РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Д. Ч., ЕГН
**********, адрес: гр. * срещу „И.А.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Г.Т. и А.М.. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 652,35 лева, представляваща платена сума от ищеца по силата на нищожна клауза
от договор за паричен заем № 3110917/21.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.10.2021 г. до окончателното плащане на главницата.
Посочено е, че на 21.12.2017 г. страните са сключили договор за кредит за
сумата 1250 лева, като общата стойност на плащанията, ведно с уговорената лихва, била
1388,85 лева. Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора. Счита обаче, че не
дължи уговорената и заплатена неустойка в размер на 652,35 лева, тъй като клаузата на чл.
4, ал. 2 от договора, с която е уговорена, е нищожна. На първо място същата противоречи на
разпоредбите на ЗЗП, като клаузата за неустойка излиза извън обезпечителната й функция,
така, както е уговорена. Освен това тя е уговорена и за да заобиколи разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, поради това сумата е недължимо
платена и следва да бъде върната.
Моли съда да уважи иска и й присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска като изцяло
неоснователен. Посочено е, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като е начислена
вследствие неизпълнение на договорни задължения на ищеца за представяне в срок на
1
обезпечение. Неоснователни са доводите в исковата молба, че неустойката уговорена, за да
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в случая приложима е нормата на чл.
19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за основателен.
Между страните по делото не се спори, че са в облигационно отношение по
повод сключен на 21.12.2017 г. договор за кредит за сумата 1250 лева, като била уговорена
неустойка в размер на 652,35 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от
сключване на договора на обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
изисквания. Неустойката е уговорена в чл. 4 от договора, като се иска от съда да прогласи
тази клауза за нищожна поради противоречие със закона. Не се спори между страните по
делото, обявено за безспорно е с доклада на съда по чл. 146 ГПК, че цялата дължима сума по
договора за кредит е погасена, включително сумата за неустойка.
Съдът намира доводите, изложени в исковата молба, за основателни.
Действително клаузата, уговаряща плащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечение, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите,
който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за
неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е
дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при
това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се
дължи. Заплащането на сумата е без основание и същата подлежи на връщане.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за
реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 350 лева съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Г.Т. и А.М., да заплати на ИВ. Д. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. * сумата
от 652,35 лева (шестстотин петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
платена сума от ищеца по силата на нищожна клауза от договор за паричен заем №
3110917/21.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.10.2021 г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Г.Т. и А.М., да заплати на ИВ. Д. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. *, сумата
от 350 лева (триста и петдесет лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на И.Ч., по която могат да бъдат заплатени сумите: *
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3