Р Е Ш Е Н И Е
№ 265 25.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Кристина
Линова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1276 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Д.А.Д., с адрес: ***, против Заповед № 3475 от 15.11.2019 г. на Заместник- кмет „СИРР“ на
община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя да премахне незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „масивен гараж“, находящ се в УПИ VIII-367, кв.48
/бивш УПИ VIII-160, в бивш кв.53/, по плана на
кв.Д.Езерово, гр.Бургас, ПИ с идентификатор № **.212 по КК на
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, кв.Долно Езерово „Буджака“.
Делото е на
производство пред Административен съд – гр.Бургас за втори път, след като с
решение № 6907/08.06.2021г. по адм.д. № 497/2021 г. на ВАС на РБ е отменено
решение № 1288/09.10.2020 г. по адм.дело № 3176 от 2019г. на Административен
съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от съда.
В сезиращата
жалба се сочат възражения за незаконосъобразност на административния акт. Сочи
се неспазване принципа на съразмерност, съгласно чл.6 от АПК, при което
органът-издател на заповедта не е изследвал приложимостта на чл.225, ал.2 и
ал.3 от ППЗТСУ/отм/ при преценката дали изобщо в случаят за този строеж при
неговото изграждане, основен ремонт и реконструкция във времето е било
необходимо издаването на разрешение за строеж. Позовава се и на института на
търпимост, който според оспорващата страна е приложим. Сочат се нарушения на
материалния закон и противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на
заповедта. Ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и пледира в съдебно заседание и с писмена защита за отмяна на
атакувания адм.акт.
Ответникът– Заместник-кмет
по „СИРР“ на община Бургас, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и застъпва становище за законосъобразност на оспорения акт. Иска
се отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При новото разглеждане
на делото, в изпълнение на дадените задължителни указания на касационната
инстанция, съдът назначи съдебно-техническа експертиза, изготвена от архитект,
със задачи, както следва: 1. Да се проследи регулационния и застроителен режим
на имота, в който попада процесния строеж (пл.№ 160), с оглед преценката на
предвижданията на действащия план; 2. Да
се установи дали фактически е била приложена дворищната регулация досежно
границата между УПИ VІІІ- 160 в кв.53 (VІІІ-367 кв.48 по плана от 1990г) и УПИ
VІІ-160 в кв.53 (VІІ-370 в кв.48 по плана от 1990г); 3. Да изготви необходимата
мащабна скица онагледяваща вида и линиите на застрояване на процесния гараж,
респективно регулационната граница на имота, съобразно действащите планове, с посочване и на съответните
номера на имотите.
ФАКТИТЕ:
От съвкупният анализ на събраните доказателства по
делото в хода на двукратното му разглеждане от първоинстанционния съд се
установява, че в Дирекция „ЦАУ Д. Езерово“ при Община Бургас е постъпила жалба
вх. № 94-01-14030/25.04.2018 год. от Груди Грудев от гр.Бургас, в която е заявил, че на южната граница на
имота му, съседа Д.А.Д.,*** е направил навеси, гараж и др., като дъждовната
вода от тези постройки се стича в основите на собственото на Грудев двуфамилно
жилище. По повод подадената жалба, с писмо изх. № 94-01-14030/1/14.02.2019 год.
Началник отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ („КСВЕ“)
при Община Бургас е уведомил Д.А.Д., че в 7-дневен срок от получаване на
писмото следва да осигури достъп до собствения си имот с цел установяване на
обстоятелствата по жалбата.
На 25.02.2019 год.
служители в отдел „КСВЕ“ при Община Бургас са извършили проверка на строеж:
„Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш
кв.53) по плана на кв.„Долно Езерово“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор **.212 по
КК на гр. Бургас с административен адрес гр.***, като констатациите от тази
проверка са отразени в Констативен протокол № Д-6/ 25.02.2019 год. При
проверката е установено, че строежа представлява масивна едноетажна постройка с
височина 2,20м. и размери 7,40м./3,20м. Изграден е като допълващо застрояване в
УПИ VІІІ-367, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“ и е разположен на
северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370, кв. 48 по плана на кв.
„Долно Езерово“. Посочено е, че на отворите има монтирана дървена дограма, а
покрива е плосък без поставени улуци, като постройката е напълно завършена,
електрифицирана и се ползва за гараж. В констативния протокол е вписано и
обстоятелството, че в техническия архив на „ЦАУ Долно Езерово“ не са открити
одобрени проекти и разрешение за строеж. Установено е наличието на молба вх. №
94-Д-983/14.12.2011 год. за издаване на удостоверение за търпимост и нотариално
заверени декларации, съгласно които строежа е изграден в периода 1977 год.-1980
год., като няма данни за издадено удостоверение, както и за наличие на
нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на УПИ VІІ-370 за
извършеното строителство на имотната граница. Вписано е и становището, че
строежа е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл.
10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи. Посочено е, че имота е собственост на Д.А.Д., съгласно
приложен нотариален акт, като строежа е изпълнен от същото лице. Като
заключение, в констативния протокол е вписано, че установените нарушения на
чл.137, ал.3 и чл.148, ал. 1 от ЗУТ безспорно квалифицират строежа като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и са основание за започване
на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване
на строежа.
С писмо изх. №
94-01-14030/5/12.07.2019 год. на Началника на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас, Д.Д.
е уведомен за извършената проверка и съставения Констативен протокол №
Д-6/25.02.2019 год., който е приложен към писмото. В писмото е посочено, че във
връзка с констатираните обстоятелства и на основание чл.26, ал. 1 от АПК,
адресата е уведомен за започнатото административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367,
кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“, гр. Бургас. С оглед на това, Д. е
уведомен за възможността в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи
становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за
започнатото административно производство. Указано е също, в посочения срок да
се яви за съставяне на констативен акт.
В указания 7-дневен срок
жалбоподателят не е представил становище или документи във връзка с
констатациите и не се явил за съставяне на констативен акт, поради което на
24.07.2019 год. в негово отсъствие е съставен Констативен акт № Д-3. Същият е изготвен
на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за строеж: „Масивен гараж“, находящ се в
УПИ *по плана на кв. „Долно Езерово“ гр. Бургас, ПИ с идентификатор **.212 по
КК на гр. Бургас с административен адрес гр.***. Вписано е, че строежа е V-та
категория, собственост е на Д.А.Д., който е вписан и като възложител и строител
на строежа. В констативния акт е записано, че за строежа няма одобрен проект,
няма разрешение за строеж, а също и няма протокол за откриване на строителна
площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна
книга. Направено е и описание на строежа, както следва: строежа представлява
масивна едноетажна постройка с височина 2,20м. и размери 7,40м./3,20м. Изграден
е като допълващо застрояване в УПИ VІІІ-367, кв. 48 по плана на кв. „Долно
Езерово“ и е разположен на северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370,
кв.48 по плана на кв. „Долно Езерово“. На отворите има монтирана дървена
дограма, а покрива е плосък без поставени улуци, като постройката е напълно
завършена, електрифицирана и се ползва за гараж. По аналогичен с констативния
протокол начин е вписано и обстоятелството, че в техническия архив на „ЦАУ
Долно Езерово“ не са открити одобрени проекти и разрешение за строеж.
Установено е наличието на молба вх. № 94-Д-983/14.12.2011 год. за издаване на
удостоверение за търпимост и нотариално заверени декларации, съгласно които
строежа е изграден в периода 1977г.-1980г., като липсват данни за издадено
удостоверение, както и за наличие на нотариално заверена декларация за съгласие
от собственика на УПИ VІІ-370 за извършеното строителство на имотната граница.
Като установени нарушения е вписано, че строежа е изпълнен без одобрени проекти
и без разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3
и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Вписано е, че установените нарушения на посочените
нормативни разпоредби безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което, констативния акт е основание за
започване на производство по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на строежа.
С писмо изх. №
94-01-14030/10/09.09.2019 год. екземпляр от констативния акт е изпратен до Д.Д.,
като е указана възможността по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от
получаването му да изложи възражения против констатациите. От приложеното
известие за доставяне се установява, че адресатът е получил констативния акт
лично на 12.09.2019 год.
В указания 7-дневен срок,
жалбоподателят Д. не е заявил възражения против констативния акт, поради което
Заместник-кмета по „СИРР“ при Община Бургас е постановил оспорената в
настоящото производство Заповед № 3475/15.11.2019 год. В заповедта са изложени
мотиви идентични с тези, вписани в Констативен акт № Д-3/24.07.2019 год.,
поради което и на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено да премахне незаконен строеж: „Масивен
гараж“, находящ се в УПИ *по плана на кв. „Долно Езерово“ гр. Бургас, ПИ с
идентификатор **.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. ***. В
заповедта е определен и 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като е
указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва принудително
премахване на строежа от Община Бургас за сметка на извършителя – Д.А.Д.. С
писмо изх. № 94-01-14030/14/ 29.11.2019 год. препис от заповедта е изпратена до
Д.Д., като видно от приложеното известие за доставяне, същото е редовно
получено на 05.12.2019 год.
В хода на първото
разглеждане на производството е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Стоян Илчев. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е
посочило по какъв начин, с какви материали и с какви размери е изграден
процесния „Масивен гараж“, като описанието на строежа, направено от вещото лице
съответства на описанието направено в констативния протокол, констативния акт и
в заповедта. По отношение на това обстоятелство, вещото лице е заключило, че от
техническа страна гаражът е строеж, масивна стоманобетонова конструкция с
тухлени ограждащи стени – 25 см., покривна стоманобетонова плоча с
хидроизолационно покритие, под – циментова замазка и дървена гаражна врата от
изток. В изпълнение на поставената му задача, вещото лице е изготвило и
комбинирана скица/схима с предвижданията на действалите във времето от 1966
год. до момента подробни устройствени планове за процесния поземлен имот и
съседните му имоти, върху които е нанесен като местоположение и процесния
гараж.
По делото, от страна на
жалбоподателя са ангажирани и гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля
Иванка Мишкова Драгнева, която заявява, че процесният гараж е построен в
периода 1970 год.-1980 год., като в периода 1997 год.-2000 год. Му е извършван
ремонт. Ремонтът се състоял в направа на замазка, портал прозорци, като за
колони и подсилване свидетеля не може да посочи. Свидетелят изрично уточнява,
че по време на ремонта не са били събаряни стени, гаража не е бил разширяван и
е останал в същия обем. По искане на ответника, в качеството на свидетел е
изслушан и Радостин Грудев, който сочи, че процесният строеж е изграден около
1980 год., като са извършвани само козметични ремонти, при които не е
нарушавана конструкцията.
При новото
разглеждане на делото, бе изготвено заключение по СТЕ, извършена от архитект В.Д.,
със задачи посочени по-горе.
Видно от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице, към датата на придобиване
имота от жалбоподателя е бил в сила Идейнозастроителен и общ регулационен план
на с.Долно Езерово, одобрен със Заповед № 546 от 14.02.1966г /Приложение 1 и 2/. Съгласно плана от
имот 160 са образувани два УПИ /парцела/, а именно VІІ-160 и VІІІ-160, в кв.53,
като част от имота се придава за улица, а друга част се предава към кв.58. Към
този момент- 1966г. в кадастралния план на УПИ VІІІ-160 няма нанесен гараж на
северната регулационна граница на имота.
През 1990г. е одобрен
Кадастрален, застроителен и регулационен на с.Д.Езерово, със Заповед № 1194 от
20.09.1990г. на Заместник- председателя на Общински народен съвет- Бургас.
Съгласно двата плана
УПИ /парцела/ се запазват със същите граници и номерация, но с нови кадастрални
номера, както следва: нов УПИ VІІІ-367 и УПИ нов VІІ- 370 в нов кв.48.
Извадката от
Застроителния план – Приложение 5 от
заключението онагледява факта, че само изградената жилищна сграда в УПИ
VІІІ-367 се запазва като предмет на застрояването.
В Кадастралният план
от 1990г- Приложение 3 към
заключението, на общата регулационна граница между УПИ VІІІ-367 и УПИ VІІ-370 е
нанесен процесният гараж, което ясно сочи, че гаражът е изграден в периода
между двата плана.
Видно от Приложенията 1 и 3- Плана от 1966г. и
този от 1990г. границата между двата УПИ VІІІ-367 и УПИ VІІ- 370 не е
променяна, както и спрямо Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-9
от 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- Приложение 6. Според констатациите на вещото лице- архитект площите
на имотите са запазени с допустимите отклонения от 1-3 кв.м, произтичащи от
промяна на координатните системи на различните планове, което е основание да се
счита, че регулацията е приложена, т.е. имотната граница между двата УПИ
съвпада с регулационната.
Изготвени са
съответните мащабни скици, съгласно цитираните приложения.
При изслушването на
вещото лице в съдебно заседание на 27.10.2021г. /стр.2 от протокола- л.29 от делото-гръб/ заключението на вещото
лице е прието, неоспорено от страните, но е поставена допълнителна задача към
архитекта по изготвената СТЕ, а именно във връзка с уточняване на времето на
изграждане строежа в съседния имот и материализацията на границите.
Видно от отговора на
арх.Д., според приложените декларации, гаражът е изграден в периода от 1977г.-
1980г. при действието на Идейнозастроителния и общ Регулационен план на
с.Д.Езерово, съответно при действието на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба №
5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство /отм./
Допустимостта на строежа, с оглед действалите правила и норми не се основава на
обстоятелството дали планът е приложен или не. Сочи се, че нормите са допускали
застрояване на общата регулационна граница между два парцела чрез одобряване на
квартално застроителни разработки, каквато разработка не е открита в архива на
община Бургас.
Допълнителното
заключение също е прието по делото, неоспорено от страните.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В контекста на правомощията си по чл.168, вр. с чл.146
от АПК, след като анализа установените по делото факти, настоящият състав
намира, че оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от компетентен административен орган, в
предвидената от закона писмена форма,
респективно съдържа изискуемите реквизити, като е постановена и в унисон с административно-производствените правила.
Съгласно
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. По
делото е приложена Заповед № 3379/08.11.2019 г. на Кмета на Община Бургас, по
силата на която, същия е делегирал на Заместник-кмета по „СИРР“ правомощията си
по ЗУТ, в т.ч. в т.22 и да издава заповеди по премахване на незаконни строежи
от четвърта до шеста категория на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на тези правила, довели до ограничаване правото на защита
на адресата на заповедта.
Във връзка с приложение нормите
на материалния закон и неговите цели, следва да се посочи следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение
посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите
на нейния фактически състав – 1. липса на
одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж.
По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж между страните няма спор. Жалбоподателят не твърди да разполага със
строителни книжа, въз основа на които строежът е бил изграден.
Следва да се посочи, че авторството на незаконния строеж не е спорно по
делото, а изявленията на оспорващото физическо лице в хода на делото обуславят
извода, че гаражът е изграден именно от жалбоподателя. На първо място,
авторството на строежа не се отрича, а освен това в тази насока са ангажираните
доказателства в административното и съдебното производство, както и естеството
на самите възражения.
Относно търпимостта на незаконния строеж:
Търпимите строежи по смисъла на §16
от ДР на ЗУТ
и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които
макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство
на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми.
Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат
да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001г.,
като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото
се установява, че спорният строеж е извършен в периода 1977г. – 1980г., като не
е установена точна дата на завършването на гаража, но при така направените
изявления по делото и от доказателствените източници следва категоричният извод,
че е изграден най-късно до 1980г. Следователно, приложимата хипотеза на
търпимост е нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. За приложението на тази
разпоредба е необходимо да бъде установено, че строежът е бил допустим по
действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или
съгласно нормите на ЗУТ.При положение, че съгласно Плана от 1966г. е предвидено
отчуждаване на части от дворни места в село Долно Езерово - частна собственост,
с оглед изграждане на улична инфраструктура- публична общинска собственост,
следва да бъде съобразена действалата към момента нормативна уредба, а именно
чл.36 от ЗПИНМ. В този смисъл, недвижимите имоти на частни лица и обществени
организации отредени за мероприятия по улично- регулационния план се считат за
отчуждени от деня на обезщетяване собственика, съгласно правилника за прилагане
на закона. Относимо към изследване на тези въпроси е представеното от ответника
писмено доказателство- декларация от Атанас Д. Мишков от дата 23.02.1968г., с
която лицето декларира, че е получил сумата от 630 лева, съгласно посоченото от
оценителния протокол на комисията по повод отчуждено дворно място,
представляващо парцел ХІІ в кв.58 по плана на с.Д.Езерово, от лицето Георги
Сотиров, на който се отстъпва право на строеж. Представено е копие на разписен
лист, на който е записано името на Атанас Мишков, а срещу него- парцел VІІ и
парцел ХІІІ. В него се сочи, че парцел VІІ се заменя с парцел ХІІ, съгласно
Протокол № 5 от 27.03.1968г. Срещу името на жалбоподателя Д.А.Д. е записан
парцел VІІ и отразяване на обстоятелството „съгласно нотариален акт № 191 от
1966г.“
По делото не се спори, че Атанас Мишков е баща на
жалбоподателя Д.А.Д.. Обаче, анализът на така представените писмени
доказателства обосновава извод за липса на данни за изплащане на обезщетение на
жалбоподателя, който е станал собственик /посредством дарение/ осъществено още
през 1966г., защото не е установено този собственик /Д.А.Д./ да е обезщетен
през 1968г. Наред с това, в разписният лист и в декларацията на А.Мишков от
1968г. се сочи, като основание за плащане на обезщетението „право на строеж“, а не се твърди такова
обезщетение да е платено за отчуждаване на дворно място, с оглед мероприятие по
улично- регулационния план. Не на последно по важност място, следва да се
отбележи и индивидуализацията на имота за който е платено обезщетението. В този
смисъл, в разписният лист и в декларацията се сочи парцел ХІІ в кв.58,
като в Плана от 1966г., имотът се разделя на два УПИ- VІІ-160 и VІІІ-160, в
кв.53. Представената по делото извадка от плана онагледява факта, че кв.58 е
позициониран от другата страна на съществуваща към 1966г. улица, т.е. тя е
различна от уличната регулация, предвидена със същия план. При тези
констатации, се обосновава изводът за липса на доказателства за изплащане на
съответното обезщетение по отношение на жалбоподателя и то за конкретния имот
предмет на мероприятието, с оглед контекста на изложеното преди това.
Следователно, Планът от 1966г., с който се разделя имота на два парцела не е
бил приложен в тази част.
Липсата на фактически приложен План от 1966г. в
коментираната насока е установена и от приетото първоначално заключение на
вещото лице по СТЕ по адм. дело № 3176 от 2019г. на АСБ, с оглед неоспорената
констатация на експерта, че между установените графично два поземлени имота в
кв.53 няма материализирана ограда, като липсва и графичното и отразяване със
съответна сигнатура в плана. Неприлагането на плана в този аспект води като
последица липсата на необходимост от съобразяване с регулационната граница от
север, респективно липсата на основание за съобразяване на изискуемо отстояние.
Като краен резултат, тези констатации водят до извода, че процесният гараж не е
противоречал на предвижданията на действащ план, нито е в противоречие с
правилата и нормативите за застрояване. Това е така, защото установените му
размери /средна височина по заповедта
2.20 метра или между 2.00 метра и 2.15 метра според заключението на първата СТЕ/
е в рамките на допустимата височина за постройка- допълващо застрояване,
съгласно Глава трета, раздел Седми от ЗУТ. Следва да се отбележи, че нормата на
чл.116, ал.2 от ППЗТСУ е неприложима, доколкото същата е относима към територии
на комплексно застрояване между жилищни сгради и обществено обслужващи сгради,
а територията на процесния гараж към момента на изграждане не е от такова
естество, тъй като е в рамките на село Долно Езерово. Съгласно чл.112, ал.4 от
ППЗТСУ /отм/; чл.41, ал.2 и чл.140, ал.5 от ЗУТ, гаражът, съставляващ постройка
допълващо застрояване може да се реализира и без да е предвиден с ПУП, тъй като
в момента на реализацията си гаражът не е противоречал на предвижданията на
действащ план. В случаят, гаражът е залепен до основното застрояване, а именно
жилищната сграда в имота. Това е допустимо, с оглед нормата на чл.97 от Наредба
№ 5 за ПНТСУ от 1977г. /отм./. Текстът на чл.97, т.1 от тази наредба сочи, че „Надземни гаражи,
свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната част на
застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно застрояване във
вилните зони, в курортните места и в курортните части на населените места,
могат да се разполагат: 1. най-малко на 3,00 м от
регулационните линии към съседите;“ Вече бе посочено защо се
приема, че към релевантният период фактически и юридически планът в тази част
не е приложен, предвид липсата на регулационна граница и по-конкретно нейната
материализация, поради което обектът е изграден в дворно място от 2135 кв.м.,
респективно липсват основания за изискуемо отстояние. В този смисъл, не са
налице и пречки съгласно изискванията на чл.10 и чл.21 от приложимата Наредба №
5 за ПНТСУ от 1977г. /отм./.
Обобщено, налице са материалноправните предпоставки за характе-ризиране
на процесния гараж, като търпим строеж, по смисъла на приложимата хипотеза
посочена по-горе в изложението. Същата се явява отрицателна предпоставка за
издаване на оспорената заповед за премахване на незаконен строеж, а като краен
резултат постановеният административен акт от такова естество се явява
материално незаконосъобразен и издаден в противоречие с целите на закона. По изложените съображения, оспорената по
делото заповед е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 2230 лева,
съгласно списъка на разноските приложен от страната /адвокатско възнаграждение
за различните инстанции, депозити за вещи лица и платени държавни такси/. Които
следва да бъдат заплатени на оспорващия от община Бургас.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
№ 3475 от 15.11.2019г. на Заместник-
кмет „СИРР“ на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Д.А.Д., с адрес: *** разноските по делото, общо в
размер на 2230.00 /две хиляди двеста и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването. СЪДИЯ: