№ 721
гр. Добрич, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230102033 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., с която
срещу Ц. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е предявен иск
съдът да установи в отношенията на страните съществуването на вземания на “Банка
ДСК“ ЕАД, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист по ч.гр.д. №2708/2022 г. по описа на Районен съд Добрич за
следните суми произтичащи от неизпълнение на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.06.2020 г. :
-962.50 лева , представляваща неиздължена главница към 14.09.2022г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане;
- 145.59 лева договорна лихва за периода 10.12.2020 г. -11.10.2021 г. ;
- 90.09 лева –обезщетение за забава за периода 12.10.2021г. -14.09.2022 г. ;
-148.98 лева –дължими заемни такси ;
С исковата молба се претендират и сторените в заповедното и установителното
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава иска си на следните фактически твърдения:
На 17.06.2020 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор, и Ц. В. Г. с ЕГН
**********, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на
1
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, неразделна част от който са
Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит (наричани по-долу „Общи условия") и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ (наричани по-долу
„Условия“). Договорът урежда взаимоотношенията между банката и клиента във
връзка с издаването и ползването на кредитна карта Visa Galaxy payWave, при
спазването на горепосочените Общи условия и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти.
Банката предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1 000 лева
(Хиляда лева) с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 17,95 % годишно. Лихвеният процент се формира от стойността на
референтен лихвен процент (РЛП) (който при сключването на договора е 0,15 %) и
фиксирана надбавка в размер на 17.80 %. РЛП представлява индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
години“.
Съгласно чл. 27. аз. 3 от Общите условия: срокът на ползване на кредита
съвпада със срока на валидност на картата, който в случая е 3 г. (видно от Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Договора за кредит се определя месечна падежна дата, а
съгласно чл. 26 от Общите условия- се определя и минимална сума за револвиране,
която клиентът е длъжен да внася в рамките на определен срок след падежната дата,
която сума е посочена в Условията- в случая е 3% от усвоения кредитен лимит. За
месечна падежна дата страните са уговорили 10-о число на месеца.
Кредитът е следвало да се ползва и погасява и при всички други условия
договорени с Договора, Общите условия и Условията към него.
Кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка № 28073025. За целите на
обслужване на кредита Ц. Г. е посочил разплащателна сметка, чийто данни са
изписани в договора за кредит.
„Банка ДСК“ е изпълнила своето задължение като е издала на Ц. Г. карта Visa
Galaxy payWave (кредитна карта) и е предоставила по нея лимита от 1 000 лева, който
клиентът е можел да ползва при посочените по-горе условия на револвиране.
Клиентът е усвоявал суми по кредита. В последствие кредитополучателят е
теглил и възстановявал суми в рамките на договорно определения лимит, като
последното плащане по кредита е направил на 30.12.2020 г., когато са внесени 30,17
лева. От страна на „Банка ДСК“ са правени неуспешни опити за осъществяване на
контакт с кредитополучателя с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането
на кредита.
2
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия- в случай че четири поредни месеца
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира
със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се спира.
Съгласно чл. 36 от Общите условия- Ако клиентът не погаси задължението си в
размера и в срока по чл. 35, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява.
Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по
който е формиран, става изискуемо. Последиците настъпват след уведомление до
клиента с оглед изискването на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това че кредитополучателят не е револвирал кредита повече от четири
месеца до датата на подаването на настоящата искова молба, налице са предпоставките
предвидени в чл. 35 и чл. 36 от Общите условия за обявяване на предсрочна
изискуемост на целия остатък на кредита, и банката е предприела действия по
обявяване предсрочна изискуемост на кредита.
Изпратена е покана- уведомление до кредитополучателя Ц. Г. чрез ЧСИ С. С.,
връчена на адресата чрез лице от същото домакинство- на 23.09.2021 г. С поканата-
уведомление е отправено изявление за обявяване предсрочна изискуемост на целия
остатък по кредита.
На 14.09.2021 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Ц. Г. въз основа на извлечение от счетоводните
книги на Банката за целия остатък по кредита- в т.ч. неплатените вноски с настъпил
падеж и обявеният за предсрочно изискуем остатък по кредита.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2708/2022 г. по описа на
Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено изцяло и е издадена заповед
за изпълнение за исковите суми.
В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила на твърдяната от нас дата и на основание представената покана-
уведомление, получена от Г. на 23.09.2021 г., се настоява съдът да приеме, че с
предявяването на искова молба, „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 17.06.2020 г. на ответника, в размер на пълния му неплатен остатък.
С Определение № 1444/30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2708/2022 г. съдът е указал на
„Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника Ц. В. Г., с оглед изискванията
начл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител депозира отговор като оспорва иска като недопустим.
3
Доводите за недопустимост на иска са, както следва: Не е налице
представителна власт на юрисконсулт Б. Р. Н. за подаване на искова молба и
образуване на настоящото производство.
Представителната власт е абсолютна предпоставка за допустимост на иска,
предявен от представител и условие за валидност на извършените от представителя
процесуални действия. Представителят трябва да докаже представителната си власт.
По гр.д.№2033/2024г. по описа на ДРС и по ч.гр.д.2708/2022г. по описа на ДРС са
приложени две пълномощни, с които В. М. С. и Д. Д. М. в качеството си на *** на
„Банка ДСК“ ЕАД упълномощават Б. Р. Н. с подробно упоменатите в същото права,
сред които и да завежда искове от името на банката.
След справка в Търговския регистър с оглед установяване на представляващите
„Банка ДСК“ АД се установява, че тези две лица не са сред тях.
За наличието на представителна власт съдът следи служебно. В случая -
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено на
19.09.2022. от Б. Р. Н. в качеството му на упълномощено лице от името на В. М. С. и Д.
Д. М. в качеството си на *** на „Банка ДСК“ ЕАД. Към заявлението не са приложени
доказателства относно представителната власт на упълномощителите.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен отново от Б. Р. Н. в качеството и на
упълномощено лице от името на В. М. С. и Д. Д. М. в качеството си на *** на „Банка
ДСК“ ЕАД. Към исковата молба е приложено същото пълномощно заверено от
нотариус на 09.04.2019г. И по двете дела не е приложена справка от Търговския
регистър, за да се установи представителната власт на двете упълномощаващи лица
към датата на упълномощаването. Отделно от всичко това към датата на издаването на
пълномощното „Банка ДСК“ е ЕАД, а към настоящия момент е АД, което също не е
уточнено и прецизирано. С отговора си прилагам разпечатана справка за актуално
състояние на „Банка ДСК“ АД към дата 09.05.2025г.
С отговора искът се оспорва като неоснователен, като се сочит следните
релевантни възражения:
-не е налице сключен договор, доколкото последния за кредитодателя носи
подписа на лице, което няма представителна власт- Д. Д.;
-лихвените проценти по кредита и ГПЗ са посочени само като абсолютни
стойности и не е разписана ясна методика за формирането им съгласно изискванията
на ЗПК;
-в изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост не е
достатъчно само да се направи изявлението, а е необходимо да съдържа достатъчна
информация за индивидуализацията на вземането, за задълженията по договора по
пера, кои вноски не са погасени. При това, ответникът сочи, че не е надлежно
4
уведомен;
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен на 17.06.2020 г. между „Банка ДСК“
АД като кредитор, и Ц. В. Г. с ЕГН **********, като кредитополучател.
Ищцовата банка представя и Общи условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и Условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“.
Съгласно чл.1, Банката предоставя на клиента револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта Visa Galaxy
payWave, в размер на 1 000 лева (Хиляда лева) с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 17,95 % годишно. Лихвеният процент се формира
от стойността на референтен лихвен процент (РЛП) (който при сключването на
договора е 0,15 %) и фиксирана надбавка в размер на 17.80 %. РЛП представлява
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“.
Съгласно чл. 27. аз. 3 от Общите условия: срокът на ползване на кредита
съвпада със срока на валидност на картата, който в случая е 3 г. (видно от Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Договора за кредит се определя месечна падежна дата, а
съгласно чл. 26 от Общите условия- се определя и минимална сума за револвиране,
която клиентът е длъжен да внася в рамките на определен срок след падежната дата,
която сума е посочена в Условията- в случая е 3% от усвоения кредитен лимит. За
месечна падежна дата страните са уговорили 10-о число на месеца.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия- в случай че четири поредни месеца
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира
със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се спира.
Съгласно чл. 36 от Общите условия- Ако клиентът не погаси задължението си в
размера и в срока по чл. 35, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява.
Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по
който е формиран, става изискуемо. Последиците настъпват след уведомление до
клиента с оглед изискването на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно- счетоводна
експертиза. От проверка на извлечение по картовата сметка, експертизата установява,
че „Банка ДСК“ е изпълнила своето задължение като е издала на Ц. Г. карта Visa
Galaxy payWave (кредитна карта) и е предоставила по нея лимита от 1 000 лева, който
клиентът е можел да ползва при посочените по-горе условия на револвиране. От
картодържателя Ц. В. Г. са усвоени суми описани по дати и размери в таблица 1.
Първото усвояване в пълен размер от кредитния лимит над разрешения в размер
1008,70 лв. е на 23.09.2020 г., от които 370 лв. за трансфери за залагания във „ Винбет”,
такси за превод и теглене от АТМ - 38,70 лв. (25 лв. + 13,70 лв.) и изтеглени на АТМ -
5
600 лв. От кредитния лимит са усвоени и 347,71 лв., в т.ч.:
• 120,00 лв. такса нереволвиране
• 181,67 лв. за договорна/възнаградителна / лихва
• 46,04 лв. за годишна такса карта .
По счетоводни записвания по сметката обслужваща кредитната карта, и
описаните в таблица 1 операции за усвояване и погасяване, се установява, че от
длъжника Ц. В. Г. - считано от 10.01.2021 г. не са спазвани условията по чл.35 от ОУ за
револвиране на кредита с минимални погасителни вноски.
От ответника кредита не е револвиран повече от 4/четири / месеца, считано от
10.01.2021 г. до обявяване на предсрочна изискуемост.
От анализ на счетоводните записвания от движението по кредитната карта за
усвояваните и погасени суми от ответника - описани в таблица 2, чрез автоматично
погасяване на минимални суми за револвиране по картата от сметка с №
02000000027114700 на дати 04.11.2020 Г., на 02.12.2020 г. и 30.12.2020 г. в
размер на общо 99,34 лв. са били погасени задължения за:
• 36,08 лв. договорна лихва
• 25,76 лв. такси за теглене от АТМ и преводи Винбет .
По делото е представена покана- уведомление до кредитополучателя Ц. Г. чрез
ЧСИ С. С., връчена на адресата чрез лице от същото домакинство- на 23.09.2021 г. С
поканата- уведомление е отправено изявление за обявяване предсрочна изискуемост на
целия остатък по кредита, като се сочи само датата и номера му. Препраща се към
условията в самия договор за настъпване на предсрочна изискуемост.
На 14.09.2021 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Ц. Г. въз основа на извлечение от счетоводните
книги на Банката за целия остатък по кредита- в т.ч. неплатените вноски с настъпил
падеж и обявеният за предсрочно изискуем остатък по кредита.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2708/2022 г. по описа на
Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено изцяло и е издадена заповед
за изпълнение за исковите суми.
С Определение № 1444/30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2708/2022 г. съдът е указал на
„Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника Ц. В. Г., с оглед изискванията на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Определението е връчено на заявителя на 05.06.2024г.
Исковата молба по установителния иск е подадена в законовия срок- 01.07.24г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на иска:Представителната власт е абсолютна
предпоставка за допустимост на иска, предявен от представител и условие за
валидност на извършените от представителя процесуални действия. Представителят
трябва да докаже представителната си власт.За наличието на представителна власт
6
съдът следи служебно. В случая – заявлението за издаване заповед за изпълнение е
подадено на 19.09.2022г. от Б. Р. Н. в качеството му на упълномощено лице от името на
В. М. С. и Д. Д. М. в качеството си на *** на „Банка ДСК“ ЕАД. По делото е
представено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на
упълномощителите на 09.04.2019г. Това пълномощно е представено и при подаване на
исковата молба по установителния иск на 01.07.2024г.
Агенция по вписванията, на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за търговския
регистър и чл. 37, ал. 1 и 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ, осигурява безплатен
достъп по служебен път на държавните органи, органите на местното самоуправление
и местната администрация до цялата база данни на Търговския регистър и регистър
БУЛСТАТ. Ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани
в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър,
съгласно нормата на чл.23, ал.4 от ЗТР. Извършената служебна справка от съда
установява, че към 09.04.2019г., датата на изготвяне на процесното пълномощно/, Д. Д.
М. и В. М. С. са вписани като представители на банката. Веднъж дадено
пълномощното от името на банката, до неговото оттегляне легитимира пълномощника
да извършва описаните в пълномощното действия, в това число подаване на искови
молби и представителство по дела. Не е необходимо при промяна на
представителството на банката новите представители отново да упълномощават
представителя. При това, следва да се приеме, че исковата молба е подадена от
надлежно упълномощен пълномощник, юрисконсулт на банката. Искът е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Предявеният иск е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430
ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съгласно чл. 430. (1) от ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ.
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Искът е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415
ал.1 т.4 от ГПК от легитимирана страна- заявител в развилото се заповедно
производство.
На основание чл.154 от ГПК ишецът следва да представи доказателства относно
сключване на валиден договор за кредит между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД , че е
изправна страна и е предоставила на кредитополучателя заетата сума, размера на
претендираните суми, провеждане на заповедно производство и уважаване на заявлението за
исковите суми.
7
Безспорно доказано е в настоящото производство обстоятелството, че страните са
сключили договор за кредит. За банката договорът е подписан от служител Д. Д.. С т.2 на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.16 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на
разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор,
сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето,
от името на което е сключен. Според приетото в така формираната задължителна съдебна
практика договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна
власт, респ. извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща
недействителност. На недействителността, която от висяща става окончателна, тъй като
окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него
правни последици, може да се позовe (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от името на
което е сключен или универсалните му правоприемници. В този смисъл са и постановките
на т.2в от ТР 1/2018 на ОСТК на ВКС. Следователно в разглежданата хипотеза
кредитополучателят не е активно легитимиран да оспорва представителната власт на
другата страна по договора.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че по своята същност същият е търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй
като едната от страните е търговец и сделката е сключена с оглед упражняване на
търговската му дейност.
По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в
заем сума. Горното обстоятелства се установява от заключението на вещото лице,
като заетата сума е предоставена на разположение на картодържателя Ц. В. Г., който на
23.09.2020 г. е изтеглил и превишил целия лимит.
Съдът взе предвид, че основанието на вземането е договорно и съобрази, че
процесният договор е потребителски и се подчинява на специалните изисквания на
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9
и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т. 10 – годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания
на ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишен процент на
разходите, лихвен процент, съдържа погасителен план, в който са отразени размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
8
За установяване валидността на договора са релевантни въпросите относно
начина на определяне на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите,
доколкото договорът не би бил сключен без уговорката за възнаградителна лихва.
В процесния договор уговореният годишен процент на възнаградителната лихва
не надхвърля трикратния размер на законната лихва, което води до нарушаване на
добрите нрави. С ПМС №426 от 18.12.2014г., в сила от 1 януари 2015 г., размерът на
законната лихва по просрочени задължения е равен на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Обявеният от БНБ основен лихвен процент към дата на
сключване на договора е бил 0.00%. Следователно, към момента на сключване на
договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00%. При
възнаградителна лихва от 17,95% е видно, че същата е по- малка от трикратния размер
на законната лихва.
Съдебната практика приема, че максималния размер, до който клаузата за
заплащане на възнаградителна лихва е действителна не трябва да надвишава с повече
от три пъти размера на законната лихва.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът е сключен при Общи
условия/представени по делото/, т.е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи.
Клаузата на чл.1 ал.3 от договора за кредит, уреждаща годишния процент на
разходите не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Макар в договора лихвените
тежести да са посочени само с цифри, то в Общите условия, неразделна част от
договора се съдържа част Х, „Методология при определяне на лихвения процент по
договора“ и част ХIII“Годишен процент на разходите“, в които подробно е описана
методиката при формиране на процента на разхода. Посоченият в абсолютна стойност
годишен процент на разходите в договора е описано от кои компоненти се формира
ясно и разбираемо, така, че задълженото лице да прецени задължението си.
По въпроса дали е обявена надлежно настъпилото изменение срока на договора
чрез обявяването му за предсрочно изискуем настоящия състав приема, че в
съдържанието на отправеното до кредитополучателя уведомление, волеизявлението на
банката е недвусмислено и ясно относимо именно към процесния договор за
кредит.Упражняването на потестативното право на кредитора за обявяване на
вземанията му за предсрочно изискуеми не е обусловено от точното посочване на
размера на вземанията по видове и кои вноски не са платени. Кредитополучателят е
страна по договора и е запознат с условията за обявяване на предсрочна изискуемост,
както и следва да е наясно кои от вноските не е заплатил.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение. Вземането за
9
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение, а именно за сумата от 26,94лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
разноските в установителното производство, а именно в размер на 173,06лв. държавна
такса, 400лв. възнаграждение на вещо лице.
На осн. чл.78 ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се определи и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото дружеството се представлява от
юрисконсулт. Съобразно правната сложност и цената на иска съдът определя
възнаграждението за юрисконсулт на 200лева.
Освен това ответникът следва да възстанови сторените от ищеца разноски за
особен представител на ответника в размер на 400лева, което задължение не е
свързано с изхода от спора, а произтича от неизпълнение задължението на ответника
по Закона за гражданската регистрация.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, дължи на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. №2708/2022 г. по описа на Районен съд
Добрич за следните суми произтичащи от неизпълнение на договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.06.2020 г.
:
-962.50 лева , представляваща неиздължена главница към 14.09.2022г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане;
- 145.59 лева договорна лихва за периода 10.12.2020 г. -11.10.2021 г. ;
- 90.09 лева –обезщетение за забава за периода 12.10.2021г. -14.09.2022 г. ;
-148.98 лева –дължими заемни такси ;
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сторените разноски в настоящото производство в размер на 173,06лв. държавна такса,
10
400лв. възнаграждение на вещо лице, 400лв. за особен представител и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 2708/2022г. по описа на РС
Добрич в размер на 26,94лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11