Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 16.12.2021 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря А. Тодорова,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 2970 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № ІІІ-139-31901 от 04.02.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 43966 по описа за 2019 г., на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 139 състав, бил отхвърлен искът с правно основание чл. 150 от СК,
предявен от Я.Я.М., действаща чрез своята майка С.С.Ш. против Я.Н.М. – за
изменение на размера на присъдената с решение № 555818/06.12.2018 г. по гр. д.
№ 12283/2018 г. на СРС, 84 състав издръжка; изменен бил размера на присъдената
със същото решение издръжка в полза на детето А.Я.М., като А.Н.М. бил осъден да
й заплаща издръжка в увеличен размер от 152,50 лева (вместо присъдените 150
лева), считано от 01.01.2020 г. до настъпване на причина, изменяща размера или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума,
като отхвърлил иска до разликата от 250 лева, както и в частта издръжката да
бъде увеличена от 01.08.2019 г.; допуснал предварително изпълнение в частта на
присъдената издръжка; отхвърлил искането по чл. 389 от ГПК на малолетните ищци Я.Я.М.
и А.Я.М., действащи чрез своята майка С.С.Ш., за обезпечаване на предявените
искове чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ответника;
осъдил Я.Н.М. да заплати на А.Я.М., чрез нейната майка С.С.Ш. сумата от 6,25
лева деловодни разноски, като осъдил А.М. чрез нейната майка С.Ш. да заплати на
Я.М. сумата от 292,50 лева разноски, сторени в производството; осъдил Я.М.,
чрез нейната майка С.Ш. да заплати на Я.М. сумата от 300 лева разноски за
производството; осъдил Я.М. да заплати по сметка на СРС сумата от 3,60 лева
държавна такса.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците
в първоинстанционното производство малолетните деца Я.Я.М. и А.Я.М., действащи
чрез своята майка и законен представител С.С.Ш. (въззивници в настоящето
производство), които обжалват същото в отхвърлителните му части, както и
относно началния момент от който се дължи увеличената издръжка от бащата, както
и в частта относно разноските, присъдени в полза на ответника. В жалбата си
излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваните части,
поради неправилна оценка на доказателствената съвкупност и необоснованост. Молят
съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният
съд в обжалваните части, като уважи изцяло исковите им претенции, като допусне
увеличение на определените в полза на малолетните деца издръжки от 250 лева на 350
лева за детето Я. и от 150 на 250 лева за детето А., считано от датата на
завеждане на исковата молба, ведно със лихва за забава и им присъди сторените
по водене на делото разноски за двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, въззивниците, действащи чрез
законния си представител С.Ш., се представляват чрез пълномощника си, като поддържат
въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендират разноски по
представен списък.
Окончателното си становище по делото
излага в писмени бележки, вх. № 354137/11.10.2021 г.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство Я.Н.М., въззиваема страна в настоящето
производство, депозира писмен отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата
като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди решението в обжалваната част като правилно,
валидно, допустимо и обосновано.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, оспорва същата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне
като такава. Претендира разноски за въззивното производство по представен
списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 353332/06.10.2021
г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявени от малолетните деца Я.Я.М. и А.Я.М., действащи съгласно разпоредбата
на чл. 28, ал. 4 от ГПК чрез своята майка и законен представител С.С.Ш. срещу Я.Н.М.
искове с правно основание чл. 150 от СК-за увеличаване на издръжката им,
дължима от ответника от 250 на 350 лева за детето Я. и от 150 на 250 лева за
детето А., считано 01.08.2019 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи
размера или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума. Изложили твърдения, че издръжката им била определена с решение
по гр. д. № 12283/2018 г. в посочените размери от 250, респективно 150 лева
месечно. Твърдели, че ищцата Я.М. имала здравословни проблеми, налагащи
провеждането на скъпоструващо лечение в чужбина, а освен това учела в частно
училище, за което се заплащали съответни такси. Ищцата А. посещавала танци и
други извънкласни занимания, които се заплащали от майката. Претендирали
сторените по водене на делото разноски.
Ответникът оспорвал исковите претенции за увеличаване
на дължимите от него издръжки, като молел съда да ги отхвърли като
неоснователни. Излагал подробни съображения за липсата на изменение на
обстоятелствата, при които били определени издръжките на ищците и за липсата на
материална възможност да заплаща така претендираните увеличени издръжки.
Претендирал сторените по делото разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за недоказано наличието на
предвидените с разпоредбата на чл. 150 от СК предпоставки, тъй като от
присъждането на издръжките, чието изменение се иска на 06.12.2018 г. до датата
на приключване на устните състезания по делото на 23.01.2020 г. не е настъпило
съществено изменение на икономическата обстановка в страната и на нуждите на
децата. Малолетната Я. имала несъмнено здравословни проблеми, но те
съществували и към 06.12.2018 г. и нямало данни за влошаване на здравословното
й състояние, налагащо допълнителни средства за лечението й. Децата участвали в
извънкласни дейности, но нямало доказателства разходите за това да са
значително изменени в сравнение с времето преди 06.12.2018 г., като
същевременно нямало и доказателства доходите и имуществото на дължащия издръжка
родител да са нараснали съществено за сравнително краткия период от
присъждането на издръжката до датата на приключване на устните състезания по
делото. Поради това, приел, че исковете подлежат на отхвърляне, с изключение
искът, предявен от малолетната А. до размера от 152,50 лева, считано от
01.01.2020 г., доколкото от тази дата е актуализиран размерът на минималната
работна заплата, респективно и размерът на минималната издръжка на едно дете.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Доколкото обжалвания съдебен
акт не съдържа изложение на приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, въззивният съд, след анализ на доказателствената съвкупност по
делото, приема за установена следната такава :
Малолетните въззивници Я.Я.М.
и А.Я.М. са с родители С. С.Ш. и Я.Н.М.. Бракът между родителите на малолетните
бил прекратен поради взаимното им съгласие за това, с решение, № 555818/06.12.2018
г., постановено по гр. д. № 12283/2018 г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на
06.12.2018 г. Със същото решение било утвърдено споразумението им, постигнато
по посоченото дело, като родителските права спрямо двете деца били предоставени
за упражняване на майката, при която било определено местоживеенето им. На
бащата бил определен режим на лични отношения с двете деца, като същият бил
осъден да заплаща месечна издръжка за детето Я. в размер на 250 лева, и за
детето А. в размер на 150 лева. Производството по гр. д. № 12283/2018 г. по
описа на СРС, 84 състав, започнало по предявен от С.С.Ш. брачен иск за
прекратяване на брака й с Я.Н.М., съединен с небрачни искове за произнасяне на
съда по вината на мъжа за разстройството на брака, упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца, местоживеенето им и
издръжката им от бащата, ползване на семейното жилище и фамилното име на
съпругата след развода.
В срока за отговор Я.М.
предявил насрещен брачен иск, съединен с небрачни искове.
С молба от 21.05.2018 г.
първоначалната ищца оттеглила исковата си молба, като с определение №
429194/13.06.2018 г. производството по делото било прекратено по първоначалната
искова молба и продължило по насрещната искова молба. В отговор на насрещната
искова молба съпругата навела твърдения за влошено здравословно състояние на
детето Я. и за провеждане на скъпоструващо лечение в чужбина. За доходите на
бащата се представила служебна бележка, издадена му от Военно формирование №
46380 МО, съгласно която същия получил възнаграждение за месец март 2018 г. в
размер на 1338,87 лева, а в хода на социалното проучване той заявил месечен
доход в размер на 1400 лева. В хода на същото
проучване майката заявила месечен доход в размер на 5000 лева. Към този
момент детето А. посещавало 33 Детска градина, а Я. била ученичка в 4-ти клас
на ЧСУ „Монтесори“, за което се заплащала годишна такса от 10800 лева, тя
допълнително посещавала занимания по плуване (веднъж седмично) срещу 58 лева
месечна такса, както и частни уроци по английски език, заплащани от родителите
с 20 лева на час. В хода на това производство съпрузите постигнали
споразумение, като при условията на чл. 321, ал. 5 от ГПК съдът преминал към
производство за развод по взаимно съгласие.
Исковата молба, по която
било образувано първоинстанционното производство била заведена от малолетните
на 30.07.2019 г., т. е. приблизително осем месеца след определяне на
първоначалната им издръжка в производството по гр. д. № 12283/2018 г. на СРС,
84 състав. Наведените твърдения били в насока, че плащаната от бащата издръжка
не е достатъчна и не покрива нуждите на децата. За Я. се сочело, че тя провежда
от няколко години лечение в Турция, като се налагало два пъти годишно да се
извършва преглед и да се купуват средства за корекция на дължината на крака й,
за което годишно била необходима сумата от 3000 лева. Тя продължавала да учи в
частно училище с годишна такса от около 10000 лева, като необходимите средства
за закупуване на необходимите й учебни помагала непрекъснато се увеличавала.
Детето А. ползвало допълнителни педагогически услуги, които не били съобразени
при определяне на издръжката й.
За доходите на бащата били
представени служебна бележка и удостоверение, издадени му от Военно
формирование 46380-МО, съгласно които за периода месец март 2019 г. – месец
август 2019 г. включително, той получил брутно месечно възнаграждение в размер
на 9635,40 лева, а за периода месец юли 2019 г. – месец декември 2019 г.
брутният му доход възлизал на 9618,90 лева. Съобразно това, същият имал
средномесечни брутни доходи за първия период в размер на приблизително 1606
лева, а за втория – в размер на около 1603 лева.
Видно от представения
договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 08.06.2006 г. между
Българска пощенска банка АД и родителите на малолетните ищци и погасителен
план, последните погасявали същия кредит с анюитетни вноски в размер на 404,75
лева, като крайният срок за издължаването му е 13.07.2028 г., като по делото
няма спор, че тези суми се заплащат от въззиваемия Я.Н.М..
От представените от Я.М.
доказателства е видно, че същият редовно заплаща дължимата за децата издръжка,
не допуска просрочия по посочения кредит, и има комунални разходи, чийто размер
варира месечно.
На 09.12.2018 г. Ф.Е.Ш.
внесла по сметката на въззиваемия Я.Н.М.
сумата от 400 лева с посочено основание „захранване на сметка“.
Считано от 09.12.2019 г. С.Ш. започвала работа като служител на „Х.-П.Г.Д.Б.С.“
ЕООД с месечно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 1500 евро.
За периода април 2019 г. – септември 2019 г. С.Ш. получила брутен доход в размер
на 59,40 лева от „А.Ф.“ ЕООД.
Видно от фактура от
28.05.2019 г. С.Ш. извършила плащане в полза на Асоциация „Образователен център
Монтесори“.
На 16.09.2019 г. като майка
на Я.М., С.Ш. подписала споразумение със Сдружение“ Европейски център за
образование София“ за осигуряване на следобедни занимания по английски език и
дейности по интереси за детето Я. за учебната 2019/2020 г., срещу годишна такса
от 450 лева, платима на две вноски, като видно от представената на лист 81
квитанция първата вноска била направена на 03.10.2019 г.
От служебна бележка,
издадена на Я.М. от Национално средно училище „София“, през учебната 2019/2020
г. малолетната била ученичка в 5а клас на това училище.
За малолетната А.М. е
представена служебна бележка, издадена й от Детска градина № 39 „Пролет“,
според която тя посещавала втора група в това детско заведение през учебната
2019/2020 г., за което майката заплащала такса в размер на 60 лева месечно и
ползвала допълнителни педагогически услуги-английски език, латино танци,
приложни дейности, хореография и художествена гимнастика, за които допълнително
се дължали такси в общ размер на още 118 лева при липса на отсъствия от страна
на детето.
С показанията си,
свидетелката Ф.Ш., майка на С.Ш., установява, че превела по сметка на бащата на
своите внучки сумата от 400 лева, която била предназначена за лечението на
детето Я. в Турция, за което бащата изисквал половината от дъщеря й, която
тогава била останала без средства. Също така, за учебната 2018/2019 г. дъщеря й
предоставила сумата от 9000 лева на бащата, за да извърши реално плащането на
училището на внучка й Я.. Събота и неделя детето Я. ходело на уроци по
английски език и математика, като таксите били по 20 лева за проведен час. Тя
самата заплатила на учителката сумата от 220 лева, защото дъщеря й не
разполагала със средства и тези суми се били натрупали. Тя системно помагала на
дъщеря си, която иначе нямало да се справи финансово с отглеждането на децата.
На свой ред свидетелят И.,
колега и приятел на Я.М., установява, че въззиваемият подпомагал майка си,
която живеела на село сама, след смъртта на баща му. И. присъствал, когато
въззиваемият купувал дрехи, за които му обяснявал, че са предназначени за
дъщерите му. Знаел, че М. водел децата на почивка, но не знаел да получава
допълнителни доходи и не присъствал на случаи, при които бащата да закупува
учебни помагала за децата или да ходи в училище и да плаща такси за уроци.
Въззивният съд, като прецени
показанията на свидетелите Ш. и И. по реда на чл.172 от ГПК, кредитира същите в
обсъдените по-горе части, като депозирани в резултат на личните впечатления на
свидетелите за изнесените пред съда факти, попадащи в предмета на доказване по
делото. В останалата си част, показанията на свидетелите са неотносими към
предмета на доказване по делото и въззивният съд не ги обсъжда.
Във въззивното производство
са събрани писмени доказателства за доходите на задължените родители, а именно
– справка от НОИ за осигурителния доход на С.Ш., удостоверения и писмо, касаещи
брутния доход на Я.М., както и изплатените му командировъчни дневни пари. От
анализа на тези доказателства се установява следното :
За периода месец август 2020
г. до месец юни 2021 г. включително, С.С.Ш. била осигурявана върху суми,
вариращи от 2514,64 лева ( за месец август 2020 г.) до 3000 лева.
За периода от 01.05.2020 г.
до 28.02.2021 г. Я.М. получил брутно месечно възнаграждение в размер на общо
22300,52 лева, а за периода 01.03.2021 до 31.08.2021 г. – в размер на 11145,08
лева, респективно за първия период имал средномесечно брутно възнаграждение в
размер на приблизително 2230 лева, а за втория – в размер на около 1858 лева. В
периода 16.06.2020 г. – 21.12.2020 г. същият участвал в операция на НАТО в Косово,
като му били изплатени командировъчни дневни пари в размер на общо 7896 евро.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Въззивният съд не споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт, касаещи неоснователност на исковите
претенции.
Тези
изводи на първоинстанционния съд не кореспондират на доказателствената
съвкупност. В случая, от независимо от краткото време от определяне на
първоначалната издръжка до завеждане на исковата молба, са настъпили трайни и
съществени промени, касаещи нуждите на децата и материалната възможност на
бащата.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде
уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като в настоящият
случай се иска увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в някое от
обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата
на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице-величини,
които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищците в първоинстанционното
производство е следвало, посредством пълно и главно доказване, да изяснят
основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с
което е определена издръжката им, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл.
142, ал. 1 от СК-нарастването на собствените им потребности и/или нарастване на
материалните възможности на родителя, от когото се търси издръжката. Следва да
се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на
имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да
бъдат установени кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства. Следва да се
отбележи, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт вече са
установени трайни промени на обстоятелствата, при които била определена
издръжката на въззивниците, касаещи техните нужди и материалните възможности на
задължения родител. Към момента на определяне на първоначалната издръжка, чието
изменение се иска, малолетната Я., която и при определяне на издръжката й вече
е имала качеството на ученик, е навлязла в нова образователна степен от
обучението си, като през учебната 2019/2010 г. е ученик в пети клас, като
приключила началното си образование (1-4 клас). За тази учебна година тя вече
била в ново учебно заведение, като макар за него да не се дължи заплащането на
годишна такса, това не рефлектира върху обичайните й нужди като ученик в
общообразователно училище. Установено е също, посредством представени писмени
доказателства (фактура) и показанията на свидетелката Ш., че последната дължима
такса за обучението й в частно училище била заплатена изцяло от майка й.
Обстоятелствата, касаещи лечението й, все още не са отпаднали, като разноските
за това се поемат от двамата родители. Предвид това, въззивният съд приема, че
при определяне на издръжката за децата образователните нужди и сумите,
предназначени за лечение на Я. не са били взети предвид, а се разпределяли
допълнително между родителите й. Освен това, следва да се зачетат
обстоятелствата, настъпили до датата на устните състезания в настоящата
инстанция, като понастоящем детето Я. е навършила 13 годишна възраст и през
настоящата учебна година й предстои подготовка за кандидатстване след VІІ клас
и избор на училище, в което да продължи образованието си. На свой ред,
малолетната А. е навършила 6-годишна възраст, като подлежи на задължително
предучилищно обучение. Касае се за нови обстоятелства, обуславящи основателност
на исковата претенция. По силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК тези обстоятелства
следва да бъдат зачетени от въззивния съд при неговото произнасяне по спора.
Понастоящем от датата на определяне на първоначалната издръжка за малолетните
въззивници са повече от две години, през което време децата са пораснали,
поради това дефинитивно нуждите им са се променили, както и средствата,
необходими за тяхното задоволяване. Между страните не е спорно, че през
учебната 2016/2017 г. малолетната Г.е била ученичка в пети клас, с което същата
е преминала от начална в основна степен от своето образование. Не се спори
също, че през тази учебна година малолетният Т.е бил във втори клас, като
същият продължава да се обучава в началната степен от своето образование.
Горното предполага увеличение на ноторно известните на съда нужди на децата,
определени при обичайните условия на живот за всяко от тях.
Извън това, налице е значителна и трайна промяна в
материалните възможности на задължения родител – бащата, чиито доходи
значително са увеличени в сравнение с тези, с които той разполагал към датата
на определяне на първоначалната издръжка на малолетните деца. Следва да се
отбележи, че към този момент – 06.12.2018 г., установените доходи за него са в
размер на около 1400 лева, докато средномесечните му брутни доходи в хода на
първоинстанционното производство са вече в размер над 1600 лева, а пред
въззивния съд вече надхвърлят сумата от 2000 лева.
С оглед установеното нарастване на обичайните
потребности на малолетните деца, като поради израстването им с около две години
са налице трайни и съществени изменения в потребностите им (за задоволяване на
базисните им нужди от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване,
образователни, социално - културни и други), както и на необходимите за
задоволяването им средства. Тези факти (изменените потребности на малолетните
деца и необходимите за задоволяването им средства) настоящият съдебен състав
намира за ноторно известни и неподлежащи на доказване, като същите обуславят
частично уважаване на въззивните им жалби. Допълнителен довод за частичната
основателност на жалбите се явява и факта, че размера на издръжката на детето А.
от 152,5 лева е под нормативно
определения с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК размер от 162,50 лева, а
издръжката на детето Я. надвишава този размер една с около 87,50 лева. С оглед
възрастта на всяко от децата и приетите за установени за всяко от тях нужди,
въззивният съд приема, че за цялостната месечна издръжка на детето Я. е
необходима сумата от 450 лева, а за детето А. тази сума е съответно 350 лева, в
които бащата следва да участва със сумата от 300 лева за детето Я. и със сумата
от 200 лева за детето А., а остатъкът до пълния определен размер се поеме от
майката, ведно с непосредствените грижи за тяхното отглеждане. Така увеличените
издръжки се дължат от бащата от датата на завеждане на исковата молба на
29.07.2019 г.
Понастоящем брутните средномесечни доходи на
въззиваемия надхвърлят 2000 лева, като дори и след погасяване на поетото
облигационно задължение същият ще продължи да разполага с приблизително над
1600 лева от брутния си доход, с която сума същия би могъл да задоволи както
собствените си нужди, така и нарасналите нужди на собствените си деца.
Настоящият съдебен състав, намира, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК, в частност налична е материална възможност на въззивника да престира
посочената сума за издръжката на ищците, като и след нейното заплащане той ще
разполага сумата от над 1100 лева от брутния си средномесечен доход, достатъчна
да осигури собствената си издръжка и нужди.
Съобразно изложеното и предвид установените в
настоящето производство обстоятелства, обжалвания съдебен акт следва да се
отмени за разлика от 250 до 300 лева за детето Я. и за разликата от 152,50 до 200
лева за детето А., като предявените искове се уважат за сумата от 300 лева за
детето Я. и за сумата от 200 лева за детето Т., като обжалвания съдебен акт се
потвърди в останалите му обжалвани отхвърлителни части до пълните претендирани
размери от 350, респективно 250 лева.
Последица от отмяната на решението в тези му части е
отмяната му и в частта относно разноските, присъдени на страните.
По разноските :
Съдът е сезиран и от двете страни по спора с претенции
за присъждане на сторените по водене на делото разноски, като при този изход на
делото и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемият няма право
на разноски. Право на разноски в настоящето производство имат само
въззивниците, които независимо от представения списък на разноските, те не са
ангажирали доказателства да са сторили такива в настоящето производство в
посочения от тях размер. Следва да се отбележи, че като ищци в производството
те не дължат предварително внасяне на държавни такси по исковата си молба,
респективно по подадената въззивна жалба. В случая липсват доказателства за
внасяне на държавна такса по жалбата, а са сторили единствено разноски в размер
на общо 10 лева по издадените им съдебни удостоверения. Таксата, внесена при
образуване на първоинстанционното производство е неправилно внесена, като
подлежи на връщане. Отделно от това, процесуалното представителство на
въззивниците е осъществявано от адвокат Г. по силата на представено пред
първоинстанционния съд пълномощно от 18.07.20219 г. Договор за правна защита и
съдействие, касаещ възнаграждението на същия адвокат за извършената работа,
респективно друг договор между упълномощителите и пълномощника им касаещ
договореното в полза на последния адвокатско възнаграждение, не е представен
нито пред първоинстанционния съд, както и в настоящата въззивна инстанция.
Представената разписка от 01.10.2019 г. не обуславя различни правни изводи,
доколкото липсва яснота по какъв начин тази сума е уговорена между страните.
Аналогично е положението и по отношение на разписката, представена пред въззивната
инстанция. Предвид това, претенцията им, следва да се уважи единствено до
размера от 10 лева.
При този изход на делото, въззиваемият следва да
заплати по сметка на настоящият съд държавна такса върху така увеличените
издръжки в размер на общо 140,40 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ ІІІ-139-31901 от 04.02.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 43966 по описа за 2019 г., на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 139 състав, в обжалваните отхвърлителни части за сумата от 300
лева за детето Я. и за сумата от 200
лева за детето А., както и в частите
му относно присъдените разноски в полза на страните, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
изменение на издръжката за
малолетните деца Я.Я.М. и А.Я.М.,
определена с Решение № 555818/06.12.2018 г., постановено по гражданско дело № 12283
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 84състав, като увеличава дължимите
от бащата издръжки за детето Я. от 250 на 300 лева, а за детето А. от 152,5 на 200
лева.
ОСЪЖДА въззиваемия Я.Н.М., с
ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Я.Я.М., с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител С.С.Ш.,
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 29.07.2019
г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума.
ОСЪЖДА
въззиваемия Я.Н.М., с ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на
малолетната си дъщеря А.Я.М., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител С.С.Ш.,
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 29.07.2019 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за
присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-139-31901 от 04.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 43966 по описа
за 2019 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани
части за сумата над 300 лева за детето Я. и за сумата над 200 лева за детето А.
до пълните претендирани размери от 350 лева за детето Я., респективно 250 лева за
детето А..
ОСЪЖДА
въззиваемия Я.Н.М., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, държавни такси върху така увеличения размер на издръжките в общ размер на 140,40
лева.
ОСЪЖДА
въззиваемия Я.Н.М., с ЕГН **********,
да заплати на малолетните въззивници Я.Я.М.,
с ЕГН **********, и А.Я.М., с ЕГН **********,
чрез своята майка С.С.Ш., с ЕГН **********,
сторените деловодни разноски в размер на 10 (десет) лева, като отхвърля
претенцията на въззивниците за присъждане на деловодни разноски до
претендирания размер от 720 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на въззиваемия Я.Н.М.
за присъждане на сторените в настоящето производство деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………