Решение по дело №437/2019 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 35                                      26.02.2020 г.                              град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                              ПЪРВИ СЪСТАВ

На четвърти февруари                                                  две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                         

                                                                                Председател: Атанас Динков

Секретар: Донка Василева

 

като разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 437 по описа за 2019 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-0375-00574 от 03.10.2019 г. издадено от Иван Димитров, на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан.

Жалбоподателят Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. ***, съдебен адрес:*** твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде отменено. Алтернативно, моли съда да намали размера на наложеното наказание глоба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна РУ - Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, № 205852 от 02.07.2019 г. жалбоподателят Н.Г.Т., ЕГН ********** е бил санкциониран за три нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както следва:

за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева;

за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;

за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателното постановление е било издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми, които са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и обуславят неговата отмяна.

В съставения АУАН, серия АА, № 205852 от 02.07.2019 г. въз основа на който е било издадено обжалваното НП, като дата на нарушението е посочена – 28.06.2019 г., а в процесното НП, са посочени две дати на извършване на деянието - 02.07.2019 г. и 28.06.2019 г. Горното поставя под обосновано съмнение на коя дата е било извършено и съответно констатирано нарушението, предмет на обжалваното НП – на 28.06.2019 г. или на 02.07.2019 г. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя (което е основен принцип в НПК). Недопустимо е датата извършване на нарушението да бъде извличана по тълкувателен път, като това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, и винаги представлява самостоятелно основание за  отмяна  на  НП.

На второ място, в обжалваното НП е посочено, че нарушенията са били извършени на 02.07.2019 г. при управление на лек автомобил - Нисан X Трейл, с рег. № **(без посочен собственик) и на 28.06.2019 г. при управление на  товарен автомобил - Нисан Х Трейл, с рег. номер **, собственост на **Т., с ЕГН **********. Горното поставя под обосновано съмнение с какво превозно средство е било извършено нарушението и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере по недвусмислен начин, конкретното административнонаказателно обвинение, за да организира адекватно защитата си. Това нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е съществено и неотстранимо в съдебната фаза, като представлява самостоятелно основание за  отмяна  на обжалваното  НП. Дори и да става въпрос за техническа грешка, в ЗАНН и НПК не е предвиден ред за отстраняването и, а санирането и чрез установяване на конкретното превозно средство, участник в ПТП, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства е недопустимо, тъй като именно фактическото описание на нарушението очертава предмета на доказване, а не обратното – доказателствата не могат да заместят противоречивото описание на нарушението.

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че и от показанията на актосъставителя П.Д.С., свидетелят по акта Р.И.И. и свидетелката И.Г.И. не се установяват категорично – точната дата и място на произшествието и конкретното превозно средство.

Свидетелката И. сочи, че по телефона и се е обадила майката на приятелката на санкционираното лице, която и е съобщила, че последният предната вечер е излязъл с колата си извън пътя, тъй като каруца излязла пред него, и колата му била някъде в нивата, като не конкретизира - точната дата и място на произшествието и конкретното превозно средство.

Актосъставителят С. сочи, че по сигнал на колегата си – св. И. отишли със св. И. на път 2 на 106 км. където констатирали, че 10-15 метра от предпазната мантинела и колоните които я държат са огънати, като на място нямало пътно превозно средство, а санкционираното лице отишъл след 1 или 2 дена в РУ – Чирпан, където му бил съставен акт, като не внася яснота за точната дата и място на произшествието и конкретното превозно средство.

Показанията на св. С. кореспондират с показанията на колегата му - св. И., с който са посетили местопроизшествието, като последния сочи, че на път 2 на 106 км. мантинелата била смачкана, но свидетелят не сочи точната дата и място на произшествието и конкретното превозно средство.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съобразно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, тъй като събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в цитираните гласни доказателствени средства, оборват констатациите в АУАН за дата, място на произшествието и конкретно превозно средство.

В нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, релевантни за ангажиране отговорността на жалбоподателя, което процесуално нарушение също представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.  

По изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на процесуално основание, без съдът да се произнася по въпросите - дали наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно или е определен размера на наказанието.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие (л. 9 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

С оглед изхода на делото, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане (л. 7 от делото), при липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 19-0375-00574 от 03.10.2019 г. издадено от Иван Димитров, на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. ***, съдебен адрес:***, сумата от 800 (осемстотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: