№ 46
гр. Сливен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно административно
наказателно дело № 20252200600016 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 320/30.10.2024г. по НАХД № 1088/2024г. по описа на РС
Сливен, обв.Д. Е. С. е освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК, за това че на 13.01.2024г. в гр.Сливен управлявал МПС – лек
автомобил „А.“ с рег.№ ******* и отказал да му бъде извършена проверка по
надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, след като е бил наказван за същото деяние по административен
ред с НП *******г., влязло в сила на 02.09.2020г. - престъпление по чл.343б
ал.6 от НК и му е наложено административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 2000 лева. На основание чл.343г от НК, съдът е
наложил на обв.С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
две години.
Постановеното решение е обжалвано от адв.Х. от АК Сливен, защитник
на обв.Д. Е. С. с оплаквания за явна несправедливост на обжалваното
решение. Сочи се, че съдът е отказал да одобри споразумение, допустимо по
НПК и НК. Счита се, че деянието, наказуемо по административен ред е преди
1
изменението на НК, с което повторността е обявена за престъпление. Иска се
намаляване на размера на наложените наказания.
Представителят на ОП Сливен в съдебно заседание намира
постановеното решение за правилно и законосъобразно, а наложените на
обвиняемия наказания счита, че ще изпълнят целите на чл.36 ал.1 от НК,
изхождайки от множеството налагани наказания по ЗДвП на обв.С.. Пледира
за потвърждаване на обжалваното решение на РС Сливен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обв.Д. Е. С. се явява
лично и със защитника си адв.Х.. Защитникът заявява, че е подал жалбата
основно за намаляване на наказанието на обвиняемия. Посочва, че са се
отказали от сключване на споразумение и делото се е разгледало по общия
ред. Пледира за налагане на глоба в минимален размер – 1000 лева, както и 14
месеца лишаване от право да управлява МПС.
Обвиняемият С. в личната си защита поддържа казаното от защитника
му. В последната си дума моли да бъде намалено наказанието му.
Настоящата въззивна жалба е подадена от обвиняемия, който има право
на такава жалба против постановеното решение, съгласно чл.378 ал.5,
вр.чл.318 ал.3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване,
предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваното решение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Сливенският районен съд е съблюдавал стриктно правилата на
особеното съдебно производство, визирани в Глава 28 от НПК, както и общите
правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и
приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства,
съгласно чл.378 ал.2 от НПК, извършил е обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, е приел за установени фактическите обстоятелства,
изложени в мотивите на решението.
2
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за явна несправедливост на наложеното
наказание, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която
съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и
неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
С наказателно постановление № *******г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 02.09.2020г., обв.Д. Е. С. е
бил наказан по административен ред за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП -
отказал е да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За това нарушение на
обв.С. са наложени административни наказания, а именно глоба в размер на 2
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП. Отнети са му 12 контролни точки.
Това наказателно постановление е връчено на обвиняемия и е влязло в сила на
02.09.2020г. Глобата в размер на 2000 лева е платена на 23.05.2023г.
Наказанието лишаване от право да управлява МПС е било изтърпяно от
19.05.2020г. до 19.05.2022г.
На 13.01.2024г. около 19.14 часа обв.С., като водач на МПС с лек
автомобил „А.“ с peг.№ *******, бил участник в пътно транспортно
произшествие, без пострадали и без значителни имуществени щети, с друг лек
автомобил - „БМВ“ с peг.№ *******. Другият водач съобщил за случилото се в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен.
Същият ден, около 19.55 часа, в гр.Сливен по ул.*******, обв.Д. Е. С.
управлявал МПС лек автомобил „А.“ с peг.№ *******. Когато стигнал до
сградата на КАТ Сливен бил спрян от полицейски служители от ОД на МВР
Сливен - П. Д. В. и В. В. В., които го поканили да му бъде извършена
проверка за употреба на упойващи наркотични вещества с техническо
3
средство „Дрегер Drug Test 5000“ с фабричен номер ARME-0068.
Обвиняемият С. категорично отказал да бъде изпробван с техническото
средство и да бъде проверен за употреба на наркотични вещества. Издаден му
бил талон за медицинско изследване № *******, който му бил връчен, но той
отказал да се яви в лечебно заведение (ЦСМП Сливен при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ Сливен) и да даде кръвна проба за употреба на наркотични
вещества. На обв.Д. Е. С. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 1133108/ 13.01.2024г., който му бил
връчен и той го подписал без възражения. С този акт били иззети и 2 бр.
регистрационни табели на управлявания автомобил, както и свидетелството
му за управление на МПС.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се
различава от приетата в мотивите на първоинстанционното решение.
Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени
източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно
приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в
настоящия процес от писмените доказателства – АУАН серия GА №
1133108/13.01.2024г., талон за изследване № *******/13.01.2024г., Заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка №№ 24-0804-
000011/13.01.2025г. и 24-0804-000012/13.01.2025г., Наказателно
постановление № *******г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Сливен, влязло в сила на 02.09.2020г., АУАН серия GА №
204038/19.05.2020г., справка за нарушител/водач Д. Е. С., справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за СМПИС.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
4
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, начина на извършване на деянието,
вида, марката и модела на моторното превозно средство, управлявано от
обвиняемия, а именно „А.“ с peг.№ *******, са категорично установени в хода
на разследването чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които
първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни,
последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на
горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При
спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за тяхната
годност и достоверност.
Двете съдебни инстанции се довериха на приложените и приети
писмени доказателства по делото, от които по несъмнен начин се установи, че
обв.С. е бил наказван за същото деяние по административен ред (отказал е да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози), и по-точно с Наказателно
постановление № *******г., влязло в сила на 02.09.2020г. С постановлението
на обв.С. за извършеното нарушение му били наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, и му били отнети 12 контролни точки. Установено е
категорично, че на 13.01.2024г. обвиняемият отново отказал да бъде
изпробван с техническото средство и да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. За това му бил издаден талон за
медицинско изследване № *******, който му бил връчен, но той отказал да се
яви в ЦСМП Сливен и да даде кръвна проба за изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. По този начин обв.С. отказал да му
бъде извършена проверка по надлежния ред за употреба на наркотични
5
вещества или техни аналози, след като е бил наказан за същото деяние по
административен ред с влязло в сила на 03.09.2020г., Наказателно
постановление № *******г. Наложените административни наказания с
постановлението са изтърпени, а именно наложената глоба е платена на
23.05.2023г., а лишаването от право да управлява МПС е изтърпяно от
19.05.2020г. до 19.05.2022г.
Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният съд – обв.С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.6 от НК,
защото на 13.01.2024г. в гр.Сливен управлявал МПС – лек автомобил „А.“ с
рег.№ ******* и отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, след
като е бил наказван за същото деяние по административен ред с НП №
*******г., влязло в сила на 02.09.2020г.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.343б ал.6 от НК, а именно пряк
умисъл. Изследвайки умисъла на обв.С., трябва да се отбележи константната
съдебна практика, според която за субективната страна на деянието следва да
се съди най-вече от конкретните обективни действия и прояви на дееца,
предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а не от неговите
последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на
протеклите събития. Всички данни по делото категорично установяват, че
обв.С., с оглед на неговата възраст, физическо и психическо развитие, степен
на образование, социален опит, както и обстоятелството, че на предходна дата
е осъществил същото деяние при управление на МПС, за което има влязло в
сила наказателно постановление, добре е разбирал, че извършва нещо
непозволено от закона, като управлявал процесното МПС и отказал да му бъде
извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Иначе казано, обвиняемият е
съзнавал, че не следва да управлява процесното МПС и да отказва
съответната проверка – с техническо средство и медицинско изследване.
Неоснователно е наведеното от защитника на обвиняемия, че деянието,
6
с което обв.С. е наказан по административен ред е преди изменението на
чл.343б ал.6 от НК и не следва да се включва в състава на процесното деяние.
Настоящата разпоредба - ал.6 на чл.343б от НК е обн. в ДВ, бр.67/04.08.2023г.,
т.е. след извършване на процесното деяние на 13.01.2024г., поради което
правилно е повдигнато обвинение и обв.С. е осъден по този текст от закона.
Действително, обвиняемият е бил наказан за същото деяние по
административен ред (за отказ да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози) с влязло в сила наказателно
постановление на 02.09.2020г. Законодателят не е определил момента, т.е. кога
трябва да е предходно наказан извършителя за същото деяние по
административен ред. Хипотезата на чл.343б ал.6 от НК не определя времето,
когато е следвало да е наказван обвиняемия за същото деяние по
административен ред, не определя времеви диапазон, изисква се да е налице
наложено и влязло в сила административно наказание, като в настоящия
случай такова е налично - обв.С. е наказан за същото деяние по
административен ред с влязло в сила НП на 02.09.2020г.
Мотивиран от горепосоченото, въззивният съд прие, че атакуваното
осъдително решение е законосъобразно. Същото е постановено в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.343б ал.6 от НК и чл.11 ал.2 от НК.
Липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването на
обв.С..
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е
приложим текстът на чл.78а ал.1 от НК, който регламентира освобождаване на
дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
глоба, когато са налице кумулативно предвидените в посочената правна норма
предпоставки. В случая с проверяваното решение обв.Д. С. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.6 от НК, което е
умишлено и за което законът предвижда наказания лишаване от свобода до
шест месеца и глоба от 2000 лева. Освен това, наличните доказателства
установяват, че обвиняемият, като деец на разгледаното престъпление, е с
ниска степен на обществена опасност, доколкото същият към момента на
настоящото деяние не е осъждан за престъпление (реабилитиран е), не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК,
като от деянието няма настъпили имуществени вреди.
7
Същевременно с това, правилна е преценката на първостепенния съд, че
целите на наказанието спрямо обвиняемия могат да се постигнат чрез
освобождаването му от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и с налагане на административно наказание глоба.
Изпълнявайки задължението си по чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция провери изцяло атакуваното решение и установи, че
съдебният акт е справедлив.
Наложеното на основание чл.78а от НК административно наказание
глоба от 2000 лева е към минималния размер и не е явно несправедливо. В
този смисъл наведеното от защитата искане за намаляване на наложеното
наказание на обвиняемия е неоснователно, а и не се посочват аргументи,
които да доведат до намаляването му. Наложеното наказание на обв.С., според
настоящата инстанция, е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, които не са високи, както и с наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, към които
въззивният съд добавя и добрите характеристични данни на обвиняемия.
Проверяваната инстанция правилно е отчела като отегчаващо отговорността
на обвиняемия обстоятелство за наличие на множество нарушения на ЗДвП.
Изхождайки от всички обстоятелства, правилно първата инстанция е
наложила глоба на обв.С. към минималния размер по чл.78а от НК, а именно в
размер на 2000 лева, която въззивния съд съобрази и с имотното състояние на
обвиняемия (не притежава недвижими имоти и МПС, освен процесния лек
автомобил), доходите му – не работи и не получава парични средства, както и
семейното му положение – неженен, видно от декларацията за СМПИМ.
Съобразявайки всички по-горе изложени факти, значими за санкцията и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е приел, че на обв.С. за извършеното от него
престъпление следва да му се наложи административно наказание глоба от
2000 лева, което според настоящата инстанция е при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, към минималния размер на наказанието, предвидено в
приложимата за казуса разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. Въззивният съд
намира, че правилно районният съд е наложил на обвиняемия и наказание
лишаване от право да управлява МПС в размер на две години, предвидено за
това престъпление, съгласно разпоредбата на чл.343г от НК. Санкцията се
8
явява справедлива и липсва законово основание за нейното намаляване,
предвид най-вече обстоятелството, че обв.С. нееднократно е санкциониран за
различни нарушения на ЗДвП, видно от приложената справка за
нарушител/водач.
В заключение, въззивният съд направи извода, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано и справедливо, постановено е при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което то не
страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния акт.
С оглед на това и на основание чл.378 ал.5, вр.чл.338 от НПК, въззивната
инстанция следва да потвърди изцяло атакуваното решение.
Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/30.10.2024г. по АНД № 1088/2024г. по
описа на Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9