Решение по дело №8/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ….06.2022г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Г” въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври двехиляди и двадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                     СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 8 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.о., ответник в първоинстанционното производство, срещу решение от 20.10.2019г., постановено по гражданско дело № 49248/2018Г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, с което е уважен изцяло предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ иск с правно основание чл. чл. 410 КЗ ВР. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 383. 82 лв.,  представляваща платено застрахователно обезщетение по щета 470417171761279, ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 550 лв. – разноски по делото.

Въззивникът – ответник обжалва първоинстанционното решение като неправилно, с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че по делото не е доказано наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, тъй като е налице неизпълнено задължение по чл. 183 ГПК на ищеца за представяне на оригинал на договора, а представената застрахователна полица е с липсващи подписи на страните. Твърди, че не дължи заплащане на претендираното обезщетение, поради липса на уговорен покрит риск „повреда на гуми“. Сочи, че съгласно действащите при ищеца ОУ, клауза гуми е предвидена като допълнително покритие към клауза „пълно каско“ /т. 8 от гл. ІІ на ОУ/, а същевременно в раздел „Допълнение „Гуми“ като обект на покритие са предвидени гумите на МПС, застраховани по клауза пълно каско, а срещу допълнително заплатена застрахователна премия подлежат обезщетяване и щети по гуми, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя  - р. ІV, т.1.1 ОУ. Поради изложеното се поддържа, че щети по гуми на застрахования автомобил, причинени от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, не са предмет на застрахователния договор. Жалбоподателят поддържа, че пред застрахователя не са представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС, по арг. от т.6.3. от ОУ. Сочи, че подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ищеца е подадено от материално некомпетентно лице и без представителна власт, поради което застрахователят не бил надлежно сезиран съгласно собствените му ОУ. Поддържа се липса на представено по делото пълномощно за управление на МПС  от името на собственика за водача, управлявал МПС. Твърди, че по делото липсва съставен протокол за ПТП, поради което не било установено физическото състояние на водача на МПС, включително дали е употребил алкохол. Поддържа, че събраните по делото гласни доказателства и заключение на САТ не установяват механизма на ПТП и причинно – следствената връзка с процесните щети.  Моли се съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли  предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец ЗАД „В.И.Г.” АД оспорва жалбата в писмен отговор. Твърди, че по делото е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увредения автомобил по застраховка Каско, като по делото не е налице постановен съдебен акт, по силата на който да е бил задължен по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинал на застрахователна полица. Твърди, че при липса на оспорване действието на договора за застраховка Каско от страните по него, намира приложение чл. 293, ал.1 и 3 ТЗ. Сочи, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск  по процесната застрахователна полица и същото е доказано по предвидения в закона за това ред. Оспорва възражението на въззивника, че договорът за застраховка „Пълно каско“ не покрива уврежданията на гумите на застрахования автомобил, тъй като покритият риск в случая е претърпяното ПТП, а допълнителното покритие Гуми има за цел да обезщети всички вреди по гумите на застраховано МПС, които не са пряка и  непосредствена последица от претъряпно ПТП. Излага доводи, че по арг. от чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41/2009г., в случая не е налице задължение за уведомяване органите на МВР и съставяне на протокол за ПТП, поради липса на пострадали хора и наличие само на материални щети. Твърди, че доводите в жалбата за наличие на съпричиняване , поради несъобразяване с нормата на чл. 20 ЗДвП, са изцяло неоснователни и недоказани. Поддържа, че искът е изцяло основателен и доказан и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Въззиваемият - ищец „В.И.Г.“ АД в първоистанционното производство претендира заплащане на сумата 383. 82 лв. по щета № 470417171761279, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ****** от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.12.2017г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и ул. „Александър Пушкин“.

За да уважи изцяло предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на размера СРС е кредитирал заключението на приетата по делото основна САТЕ, която е определило щетите по пазарната им стойност към момента на настъпване на съответното ПТП в размер, по –голям от претендирания.

   С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За възникване на суброгационното право, е необходимо да се докажат предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен начин. Следователно за  уважаване на иска в случая следва да е налице следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; претендираните вреди, които да са в причинна връзка с процесното ПТП, заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; както и факта, че ПТП е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът; противоправно поведение - действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.

            В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника С.о., в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от общински път.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства  се установява, че процесното  ПТП е настъпило в срока на действие на договор за застраховка „Пълно Каско“, както и че ПТП е настъпило поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди – предна лява гума и задна лява гума. Тези обстоятелста са отразени в представеното по делото заявление за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ от 03.12.2017г. от Ц.С.И., в качеството на собственик на увредения автомобил, както и от неговите показания в качеството на разпитан свидетел -  брат на водача на увредения автомобил Й.И... Не се спори също, а е установено и от представените доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в претендирания по делото размер, както и че застрахователното събитие е настъпило на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Ето защо е налице задължение на ответника да осъществява дейностите по поддържането му, респ. по сигнализацията на дупката с необходимите пътни знаци, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата.

По доводите, поддържани в жалбата:

Оплакването за липса на доказано застрахователно правоотношение по застраховка Каско е неоснователно. По делото е представена в извлечение застрахователна полица Булстрад Каско Стандарт № 47041717213000062 за лек автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ******, със срок на действие 04.04.2017г. – 04.04.2018г., сключена с Ц.С.И. като застраховано лице, с уговорка за разсрочено плащане на премиите на 4 вноски, както и сметка № 20170593719/04.12.2017г. за платена поредна застрахователна вноска. Предвид изложеното, по арг. от чл. 351, ал. 3 КЗ, е налице валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане със започнало застрахователно покритие. По отношение на представения към исковата молба застрахователен договор не е било налице постановено от съда задължение спрямо ищеца по чл. 183 ГПК за представянето му в оригинал, нито е открита процедура по чл. 193 ГПК, поради което всички доводи относно липсата на доказателства за сключен договор по застраховка Каско са неоснователни. Следва да се отбележи, че във въззивното производство не са направени доказателствени искания.

Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск, с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От представената по делото застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“ на процесния лек,  се установява, че същата е сключена при клауза „Пълно каско“, с допълнително покритие „Помощ на пътя“, но без посочено допълнително покритие „Гуми“. Съгласно представените Общи условия, при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като съгласно дефинициите на ОУ, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а „гума/и“ са единствено четирите гуми, поставени на застрахованото МПС, в момента на сключване на застраховката. Съгласно клаузите на допълнение „Гуми“, т. І – Обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и Пълно каско без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация, като при плащане на допълнително на застрахователна премия „Гуми“, застрахователят плаща щети по гумите, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя“ – р. ІV, т.1.1, но не и когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба, представляваща изключен риск съгласно р. VІ, т. 8 от ОУ.  Съгласно гл. ІІІ „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ - т.6.3 , за щети по гумите, джантите и декоративните такове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джани и/или тасове. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че в случаите на увреждане на застраховано по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско", МПС, причинено от ПТП, включително увреждане на гуми и джанти, е налице покрит риск по основното покритие, без да е необходимо договарянето на допълнително покритие или заплащането на допълнителна премия.

Изцяло неоснователни са и доводите в жалбата, че не са ангажирани доказателства за настъпило  застрахователно събитие, поради липса на съставен протокол за ПТП. Съгласно чл. 125, ал.1, т. 8 ЗДвП, службите за контрол на МВР имат задължение за посещение на мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди. В случая не са причинени вреди на друго ППС, поради което, в съответствие и с нормата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП, не се изисква посещение на органите на МВР за установяване на произшествието, освен ако МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. По делото не се твърди и доказва подобно обстоятелство, поради което липсва задължение за уведомяване на органите на МВР, респ. за посещение на последните на място на ПТП.

   От друга страна, от приетото по делото заключение на САТЕ, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и показанията на разпитания свидетел, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния лек автомобил, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и представляват увреждане на предна лява и задна лява гума. Липсва процесуално основание да не се кредитират показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, включително с писмените доказателства и констатациите на САТЕ. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на СРС, че процесните щети са настъпили в пряка причинна връзка от  противоправното бездействие на ответника да обезопаси и сигнализира дупка на участък от общински път. Изводите на вещото лице в тази връзка не са опровергани от други доказателства по делото.

Неоснователен е довода в жалбата за липса на надлежно сезиране на ищеца от застрахованото лице, тъй като по делото са представени заявление и декларация за настъпване на застрахователно събитие до ищцовото дружество от застрахования собственик, съставени в деня на настъпване на ПТП.

Оплакването за липса на представено по делото пълномощно за управление на МПС от името на собственика за водача, управлявал МПС, е изцяло неотносимо за възникване фактическия състав на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като липсва законово задължение за писмено упълномощаване на водача на застрахования автомобил, когато е лице, различно от застрахованото, за възникване на регресното право на застрахователя.

Други релевантни доводи, включително относно размера на присъденото застрахователно обезщетение, не са релевирани в жалбата.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция, които възлизат на сумата 300 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателствата за изразходването му.

Така мотивиран, Съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.10.2019г., постановено по гражданско дело № 49248/2018г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав.

ОСЪЖДА С.о., гр. София, ЕИК ******, ул. „******да заплати на ЗАД „В.И.Г., ЕИК ******, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.