Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
гр. Русе, 26.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на 28 октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева
гр.
дело № 475 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 125 от ЗДСл във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
А.Т.Н., Е.Н.Е. и Х.Н.Е. са предявили искова молба против
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, за заплащане на
обезщетение в размер на по 75 000 лв. за всеки от тях за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на Н. Е.Н. – съпруг на ищцата Н. и баща на
ищците Е..
На 18.08.2017 г. в РСПБЗН Б. е бил получен сигнал за
възникнал пожар в стопанска постройка, намираща се на ул. „С.К.“ № 9 в гр. Б. и
съществуваща опасност същият да се разпространи върху намираща се в
непосредствена близост триетажна къща.
Освен дежурните служители на местопроизшествието се
явили девет служители, сред които и наследодателят на ищците, по издадена
заповед от началника на РСПБЗН гр. Б. – К.В..
По време на гасенето на пожара наследодателят на
ищците се намирал на покрива на къщата, където е имало поцинкована ламарина, с
която била обшита бетонната козирка на покрива. Същият е бил необезопасен. При
гасенето на пожара, държейки шланга, наследодателят стъпил на посочената
поцинкована ламарина, тя се огънала, той загубил равновесие, вследствие на
което паднал върху дървена пейка на земята до горящата сграда. При падането
получил множество телесни увреждания в областта на гръдния кош и ребрата,
вследствие на които, въпреки положената реанимация, починал по-късно на същата
дата.
На 21.08.2017 г. работодателят подал декларация за
трудова злополука в ТП на НОИ Русе и след извършената проверка с Разпореждане №
94/07.09.2017 г. на Районно управление „Социално осигуряване“ – Русе било
прието, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, в
резултат на която наследодателят на ищците починал.
Със Заповед № 1983к-1459 от 19.10.2017 г. на директора
на ответната дирекция, е заповядано да се изплати еднократно парично
обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения на всеки един от наследниците
на Н. на основание чл. 328, ал. 2 и 5, чл. 329, ал. 1 и 2 от ЗМВР и чл. 11, ал.
1 и чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017 г. за условията и
реда на изплащане на обезщетенията по Глава единадесет от ЗМВР.
До настоящия момент на ищците било изплатено
обезщетение в размер общо на 46 287.20 лв., от които по 15 429.08 лв. на всеки
от тях.
В резултат на трагично настъпилата смърт на Н., ищците
все още не били преживели липсата му, а страданията по него щели да продължат
до края на живота им. За ищците, освен съпруг и баща, той бил сериозна морална,
душевна и финансова подкрепа. Бил здрав и в работоспособна възраст, като всички
разчитали на него за подкрепа от всякакъв характер. От 18.08.2017 г. ищците
живеели в постоянна мъка по починалия със съзнанието, че завинаги са загубили
най-близкия си човек, с когото споделяли заедно всички радости и несгоди от
живота. Неизмеримостта на човешкия живот в пари показала колко безценен и
кратък е той.
С цитираното разпореждане на РУСО – Русе било
признато, че Н. е починал вследствие на трудова злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
В исковата молба ищците твърдят, че полученото от тях
обезщетение не е следващото им се, тъй като по отношение на всички други служители,
работещи по трудово или служебно правоотношение не са налице ограниченията в
размера на обезщетенията, които им се следват, в който смисъл са нормите на чл.
234, ал. 6 във вр. с ал. 1 и чл. 238, ал. 2 и 5 от ЗМВР.
Според ищците е налице дискриминация по отношение на
държавните служители заети в системата на МВР, поради което обезщетението за
претърпените от тях болки и страдания следва да се определи съобразно
критериите по чл. 78, ал. 1 от Закона за държавния служител и чл. 52 от ЗЗД.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответната дирекция да изплати на всеки от тях сумата 75 000 лв., представляваща
обезщетение до размера на справедливото такова, над вече платеното лимитирано обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, със законна лихва върху главниците от датата на смъртта на Н. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР София, в който се взема
становище за неоснователност на предявените искове.
Според ответника обезщетението на ищците следва да се
определи съобразно нормите в ЗМВР и същото изцяло им е изплатено преди
предявяване на иска, като сумите възлизали общо на 60 990.18 лв., от които 35 287.40
лв. по смисъла на чл. 238, ал. 2 от ЗМВР, 14 703.00 лв. по смисъла на чл. 234,
ал. 1 от ЗМВР и 10 999.98 лв. по застраховка „Живот“, която работодателят е бил
сключил. На това основание счита, че друго обезщетение извън платеното не се
следва.
В отговора на исковата молба е застъпено и евентуално
становище за прекомерност на претендираното обезщетение в случай, че същото се
определи по справедливост по общите правила на ЗЗД. Счита, че в този случай справедливото
обезщетение следва да се определи, като се изхожда от факта, че процедурата по
обезщетяване при смърт на служител в МВР по смисъла на чл. 238 от ЗМВР е
спазена и приложена в цялост.
