Решение по дело №836/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ветрен, [улица], подадена чрез адв. К. У., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, офис 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0340-000115 от 12.06.2023 год. на Началника на Районно управление - Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и към нея са приложени писмени доказателства. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 132 от делото).

В открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. У. поддържа жалбата и наведените в нея доводи за отмяната й. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Началника на Районно управление - Септември към ОД на МВР – Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, VІІ – и състав, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000115 от 12.06.2023 год. на Началника на Районно управление - Септември към ОД на МВР – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която, на осн. чл. 22 от ЗАНН, на В. А. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца. В процесния акт е посочено, че на жалбоподателката е съставен АУАН № GA993755 от 10.06.2023 год. от И. В. А., на длъжност полицай към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Септември за това, че на 28.05.2023 год., около 10:50 часа, в с. Мененкьово на [улица]като водач на МПС „Ситроен Ц 1“, с рег. № [рег. номер], е управлявала лекия автомобил в посока за гр. Белово от гр. Ветрен. Като участник в пътно-транспортно произшествие (ПТП), след невъзможност да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ й е издаден Талон за медицинско изследване на кръвта с № 0146430 ведно със седем броя стикери в 10:50 часа на 28.05.2023 год. Отбелязано е, че водачът, след като е откаран с линейка в ЦСМП гр. Пазарджик не изпълнява предписанието на талона. Констатирано е, че е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химически лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, поради което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Заповедта е получена от жалбоподателката на 13. 06.2023 год., лично, срещу подпис и без възражения. Предала е СУМПС [номер].

След съставяне на АУАН на В. А. М. е издаден Талон за медицинско изследване на кръвта с № 0146430 ведно със седем броя стикери в 10:50 часа на 28.05.2023 год.

От страна на административния орган е представена административната преписка, включително АУАН, послужил за издаване на оспорената ЗППАМ и без оспорване е приета по делото.

Във връзка с компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ са представени: Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която в т. 1.2. е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП Началниците на Районни управления при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Посочено е, че заповедта е издадена на основание Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.01.2022 год., приложена също по делото.

От трето неучастваща страна по делото са изискани записите от камерите на МБАЛ „Пазарджик“ АД, ЦСМП от 28.05.2023 год. за периода от 10;00 часа до 13:00 часа. Предпоставени са на флаш памет по делото и бяха предявени на свидетеля д-р А. М., който е бил дежурен на тази датата в медицинското заведение. Съдът кредитира свидетелските му показания като безпристрастни и непротиворечиви с доказателствения материал по делото. Същият заяви, че не си спомня случая с В. М. и не може да спомни детайли от извършения преглед. На въпросите на адв. У. отговори, че всички пациенти и задържани след ПТП, с талон за изследва, се питат дали ще дадат кръвна проба за алкохол и наркотици. Когато откажат, не им се взима. Насила не им се взима кръв. Ако лицето е в безпомощно състояние му се взима кръвна проба. На свидетеля беше предявен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или нарокотични вещества или техни аналози (л. 38 – л. 39 от делото). В тази връзка д-р А. М. потвърди, че протоколът е подписан от него. В т. 9 от същия координация е записано, че „поради травма не може да се осъществи на правото положение“, а на л. втори – тя отказва да дава изследване в 11:33 часа и е поставен подпис.

По делото е разпитан и свидетелят И. В. А., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Септември, съставил оспорената ЗППАМ. Заяви, че спомня случая и посочи, че за да състави документите за евентуално ПТП с пострадали лица и материални щети на електропреносната мрежа е трябвало да направи проба за алкохол на М.. Тя е лежала в линейката и се е опитала да даде проба на дрегер, но не е успяла да я изпълни до крах, като я заявила, че всичко я боли. А. е съставил талона за медицинско изследване на кръвта на жалбоподателката, тя го е подписала, била е в съзнание и той го е дал на медицинското лице от спешния медицински екип, придружаващ лицето до болничното заведение, да го предаде в болницата. Заяви, че М. е знаела, че не й е взета кръвна проба, както и че никой от неговите колеги не е придружил линейката до болницата. Полицейските служители, като са видели, че има издаден талон за изследване са си тръгнали и не са взели кръвна проба.

Съдът счита, че свидетелските показания на И. В. А. са безпристрастни и непротиворечиви с доказателствения материал по делото, поради което ги кредитира.

Във връзка с предоставената информация от МБАЛ „Пазарджик“ АД, Спешно отделение за лицата, които са били на работа на 28.05.2023 год. по делото са разпитани свидетелите Г. Л. и П. П., и двете медицински сестри. Заявиха, че не си спомнят този случай. Разказаха по принцип как процедират с лица, докарани от ПТП. В тези случи полицаите им дават документите за взимане на кръв. Ако лицето е контактно трябва да каже дали дава или не вземането на кръвна проба, а ако не е се взима, защото това се налага с оглед спасяването живота на пострадалите. Против волята на едно лице не взимат кръвна проба и ако е контактен и адекватен подписва декларация, че се отказва и подписва декларация. На свидетелката Лютова съдът предяви извадка от медицинския амбулаторен журнал, приложен по делото като част от административната преписка на л. 32. И по отношение на този документ заяви, че не си спомня нищо за случая.

Съдът счита, че свидетелските показания на Г. Л. и П. П. са безпристрастни и непротиворечиви с доказателствения материал по делото, поради което ги кредитира.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Видно от представените по делото Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.01.2022 год., оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В ЗППАМ е посочено, че се издава въз основа на АУАН GA № 993755 от 10.06.2023 год., издаден от И. В. А. – на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Септември и с аописани и установените с АУАН обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Оспорената ЗППАМ е издадена на осн. чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия, поради това, че В. М., като участник в ПТП, след невъзможност да бъде изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотес Дрегер 7510“ й е издаден талон за медицинско изследване на кръвта, ведно със седем броя стикери и е откарана с линейка в ЦСМП гр. Пазарджик, и не изпълнява предписанието на талона. В тази връзка съдът намира, че оспореният акт съдържа мотиви и правната квалификация на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП съответства на изложената фактическа обстановка.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН GA № 993755 от 10.06.2023 год., издаден от И. В. А. – на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Септември, т.е. съставен е от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. В тази връзка, съдът не споделя твърдението на оспорващия, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяна на обжалваната заповед, доколкото от съдържанието на обжалваната заповед става пределно ясно, че основанието за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП е, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

С оглед законовата делегация, визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на употребата на алкохол е подробно и изчерпателно разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози, последна редакция-ДВ бр. 81 от 2.10.2018 год.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт е прието, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози-с тест. Съгласно ал. 2 от същата, при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгл. Приложение № 1. Според чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет. В АУАН контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабр. номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване, като показанията на техническото средство се вписват в АУАН и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.

Според чл. 4, ал. 1 от наредбата, в приложимата й редакция е установено, че в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието. При пътнотранспортно произшествие с пострадало лице на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В ал. 2 - при невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. В случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2. (по арг. на ал. 3 от цитираната Наредба).

В случая спрямо жалбоподателката е съставен АУАН GA № 993755 от 10.06.2023 год. и след ПТП е било невъзможно да бъде изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, издаден й е Талон за изследване, ведно със седем броя стикери, след което е откарана с линейка в ЦСМП гр. Пазарджик. Посочено е, че не изпълнява предписанието на талона. Актосъставителят и съставител на процесната заповед, в качеството му на свидетел заяви, че М. се е опитала да даде проба за алкохол, но предвид моментното й здравословно състояние не е успяла да бъде изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. На лицето е издаден Талон за изследване, който е подписан от същото и придружена от спешния медицински екип е била транспортирана в болничното заведение в гр. Пазарджик, придружена със същия талон.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 год. нормативно установено надлежно писмено доказателство за датата и часа на явяване на лицето за медицинско изследване е вписването в амбулаторния журнал на лечебното заведение. За да има такова вписване е необходимо лицето да се е явило и да е предявило талона за изследване и документ за самоличност, с оглед попълване на необходимите реквизити. Предприетите действия са в унисон с нормата на чл. 4, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт. При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.

От доказателствата по делото се установява, че В. М. е била транспортирана от местопроизшествието до лечебно заведение от служители на Център за спешна Медицинска помощ – гр. Пазарджик (виж л. 28 от делото), приета е в МБАЛ „Пазарджик“ АД. Последното обстоятелство се установява от журнал на приети болни (от л. 29 до л. 34). В тази насока са и другите медицински документи по делото. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 38) дежурният лекар д-р А. е вписал, че лицето „отказва да даде кръв за алкохол“. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата кръвната проба за алкохол следва да се вземе от медицински специалист от лечебното заведение, в което е транспортирано лицето. Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и медицинския журнал, жалбоподателката е отказала вземането на кръвна проба за алкохол, поради което защитната теза на процесуалния й представител за непредаване на талона за изследване и липса на активност от страна на медицинските служители е в противовес със събрания доказателствен материал по делото.

При това положение съдът приема, че административният орган е положил дължимата грижа и е изпратил В. М., придружена с Талон за изследване до болничното заведение, то същата е отказала извършването на кръвната проба, с поведението си лицето е станало причина да бъде изследвано, поради което е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който е съставомерен от обективна и субективна страна и съставлява фактическото основание за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

Заповедта е издадена въз основа на направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, вследствие на което доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН е на жалбоподателката. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. В случая жалбоподателят не е оборил по надлежния ред доказателствената тежест на съставения АУАН, според който именно той на посочената в акта дата е управлявал собственото си МПС-лек автомобил Фолксваген голф с рег. №[рег. номер] във виД. нетрезво състояние и отказал да бъде изпробван с техническо средство-Алкотест Дрегер 7510, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Този документ е оспорен от страна на оспорващия, но неговата доказателствена сила не е оборена по надлежния процесуален ред.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесната заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице и релевираните отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик –VІІ – и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ветрен, [улица], подадена чрез адв. К. У., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, офис 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000115 от 12.06.2023 год. на Началника на Районно управление - Септември към ОД на МВР – Пазарджик.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.