Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. Т. Д., [ЕГН], гр.Пловдив, ул.“Д-р И.К.“ №7, настоящ адрес с.Б., [улица], срещу ЗППАМ № 149/03.12.2023 г. на ст.полицай ООР към ОДМВР Пловдив, РУ С..

Твърди се нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.

Заема се и тезата за нейната незаконосъобразност поради липсата на яснота в какво точно се изразява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, тъй като няма направено описание на установеното нарушение, което препятства и правото на защита на жалбоподателя.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – ст.полицай ООР И. в РУ С. към ОДВМВР Пловдив заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 03.12.2023 г., а самата жалба е подадена на 14.12.2023 г. според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 149 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, издадена от Н. И., ст.полицай ООР в РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.6 по делото/, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,98 на хиляда, установено по надлежния ред.

Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.

Като част от административната преписка по делото е представен АУАН № АД бл.№ 0536216 от 03.12.23 г. – л.8.

Предвид посоченото и като се е позовал на констатираното с АУАН нарушение, а именно, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,98 на хиляда, следва да се приеме, че са правилни изводите на административния орган, че са налице фактическите и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ.

Процесното нарушение е установено от проверяващите органи като за целта е съставен посочения по-горе АУАН. Именно базирайки се на този АУАН е издадена и процесната заповед за прилагане на принудителни административни мерки като този факт е посочен изрично в нея – административният орган е посочил, че за да издаде оспорения административен акт е взел предвид АУАН № АД бл.№ 0536216 от 03.12.23 г. Всичко това сочи на извод, че в конкретния случай е налице необходимата материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Нарушението на водача, както се каза, е установено със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Видно от представения като част от административната преписка АУАН, жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата. В конкретния случай са налице фактическите основания за налагане на процесната ПАМ – мотивите са изрично изложени в самата заповед и същите произтичат от установената посредством техническо средство концентрация на алкохол. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не бе оборена. При доказателствена тежест за жалбоподателя, който не представя доказателства за опровергаване на констатациите на контролните органи, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме за безспорно установено, че в случая е била налице хипотезата на чл.171 т.1 б.б от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Предвид необорените констатации по АУАН следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата. Следователно налагането на мярката по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП от ЗДвП е обвързано единствено с констатирано от контролните органи нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно е установено извършването на нарушението и е пристъпено към налагането на ПАМ. Предвид характера на нарушението /управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимата и високата степен на обществена опасност, която се създава посредством него/, правилно е наложена процесната ПАМ.

Процесната принудителна административна мярка се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, и се счита за отпаднала при настъпване на някое от прекратителните условия, поради което е налице яснота относно срока, за който е наложена.

В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

С нормата на чл.5 ал.3 т.1 предл. 2 от ЗДвП е регламентирана забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата.

В разглеждания случай посочените в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.

Оспорващият е бил водач на процесния автомобил, когато му е била извършена проверка за употреба на алкохол. На тази плоскост е и възведения от жалбоподателя спорен момент по делото като той сочи, че не е управлявал автомобила. Въпросният факт обаче съдът приема за доказан съобразявайки материалната доказателствена сила на АУАН. Изслушаните по делото свидетелски показания не преодоляват фактите, установени по АУАН дотолкова доколкото посредством тези свидетелски показания не се установяват факти във връзка с осъществената проверка на жалбоподателя – и двамата свидетели свидетелстват, че не са видели да е направена проверка на жалбоподателя. Свидетелите установяват фактите, че те са се качили в колата на Т.-Т., тръгнали са и полицията им е направила проверка. Не са видели жалбоподателят да се качва в неговата кола, не са видели и неговата проверка. Едновременно с това актосъставителят свидетелства, че жалбоподателят е управлявал автомобила си (преместил го е), което е обективирано и в АУАН, по констатациите на който самият жалбоподател изрично е написал, че не възразява.

С оглед на изложеното, съдът приема за установено наличието на първата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката– оспорващият е управлявал моторното превозно средство.

Установена по делото е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на мярката – управление на МПС след концентрация на алкохол на допустимото. Нарушението е констатирано с редовно съставен АУАН. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.

В случаите по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и, следователно, при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка.

Оспореният административен акт съгласно чл.4 ал.2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорената ПАМ е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и за осигуряване безопасността на движението, което е обществено значима цел. Мярката по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП няма санкционен характер. С нея се реализира диспозицията на правната норма. Мярката се прилага превантивно, незабавно и задължително при настъпилите материалноправни условия за това. Преследваната от законодателя цел и наложената от органа мярка в посочения в закона срок, определя същата като съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК.

Оспорената заповед съответства на целта на закона. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни и оплакванията по жалбата за издаването на ЗППАМ от некомпетентен орган. Напротив, същата е издадена от компетентен орган при надлежна делегация - заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.6 по делото/, удостоверение на л.32 по делото, издадено от ВПД Началник на сектор „Човешки ресурси“, заповед № 317 з-1639/20.04.2015 г. и акт за встъпване в длъжност – л.37.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. Д., [ЕГН], гр.Пловдив, ул.“Д-р И.К.“ №7, настоящ адрес с.Б., [улица], срещу ЗППАМ № 149/03.12.2023 г. на ст.полицай ООР към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски.

Решението е окончателно.