МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 753/2019 г. на
РС- Свиленград от 11.12.2019 г.
С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият Х.С.К. с ЕГН: ********** -за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от
НК и против подсъдимият Г.К.Д. с
ЕГН: ********** -за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от
НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в
чл.248,ал.1 от НПК , съдът на основание чл.
248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и
впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно
заседание подсъдимите Х.С.К.
; Г.К.Д.
и защитникът им адв.Т. заявяват,че подс. Х.С.К. и подс.Г.К.Д.
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява
становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено
съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимите по чл.371 от НПК и ги уведоми,че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от тях самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Х.С.К.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият Г.К.Д.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът,
след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в
съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на
обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от всеки
един от подсъдимите срещу пострадалия,по начина описан в обвинителния акт,
неговия субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за
признаването на подсъдимите за виновни в извършването на престъплението.За
същото претендира да им бъде наложено съответното наказание, при условията на
чл.55 от НК ,а именно Пробация в размер на 1година и 6 месеца спрямо двете
задължителни мерки,като счита ,че следва на всеки един от подсъдимите да се
наложи и Безвъзмезден труд в полза на общество в размер на 120 часа положен в
рамките на 1 година.Взема се становище и относно вещественото доказателство по
делото,което според прокурора следва да се върне на лицето,което е предало
телефона и зарядното в заложната къща,а разноските претендира да бъдат
възложени в тежест на подсъдимите.
По същество адв.Т.
пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание при предпоставките на
чл.55 от НК,а именно Пробация в размера претендиран от представителя на
прокуратурата.
Подсъдимият Х.С.К.
, се придържа се към становището на
защитника си по същество . В правото си на последна дума, същият желае от съда да му бъде наложено
наказание пробация.
Подсъдимият Г.К.Д.,
се придържа се към становището на защитника си по същество . В правото си на
последна дума, същият желае от съда да
му бъде наложено наказание пробация.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Х.С.К. и Г.К.Д. *** и били в приятелски отношения. Вечерта на 29.03.2019 год. подсъдимите К. и Д. били в дома на подс. Д.,***
и пиели ракия. Малко след 00:00 часа на 30.03.2019 год. подс. Х.С.К. предложил на подс. Г.К.Д. да отидат до дома
на св. А.А.М. *** за да влезнат вътре и да откраднат нещо.
В
изпълнение на взетото решение отишли до къщата на св. М.. След като стигнали до
имота, подс. Х.С.К. се опитал да прескочи оградата, която го ограждала, но не успял. С помощта
на подс. Г.К.Д., който го
повдигнал, подс. Х.С.К. влязъл двора на имота и се отправил към къщата. Подс. Г.К.Д. останал на
улицата да чака подс. Х.С.К.. Подс. Х.К. стигнал до входната врата на дома, която била заключена с райбер. Успял да
го махне и влезнал в къщата, където спели св. М. и семейството му. Подс. Х.С.К. взел от маса,
намираща се в стаята, където спели св. М. и семейството му три мобилни телефона
- мобилен телефон марка „Fluo“ с ИМЕИ:
353529090003170; мобилен телефон марка „Motorola“, модел „ХТ1920-16“, с ИМЕИ 1:
355531090813556 и с ИМЕИ 2: 355531090813564, ведно с две СИМ карти - на мобилен оператор „А1“ с номер
8935901990857850946 и на мобилен оператор „М тел“ с номер 8935901187015242641;
мобилен телефон марка „LG“, модел „Е400“ с
ИМЕИ: 354852056914070 и сумата от 200 лева
всички собственост на св. А. М.. Св. М. усетил, че има някой в дома му и
се събудил, но подс. Х.С.К. успял да избяга, като напуснал имота, както бил влязъл – прескочил
оградата. Св. М. не успял да разпознае подс. Х.С.К., защото било тъмно и защото подсъдимият избягал бързо. След
като се отдалечили от имота на св. М., подс. Х.С.К. дал на подс. Г.К.Д. мобилен телефон марка „LG“, модел „Е400“,
като му казал, че отнел само трите мобилни телефона ,но не му казал, че е взел
и сумата от 200 лева, които оставил за себе си.