Счита още, че претендираното обезщетение от ищците не
кореспондира с критериите за справедливост на определянето му, поради което моли
същото възражение да бъде съобразено.
Претендира присъждане на направените по делото
разноски в случай на отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
В настоящото производство не е спорно обстоятелството,
че ищците са законни наследници на Н. Е.Н., бивш служител на ответника, работил
в РС ПБЗН гр. Б., починал на 18.08.2017 г.
По делото не е спорно и това, че смъртта на Н. е
определена с акт на надлежния орган по чл. 55, ал. 1 от КСО, като трудова
злополука.
Не се спори и относно изплатените обезщетения на ищците,
възлизащи общо на сумата 60 990.18 лв. на основание чл. 238, ал. 2 и чл. 234,
ал. 1 от ЗМВР и по сключена застраховка „Живот“ от работодателя.
На 18.08.2017 г. възникнал пожар в стопанска
постройка, намираща се на ул. „С.К.“ № 9 в гр. Б., за което бил получен сигнал в
РСПБЗН Б.. По заповед на началника на РСПБЗН гр. Б., освен дежурните служители,
на местопроизшествието се явили още девет служители, сред които и
наследодателят на ищците. Между задълженията, вменени му със специфична длъжностна
характеристика за заеманата длъжност „водач на специален автомобил ІІ-І степен“
в РСПБЗН, били включени гасене на пожари и извършване на аварийно-спасителна
дейност, както и незабавно да се явява на определеното място при повикване в
извън работно време. По време на гасенето на пожара той се намирал на покрива
на къщата, обшит с поцинкована ламарина, като е бил необезопасен. При изпълнение
на задълженията си, държейки шланга, пострадалият стъпил върху ламарината, която
се огънала и той загубил равновесие, вследствие на което паднал отвисоко, около
7-8 метра, върху дървена пейка на земята до горящата сграда. При падането
получил множество телесни увреждания в областта на гръдния кош, ребрата,
гръбначния стълб и корема, вследствие на които, въпреки положената реанимация
първоначално в МБАЛ „Юлия Вревска“ гр. Б., а
впоследствие – в УМБАЛ гр. Русе, починал по-късно на същата дата.
След трагично настъпилата
смърт на Н., съпругата му и синовете му все още не са преживели липсата му. Живеят
в постоянна мъка за починалия, тъй като са загубили най-близкия си човек, с
когото са споделяли всички радости и несгоди в живота. Стресът е бил голям,
защото Н. бил здрав, работоспособен, всички са разчитали на него за подкрепа от
всякакъв характер. Според св. А.В., съсед на ищците, много тежко са посрещнали новината за
смъртта на Н.. Ищците били много разстроени, всичко станало много
неочаквано. Толкова време след смъртта му, те не са преживели загубата му. А. била
различен човек, винаги усмихната и радостна, а сега е тъжна. Бащата на Н. се
самоубил, защото не могъл да преживее загубата на сина си. Отношенията между Н. и синовете му били добри, много
се разбирали, а след смъртта на Н. те не били същите, каквито били докато той бил
жив. Все още се усещала загубата на починалия, жена му и децата му не са се
върнали към предишния си начин на живот.
Според показанията на св. П.А., също съсед на ищците и починалия, те били много задружно и сплотено семейство, помагали
си един на друг, а също и на съседите. А., Е. и Х. много тежко приели смъртта
на Н. и сега продължавали да страдат от загубата му. Семейството били весели
хора, а след смъртта на Н. те се променили и станали затворени, не били същите.
Бащата и синовете му били много задружни и вършели заедно всяка работа, която
се отворела. Момчетата страдали от загубата на баща си. Емо станал по-затворен,
а преди, докато бил жив баща му, се събирал повече с приятели.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
А.Т.Н., Е.Н.Е. и Х.Н.Е. са предявели искове за заплащане на обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие настъплилата на 18.08.2017 г.
смърт на техния съпруг и баща Н. Е.Н.. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увредените лица, като
наследници на починалия, тъй като с настъпилата смърт на Н. Н., семейството е
останало без финансова подкрепа, прекъсната е дълбоката емоционална връзка между
тях и починалия, от което търпят морални болки и страдания. В гражданския
процес в тежест на ищците е да установят настъпилите за тях неимуществени
вреди.
Основателността на предявения иск е обусловена от
наличието на няколко предпоставки: съществуване на трудово, респ. – служебно
правоотношение между страните; настъпване на злополука при или по повод
изпълнение на служебните задължения, приета за трудова по установения ред; причинена
телесна повреда в следствие злополуката, довела до временна неработоспособност
или смърт; настъпване на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В настоящият процес е установено безспорно, че наследодателят
на ищците и ответникът са били в служебни правоотношения по ЗМВР и на
18.08.2017 г. Н. е претърпял злополука по време на изпълнение на служебните си
задължения – гасене на възникнал на същата дата пожар в стопанска постройка в
гр. Б., при което загубил равновесие и паднал от покрива на сградата от
височина 7-8 метра. В резултат на получените телесни увреждания по-късно на
същата дата починал. Злополуката е призната за трудова по надлежния административен
ред с Разпореждане № 94 от 07.09.2017 г. на ТП на НОИ Русе. Следователно, три
от посочените по-горе предпоставки не са спорни, а и се установяват от
доказателствата по делото.
Спорни се явяват условията, реда за предоставяне и
обема на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищците, като наследници на служителя, вследствие на тази трудова злополука.
Чл. 238, ал. 2 от ЗМВР предвижда на преживелия съпруг, децата и родителите на
загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни
служители в МВР да се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер
12 месечни възнаграждения. Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, ответникът е изплатил на ищците общо сумата 60 990.18 лв., или
по 20 330.06 лв. на всеки от тях, обезщетения по чл. 238, ал. 2 от ЗМВР, чл.
234, ал. 6 във вр. с ал. 1 от ЗМВР и застраховка
„Живот“. Ответникът счита, че с тези плащания е изпълнил задължението си за обезвреда в пълен обем и не дължи друго, тъй като чл. 238
от ЗМВР се явява специален по отношение на общата уредба на ЗЗД. Този довод е
неоснователен. Настоящият състав на съда счита, че предвидените в ЗМВР
фиксирани стойности на обезщетенията за вреди при причинена телесна повреда или
смърт на служител на МВР при или по повод изпълнение на задълженията му, не
изключват приложението на общата уредба на ЗЗД, а само я допълват. ЗМВР
гарантира един минимален размер на обезщетението за вреди, като не е необходимо
те да бъдат доказвани, но по никакъв начин не препятства търсене на обезвреда над изплатените суми, когато вредите, претърпени
от служителите на МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения
или техните наследници, я надвишават. В последния случай реално претърпените
вреди подлежат на доказване. Чл. 238 от ЗМВР не дерогира
основния за гражданското право принцип на пълното обезщетяване на вредите.
Противното би лишило субектите на тази разпоредба от техни основни права и би
ги поставило в по-неблагоприятно положение от това на останалите работници и
служители, които могат да търсят от работодателите си пълния размер на претърпените
неимуществени вреди, което не е целта на закона.
Поради това съдът намира, че претенцията на ищците за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния
наследодател в резултат на трудова злополука, се явява доказана по основание.
Размерът, в който обезщетението за причинените
неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване
по смисъла на тази разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на
болките и страданията, на психичните увреждания и трайните поражения върху емоционалното
състояние на ищците в резултат от внезапно настъпилата смърт на техния близък.
При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените страдания и
душевни преживявания, връзката на ищците с техния съпруг и баща, доброто му
здравословно състояние към момента на смъртта му, тъй като е установено, че е
бил в активна трудоспособна възраст. Разпитаните по делото свидетели
установиха, че за изминалото време след смъртта на Н., повече от две години, ищците
не са преживели загубата му и не са се върнали към предишния си начин на живот.
Съпругата е била различен човек, винаги усмихната, а сега е тъжна. Синовете му също
не били същите, все още се усещала загубата на починалия. Животът на ищците се
характеризирал с емоционален срив след смъртта на най-близкия им човек, с което
са загубили опората в живота си.
Преценени от този аспект, съдът приема, че
претърпените от тях неимуществени вреди, извън еднократните обезщетения,
регламентирани в ЗМВР, следва да се репарират със сумите 70 000 лв. за
съпругата и по 60000 лв. за синовете на починалия, които размери съответстват
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на деликта – 18.08.2017 г.
Над посочените размери исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
В тежест на ответника са направените от ищците
разноски съразмерно с уважената част от исковете, за които е представен списък
на разноските. От направените от тях разноски общо в размер на 3 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
ответникът дължи разноски в общ размер на 3 040.54 лв.
Ответникът чрез пълномощника си претендира разноски по
делото, каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 940 лева.
Между тези разноски следва да се извърши компенсация, т.е.
ответникът дължи по компенсация разноски в размер на 2 100.54 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата 7 600 лв. държавна такса,
съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, Окръжният
съд
Р
Е
Ш
И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 да заплати на А.Т.Н.
с ЕГН ********** *** сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Е.Н.,
починал на 18.08.2017 г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 18.08.2017 г. до окончателно плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 75 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 да заплати на Е.Н.Е.
с ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Е.Н.,
починал на 18.08.2017 г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 18.08.2017 г. до окончателно плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 75 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 да заплати на Х.Н.Е.
с ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Е.Н., починал на
18.08.2017 г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 18.08.2017 г. до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен
размер от 75 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 да заплати на А.Т.Н.
с ЕГН **********, Е.Н.Е. с ЕГН ********** и Х.Н.Е. с ЕГН ********** ***,
разноски по компенсация в общ размер на 2 100.54 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 да заплати по
сметка на Русенски окръжен съд държавна такса, съобразно уважената част на иска
в размер на 7 600 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: