№ 6353
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100506370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК - за отмяна на
неприсъствено решение.
Постъпила е молба от З. И. З., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат Л. В. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.**** за отмяна
на постановеното неприсъствено решение от 09.11.2022г. по гр.д. № 55337/21
г. на СРС, II ГО, 74 с-в, на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК.
С решението от 09.11.2022 г. СРС, II ГО, 74 с-в е признал за
установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. че З. И.
З., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „****, сумата в размер на 2027,18 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 251076, ведно със
законна лихва от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер
на 191,23 лева - законна лихва за забава върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 02.02.2021 г„
1
сумата в размер на 21,97 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
16.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2,73 лева
- лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 31.12.2018 г. до 02.02.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9200/2021 г., по описа на СРС, 74 състав. Осъдил е З. И. З., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 144,86 лева -разноски в
исковото производство и сумата в размер на 94,86 лева - разноски в
заповедното производство.
Искането е за отмяна на постановеното неприсъствено решение, но не е
посочено основанието, на което се иска отмяна на решението. Твърди се, че
молителят е на 75 години, с диагноза параноидна шизофрения, с прогресивно
протичане и 100 % ТНР, за което се прилага ЕР на ТЕЛК от 28.12.2004 г. Той
и съпругата му/същата се е самоубила/ са били настанени в общинско
жилище, което е процесното, в което липсват отоплителни тела, топла вода и
дори тоалетна, но „Топлофикация София“ ЕАД не прекъснато го съди за
неплатени сметки. Молителят не разбира значението на всички книжа, които
получава, които предхождат образуването и започването на съдебните
производства, не разбира и какво точно му е връчено във връзка с делото,
като му е бил връчен препис от решението.
Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. Петракиева, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“**** оспорва същата.
СГС, след като обсъди доводите на двете страни и данните по делото,
приема, че молбата за отмята е процесуално допустима.
В чл.240, ал.1 ГПК е посочено, че в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае
2
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3.
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Видно от
цитирания текст, надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано
от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл.240, ал.1 от
ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът -
от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на
връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила
за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за
началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по
чл.240, ал.1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До
редовното връчване на решението срок по чл.240, ал.1 от ГПК не тече, а ако
страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има
категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен
момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата - за
допустима. В хипотезата на чл.240, ал.1 от ГПК законодателят не придава на
узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната
на влязло в сила решение при предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. В
тази хипотеза /на производство по чл.240, ал.1 от ГПК/ течението на срока е
обусловено императивно от действителното връчване на решението на
страната, срещу която е постановено. В този смисъл "връчването на
неприсъствено решение" не е равнозначно на "узнаване на решението"
/определение № 550/12.07-2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010 г., II ТО/.
В конкретния казус е установена датата на връчване на
неприсъственото решение на ответника, която е на 22.02.2023 г., както и
датата на подаване на молбата за отмяна на 22.03.2023 г., поради което съдът
намира, че молбата за отмяна е подадена в посочения по чл.240 ГПК
едномесечен срок от връчването.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Производството по чл.240, ал.1 от ГПК - за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение,
3
а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип - правото на защита на страните по делото /арг. от чл.9
и чл.10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване
на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
Цитираната разпоредба на чл. 240, ал. 1 ГПК сочи, че в едномесечен
срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2)
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния казус, в молбата за отмяна не са изтъкнати каквито и да
било обстоятелства, които да са относими към която и да от трите хипотезата
на чл. 240, ал. 1 ГПК. Не е налице хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК,
касаеща надлежността на връчването на преписа от исковата молба и
призовката за първото и единствено заседание от 09.11.2022 г., тъй като не се
оспорва самото връчване, а се твърди, че З. И. З. не разбира значението на
всички книжа, които получава, които предхождат образуването и започването
на съдебните производства, не разбира и какво точно му е връчено във
връзка с делото. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че връчването
на призовките е станало по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на
уведомление на входната врата на ап.3, тъй като лицето не само три пъти, но
и няколкократно не е намерено на посочения адрес. Посочената в молбата
диагноза не прави лицето невменяемо и неразбиращо свойството и
значението на постъпките си, като няма данни същото да е поставено под
пълно или ограничено запрещение. Нещо повече, то е било в състояние да
4
организира своевременно защитата си, като за целта наеме адвокат.
Не са налице и другите две хипотези на чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно
наличието на хипотезите на невъзможност страната да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства, както и наличие на
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да
преодолее, поради което не е могла да се яви лично или чрез повереник в
откритото съдебно заседание. Законът не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и съдебната практика
еднопосочно посочват, че като особени и непредвидени следва да се
квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното
със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и
положената грижа за добро водене на процеса. Сред особените непредвидени
обстоятелства, според практиката на ВКС, се подреждат такива като
природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване и
прочие причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по
волята на страната. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния
непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се
позовава на предпоставките на чл.240, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Установеното с приетите доказателства здравословно състояние на
молителя, който страда от параноидна шизофрения, с прогресивно протичане
и има 100 % ТНР, не съставлява непредвидени обстоятелства по смисъла на
чл.240, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Както бе посочено по-горе, по делото липсват
данни лицето да е било поставено под пълно или ограничено запрещение, да
не разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. то да е попречило
на страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба и призовките за съдебното заседание, или да е довело до невъзможност
да се яви лично или чрез повереник в откритото съдебно заседание. Нещо
повече, видно е, че молителят е организирал своевременно защита си срещу
постановеното неприсъствено решение, като е наел адвокат по делото.
Настоящият състав приема, че неприсъственото решение против
молителя е постановено при спазване на императивните изисквания на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като на ответника са били надлежно указани
5
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Ето защо, не са налице основания за отмяната на постановеното против
ответника неприсъствено решение. Молбата е неоснователна и като такава,
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. И. З., ЕГН ********** за
отмяна на постановеното неприсъствено решение от 09.11.2022г. по гр.д. №
55337/21 г. на СРС, II ГО, 74 с-в, на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6