В последствие подс. Г.К.Д. дал мобилния
телефон на брат си – Ж.К.Д., който чрез св. Димитър Ангелов Методиев го заложил
в заложна къща „Трио“ ЕООД гр. Свиленград със зарадно устройство с надпис „Alcatel“ срещу сумата от
15 лева.
Подс. Х.С.К. оставил за себе си мобилен телефон марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, а мобилен телефон марка „Fluo“ продал на св. Д.И.Д.за сумата от 60 лева, като не му
казал, че телефона е краден.
След подаден сигнал от страна на св. М.
*** при РУ-Свиленград, било образувано досъдебно производство по реда на
чл.212, ал.2 от НПК.
В хода на проведеното разследване и
от проведените ОИМ били установени извършителите на кражбата, а именно подсъдимите
Х.С.К. и Г.К.Д.. При проведени беседи от страна на св. Ф.Г., полицай в Участък-Любимец при
РУ-Свиленград с всеки един от подсъдимите, същите си признали, че те са
извършили кражбата на трите мобилни телефона и на сумата от 200 лева от дома на
св. М.. Двамата подсъдими разказали, какво са направили с мобилните телефони,
като с протоколи за доброволно предаване от 24.04.2019 г. и 25.04.2019 г.
същите били приобщени, като веществени доказателства по делото.
Подсъдимите Х.С.К. и Г.К.Д. били задържани
със Заповеди за задържане по ЗМВР за срок до 24 часа.
В хода на досъдебното производство
била назначената и изготвена оценителна експертиза, която определила, че
стойността на трите мобилни телефона към датата на отнемането им /30.03.2019 г/
е 230 лева.
В последствие мобилните телефони били
върнати на собственика им - св. А.М., с
разписка от 25.09.2019 год.
Подсъдимият Х.С.К. с ЕГН: **********, роден на *** ***, обл.
******, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, начално образование,
работи, като общ работник.
Подсъдимият Х.С.К. не е осъждан
което обстоятелство се установява от справката за съдимост на същият .
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние се установява,че подс. Х.С.К. е неженен,но
има едно малолетно дете, неполучава трудов
доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно
подс. Х.С.К. се установява,че същият
движи и контактува с криминално проявени лица,като е склонен към
противообществени прояви.
Подсъдимият Г.К.Д.
с ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, начално
образование, безработен.
Подсъдимият Г.К.Д. е осъждан
многократно,но по всички осъждания е реабилитиран на основание чл.88,а от НК,
което обстоятелство се установява от справката за съдимост на същият .
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние се установява,че подс. Г.К.Д. е неженен,но
има три малолетни деца, неполучава трудов
доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно
подс. Г.К.Д. се установява,че същият
е криминално проявен ,както и че контактува с криминално проявени лица и е
склонен към извършване на групи противообществени прояви.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични :
Протокол за оглед на веществени доказателства,ведно с фотоалбум към тях; писмо
от А1 за периода от 28.02.2019г. до 30.03.2019г.;писмо от Виваком; писмо от
Теленор, писмо от ОД на МВР Хасково,отдел Административен,относно задгранични
пътувания на две лица;,писмо от ОД на МВР Хасково,отдел Административен,относно
задгранични пътувания на подсъдимият К.;Постановление за връщане на веществено
доказателство от 24.09.2019г.;разписка от 25.09. 2019г.,протокол за доброволно
предаване от 24.04.2019г.-2бр. и от 25.04. 2019г. -1бр.;заложен билет№2718;протокол
за доброволно предаване от 25.04. 2019г.,характеристични справки-2бр.,справки
за съдимост,ведно с бюлетини към тях и ДСМПИС ,заключение на вещото лице Бюлбюлев,
както и от свидетелските показания на А.А.М. ;Ф.А.Г.;Д.И.Д.;В.К.Д.;Ж.К.Д.
и Димитър Ангелинов Методиев.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението
по извършената Оценителна експертиза, тъй
като е извършена от вещо лице–специалист с необходимата квалификация и знания, включено
в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал.
