РЕШЕНИЕ
№ 3328
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330105349 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ)
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А. П. П., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. М. М., е предявил против ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
************************ С.П. и К.К., искове за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от
06.09.2021 г. и сумата в размер на 115 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на прегледи за специалисти, изследвания и
лечение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на уведомяването на
застрахователя- 01.10.2021 г. до изплащането им.
В исковата молба е посочено, че на 06.09.2021 г. около 16.30 ч. на АМ „Тракия“ в посока
Бургас- Пловдив, при управление в лявата пътна лента на лек автомобил „Тойота Авенсис“,
рег. № **********, водачът П.Д.Д. не успял да реагира и да намали скоростта своевременно,
за да избегне удар със спрелия пред него в същата пътна лента друг автомобил. Така той
виновно причинил ПТП, от което ищецът пострадал като пътник на задна дясна седалка.
Той получил обилно кървене на главата и усещал силна болка в нея, като веднага бил
откаран в болница, където му били извършени прегледи от специалисти. Ищецът се
1
оплаквал от болки и в дясната китка и пръстите на ръката, като след направен рентген на
тези части се установило изкълчване на първия пръст на ръката, поради което бил с ортеза
на палеца за 15 дни. От прегледа на хирурга пък се установило, че в следствие на ПТП- то
бил получил разкъсно- контузна рана на главата, което наложило извършването на
хирургична обработка на раната с местна упойка, като му били поставени 5 шева. В
продължение на една седмица бил с бинт на главата и не можел да мокри засегнатото място.
По случая се консултирал с неврохирург, за което заплатил 30 лева, като му бил направен
скенер на мозъка. Освен това получил и множество кръвонасядания в областта на долните
крайници, лявата му ръка бил натъртена от удара и наместена в болницата. Поради ПТП- то
ползвал болнични до 21.09.2021 г., като повече от месец от инцидента имал кръвонасядания,
болки в главата, ръката и крайниците, а чувствал и допълнителен дискомфорт по повод
хирургичната намеса и изкълчения пръст. След инцидента дълго време изпитвал уплах да
шофира или да се вози в кола, като не се чувствал сигурен в следствие на преживения стрес.
Виновният водач към датата на инцидента имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № *************************. Ищецът писмено отправил
доброволна претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение по
случая, но въпреки получаване на поканата не постъпил отговор, нито плащане.
Претенцията за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева включвала претърпените боли
и страдания от инцидента, силен стрес, негативни емоции и продължаващо възстановяване.
Претенцията за имуществените вреди от 115 лева включвала сумата от 30 лева- за преглед
при неврохирург, сумата от 50 лева- платена за освидетелстване и издаване на СМУ, а също
и сумата от 35 лева- за ортеза на пръста. В този смисъл моли за осъждането на ответника.
Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника.
Оспорва се механизмът на ПТП, като се твърди, че нямало данни за образувано наказателно
производство против водача или за ангажиране на административно- наказателната му
отговорност, поради което всички факти за инцидента подлежали на доказване от ищеца.
Оспорва се и вината на водача, за което липсвали доказателства, оспорват се и елементите
от фактическия състав на деликта. Оспорва се и иска по размер, като се твърди
обезщетението било силно завишено с оглед конкретиката на случая. Началният момент на
претенцията за лихва не бил съобразен с нормите на чл. 380 от КЗ и чл. 497 от КЗ. При
условията на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване на ищеца, който
пътувал без поставен колан и при това положение тялото му било свободно движещо се и
при удар отивало напред, което довело и до травмата на главата, която нямало да се случи,
ако бил ползван колан. Счита, че съпричиняването било в размер на 50 %, като моли за
приложение на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за принос на увредения. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмени
становища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:
2
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 239 от 06.09.2021 г., издаден
от служител на ОД на МВР- Сливен, ищецът не е посочен като пострадало лице. Приложени
са снимки от ситуацията.
По отношение на виновния водач- П.Д.Д. са издадени АУАН № 3664/ 06.09.2021 г. и НП
№ 21-0804-003664 от 16.12.2021 г., в които е посочено, че поради неспазване на
необходимата дистанция на път АМ „Тракия“ 261, 5 км. посока Бургас- София, при
управление на л.а. „Тойота Авенсис“, рег. № **********, блъснал движещ се пред него лек
автомобил, който пък блъснал движещия се пред него автомобил, с което предизвикал ПТП,
с имуществени щети и пострадало лице, като за нарушението си по ЗДв.П му била наложена
глоба в размер на 200 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното
състояние на ищеца- листове за преглед на пациент и резултати от образна диагностика,
съдебно- медицинско удостоверение и болничен лист.
Представена е и фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на такса в размер на 50
лева- за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ.
Представена е и молба за доброволна претенция до застрахователя.
Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по което вещото лице е
установило уврежданията на ищеца по медицинската документация (травматично
изкълчване на основата на първа дланна кост в областта на палеца на дясната ръка и
разкъсно- контузна рана на главата, както и кръвонасядания по предните повърхности на
двете подбедрици и вътрешната страна на лявото бедро), които причинили болки и
страдания. Периода на възстановяване за тези травми бил около един месец, като обичайно
било и да се предизвика стресова реакция. Направените разноски за медицински
консумативи и такси били необходими по вид и количество, като тях имало представени и
разходни документи.
Разпитан е виновният водач- св. П.Д.Д. (протокол от с.з. от 27.09.2022 г.). Разказва, че се
движел с автомобила си по АМ „Тракия“, като ищецът бил на задната седалка, диагонално
на водача, всички били с поставени колани. Следобед имало голям трафик, скоростта му
била около 100 км.ч., пътят сух, а времето- ясно. Напред видял аварийни светлини на
движещ се пред него автомобил и веднага натиснал спирачки, но се успял да спре и се
ударил, като предизвикал верижна катастрофа на няколко автомобила. След удара веднага
проверил състоянието на пътниците в неговата и другите коли, на място дошли екипи на
КАТ и две линейки. Ищецът имал кръв по главата, прибрала го втората кола зад тяхната, с
която пътували заедно. По- късно се видели, бил с превръзка на главата и обездвижен пръст.
Като виновен водач бил санкциониран от полицията, автомобилът му не бил в движение, а
изнесен на платформа.
Събрани са и още гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
ищеца (протокол от с.з. от 05.07.2022 г.). Св. К.В.Х.- фактически съжител на ищеца, заявява,
че претърпели катастрофа по АМ „Тракия“ в района на гр. ******, при връщане от гр.
Бургас. Тя стояла зад шофьора, а приятелят й- до нея, като и двамата били с поставен колан.
Ударили се в спрял автомобил, като веднага след удара слезли от колата. Ищецът си бил
3
ударил главата, имал кръв, боляла го дясната ръка, по краката имал синини. На място дошла
линейка, в която го прегледали и успели с тампон да му спрат кръвта, след което го
насочили към болнично заведение. Друга кола с техни приятели, с които пътували заедно, ги
върнала до гр. Пловдив и веднага посетили хирургиите на УМБАЛ „Св. Георги“. Там на
ищеца му зашили главата с месна упойка, а по отношение на ръката, след преглед при
ортопед се установило, че има изкълчен палец. Бил му извършен и преглед при неврохирург,
за който заплатили сумата от 30 лева, а след това му било издадено и направление за ЯМР.
На пръста имал ортеза, която също си заплатил сам- 35 лева. За период от две седмици бил в
къщи, след което се вирнал на работа. Имал притеснения и белег- на главата и ръката, като
пръста още го болял. В началото не искал да шофира, защото още бил стресиран, но вече го
преодолял.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на
причинените вреди.
Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна
застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и
имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на
ПТП- то, управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика
му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” №
*************************. Ответникът не оспорва, че липсва подобна застраховка,
поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно
правоотношение.
Ответникът обаче оспорва противоправното и виновно поведение на св. Д., пораждащи
деликтната му отговорност. Действително в случая няма влязла в сила присъда на
наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с
последиците от деянието. Налице е протокол за ПТП, който няма такава обвързваща за съда
сила относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в
присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по
ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то. Независимо от това обаче, това не
означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните
по делото доказателства са именно в тази насока.
Първо- изготвени са АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения
относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено. Нарушителят в АУАН чрез изявлението
си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с
4
необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си
факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези
обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е
изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставеният АУАН и НП
могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се
ползват в процеса. Дори нещо повече, самият водач, в качеството си на свидетел в разпита
си пред съда въобще не отрича вината си за ПТП- то, като изрично заявява, че предизвикал
ПТП поради неспазена дистанция, за което си понесъл съответната отговорност.
Второ- от разпитания свидетел Х.- спътник на ищеца по време на инцидента, в
показанията си пред съда тя също описва този механизъм на деянието, обуславящ вината на
св. Д..
Така направеното от ответника оспорване за различен механизъм остава недоказан от
страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази
насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Несъмнено е установена и причинната връзка между деянието и вредата, защото
настъпилите телесни увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от
удара с автомобила, управляван от виновния водач. Причинените телесни увреждания на
пострадалия се констатират както от приложената по делото медицинска документация, така
и от приетата в процеса експертиза, която дава заключение, че в резултат на удара
причинените на ищеца травми са довели до съответните болки и страдания.
Горните обстоятелства водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия
размер.
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял травма, в резултат
на която според СМЕ са му били причинени травматично изкълчване на основата на първа
дланна кост в областта на палеца на дясната ръка и разкъсно- контузна рана на главата,
както и кръвонасядания по предните повърхности на двете подбедрици и вътрешната страна
на лявото бедро. Била е причинена болка със силно изразен характер, главно поради удара в
главата, като травмата е довела до болеви усещания, намаляващи бавно с времето. Периодът
на възстановяване и отшумяване на травмите обаче е относително кратък според вещото
лице- около един месец, като по делото липсва медицинска документация за по- голяма
продължителност или последвали усложнения. Разпитаният свидетел- жената, с която той
живее на съпружески начала, независимо от отношенията й с ищеца, обуславящи
възможността на преценка на показанията й на основание чл. 172 от ГПК, които я правят
заинтересована в опредЕ. степен от изхода на спора, следва да се кредитират досежно
състоянието на пострадалия след инцидента- болки, страдания, уплаха и напрежение. Наред
с тях са били изживени стрес и притеснения, които по принцип се следват от подобен род
травми. За ищеца обаче не се установява да е настъпила такава принудителна промяна,
довела до сериозно нарушение на установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни
навици, продължила някакъв дълъг период. Не се е наложило да се ангажира помощ от
5
близките в семейството за обслужване, не е бил в дълъг болничен- само около две седмици,
раните му не са били толкова сериозни, а стресовата реакция е естествено и често явление от
подобна травма, причинена от катастрофа. Всичко това обаче е поставило лицето в
положение на физически и психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде
адекватно овъзмезден. Тук е необходимо също да се отбележи и това, че от събраните
доказателства не може да се направи извод за претърпяване на някакви особени болки и
страдания в изключително висока степен, която да налага парично обезщетяване на
претендирания иск в пълния му размер, защото не се установи, че на ищеца са причинени
толкова силни негативни психични изживявания, които да обосноват прекалено завишаване
на претенцията. Имало е кратък домашен режим на лечение, но без болничен престой,
наложил се единствено за изследвания и обработване на раните, като лечението в къщи нито
е било толкова дълго и продължително като време, нито пък е доказано да е било
съпроводено с някакви особени или непредвидени усложнения при лечението, извън
нормалните и обичайни такива. Уреждането на палеца също е отшумяло, като експертът не
е констатирал продължаващи затруднения при използването му по настоящем. Ищецът
бързо се е възстановил и се е върнал на работа, без да се установява инцидентът да е оказал
неблагоприятно влияние върху изпълнението на трудовите му задължения или да му е
създавал определени неудобства в контакти с колеги и познати. При актуалния му преглед
за изготвяне на СМЕ вещото лице е посочило, че ищецът вече е напълно възстановен, като
единствено имал останал белег в теменната част от получената рана.
Описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, се явяват една
съвсем естествена реакция от преживяното и е напълно нормално ищецът да изпитва
подобен душевен дискомфорт от случилото се. Ноторно е, че всяко едно ПТП е от
категорията на стресовите събития, който са непланирани и неочаквани и то се явява
предпоставка за преживяване на дадена психотравма, изживяванията по която се свързали
основно със страхови очаквания. По данни на разпитаната свидетелка, такива се
наблюдавали и при ищеца, свързани със страха му от шофиране, но пък същевременно се
доказа, че след изтичане на срока на болничния лист лицето се е върнало обратно на работа
и се включило нормално в ежедневния си ритъм, като дори вече шофира и е преодолял този
стрес и страх. Така по делото не се установява наличие на такава тежка и сериозна
психологична травма, която да продължава и към момента или пък да е нелечима и
непреодолима.
Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 226 ал. 2 от КЗ в настоящия процес
застрахователят в качеството си на ответник може да прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, то следва да се разгледа и въведеното такова в отговора.
