото дружество се дължат направените
разноски в производството пред настоящата инстанция, като с молба вх. № 4851 от
21.10.2021 г. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както
и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260123 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 617
по описа на Районен съд Радомир за 2020 г.
ОСЪЖДА К. Е. Х., с ЕГН: **********, от *** да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, №159, „Бенчмарк Бизнес център“ сумата от 100 лв. направени
6
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7