№ 29240
гр. С., 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110118766 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
По искането за допускане на СТЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото о.с.з.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 24.09.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 37776/2020 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ за
първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
1
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. А. за заплащане на сумата от 428,49
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
- апартамент № 98, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ***, вх. Д, абонатен №
******, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението (18.08.2020 г.) до плащането, сумата от
59,21 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 06.08.2020 г., сумата от 9,80 лв., представляваща
цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
(18.08.2020 г.) до плащането, както и сумата от 1,54 лв. - лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.08.2018 г.
до 06.08.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. А. не е депозирала писмен
отговор на исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК не се
съдържа обосновано оспорване на вземанията, а единствено се посочва, че
същите не се дължат.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното
задължение да е срочно).
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
2
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3