Съпричиняване от страна на ищеца ще е налице тогава, когато поведението на увредения е
станало причина или е повлияло на действията на причинителя на вредата. В конкретния
случай за т.н. „съпричиняване“ ответникът навежда твърдения, че ищецът при движението с
автомобила си бил без предпазен колан, а, ако бил ползвал обезопасителен такъв, той
нямало да претърпи съответните телесни увреждания. И двамата разпитани свидетели, които
са пътували заедно с ищеца в автомобила, са категорични, че всички в колата, включително
6
и той, са били с поставени предпазни колани. Отделно от това, вещото лице по СМЕ не
констатира обратното, нито пък наличие на травми, които да навеждат в друга насока. При
това положение не може да се приеме за доказано направеното възражение за
съпричиняване, предвид противоречивите данни, поради което съдът намира, че
поведението на ищеца не е допринесло за уврежданията му, за да обуслови намаляване на
обезщетението единствено на това основание.
В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи
съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни
случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира
подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението
и понесените болки и страдания, както и възрастта и здравословното състояние на лицето.
Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, икономическия
стандарт и условия в страната и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни
дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира
предявеният иск за основателен, но само в размера до 4 000 лева, който се явява съобразен с
процесната фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата
си част до пълния предявен размер от 10 000 лева той следва да се отхвърли.
Принципно обезщетението следва да се присъди с начален момент от деня на
увреждането- датата на ПТП- то- 06.09.2021 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла
на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че
застрахователят не е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както
би отговарял делинквентът, а именно- от датата на увреждането, тъй като законната лихва
тук има компенсаторен характер и не е необходима покана за настъпване изискуемостта на
вземането. Законната лихва обаче се търси от един по- късен период- датата на уведомяване
на застрахователя за изплащане на претенцията- 01.10.2021 г., поради което няма пречка тя
да се присъди оттогава.
По отношение на иска за имуществени вреди, следва да се посочи, че по делото са налице
както писмени (фактура и касов бон), така и гласни доказателства (св. Х.), а също и СМЕ,
установяващи направени разходи за заплатени прегледи и изследвания. Надлежно описаните
в исковата молба по вид и стойност разходи са били нужни както по количество, така и по
качество и те се намират в причинна връзка с увреждането, като такова е и заключението на
вещото лице, което изрично е изследвало този въпрос в СМЕ. Оттук следва, че искът за
имуществените вреди в размер на общо 115 лева, от които: за преглед при неврохирург- 30
лева, за освидетелстване- 50 лева и за ортеза- 35 лева, е доказан и по размер и следва да се
присъди също, ведно със законната лихва.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на претенциите, на всяка от
страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. Такива се претендират, за тях са представени списъци по чл. 80
от ГПК, а по делото са налице и доказателства, че те са реално направени, като заплатените
от ищеца са: държавна такса в размер на 450 лева и депозит за вещо лице по СМЕ в общ
размер на 370 лева. Не се представят доказателства за платено адвокатско възнаграждение
7
на пълномощника на страната, като по делото е налично само пълномощно, без договор за
правна защита и съдействие, при което положение разноски за адвокат на страната не се
следват, защото липсват данни, че такива са направени. Ответникът претендира единствено
адвокатско възнаграждение, за което представя два договора за правна защита- по иска за
неимуществени (1 080 лева с ДДС) и по иска за имуществени вреди (360 лева с ДДС).
Доколкото обаче вторият иск за материалните вреди е уважен изцяло, на ответника за него
не се следват разноски. В с.з. е направено възражение по отношение на адвокатския хонорар
на ответника, но с оглед цената на първия иск и съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., вр. параграф 2а от ДР на Наредбата за включване на ДДС,
размерът на адвокатското възнаграждение на страната се явява съобразен с предвидените
минимални размери, без да подлежи на редуциране поради прекомерност от съда на
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат, както
следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 333, 59 лева, а на ответника- сумата от 652,
91 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
************************ С.С.П. и К.Д.К., да заплати на А. П. П., ЕГН: **********, от
************************, сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от
06.09.2021 г., извършено от П.Д.Д., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, рег. № **********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с
полица № *************************, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя- 01.10.2021 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 4 000 лева до пълния му
предявен размер от 10 000 лева и ОСЪЖДА още застрахователя да заплати на ищеца сумата
в размер на общо 115 (сто и петнадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на прегледи за специалисти, изследвания и
лечение, във връзка с причинените от ПТП- то телесни увреждания, ведно със законната
лихва от датата на уведомяването на застрахователя- 01.10.2021 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от ************************ С.С.П. и К.Д.К., да заплати на А. П. П., ЕГН:
**********, от ************************, направените по делото разноски в размер на
333, 59 (триста тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) лева, изчислени по
съразмерност.
8
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
************************ С.С.П. и К.Д.К., направените по делото разноски в размер на
652, 91 (шестстотин петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки) лева, изчислени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9