1 от Закона за съдебната власт за 2019 година за съдебния район на Окръжен съд
– Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост,
а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите
данни и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументиранио,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват
и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото
лица -Бюлбюлев, поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно
експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите
са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимите
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиво-речиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва
тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята
съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимите. Показанията
на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът
намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът
кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимите се признават за
виновни и признават всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт
,като в съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимите признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното противозаконно отнемане на чужда вещ осъществено
от подсъдимите, в част чрез подпомагане на единият от тях/така както е посочено
в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на
доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки
впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието
осъществено от подсъдимите по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин
.
От така изложената
по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
При
така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с
деянието си, подсъдимият Х.С.К. е осъществил, както от обективна така и от субективна страна, съставът на
престъплението по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК тъй като на 30.03.2019
г. в гр. Любимец, в съучастие, като извършител с Г.К.Д. ***,
като помагач, отнел чужди движими вещи – пари - 200 лева, мобилен телефон с
марка „Fluo“, мобилен телефон с
марка „LG“, модел „Е400“ и мобилен
телефон с марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на А.А.М. ***, без
неговото съгласие,с намерение противозаконно да го присвои,а подсъдимият Г.К.Д. е осъществил,
както от обективна така и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.194, ал.1 вр.чл.20,
ал.4 от НК тъй като на 30.03.2019 г. в гр. Любимец, в съучастие като помагач умишлено улеснил
извършителя Х.С.К. ***, като му помогнал да прескочи оградата на дома на А.А.М.
*** и с това спомогнал да се отнемат
чужди движими вещи - пари - 200 лева, мобилен телефон с марка „Fluo“, мобилен телефон с марка „LG“, модел „Е400“ и
мобилен телефон с марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на А.А.М. ***, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Относно извършеното престъпление кражба, следва да се има
впредвид,че е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на
другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена
противозаконно. Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения,които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото
на владение или държание върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата
е отнемане на вещта от владението на другиго.То се осъществява само чрез
действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху
вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и същевременно да
установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно
престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт
настъпи , престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен
опит,защото промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото
довършване на деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на
съгласие на владелеца на вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде
само лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което
не е собственик на вещта.
От субективна страна престъплението кражба може да бъде
извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че
лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването
й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на
престъплението.
От
събраните по делото доказателства ,гласни/свидетелските показания А.А.М. ;Ф.А.Г.;Д.И.Д.;В.К.Д.;Ж.К.Д.
и Д.А.М.и направените самопризнания от страна на подсъдимите,съгласно
реда по който премина настоящото производство/ и писмени такива,съдът счита,че безспорно е установено по делото,че фактическата власт на пострадалият А.А.М.
*** върху процесните 200 лева, мобилен телефон с марка „Fluo“, мобилен телефон с марка „LG“, модел „Е400“ и
мобилен телефон с марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“ е било прекратено с действията на подсъдимите,което е осъществено
чрез активното им поведение на 30.03.2019г. в гр.Любимец ,а именно с помощта на подс.
Г.К.Д., който го
повдигнал, подс. Х.С.К. влязъл двора на имота и се отправил към къщата ,като стигнал до входната врата на дома, която била
заключена с райбер,но успял да го махне и влезнал в къщата и взел от маса,
намираща се в стаята, където спели св. М. и семейството му -три мобилни
телефона - мобилен телефон марка „Fluo“ с ИМЕИ: 353529090003170; мобилен телефон марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, с ИМЕИ 1: 355531090813556 и с ИМЕИ 2: 355531090813564, ведно с две
СИМ карти - на мобилен оператор „А1“ с
номер 8935901990857850946 и на мобилен оператор „М тел“ с номер
8935901187015242641; мобилен телефон марка „LG“, модел „Е400“ с ИМЕИ: 354852056914070 и сумата от 200
лева , всичко собственост на св. А. М. и които вещи и сума подсъдимият К. взел ,посредством помощта на другият
подсъдим и по този начин подсъдимите установили
фактическата власт върху процесните вещи и пари , с което е настъпил престъпния
резултат визиран в състава на чл.194 от НК , а именно промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателство.
Когато промяната на фактическата власт настъпи ,
престъплението е довършено,поради което правилно деянието е квалифицирано като
довършено престъпление.
Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на
съгласие на владелеца на вещта, което безспорно е установено в настоящото
производство с факта на подаване на жалба от пострадалото лице след извършване
на деянието от подсъдимите и констатирането му от А. М..
Извършител на престъплението кражба може да бъде само
лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е
собственик на вещта,поради което следва да се приеме ,че подсъдимите са субект
на престъплението към което са привлечени да отговарят, което обстоятелство не
е спорно по делото.
Извършеното от подсъдимият Х.К. престъпление, е квалифицирано по чл.20, ал.2 от НК, с оглед на
факта, че деянието е извършеното от него, като извършител в съучастие с подс. Г.Д. /помагач/, защото само подс. К. е участвал в изпълнителното деяние
на престъплението по отнемането и установяването на фактическа власт върху
вещите предмет на престъплението.
Съгласно член 20,ал.4 от НК помагач е този, който умишлено е
улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се
даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по
друг начин. За съучастието е без значение
конкретният принос на всеки от участниците в престъплението за настъпване на
крайния резултат, нито е задължително съизвършителите едновременно да извършват
заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. При обвинение за престъпления,
извършени в съучастие, обвинителният акт следва да отговоря на всички
изисквания, визирани в чл. 246 от НПК, и изрично в
обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочен фактическият състав на
действията на всеки от съучастниците.Съгласно трайната съдебна практика
помагачеството, като форма на съучастие изключва всякакви физически действия по
време на изпълнителното деяние./ Решение № 192 от 23.10.2008 г. на ВтАС по
в. н. о. х. д. № 228/2008 г., НО, докладчик председателят Милчо Ванев/ и много
други,което следва да бъде отчетено по време на разглеждане на делото по
същество.
Извършеното от подсъдимият
Г.Д., е квалифицирано по чл.20, ал.4 от НК, с оглед на факта, че той не
е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението
по чл.194 от НК, а съзнателно с действията си, като е
помогнал на подс. К.
да прескочи оградата на дома на св. М. /извършител/, съзнателно го е улеснил да
осъществи изпълнителното деяние на престъплението по отнемането и
установяването на фактическа власт върху вещите предмет на престъплението,
поради което и извършеното от него е в причинна връзка с изпълнителното деяние,
както и с предизвиканите общественоопасни последици.
Налице
е формиран общ умисъл и за двамата подсъдими обхващащ всички елементи на
престъпния състав.
Въз
основа на кредитираните показания на приобщените по съответния ред показания на
разпитаните по делото свидетели/коментирани по горе в
мотивите на съда/ и останалите писмени доказателства, безспорно се установява фактът, че
подсъдимият Х.С.К. е осъществил от обективна страна престъплението към
което е привлечен да отговоря,а именно -на 30.03.2019 г. в гр. Любимец, в съучастие, като извършител с Г.К.Д. ***, като помагач,
отнел чужди движими вещи – пари - 200 лева, мобилен телефон с марка „Fluo“, мобилен телефон с марка „LG“, модел „Е400“ и
мобилен телефон с марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на А.А.М. ***, без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъплението по
чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК,
а подсъдимият Г.К.Д. е осъществил от обективна страна престъплението към
което е привлечен да отговоря,а именно -на 30.03.2019 г. в гр. Любимец, в съучастие като помагач умишлено улеснил извършителя Х.С.К.
***, като му помогнал да прескочи оградата на дома на А.А.М. *** и с това спомогнал да се отнемат чужди движими
вещи - пари - 200 лева, мобилен телефон с марка „Fluo“, мобилен телефон с марка „LG“, модел „Е400“ и
мобилен телефон с марка „Motorola“, модел
„ХТ1920-16“, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на А.А.М. ***, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК .
От субективна страна подс. Х.С.К. и подс. Г.К.Д. са извършили деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирала си свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Съзнавали са
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са настъпването
на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Съзнавали са
обществено опасния характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване. Подс. Х.С.К. е съзнавал, че той
извършва престъплението и е искал да настъпят престъпните последици, а подс. Г.К.Д. е съзнавал, че с
действията си го подпомага. В този смисъл са съзнавали,
че с деянието си ще лишат от фактическа власт владелеца на чужда вещ,
предвиждали са преминаването на парите и останалите вещи в тяхна фактическа
власт и са целяли да установят тази власт върху предмета на престъплението с
цел последващо разпореждане без правно основание.
Ето защо, съдът намира за осъществен и от субективна
страна състава на престъплението по чл.194,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК от страна на подс. Х.С.К., а от страна на подс. Г.К.Д. -престъплението по чл.194,
ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК.
Фактите
за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно изпълнителното
деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето на подсъдимите се доказват по категоричен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства,кредитирани от съда и
коментирани по горе в мотивите доводи.
Подсъдимите са и годни субекти на престъплението, като
наказателно отговорни лица.
Предвид изложеното, съдът
прие, че подсъдимият Х.С.К. с
деянието си е осъществил съставът на престъплението по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от
НК, а от страна на подс. Г.К.Д. -престъплението по чл.194,
ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК ,както от обективна така и от субективна
страна, поради което призна същите за виновни по предявеното им обвинение, при
възведената правна квалификация.
Относно
наказанието:
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият Х.С.К. -за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК , съобразно
установеното по делото, Съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната и в съдебната фаза,
социалното му положение-не работи и не получава доходи и не притежава движимо
или недвижимо имущество. Взе се предвид и не
дотам добрите характеристични данни на подсъдимия, което се квалифицира за
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се
установиха по делото, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат
да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК поради което съдът
прие,че следва индивидуализиране на наказанието да е при предпоставките на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни
за отговорността обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът намира за доказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което е налице основание за неговото
приложение. С тези аргументи, следващото
се наказание се индивидуализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,
като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието
– завишена, както и тази на дееца – не висока, предвид чистото съдебно минало,
така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по
делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 8 години и съобразявайки чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК съдът осъди
подсъдимия на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при
следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 18/осемнадесет/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 18/ осемнадесет /месеца и „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от 1
/една/ година. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване,
по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция
и достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият Г.К.Д. -за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК , съобразно
установеното по делото, Съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало/същият е реабилитеран по право към датата на извършване на
настоящото деяние/, младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната и в съдебната фаза,
социалното му положение-не работи и не получава доходи и не притежава движимо
или недвижимо имущество. Взе се предвид и лошите
характеристични данни на подсъдимия, което се квалифицира за отегчаващо
обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото,
поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането
на разпоредбата на чл.55 от НК поради което съдът прие,че следва
индивидуализиране на наказанието да е при предпоставките на чл.55 от НК.
При така обсъдените
комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства, преценени съобразно
относителната им тежест и в количествено отношение, съдът намира за доказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което е налице основание за неговото
приложение. С тези аргументи, следващото
се наказание се индивидуализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,
като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието
– завишена, както и тази на дееца – не висока, предвид чистото съдебно
минало/настъпилата реабилитация по право/, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до
8 години и съобразявайки чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК съдът осъди
подсъдимия на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при
следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 18/осемнадесет/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 18/ осемнадесет /месеца и „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от 1
/една/ година. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване,
по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция
и достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК.
Относно разноските по
делото и веществените доказателства
По делото се констатира наличието на веществено
доказателство ,а именно -Зарядно устройство ,което е оставено на съхранение в
РУ-Свиленград ,поради което съдът постанови да се върне
на Д.А.М.с ЕГН ********** от
гр. Любимец или на упълномощено от него лице,доколкото същият е предал
зарядното в заложната къща,в която е открит телефона предмет на обвинението.
Впредвид признаването на вината на подсъдимите по повдигнатото им
обвинения и съобразно чл.189,ал.3 от НПК,
съдът осъди всеки един от тях , да заплати по Републиканския бюджет,
вносими по сметка на ОД на МВР- Хасково, направените по делото в Досъдебното
производство разноски за извършена експертиза в размер на от по 33,60 лв. за всеки, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист.
Водим от изложеното съдът
постанови присъдата.
Районен
Съдия:...........................
