Определение по дело №582/2021 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към определение от 08.06.21 г. по ЧНД№582/21 г. на ВРС:

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по искане на ВРП за
вземане по отношение на обвиняемите Н. ИВ. Н. и КР. В. Т. по ДП№2822/21 г. на ВРП,
мярка за неотклонение „Задържане под стража”. В искането на прокуратурата се сочи,
че са налице предпоставките по чл.63, ал.1 НПК за вземане на исканата мярка, тъй като
от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите
са извършили престъплението, за което са обвинени, за това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода и съществува реална опасност същите да
извършат друго престъпление.Това становище се поддържа от представителя на ВРП и
в съдебно заседание.
Обвиняемияте не се признават за виновни и молят да не бъде задържани.
Служебният им защитник адв.М.Г. излага позиция за неоснователност на искането на
ВРП, поради липса на изискуемите се законови предпоставки за задържането.
Акцентира се върху липсата на доказателства, че извършеното от обвиняемите
осъществява състава на хулиганство, доколкото е извършено при самозащита, както и
при липса на доказателства за налична опасност от укриване и извършване на друго
престъпление. На тази база се отправя искане за вземане на по-лека мярка. Същата
позиция се поддържа и от втория упълномощен защитник при условията на чл.91, ал.2
НПК-бащата на обв.К.Т.- В.Т., със самостоятелен акцент върху продължителните
конфликтни отношения между обвиняемите и пострадалия, свързани с непрекъснати
безпричинни нападения и побои.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Настоящето наказателно производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК за
престъпление по чл.129 НК, като в хода на разследването като обвиняеми са
привлечени Н.Н. и К.Т. за това, че на 04.06.21 г. в гр.Враца, около 14.20 ч. при
заведение „Карамел”, в съучастие като извършители са извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-нанесли с палки множество удари по главата и тялото на В.Л.Я., като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост-
престъпление по чл.325, ал.2,вр.ал.1 НК.
По делото са извършени процесуално - следствени действия, в резултат на които са
събрани писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото анализирани
поотделно и в съвкупност са в обем и насока, достатъчни на този етап от разследването
да обосноват предположение, че обвиняемите са извършили престъпленито, в което са
обвинени. В подкрепа на обвинителната теза са преките свидетелски показания на
пострадалия В.Я., подкрепени с тези на другите свидетели –случайни очевидци НН.П.,
И.М., Х.Н., Т.Ф., Р.С. протокол за оглед на местопроизшествие с иззето ВД, СМУ на
пострадалия и заключение на ВТЕ, които в съвкупност установяват фактите относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и неговото авторство в
лицето на обвиняемите. Така оформената до момента доказателствена съвкупност
категорично изключва изградената от обвиняемите защитна позиция, че са били
поставени в условията на неизбежжна отбрана от пострадалия, който пръв ги нападнал
с пистолет и метална палка. Точно обратно, както свидетелските показания, така и
експертното изследване на откритите случайни видео-записи от охранителни камери
сочат, че двамата обвиняеми през деня, на публично обществено място-в центъра на
гр.Враца, в присъствие на множество случайни граждани, без непосредствен,
конкретен за случая повод и причина, демонстративно и безцеремонно нападат
пострадалия с метални палки и му нанасят побой, чийто медицински последици
тепърва ще се уточняват от СМЕ.
Така съпоставени и на фона на твърде ранния етап от разследването, всички
горепосочени доказателства според съда обосновават достатъчно и основателно
предположение, че двамата обвиняеми са съпричастни към осъществяването на
деянието, в което са обвинени и същото осъществява признаците на хулиганство по
чл.325, ал.2 НК. Затова и изложените в обратна насока аргументи на защитниците
остават неоснователни.
За деянието по чл.325, ал.2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода, което
е достатъчно за покриване на следващото изискване по чл.63, ал.1 НПК. Без значение е,
че предвидения законов размер на това наказание не квалифицира престъплението
като тежко, съгласно чл.93,т.7 НК, тъй като законът не поставя подобно изрично
изискване. В този смисъл и тези доводи на защитата се явяват неоснователни.
1

По отношение на втората предпоставка по чл.63, ал.1, вр.чл.64, ал.4 НПК,
включваща две самостоятелни, алтернативни /а не кумулативни/ хипотези –опасност
от укриване и/или от извършване на ново престъпление:
Действително и двамата обвиняеми имат съответни постоянни и настоящи адреси,
трудово ангажирани са и до момента са имали коректно процесуално поведение и са
съдействали на разследването в рамките на съответно избраната им защитна позиция
чрез даване на обяснения и участие в съответни процесуални действия. Не са осъждани
и нямат криминалистични регистрации. При тези данни в случая не може да се приеме,
че е налице реална опасност от укриване на двамата обвиняеми, като такава коректно
не се сочи и от ВРП.
Налице е обаче втората хипотеза- опасност от извършване на друго престъпление.
На този извод сочат не само лошите характеристични данни относно личността на
обвиняемите по местоживеене, но и тези за високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, с оглед времето, мястото и начина му на извършване и върху
които данни съдът акцентира по-горе. В случая е демонстрирана целенасочена,
непровокирана / в рамките на конкретната ситуация/ груба физическа агресия, през
деня, в идеалния център на гр.Враца станала достояние на множество граждани, като е
очевидно, че това е станало в груб разрез с всякакви общоприети норми за морал и
поведение и е демонстративен израз на чувство за безнаказаност и пренебрежение към
тези норми за поведение. На следващо място, съдът отчита и данните за това, че между
пострадалия и обвиняемите съществуват силно конфликтни предходни отношения,
свързани с размяна на физическа агресия, за което едва сега са сигнализирани
компетентните органи и което е мотивът на обвиняемите за извършване на сегашното
деяние. Тези данни допълнително затвърждават извода за налична опасност от
извършване на друго престъпление, тъй като е очевидно, че обвиняемите /както и
другата заинтересована страна/ пренебрегват демонстративно нормалния, законов ред
за уреждане на отношенията си и защитата на правата си, предприемайки
саморазправа.
При така изложените съображения за наличието на изискуемите се предпоставки на
чл.64, ал.4, вр.чл.63, ал.1 НПК, съдът с определението си уважи искането на
държавното обвинение и взе мярка за процесуална принуда и на двамата обвиняеми-
Н.Н. и К.Т.-“Задържане под стража”.

2

Номер на акта:	37
Дата:	8 юни 2021 г.
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20211420200582
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Определение по дело №582/2021 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите