Р
Е Ш Е Н И Е
№260683 17.11.2020
година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 973 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адвокат
И.М.,*** ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, с
която се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед № 12/21.01.2020 г., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за
незаконно и постановяване на неговата отмяна,
както и за осъждането за заплащане
на обезщетение за времето през
което е останал без работа поради
уволнението за срок от шест
месеца, считано от 22.01.2020 г. в размер на 11 782. 93 лева. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е изпълнявал длъжността *****на бригада „*****“ към ответното дружество. На 22.01.2020 г. му е връчена процесната заповед на изпълнителния
директор на ответното дружество, с която му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и прекратено трудовото му правоотношение.
Излага, че заповедта не е мотивирана, като не са ясни
извършените от него нарушения на трудовата дисциплина
със съответните им индивидуализиращи белези, както и че не следва
да отговаря за нарушения на
трети лица за извършени самоотлъчки,
за които дори не било
посочено кога точно са извършени
и в какво всъщност се изразяват – дали в по-ранно напускане на работното
място или за закъснение. Сочи също така,
че в заповедта се описват извършени
нарушения през месеците септември, октомври и ноември 2019 г., за които
всъщност бил изтекъл срокът за налагане на
наказание съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ. Като основание
за налагане на наказанието му са постъпили
докладни от 02 и 03.12.2019
г. от оперативния ръководител на пристанищен терминал „*****2“ и заместника му относно
нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от работници
от „*****“, на която той бил
*****, но не и ръководител-*****, както било посочено в заповедта. В качеството си на *****, съгласно
вменените му задължения по длъжностната
характеристика, същият нямал обективно предоставена възможност да извършва проверка
кой работник кога точно е напуснал
работното си място, за което
бил създаден специален пропускателен режим с магнитни карти, по отношение
на който нямал информация и контрол. Изготвените от него наряди
били относно извършената работа и при констатирани нередности бил правил свои докладни.
С горните мотиви категорично оспорва твърдението, че е злоупотребил с доверието на работодателя си, ощетил го
със значителни размери и прикрил действия на работниците, поради и което моли за отмяна
на уволнението, като незаконосъобразно, както и за заплащане
на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ.
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 344, ал.1, т. 1 – по иска за отмяна
на уволнението и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ – по иска за
заплащане на обезщетение в шестмесечния период след уволнението.
В законоустановени
срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество. Със същия се
оспорват изложени в исковата молба твърдения, като се излага, че
е спазена стриктно нормативната уредба в хода на протеклото
срещу ищеца дисциплинарно производство, в това число и разпоредбите,
които ищецът излага, че са
нарушени, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Отделно
от това били
ясни извършеното нарушение, в какво се изразява то
и кога е извършено, които били съобразени
при определяне на наказанието съобразно неговата тежест. Част от
работниците в процесната бригада системно не спазвали работното
време, като не се явявали
навреме на работа или преждевременно
напускали работното си място, като
същевременно ищецът, в качеството си на
*****, предоставял наряди, съгласно които служителите са изпълнявали работата си, в момента, в който са отсъствали
от работното си място. Същият
не само е подавал неверни данни, но е и бездействал,
като не е извършвал необходимите проверки и съответно уведомявал работодателя за резултатите
от тях. Анализират
се и отделни дати и действия на работниците от бригадата на
ищеца във връзка със спазване
на работното им време, както
и контролните функции и задълженията на ищеца съгласно длъжностната му характеристика, като се излага извода,
че същият категорично е извършил сочените нарушения и извършеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
Поради това се моли за
отхвърляне на иска за отмяна
на уволнението. По отношение на
иска за заплащане
на обезщетение се излага, че
предпоставка за уважаването му е ищецът да е останал
без работа, за времето през
което претендира заплащането му, като предвидения от закона шестмесечен
срок още не бил изтекъл.
Оспорва се иска и по размер,
като се сочи,
че видно от фиша на
ищеца с постоянен характер е основното му трудово възнаграждение
в размер на 616. 44 лева. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение,
съгласно което ищецът е изпълнявал длъжностна *****на бригада „*****“ в
пристанищен терминал „*****2“ към ответното дружество.
Съгласно
длъжностната характеристика и по-конкретно обхвата на
изпълняваната длъжност, включва
следните дейности: организира, ръководи и контролира работата по изпълнение на
сменно-денонощния план за бърза и качествена обработка на кораби, вагони и
камиони; отговаря за изпълнение на денонощната производствена програма и за
уплътняването на работното време на бригадите и механичните средства. Функции
на длъжността са координиращи, изпълнителски и контролиращи. Задачите включват
различни такива, след които и оперативно ръководство на всички операции,
складови и технически работници по време на смяната. Длъжностните отговорности
са следните: отговорност за осъществяване на трудовия процес – сложен
индивидуален труд, по принцип не контролиран; отговорност за работата на
бригадата; за работа с поверителни материали и документи и други. *****е пряко
подчинен на ръководителя на терминала, старши стифадор.
Следва също така съгласно характеристиката да поддържа връзка с всички служби в
пристанището и извън него, имащи отношение с обработката на корабите и
вагоните, и др. транспорти средства. Подчиненият личен състав на длъжността е
свързан с функцията й за по пряко ръководство на производствените работници от
смяната и оперативно ръководство на всички оперативни и складови работници по
време на смяната, стифадор. Същата е доведена до
знанието на ищеца на 31.10.2014 г., за което същият изрично се е разписал.
С
процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание уволнение и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено
съществувалото между страните трудово правоотношение. Като причини за
налагането му са посочени следните фактически обстоятелства: на 02.12.2019 г. и 03.12.2019 г. са постъпили
докладни записки от *****- *****на пристанищен терминал „*****2“ и *****-
заместник *****на пристанищен терминал „*****2“, в „БМФ Порт Бургас“ ЕАД,
относно нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от работниците от бригада
„*****“ в пристанищен терминал „*****2“, съгласно които са констатирани допуснати нарушения на трудовата дисциплина,
като след направени проверки в системата за контролно-пропускателен режим на
пристанището е установено, че за периода септември, октомври и ноември месец
2019 г. работниците от бригада „*****“, на която С.Т. е ръководител - *****,
системно не спазват работното си време, като закъсняват за работа или напускат
работно си време /смяната/ преждевременно, с което са натрупани значителен обем
часове самоотлъчка, като са посочени отделните такива за някои членове на
бригадата- кранистите *****– 99 . 52 часа, *****– 47 часа, *****– 23 часа, *****–
33 часа и пристанищен работник, механизатор *****– 38. 48 часа. В същото време
за часовете на отсъствие от работа, за работниците имало попълнени и подписни
от страна на *****та С.Т. хартиени наряди за работа, за извършване на дейности/присъствени
часове, за които работниците са получавали възнаграждение, въпреки отсъствието
си.
По
повод на постъпилите докладни е изпратено искане до ищеца за даване на
обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, като в същото е възпроизведено съдържанието
и констатациите за броя на часовете на самоотлъчка, и наличието на разписани
хартиени наряди от негова страна, съгласно които работниците са извършвали
дейности, за което и са получавали заплащане, като е посочено и че действията
му са възприети, като прикриване на случващото се.
В
обясненията си ищецът е посочил, че всички работници и служители от бригадата
му са запознати с правилника за вътрешния трудово ред, включително с работното
време и с пропусквателния режим, както и че за
посочените случаи на самоотлъчка не е бил уведомен от работниците и служителите
за тяхното отсъствие.
В заключение в заповедта се посочва, че
допуснатите от страна на С.Т. нарушения на трудовата дисциплина показват слаб
контрол, лоша организационна дейност и неизпълнение на възложените функции,
съгласно длъжностната характеристика, като наред с това е налице и прикриване действията на работниците
и неинформиране на директор експлоатация и оперативните ръководители на
пристанищен терминал „*****2“ и попълване на неверни данни в нарядите за
работа, като ищецът е отразил присъствени часове на отсъстващите работници,
като с тези си действия е злоупотребил с доверието на работодателя, а също и е
ощетил същия в значителни размери. Посоченото е че горното съставлява нарушение
на едно от основните задължения на работника или служителя при предоставянето
на работна сила, а именно да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие. Забраната да се злоупотребява с доверието на
работодателя, включвала в себе си забрана за извършване на действия, които биха
могли да разколебаят увереността на работодателя по отношение на честността,
почтеността и лоялността на работника или служителя, в това число и забрана за
предоставяне на невярна информация, прикриване на информация, свързана с
изпълнение на трудовите задължения, въвеждане в заблуждение и други подобни.
В
заключението е посочено, че от страна на Т. е налице виновно неизпълнение на
трудовите му задължения – нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ, а
именно: неизпълнение на възложената работа /чл. 187, т. 3, предл.
1-во/; злоупотреба с доверието на предприятието /чл.187, т. 8, предл. 1-во/; неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение – в случая с длъжностната характеристика“ /чл. 187, т. 10/,
както и системни нарушения на трудовата дисциплина /чл. 190, ал. 1, т. 3/, злоупотреба
с доверието на работодателя /чл. 190, ал. 1, т. 4/ и други тежки нарушения на
трудовата дисциплина /чл. 190, ал. 1, т. 7/. Изложено е също така, че
действията му представляват нарушения и на правилника за вътрешния трудов ред,
Раздел II „Права и задължения на работниците и служителите“, съгласно който
работниците и служителите са длъжни: да изпълняват трудовите си задължения
точно и добросъвестно, като е подробно разяснено значението на последното, да
спазват правилата за вътрешния трудов ред, като не допускат нарушения на
трудовата дисциплина, проявяват лична взискателност при действията си, както и
нетърпимост към нарушенията на свои колеги, да спазват вътрешните правила,
приети в пристанището и не пречат на другите работници и служители да изпълняват
трудовите си задължения, както и да изпълняват и други задължения, които
произтичат от нормативен акт, колективен трудов договор, индивидуалния трудов
договор, длъжностна характеристика и инструкция, свързана с характера на работа.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява какъв е
броя на отделните часове самоотлъчки за работниците в процесната
бригада в периода септември - ноември 2019 г., съгласно данните от личните
справки в системата и по-конкретно същите са за *****– 89. 50 часа, за *****–
52. 48 часа, за *****– 41. 35 часа, за *****– 75. 31 часа и за *****– 40. 53
часа т.е. дори с по-голяма продължителност от посочената в докладните и
заповедта за уволнение. Съобразно утвърдената система за заплащане на труда в
предприятието, включващо договорена заплата, както и часове за свършена работа
в дните на самоотлъчка, работодателят е ощетен със сумата от 1 743. 52
лева, като е посочена заплатена сума за всяко от горните лица.
Вещото
лице е уточнило, съобразно въпроси към него от процесуалния представител на
ищеца, че в зависимост от това какъв кораб са разтоварвали, времето е варирало
за редовната смяна. Примерно, понякога се е налагало да започнат по-рано или
по-късно, и съответно да свършват работа по-рано или по-късно, отколкото е
работното им време, в зависимост от работата, която е следвало да свършат.
Понякога е имало и престой, т.е. работниците просто са били на работното си
място, без да имат трудови задължения за изпълнение. Например, имали са някакъв
проект за изпълнение и тогава са имали друго работно време, като тази
информация е била доведена до знанието на експерта от счетоводството на ответното
дружество.
По
делото ответното дружество е ангажирало и гласни доказателства. От показанията
на свидетеля Динко Великов, изпълняващ длъжността *****терминал към ответното
дружество, се установява, че работници на процесния
терминал полагат труд на 12-часови смени, при непрекъснат режим на работа,
4-групов двусменен – дневна и нощна смяна т.е. има четири бригади, които се
сменят, като всяка смяна е по 12 часа на работа, като всяка бригада се ръководи
от *****. Организацията на работа започва с предварително плануване, което *****ползва,
за да изгради примерен работен процес и да види дали работниците или
служителите, които му трябват за дадената работа, ще му стигнат и дали може от
тяхна страна да бъде отменено нещо като задача, ако няма достатъчно работна
сила. Работното на поверените работници се контролирало от *****. По принцип
практиката била такава, затова му били поверени тези работници, за да може той
да ги ръководи, да организира работата им и да им уплътнява работния им ден.
Възнаграждението пък на всеки сделен работник се
формирало на базата на наръчник с норми, тъй като системата на заплащане била сделна и заплащането се формирало от труда, който е положил
по време на смяната. На сделните работници се
заплащало на тонаж, обработен за смяната, като *****та попълва документ /наряд
за работа/, от който следва да е видно кой работник какво точно е правил и въз
основа на него се определя това сделно
възнаграждение. Този наряд съществувал в хартиен и в електронен вариант, които
били идентични, и на база на този сборник се определяло месечното
възнаграждение, като сбор от отделните наряди за всяка смяна. Освен тонажа,
който се отразявал в наряда, се отразявало и времето за престой - това е времето, в което те задавали и други
задачи, които не са свързани с товарния процес, като то се заплащало по друг
начин, въз основа на основната заплата. Месечното възнаграждение всъщност било сбор,
съобразно данните от тонажната дейност по наръчника и
тези часове на престой, на базата на основната заплата, разделена по часове по
нарочната методика.
Проверката през месец
декември 2019 години била извършена по повод на случай на работник, за когото имали съмнение,
че нарушава трудовата дисциплина и след като обследвали този работник, забелязали,
че има фрапиращи нарушения - закъснения за работа и преждевременно напускане на
работното място. Така решили и направили проверка за всички работници и така
констатирали в две от бригадите по-сериозни нарушения на дисциплината, свързани
с неспазване на работното време. Когато констатирали нарушението „самоотлъчки“
им направило впечатление, че това се случва, когато те като оперативни
ръководители вече са напуснали работното си място. Всеки имал лична работна
карта, с която влизал и напускал работното място, като данните за това се
съхранявали в програмата на фирмата за контролен достъп. Данните от тази
система се предоставяли само при поискване.
Така и от
показанията на свидетеля Огнян Дянков, изпълняващ длъжността офицер по
сигурността към ответното дружество, се установява, че на пристанището имало
пропускателен режим, който бил организиран по следния начин: цялото пристанище
било оградено с ограда и единствените места, откъдето можело да се влезе били
трите КПП-тата. Влизането и излизането ставало
магнитна карта, каквато имал всеки работник, и посредством форникети,
се отчитал до секунда часа на влизане и излизане на лицето, което я ползва,
като можело да се направи справка в системата за девет години назад. Ставало дума
за специална програма, като системата била автоматична т.нар. „Импронет“ на фирмата
„Майнинг“. Ищецът не е имал достъп до тази система. Достъп имали само 3-4
човека, които работели пряко със системата. Данните обаче могли да се
предоставени при поискване на трети лица, като практиката била да се изпрати
имейл например за кое лице и за какъв период се изискват съответните данни,
след което те изготвяли разпечатка и я изпращали. Свидетелят твърди, че началниците на другите бригади са правили
такива искания, макар и не често, но не си спомням С.Т. да е искал някога
такива справки.
Съдът кредитира
събраните гласни доказателства, като изхождащи от лица, които не са пряко
заинтересованите от изхода на спора и поради съответствието им със събраните по
делото писмени доказателства.
Представени
са по делото и разпечатки извлечения за месеците септември, октомври и ноември
2019 г. относно часовете на влизане и напускане на пристанището по персоналната
партида на работници в бригадата, на която ищецът е *****. Видно е че има дни
със самоотлъчка над 9 часа при 12 часова смяна - например на 11.11.2019 г. относно *****, самоотлъчка над 10 часа при 12
часова смяна - например на 20.09.2019 г., на 11.11.2019
г. и на 15.11.2019 г. относно *****, на 02.10.2019 г. и на 16.10.2019 г. относно *****, на
15.09.2019 г. относно *****и други, и дори над 11 часа за 12 часова смяна – на
12.09.2019 г. относно *****. С оглед възражението на ищеца в тази връзка следва
да се отбележи, че в тези дни ищецът не е ползвал платения си годишен отпуск. За
съответните дати са изготвени от ищеца и наряди за работата на бригадата. В
наряда за работа например за 15.09.2019 г. ищецът е отбелязал, че *****е
работил пълната смяна от 12 часа във времето от 08.00 до 20.00 часа, а от
данните е видно, че същият е със самоотлъчка над 10 часа, тъй като се е влязъл
през КПП-то в 07. 18 часа и е напуснал в 08. 24 часа.
Видно и от другите
нарядите за работа за съответните дни, попълвани и разписвани от *****, в
случая ищеца, е че работниците и служители са изпълнявали задълженията си по
време на цялата им смяна, тъй като е посочено, като отработено пълното работно
време за съответната смяна от 12 часа, като са посочени и съответните изпълнени
дейности, ведно с количеството им, за тези за които има такова. Има посочени и
други дейности – например специални дейности /почистване/, ненормирана работа и
други.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед правното
естество на иска за отмяна на уволнението е в тежест на работодателя да докаже
законосъобразността на същото. Съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение, със заповед на
ответното дружество, действащо чрез своя законен представител, във връзка с виновно
неизпълнение на трудовите му задължения – нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа /чл. 187, т. 3, предл. 1-во/; злоупотреба с доверието на предприятието
/чл.187, т. 8, предл. 1-во/; неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение – в случая в длъжностната
характеристика /чл. 187, т. 10/, както и системни нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 190, ал. 1, т. 3/, злоупотреба с доверието на работодателя /чл.
190, ал. 1, т. 4/ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 190, ал.
1, т. 7/.
При това се налага
извода, че наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, като в същата
са изложени ясно извършените нарушения, като са посочени подробно и
разпоредбите на закона, обосноваващи налагане на наказанието и съставляващи
нарушения на трудовата дисциплина. Не могат да бъдат споделени доводи на ищеца,
че заповедта не е мотивирана, тъй като не били посочени по дни отделните часове
за самоотлъчки, тъй като е ясно, че наказанието е наложено не относно даден
ден, а за системни нарушения в периода септември-ноември 2019 г. Всъщност целта
за мотивиране на заповедта е да стане ясно извършеното нарушение респективно
нарушения, което в случая категорично се установява от заповедта за уволнение,
която е подробна и ясна. Това изискване не е случайно и цели да може работникът
или служителя да се защити срещу вменените му със заповедта нарушения, както
чрез даването на обяснения, така и при едно съдебно атакуване на заповедта.
В хода на
дисциплинарната процедура са спазени и изискванията на чл. 193 от КТ, като
преди това са поискани обяснения от работника, които освен това са обсъдени
изрично от работодателя при издаването на заповедта.
Не могат да бъдат
споделени твърденията в исковата молба за нарушения на срока по чл. 194, ал. 1
от КТ. Цитираната норма, която действително е императивна и определените в нея
срокове са преклузивни, предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. В случая работодателят е узнал за
извършените системни самоотлъчки за периода септември-ноември 2019 г. с
постъпилите до него докладни на 02.12.2019 г. и 03.12.2019 г., след което е
стартирал изискуемата по закона процедура по чл. 193, след приключването на
която е издал заповедта за уволнение на 21.01.2020 г. т.е. в рамките на
двумесечния срок от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
Ето защо следва да се изследва
извършил ли е ищецът нарушенията, за които е наказан. В тази връзка съдът
приема, че ищецът не е изпълнявал възложените му ръководни функции, което
категорично следва да се възприеме като нарушение на трудовата дисциплина,
свързано с неизпълнение на задълженията му и възложената му работа, съгласно поверената
му ръководна функция, което безспорно съставлява и злоупотреба с доверието на
предприятието и това на работодателя и съответно нарушение на трудовата
дисциплина. Съгласно изпълнявана от ищеца ръководна длъжност на *****същият е
следвало да организира, ръководи и контролира работата по изпълнение на
сменно-денонощния план за бърза и качествена обработка, като следи и за
изпълнение на денонощната производствена програма и за уплътняването на
работното време на бригадите и механичните средства, като извършва оперативно
ръководство на всички операции, складови и технически работници по време на
смяната и отговаря за осъществяване на трудовия процес, което категорично не е
сторено. Констатираните самоотлъчки с времетраене, близко до това на работната
смяна, а и констатираните системни такива, налагат извода, че ищецът не само не
е осъществявал достатъчен контрол, но и не изпълнявал и други вменени му задължения,
свързани с уплътняването на работното време и изпълнението на работния план. Не
могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че обективно не би могъл да
отговаря за действия на трети лица, при все че съгласно изпълняваната от него
длъжност същият е задължен да върши това и носи отговорност в тази връзка. Друг
е въпросът, че в случая не се касае до някакви незначителни нарушения, като
например инцидентно закъснение или по-ранно напускане на работното място, при
което да на се уплътнени например 10-15 минути от работното време, а за
системни нарушения, някои с продължителност от по над 11 часа, т.е. почти
колкото е времетраенето на работното време за съответната смяна, които е следвало
да бъдат констатирани от прекия ръководител на съответния работник, който
следва да се следи за уплътняването на работното време и нормалното протичане
на работния процес, съобразно спецификите му.
Обстоятелството, че
ищецът не е знаел точно кога влиза и излиза даден работник и нямал достъп до
тези данни се явява ирелевантно за спора.
Релевантното е че, дори когато даден работник е отсъствал над 9 часа, ищецът не
констатирал това обстоятелство, като е отразил в съответния наряд за работа
пълно изпълнение на възложени му от него трудови задължения, като е посочил и
конкретните извършени такива в рамките на 12 часа.
С горните мотиви
съдът намира, че извършеното уволнение е законосъобразно, поради което иска за
отмяната му, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. При това се явява
неоснователен и иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да
се осъди ищецът да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2 340 лв. Неоснователна съответно е претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на С.Г.Т. с
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, против „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № 12/21.01.2020 г., с
което му е наложено дисциплинарно
наказание уволнение, за незаконно
и постановяване на неговата отмяна, както и за осъждането
на работоддателя да му заплати обезщетение за времето, през което
е останал без работа, поради
уволнението, за срок от
шест месеца, считано от 22.01.2020 г. в размер на 11 782. 93 лева.
Осъжда С.Г.Т.
с ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, да
заплати на „БМФ ПОРТ
БУРГАС“ ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 2 340 лв. /две хиляди
триста и четиридесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.