О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Граждански състав
На 26 юни 2014 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Като разгледа
докладваното от съдия А. Д.а
Търг. дело № 128 по описа за 2013 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 374/ ГПК.
Делото е образувано по искова
молба на „Юробанк България” АД със седалище
гр. София, подадена от пълномощника й адв. Д.Димитров от САК, против Б.Я.М.
*** предявен установителен иск по чл.
422/ ГПК за установяване, че банката има
изискуемо вземане срещу ответника за сумата 31882.49 евро главница; 644.89 евро
договорни лихви; 241.52 евро дължими
такси и имуществени застраховки, произтичащи от договор за банков кредит
от 04.02.2008 год., за които има
издадена заповед за незабавно изпълнение. Претендира се законна лихва върху
главницата и дължимите такси, както и направените в
настоящето производство разноски – държавна такса и адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по този договор като е
предоставил на ответника договорения кредит, който е усвоен от него, но
последният преустановил плащането на
дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 10.02.2013 год.,
съгласно подписаното допълнително споразумение на 19.06.2012 год. за
преструктуриране на отпуснатия кредит, с което е въведена фиксирана годишна
лихва и фиксирана месечна вноска и е променена падежната дата на издължаването
им. Поради неплащане на три последователни месечни вноски, на осн. чл. 18 ал.2
от договора остатъка по кредита е превърнат в предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на страните, което обусловило правния интерес на
банката да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, по която ответникът
възразил, че не дължи и в резултат на това възражение е предявен настоящия
иск.
В подкрепа на твърденията са приложени писмени доказателства.
С разпореждане постановено в з.с.з. на 30.01.2014
год. съдът е изпълнил задълженията си по чл. 367 и сл./ ГПК, като е връчил на
ответника препис от исковата молба с доказателствата. В определения от закона
срок е депозиран писмен отговор от ответника, препис от който е връчен на
ищеца, допълнителна искова молба от ищеца, съдържаща пояснения към исковата
молба по повод възраженията на ответната страна и отговор на допълнителната
искова молба.
В
писмения отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на иска
поради липса на легитимация за предявяването му предвид цедиране на вземането
по процесния договор през м. март 2008 год. от банката-ищец на „Бългериън ритейл сързисъз” ( БРС) АД, за
което бил надлежно уведомен от цедента и цесионера. Считано от датата на уведомлението, негов кредитор е цесионера БРС, а не банката, поради което тя не
е титуляр на процесното вземане, а
предявеният иск е недопустим.
В отговора на исковата молба ответникът е
изразил становище и по основателността на иска, оспорвайки клаузите на чл. 2
ал.5 от договора и на чл. 5 ал.2 и чл. 7 от споразумението като противоречащи
на закона и добрите нрави, и като неравноправни. Посочено е, че с тези клаузи
се засяга цената на банковата услуга под формата на лихва по кредита, такси за
извършени банкови операции и комисионни и те не са конкретизирани и
индивуализирани съобразно изискванията на ЗЗД и ЗЗП. Твърди се, че те противоречат на чл. 58/ ЗКИ и на чл. 59 ал.2/ ЗКИ, поради което по
отношение на тях следва да се приложи чл. 26/ ЗЗД. Твърди се още, че тези разпоредби са
неравноправни, т.к. нарушават изискването за недобросъвестност и водят до
значително неравноправие между правата и задълженията на кредитодателя и
кредитополучателя, като се сочат конкретно нормите на чл. 143 т.10 / ЗЗП и чл.
144 ал.2 т.1/ ЗЗП. Оспорено е и правото на едностранно определяне и изменяне на
лихвения процент и предвид неспазване на минимални императивни изисквания за
посочените законови норми, се иска прилагане не предвидените в закона правни
следствия от неспазването им.
Направени
са доказателствени искания.
В
допълнителната искова молба ищецът е пояснил, че след сключване на първия
договор за цесия от 2008 год. е последвал втори такъв от 08.12.2010 год., с
който БРС АД е цедирал на банката ищец вземането си по
процесния договор за кредит, за което ответникът бил уведомяван от служители на
цедента и цесионера, в потвърждение на което било подписано допълнителното
споразумение от м. юни 2012 год. Ето защо е налице процесуална легитимация на ищеца да предяви
иска, а направеното от ответника възражение за недопустимост е неоснователно.
Изложил
е доводи, че предсрочната изискуемост на остатъка по кредита е настъпила, т.к.
ответникът е в трайно просрочие от 10.02.2013 год., а доказателства за плащане в този период не
се сочат. Позовал се е на чл. 5 от ЗКИ за изключенията, в които не се прилагат
разпоредбите на този закон и настоящия случай е такъв, т.к. договора за кредит
е обезпечен с ипотека. Относно базисния лихвен процент се е позовал на договора за кредит, като е изразил становище,
че той не подлежи на договаряне, с оглед
постигнатото съгласие между страните в тази насока.
С отговора на допълнителната искова молба
ответникът отново е изложил становище за липса на легитимация и правен интерес
от предявяване на иска, т.к. за втория договор за прехвърляне на вземането по
договора за кредит през м. декември 2012 год. от БРС на първоначалния кредитор ( банката
ищец), той не е уведомен, следователно тази цесия няма действие спрямо него. Оспорено е
допълнителното споразумение от 2012 год. като недействително, т.к. то е
сключено на база прекратения с цесията от 2008 год. договор за кредит, която
цесия е породила последиците си спрямо него. С оглед твърдението, че уговорената с договора от
08.12.2010 год. обратна цесия на вземането по процесния договор за кредит, не е
съобщена на ответника, е направено искане съдът да се произнесе относно действителността на тази цесия.
Съдът намира, че процедурата по двойната
размяна на книжата между страните по делото е изпълнена, поради което пристъпи
към изпълнение на задълженията си по чл. 374/ ГПК.
Предявеният иск се преценява като
допустим.
Възражението
на ответника за неговата недопустимост поради липса на процесуална легитимация
на ищеца не се споделя от настоящия съдебен състав. Наличието или липсата на качеството „кредитор”
за ищеца, което подлежи на установяване в хода на процеса, касае неговата
материалноправна легитимация и тя има отношение към основателността, а не към
допустимостта на иска. Исковата молба е редовна от външна страна, подадена е в
срок, от ЮЛ представено съгласно чл. 30/ ГПК, в полза на което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. Следователно, всички предпоставки - общи и
специфични, за разглеждането на иска са налице и делото следва да се насрочни в
открито заседание като се уважат доказателствените искания на страните и се
разпредели доказателствената тежест в процеса.
Водим
от гореизложеното, ЯОС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 23.09.2014 год. – 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
По доказателствата на ищеца
ПРИЕМА договор
за потребителски кредит от 04.02.2008
год.; приложение от 21.02. 2008 г. към него; допълнително споразумение към
договора за кредит от 19.06.2012 год.; погасителен план – 10 страници; справка
от търговския регистър; пълномощно; договор за цесия от 09.04.2008 год.;
договор за цесия от 08.12.2010 год.; методология за определяне на БЛП и
стойности на БЛП.
ПРИЛАГА ч.гр.
д. № 2040/ 2013 г. по описа на ЯРС.
НАЗНАЧАВА счетоводна експертиза по която вещото лице,
след като се запознае с документите по делото и извърши справки където е необходимо да даде отговор на
формулираните в исковата молба ( л. 3 от делото) задачи при първоначален
депозит 100 лв. вносим от ищеца в 5-дневен срок от съобщението.
Експертизата да се изготви от в.
лице Снежана Стоянова.
По доказателствата на
ответника
ПРИЕМА уведомление за
прехвърляне на вземания – приложение № 3.1.а към договор за цесия от 28.03.2008
год. между ПББ и БРС.
ПРИЛАГА вт.ч.гр. д. № 452/ 2013 год. по описа на ЯОС.
ПОСТАВЯ задача на в. лице по назначената счетоводна експертиза, което
да се произнесе по формулирания от ответника на л.6 от отговора въпрос при
депозит вносим от тази страна в размер на
30 лв. в 5-дневен срок от съобщението.
СЪДЪТ разпределя доказателствената тежест както
следва:
В тежест на ищеца е да установи качеството
си на кредитор по процесния договор за кредит, с оглед оспорената му
материалноправна легитимация, като представи доказателства, че за договора за цесия от 08.10.2010 год. ответникът е уведомен от
цедента по него – БРС, съгласно изискването на чл. 99 ал.3 ЗЗД; да докаже
предсрочната изискуемост на вземанията си по договора за кредит, както и
размера на предявеният иск.
В
тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора чрез
плащане на дължимите погасителни вноски съгласно постигнатите договорености,
както и твърденията за нищожност и неравноправност на клаузите от договора, с
които се определя лихвата по кредита, таксите за извършените
банкови операции
и комисионните, като част от цената на банковата услуга.
Препис
от определението, което има характер на проект за доклад по см. на чл. 374
ал.2/ ГПК, да се връчи на страните за становище по него, като приканва страните
към сключване на спогодба по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: