Р Е Ш
Е Н И Е
260023 /28.2.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка И. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7030 по опис на ВРС за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на С.А.А. с ЕГН ********** с
която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с пр.осн.
чл. 145 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД срещу В.В.В.
с ЕГН ********** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 15015 /петнадесет хиляди и
петнадесет/ лева, която сума
представлява припадащата се част от погасено задължение в полза на кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД по Договор за банков
кредит от 19.04.2017 г., сключен между
банката - кредитор и „Био вода“ ООД, с ЕИК ****– кредитополучател, обезпечен с
поръчителството на страните по делото Ст.А.
и Вл.В. с Договор за поръчителство от
19.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че страните са се задължили за цялото вземане на
кредитополучателя по договор за банков заем, сключен между „Банка ДСК“ -
кредитор и „Био вода“ ООД, с ЕИК ****– кредитополучател. Ищецът се е задължил като поръчител № 1, а ответникът се е задължил за
цялото вземане като поръчител № 2 с
договор за поръчителство от 19.04.2017 г. Тъй като кредитът не е обслужван,
след настъпване на неговия падеж – 19.4.2019 г., ищецът е погасил цялото вземане
на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 30030.00 лева, която сума представлява
сбора на задължения за главница, лихви и надбавки. Претендира ответникът в
качеството му на солидарен длъжник да му заплати половината от общо заплатената
от него сума, която е в размер на 15015.00 лева
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
подал отговор на молбата. Счита същата за допустима, но неоснователна.
Не оспорва твърденията, че страните
са се задължили солидарно пред кредитора „Банка ДСК“ за цялото задължение на
кредитополучателя „Био вода“ ООД, с ЕИК ****по
договор за банков кредит от 19.04.2017 г. Същият договор е продължение на
договор за кредит от 16.03.2017 г. На
същата дата е подписан и договор за поръчителство със същите страни за
обезпечаване на вземането на кредитора „Банка ДСК“ за цялото задължение на
кредитополучателя „Био вода“ ООД, с ЕИК
*********. И двата договора са се обслужвали от няколко сметки на
кредитополучателя. Твърди, че представените от ищеца две вносни бележки не
удостоверяват, че същият е внесъл сумите като солидарен длъжник и твърди, че
сумите са внесени от С.А. като управител на кредитополучателя „Био вода“ ООД, а
не в качеството на солидарен длъжник.
В условие на евентуалност, ако съдът
приеме предявения иск за основателен, ответникът заявява възражение за
прихващане на осн.чл.103 и сл ЗЗД за
½ част от сумите, посочени в таблица 3.1 и таблица 3.2, които са платени
от солидарния длъжник В.В. по двата кредита, които са
свързани, със страни „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор и „Био вода“ ООД кредитополучател. Общо заплатената от ответника сума е в размер на 31573.48 лева, от която сума се прави възражение за прихващане
със сумата 15786.74 лева до размера на исковата претенция, а именно 15015 лева.
В
съдебно заседание страните чрез процесуаалните им представители поддържат
молбата и отговора.
По съгласие на страните по делото, производството е било
спряно за постигане на извънсъдебно споразумение, но такова не е било
постигнато.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз
основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения осъдителен иск и разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство съобразно разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК, тежестта на доказване е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, които са довели до дължимост на процесната сума и наличието на задължение за ответника, а в тежест на ответника е да установи
възраженията за недължимост на същата във връзка с изпълнение на насрещни задължения.
От събраните в
производството писмени доказателства се установява, че с договор за кредит от
19.04.2017 г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е
предоставил на кредитополучателя „Био вода“ ООД, представлявано от В.В. кредит в размер на 30000 лева, с която сума е
рефинансиран кредит по сключен от страните договор за кредит от 15.03.2016 г.
Срокът на договора е 19.04.2018 г.
С договор за поръчителство от 19.04.2017 г.
страните по делото С.А. и В.В. се задължават спрямо кредитора за изпълнение
на задълженията на „Био вода“ ООД, ЕИК ****по договор за кредит от 19.04.2017
г. в размер на 30000 лева.
С анекс от 03.05.2018 г. към
същия договор за поръчителство и продължен срока за ползване на кредита до
19.04.2019 г., на основание т.3.1 от договора.
С договор за поръчителство от 03.05.2018 г.
страните по делото С.А. и В.В. се задължават спрямо кредитора за изпълнение
на задълженията на „Био вода“ ООД, ЕИК ****по договор за кредит от 19.04.2017
г. в размер на 30000 лева.
С вносна бележка от 19.04.2019
г. чрез интернет банкиране С.А. е
наредил по сметка на Банка ДСК – ЦУ
сумата 15030.00 лева за погасяване като
поръчител на кредит Био вода ООД и с вносна
бележка от 19.04.2019 г. е наредил по сметка на Банка ДСК – ЦУ сумата 15000.00 лева за погасяване като поръчител на
кредит Био вода ООД – 19.04.2017 г. Ищецът е изпратил покана до ответника за
адоброволно изпълнение на задължение и връщане на парични средства.
С договор за кредит от 15.03.2016
г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е
предоставил на кредитополучателя „Био вода“ ООД, представлявано от В.В. кредит в размер на 19000 лева, със срок на погасяване
15.03.2018 г.
От вносни бележки с дати на
месеци февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември, декември на
2016 г., месеци февруари, март, май на
2017 г., месеци юни, юли на 2018 г. се установява, че по сметка на „Био вода“
ООД са внасяни суми в различен размер, като е вписано основание за превода
„захранване“ и вносител „В.В.“.
От заключението на ССЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че със
сумите в размер на 19500.00 лева, които са внесени от В.В.
на каса в „Банка ДСК"ЕАД по сметка
в лева на "БИО ВОДА" ООД са
извършени погасявания по Договор за кредит от 15.03.2016 г. /такси, главница и
лихви/ в размер на 10903.50 лева. Остатъкът на задължението по Договор за
кредит от 15.03.201 6г. към 19.04.2017 г. е в размер на 9122.06 лева главница, които са рефинансирани на 24.04.2017
г. съгласно Договор за кредит от 19.04.2017 г.
Задължението по Договор за кредит от 19.04.2017г. към „Банка ДСК"АД
в размер на 30033.75 лева е погасено на 19.04.2019г. със средства от банков
превод от С.А. към разплащателната сметка в лева на „БИО ВОДА"ООД,
обслужваща кредита. Общия размер на направените вноски от С.А. по разплащателна
сметка в лева на „БИО ВОДА"ООД, е 30785.00 лева. Общия размер на
направените вноски от В.В. в USD е 16501.22, което се
равнява на 28663.79 лева. Експертизата допуска, че 18000.00 лева от горепосочената сума биха могли да са от
средствата, изтеглени от сметката в лева на „БИО ВОДА" ООД от В.В. на 21.03.2016 г. и остатъкът ще е 10663.79 лева. От
сметката в USD на „БИО ВОДА"ООД не са извършвани погасявания по процесните
договори.
Когато няколко
лица са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение,
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители
припадащите им се части. Отговорността на съпоръчители е солидарна с тази на длъжника за целия дълг,
но в личните им отношения е налице разделност. Този иск на поръчителя към
останалите поръчители намира правното си основание в чл. 145 ЗЗД и по своята
същност е осъдителен. Разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗД сочи,
че поръчителят, който е изпълнил
задължението има право на обратен иск /осъдителен/ против длъжника за всичко,
което е заплатил на кредитора, в това число и законната лихва
От доказателства, събрани в хода на
производството, съдът намира за установено по категоричен начин, че страните
имат качеството на поръчители на кредитополучателя
по процесния договор за кредит от 19.04.2017 г. Съгласно чл.11 на договора главниците
и лихвите се събират служебно от кредитора
на датите, определени в погасителния план по т.5 и 9.2 или на първия
следващ работене ден ако падежът е неприсъствен ден, от средствата по
разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при кредитора.
Погасяването в случаите извън посочените в предходното изречени есе извършва по
писмено нареждане на кредитополучателя. В чл.13 е посочено, че при
неиздължаване на дължимите вноски по главница и/или лихви по т.5 и т.9.2,
кредиторът има право да събира дължимите суми от сметките на кредитополучателя,
открити при кредитора, въз основа на съгласието по т.15, б.“и“.
Представените
от ищеца доказателства за извършени два превода по сметката на
кредитополучателя „Био вода“ ООД в размер на процесната сума се ползват с
формална доказателствена сила. Съгласно
заключението на ССЕ на 19.04.2019 г. е погасено задължение по този договор за
кредит в размер на 30033.75 лева със средства от извършен банков
превод от ищеца С.А. по разплащателната сметка в лева на „БИО ВОДА" ООД от
която сметка се обслужва кредита като общия размер на направените вноски от С.А.
по същата разплащателна сметка в лева на „БИО ВОДА"ООД е 30785.00 лева.
Дори ида се приеме, че в сметката е
имало налични средства, то след погасяване на задължението за кредит, същите ще
бъдат включени в годишния отчет на търговеца като приход, съответно могат да
бъдат разпределени като печалба между съдружниците.
От изложеното,
съдът приема, че ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване всички
свои твърдения с оглед тежестта на доказване, който той носи в производството,
поради което предявения иск е основателен и следва да се уважи.
По възражението
за прихващане на ответника:
Съгласно чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено
по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Ако
длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или
под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено –
чл.104 ЗЗД. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото
от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Съгласно чл.15з,
чл.15т на договор за кредит от 15.03.2016 г. кредитополучателят има задължение
да открие разплащателна сметка при
кредитора и да насочва постъпления по нея, да насочва всички банкови
постъпления и разплащания във връзка с дейността по сметките си, открити при
кредитора. Съдът приема, че доколкото в основанието за извършени преводи от В.В. по сметката на „Био вода“ ООД е посочено основание за
превода „захранване“, то следва да се приеме, че същото е именно в изпълнение на
задълженията по цитираните клаузи на договора за кредит от 15.03.2016 г., от
което приема за установено , че Вл.В. е извършил преводите в качеството му на управител на
„Био вода“ ООД, а не като поръчител по договор за поръчителство от 15.03.2016
г. Съдът намира възражението за неоснователно, поради което същото следва да се отхвърли.
По въпроса
за разноските:
Съдът
намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
поради което същият следва да заплати на ищеца
разноски за производството в размер на общо 1650.60 лева от които
адв.хонорар 900.00 лева, държ.такса 600.60 лева и депозит 150.00 лева, за които
са представени доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.В.В.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати
на С.А.А. с ЕГН **********, адрес *** сумата
15015 /петнадесет хиляди и петнадесет/ лева, която сума представлява припадащата се част
от задължението на ответника в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по Договор
за кредит от 19.04.2017 г., сключен между банката - кредитор и „Био вода“ ООД, с
ЕИК ****– кредитополучател, обезпечен с поръчителството на страните по делото
Ст.А. и Вл.В.
по Договор за поръчителство от 19.04.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 26.6.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 145 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 1650.60 /хиляда шестстотин и петдесет лева и 60
ст./ на осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ възражение за
прихващане на осн.чл.103 ЗЗД, предявено
от В.В.В. с ЕГН **********, адрес *** срещу С.А.А. с ЕГН **********, адрес *** за заплащане на
сумата 15786.74 лева, представляваща половината от заплатените суми от
солидарния длъжник по Договор за кредит между „Банка ДСК“ и „Био вода“ ООД, ЕИК 20688711 от 15.03.2016
г. и Договор за поръчителство от
15.03.2016 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: