№ 30
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000598 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 41/29.07.2024 г. по т.д. № 13/2024 г. на ОС-К., с
което е отхвърлен предявеният от „Г.К.“ЕООД-гр.С. в качеството на кредитор
срещу ЕТ“С.“ (в несъстоятелност)-гр.К., ЕИК ***, представляван от С. Г. Г., в
качеството на длъжник, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694,ал.2,т.1 от ТЗ във
вр.счл.722,ал.1,т.3 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ на вземане в размер на 11 060,35 лв. по списък №14 на
допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен
в ТРРЮЛНЦ под № ***, и на вземане в размер на 142 311,18 лв. по списък №
15 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, като неоснователен и дружеството е осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-К. ДТ за
предявения иск в размер на 1 533,77 лв.
Жалбоподателят „Г.К.“ЕООД-гр.С. моли решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в
подадената на 30.08.2024 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред
1
окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ в
качеството си на кредитор в производство по несъстоятелността на ЕТ“С.“ (в
несъстоятелност)- гр. К. за установяване поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ на своите вземания, предявени от дружеството в
производството по несъстоятелността на ЕТ, включени в одобрени от съда по
несъстоятелността списъци на приети вземания на кредитори на длъжника,
предявени в срока по чл. 688,ал.3 от ТЗ, а именно вземане в размер на
11 060,35 лв. по списък №14 на допълнително предявени от кредитори и
приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, и на вземане в
размер на 142 311,18 лв. по списък № 15 на допълнително предявени от
кредитори и приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. чрез своите
органи с прекратени правомощия не е взел становище по жалбата, както и в
производството пред окръжния съд не е взел становище по предявения иск.
Синдикът в производството по несъстоятелността на ЕТ“С. (в
несъстоятелност)-гр. К. В. Л. Г. не е подал отговор на въззивната жалба. В
производството пред окръжния иск не е заявил становище по предявения иск.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Видно от обявените в търговския регистър обстоятелства, ответникът в
производството пред окръжния съд ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. е
търговец, за който с решение № 49/2.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС-К. е
открито производство по несъстоятелност и с решение № 20196/3.12.2020 г.
той е обявен в несъстоятелност. Видно е от приложения към исковата молба
списък на кредиторите с приети предявени вземания в производството по
несъстоятелността на ЕТ и от справката в ТРРЮЛНЦ, че ищецът „Г.К.“ЕООД
е кредитор с приети вземания, като списъкът е обявен в ТРРЮЛНЦ на
23.06.2020 г. и е одобрен от съда по несъстоятелността с определение от
2.10.2020 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата 2.10.2023 г. Видно е от
обявените актове относно несъстоятелността на ЕТ в ТРРЮЛНЦ, че в това
2
производство са изготвени от синдика допълнителен списък № 14, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 22.11.2023 г., и допълнителен списък № 15, обявен в ТРРЮЛНЦ
на 24.11.2023 г., на допълнително предявени от кредитора „Г.К.“ЕООД и
приети от синдика на ЕТ вземания, представени също в копия с исковата
молба, като съгласно списък № 14 синдикът приема вземане на дружеството
по посочени 5 броя фактури на основание чл.7,ал.4 от договор за наем общо в
размер на 11 060,35 лв. с поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ и със списък № 15
синдикът приема вземане на дружеството по посочени 3 броя фактури на
основание разходи въз основа на решение на СК от 26.04.2022 г. общо в размер
на 142 311,18 лв. с поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ. Видно е от приложените
към исковата молба възражения, подадени на 28.11.2023 г. и на 29.11.2023 г.,
че дружеството-кредитор е възразило относно поредността на
удовлетворяването с искане тя да бъде не по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ, а по
чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Видно е от приложеното в копие към исковата молба
определение № 24 от 17.01.2024 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС-К., че съдът по
несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на
кредитора „Г.К.“ЕООД-гр.С. е одобрил изготвения от синдика списъци № 14 и
№15 на приети вземания, като е оставил без уважение възраженията на
кредитора за неприемане на претендираната от дружеството привилегия по чл.
722,ал.1,т.3 от ТЗ по отношение на двете приети вземания. Видно е от справка
в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е обявено в търговския регистър на
18.01.2024 г. На 29.01.2024 г. от възразилия кредитор „Г.К.“ЕООД-гр.С. е
подадена по реда и в срока по чл. 694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата
молба до окръжния съд, получена в съда с вх. № 454/29.01.2024 г.
С исковата молба ищецът „Г.К.“ЕООД-гр.С. в качеството си на кредитор
в производството по несъстоятелността на ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К.
претендира за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.3 от ТЗ на своите приети вземания в размер на 11 060,35 лв. и
142 311,18 лв. Твърди, че вземането в размер на 11 060,35 лв. представлява
дължима сума за неотложен ремонт на имот, включен в масата на
несъстоятелността, а вземането в размер на 142 311,18 лв. е за задължение на
обявения в несъстоятелност ЕТ за неотложни ремонти на други имоти,
включени в масата на несъстоятелността. Твърди, че заплатените от него суми,
предявени като вземания в производството по несъстоятелността на ЕТ, са
разноски за опазване и съхранение на имотите в масата на несъстоятелността
3
и поредността им на удовлетворяване следва да е по реда на чл.722,ал.1,т.3 от
ТЗ. Твърди, че в чл.7,ал.4 от сключения договор за наем на имоти от масата на
несъстоятелността между несъстоятелния ЕТ и ищеца от 30.11.2020 г. и анекс
от 14.03.2022 г. е прието, че при нужда от неотложен ремонт на отдадените
под наем сгради наемателят уведомява синдика, който извършва ремонта, а
ако няма достатъчно средства в масата на несъстоятелността ремонтът се
извършва от наемателя и сумите за него се предявяват като вземания в
производството по несъстоятелност. Твърди, че поради възникнали течове във
в. инсталацията на имота дружеството наема специалист, направен е протокол
за състоянието на сградата с идентификатор ***, уведомява синдика Г., който
отговаря, че в масата на несъстоятелността няма достатъчно средства за
извършване на ремонт и същият да се направи по реда на чл.7,ал.4 от договора
за наем, а именно от наемателя и сумите да се предявят като вземания в
производството по несъстоятелност. Твърди, че дружеството закупува със
свои средства нужните материали и извършва неотложния ремонт в сградата с
идентификатор ***, за което са издадени фактури и ремонтът е приет от
синдика с акт-образец 19 от 3.10.2023 г. Твърди, че по силата на чл.7,ал.4 от
договора за наем между несъстоятелния ЕТ и дружеството от 30.11.2020 г. с
извършване на неотложния ремонт, който е задължение на наемодателя, за
наемателя възниква право да предяви сумите, които е заплатил за извършване
на ремонта в масата на несъстоятелността. Твърди, че дружеството изплаща
задължение на ЕТ „С.“(в несъстоятелност) за неотложния ремонт на имота,
включен в масата на несъстоятелността, и че задължението за неотложни
ремонти на имотите, включени в масата с цел запазването им и осигуряване на
използването им по предназначение, следва да се приемат за разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ, още повече че така е и
уговорено по силата на чл.7,ал.4 от договора за наем. Затова претендира, че
предявеното вземане представлява разноски по несъстоятелността по смисъла
на чл.723 от ТЗ и следва да се удовлетвори по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. На
второ място, ищецът твърди, че в проведеното общо събрание на кредиторите
в производството по несъстоятелността на ЕТ от 26.04.2022 г. по т.1 от
дневния ред е взето решение да се извършат неотложни основни ремонтни
дейности в сгради, представляващи имоти с идентификатори *** ***, ***, ***
и ***, които са част от масата на несъстоятелността, а по т.3 за изпълнител на
ремонтите е избрана посочена фирма, като в същата точка е решено, че
4
изпълнителят ще издава фактура за извършените ремонти на ЕТ“С.“ (в
несъстоятелност), а фактурата ще бъде заплащана от мажоритарния кредитор
„Г.К.“ЕООД, след което вземането, възникнало от плащането на задължението
на несъстоятелния търговец, ще бъде предявено в производството по
несъстоятелност по реда на ТЗ. Твърди, че определеният изпълнител е
извършил одобрените ремонтни работи, като работата е приета с протоколи
акт-образец 19 за извършени СМР и с обобщаващ акт образец 19 за
извършени СМР и въз основа на приетата работа са издадени на
несъстоятелния търговец посочени три фактури, сумите по които съгласно
взетото решение от ОСК от 26.04.2022 г. ищецът е заплатил с приложени
банкови платежни документи и общата платена сума по трите фактури
възлиза на 142 311,18 лв. Твърди, че с извършване на плащането на сумата
142 311,18 лв. ищецът изплаща задължение на несъстоятелния търговец за
неотложни ремонти на имотите, включени в масата на несъстоятелността и че
задължението за неотложни ремонти на тези имоти с цел запазването им и
осигуряване на използването им по предназначение следва да се приемат за
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ – разноски по
попълване и управление на масата на несъстоятелността. Твърди, че затова и
това предявено вземане представлява разноски по несъстоятелността по
смисъла на чл.723 от ТЗ и следва да се удовлетвори по реда на чл.722,ал.1,т.3
от ТЗ. Затова моли на основание чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ съдът да приеме за
установено по отношение на длъжника ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К.,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелността, че
приетите вземания в списък № 14 и в списък №15 на допълнително предявени
от кредиторите и приети от синдика вземания са разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ с поредност на удовлетворяване
по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с оглед
съставените от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността списък № 14
и списък №15 на допълнително предявени от кредитор и приети от синдика
вземания ищецът има вземане от длъжника в размер на 11 060,35 лв. по
посочените 5 броя фактури, както и вземане в размер на 142 311,18 лв. по
посочените 3 броя фактури, и е спорно по делото представляват ли
направените от ищеца разходи разноски по несъстоятелността, респективно,
подлежат ли те на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Съдът
5
посочва, че в чл.723,т.4 от ТЗ са посочени разноските по несъстоятелността и
такива са разходите по попълване, управление, оценяване и разпределение на
масата на несъстоятелността. Съдът приема, че от доказателствата се
установява, че ищецът е направил разходи като наемател на сграда с
идентификатор ***, включена в масата на несъстоятелността, за ремонт на в.
инсталация – подмяна на кор.тръби, за геодезическо заснемане и изработване
на проект, за стъклопакет за табакера на покрива на сградата, за протокол за
актуално състояние на сградата и за в. материали за този ремонт. Съдът
приема, че ищецът е направил разходи в размер на 142 311,18 лв. съгласно
решение на ОСК за извършване на основни ремонтни дейности в посочени
сгради, в това число и в сграда с идентификатор *** за ремонт на покрива на
посочената сграда, за доставка на термопанели и за ремонт на сградата. Съдът
преценява, че така направените от ищеца разходи не са такива за попълване и
управление на масата на несъстоятелността, поради което те не представляват
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ. Съдът намира,
че е ирелевантно в случая договореното в чл.7,ал.4 от договора за наем, че
направените от наемателя разходи за основни и необходими ремонти се
приемат за разноски по несъстоятелността, доколкото разпоредбата на чл.723
от ТЗ изрично определя кои са разноските по несъстоятелността, като
направените в случая от ищеца не са такива. Съдът преценява, че
обстоятелството, че събранието на кредиторите на длъжника е взело решение
за извършване на основни ремонтни дейности в сграда с идентификатор * и
ищецът е заплатил разходи за ремонт на покрива на сградата, за доставка на
термопанели и за ремонт на самата сграда, не установява само по себе си, че се
касае за разходи за попълване и управление на масата на несъстоятелността,
респективно, че направените разходи затова са разноски по
несъстоятелността, които подлежат на заплащане на основание чл.722,ал.1,т.3
от ТЗ. Затова съдът отхвърля предявения иск.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят „Г.К.“ЕООД-гр.С.
твърди, че решението е неправилно, тъй като окръжният съд неправилно е
приел, че направените от ищеца разходи не са такива за попълване и
управление на масата на несъстоятелността, поради което не представляват
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ. Изложени са
отново обстоятелствата и съображенията, посочени в исковата молба. Заявено
е, че ако не са били извършени неотложните ремонти, компрометираните
6
сгради са щели да започнат да се рушат, а в един момент и да станат негодни
за ползване, което да доведе до намаляване на стойността на имотите в масата
на несъстоятелността, а отговорност на синдика е да запази имуществото в
масата на несъстоятелността и разноските за неотложни ремонти следва да се
приемат като разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, кредитор с неприето
вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане, ако е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил
възражението му без уважение. В случая ищецът „Г.К.“ЕООД-гр.С. е предявил
вземанията си в производството по несъстоятелността на ЕТ“С. (в
несъстоятелност)-гр. К., като за посочените в исковата молба вземания е
претендирал и наличие на привилегия - поредност относно реда за
изплащането им при извършване на разпределение на осребрено имущество
по чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ. Видно е от изготвените от синдика В. Г. списъци №
14 и №15 на приетите предявени вземания на кредиторите на дружеството, че
в графата „Поредност по чл.722,ал.1 от ТЗ“ синдикът е посочил „т.7“. При
тези обстоятелства, след като синдикът е отказал да посочи в списъците по
чл.688,ал.3 от ТЗ исканата от кредитора поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.3 от ТЗ, кредиторът е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ и
то е оставено от съда по несъстоятелността без уважение. Приема се, че в тази
хипотеза спорът следва да бъде решен в производство по чл. 694 от ТЗ.
Налице са следователно в случая процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1
от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното в производството по несъстоятелността
имущество вземанията се изплащат в посочен ред, като вземанията за
разноски по несъстоятелността се изплащат на трето място от получената
сума при продажбата на имуществото. Нормата на чл.723 от ТЗ определя кои
са разноските по несъстоятелността, като в т.4 е посочено, че такива са и
разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата.
Несъмнено е, че в правомощията на синдика на обявения в несъстоятелност
ЕТ съгласно чл.658,ал.1,т.2 от ТЗ е да управлява текущите му дела,
включително неговото имущество, като поддържа и запазва имуществото от
7
масата на несъстоятелността на длъжника в състояние, в което то да е годно за
използване по неговото предназначение, съответно, то да не губи своята
пазарна стойност, за да може да бъде осребрено и от сумата на получената
негова цена да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелния търговец.
Несъмнено е, че в масата на несъстоятелността на търговеца се включват
съгласно чл.614,ал.1 от ТЗ вещните права върху недвижими имоти. При
възникване на необходимост от извършване на неотложен ремонт в недвижим
имот-собственост на длъжника задължението за предприемане на всички
необходими действия и заплащане на разходите за тях е на синдика, които
разходи следва да бъдат заплатени от синдика от средствата в масата на
несъстоятелността. В случая, на първо място, е възникнала необходимост от
извършване на неотложен ремонт във в. инсталацията и покрива на сграда с
идентификатор ***, която е част от масата на несъстоятелността, но не
синдикът, а ищецът-кредитор в производството по несъстоятелността на
ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. е направил разходите за този ремонт в размер
общо на 11 060,35 лв., която е сбор от платените суми по фактура №
1251/14.09.2023 г. на стойност 4 000 лв. за ремонт на в. инсталация-подмяна на
кор.тръби, фактура № 466/5.09.2023 г. на стойност 1 200 лв. за геодезическо
заснемане и изработване на проект за сградата, фактура № 22239/5.09.2023 г.
на стойност 1500,35 лв. за стъклопакет за табакера на покрив за имота,
фактура №519/8.09.2023 г. на стойност 360 лв. за протокол за актуално
състояние на сградата и фактура № 1915/31.08.2023 г. на стойност 4 000 лв. за
в. материали с техен опис към фактурата. Видно е от представения от ищеца с
исковата молба договор за наем на недвижими имоти от 30.11.2020 г. с анекса
към него от 14.03.2022 г., договорът е сключен като наемодател от синдика на
несъстоятелния ЕТ Д.М.И., а анексът от синдика А.Н., с ищеца „Г.К.“ЕООД
като наемател и съгласно него (с оглед анекса) на наемателя е предоставено
ползването и на сградата с идентификатор *** с предназначение сграда за
търговия, брой етажи един, като с оглед чл.11,ал.1 от договора следва да се
приеме, че е действал между страните и към момента на ремонта през 2023 г.
Съгласно чл.7,ал.2 от договора, наемодателят се задължава да заплаща за своя
сметка всички разходи, свързани с основните и необходими ремонти на
имотите, а съгласно чл.7,ал.4 от договора, в случай че наемодателят не
извърши основни и необходими ремонти на имотите, то наемателят може да ги
извърши за своя сметка, като направените разходи се приемат за разноски по
8
несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ. Видно от представения от
ищеца в копие с исковата молба протокол за актуално състояние на сградата от
3.07.2023 г., покривното покритие от битумни керемиди е компрометирано, по
тавана на кухнята и в залата за консумация се наблюдават петна от влага,
паднала и подкожушена мазилка, течовете от покрива са преминали по
вътрешните стени, по стените се наблюдават и мокри петна от теч на
водопроводната инсталация, мокрите петна по стените в кухнята са индикатор
на с в. инсталацията – спукани или корозирали тръби, при три от кухненските
батерии има течове, течовете от покрива и водопровода създават условия за
късо съединение, като са дадени указания за неотложни ремонти - на покрива
с отстраняване на течовете, на в. инсталацията с подмяна на корозирали тръби
и повредени кухненски батерии и др. На уведомлението от наемателя до
синдика той отговаря с писмо (л.50 от делото на ОС), че към 3.07.2023 г.
разполага с 6 300 лв. по особената сметка, но за месеците юли, август и
септември освен обичайните разноски ще трябва да плати и възнагражденията
на косачите, като няма сведения относно цената на ремонтите. На
уведомлението от 4.07.2023 г. от дружеството до синдика В. Г. той отговаря с
писмо (л.52) във връзка с прогнозната стойност на ремонтите от около 11 000
лв., че в масата няма достатъчно парични средства за заплащане на
неотложните ремонти и по тази причина и съгласно чл.7,ал.4 от договора за
наем наемателят може да извърши наложителните ремонти с негови средства
и да предяви разходите в производството по несъстоятелността. Представени
са също така с исковата молба от ищеца в копия акт за приемане на СМР,
подписан от синдика Г., и платежни документи (л.53-59). Възникнала е, на
второ място, необходимост от ремонт на покрива на сграда с идентификатор
*** която също като част от масата на несъстоятелността е отдадена под наем
съгласно договора от 30.11.2020 г. Видно от представения от ищеца в копие с
исковата молба протокол от общо събрание на кредиторите в производството
по несъстоятелността на ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К., проведено на
26.04.2022 г., на това събрание е присъствал единствено кредиторът
„Г.К.“ЕООД (с размер на вземане, представляващо 55,43% от общия размер на
приетите вземания) и взетите решения по т.1 и т.3 включват решение за
извършване на неотложни основни ремонтни дейности и в сграда с
идентификатор *** за избиране на техен изпълнител – „И.“ЕООД и за
определяне на ред и начин на заплащането им – от кредитора „Г.К.“ООД
9
съгласно издадените фактури. Представени са от ищеца в копие с исковата
молба 5 броя актове за приемане на СМР на обекта ПИ *** подписани от
синдика Г., от 18.05.2023 г., 23.06.2023 г., 12.07.2023 г., и два без посочена дата
(л.68-82), 3 броя фактури, изготвени на 18.05.2023 г., 23.06.2023 г. и 12.07.2023
г. (л.83-85), и платежни документи (л.86-88). Установява се следователно, че
кредиторът „Г.К.“ЕООД е платил разноските за ремонтите на двете сгради от
масата на несъстоятелността, при което са възникнали съгласно чл.7,ал.4 от
договора за наем от 30.11.2020 г. с анекса към него от 14.03.2022 г. и
подписаните от синдика актове за приемане на СМР на двата обекта неговите
две вземания, които не е могло да бъдат платени от синдика, предявени са от
кредитора съгласно чл.688,ал.3 от ТЗ и са включени в двата допълнителни
списъци № 14 и № 15. Следва да се приеме, че тези вземания представляват
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ, тъй като те са
направени от кредитора във връзка с управлението, конкретно за съхранението
и поддръжката на имущество на длъжника от масата на несъстоятелността. С
оглед на тази цел, която е постигната, за направата на разходите от кредитора в
хода на откритото производство по несъстоятелност, резултатът от разноските
пряко обслужва развитието на производството по несъстоятелността и те са
извършени в интерес на кредиторите. Затова тези вземания следва при
наличие на средства за разпределение от осребряване на имущество от тази
маса да се изплащат в поредността, с привилегията по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ,
именно като разноски по несъстоятелността. Съответно, при изготвянето на
двата списъка с оглед установените обстоятелствата в настоящия случай и
съгласно нормата на чл. 686,ал.3 във вр. с чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ, синдикът е
следвало да посочи в списъка тази поредност. Окръжният съд неоснователно е
отказал да приложи нормата на чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ при решаването на
разглеждания правен спор, съответно, да уважи предявения иск.
Установява се следователно, че въззивната жалба е основателна и следва
да бъде уважена. Обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде
отменено и предявеният иск бъде уважен, като се признае за установено на
основание чл. 694,ал.2,т.1 във вр. с чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ по отношение на
ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К., постоянния синдик В. Л. Г. и всички
кредитори в производството по несъстоятелност, че вземанията, предявени от
кредитора „Г.К.“ЕООД-гр.С. срещу ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К.,
включени в одобрените от съда по несъстоятелността списък № 14 и списък
10
№ 15 на приети предявени вземания с определение № 24/17.01.2024 г. по т.д.
№ 1/2020 г. на ОС-К., обявено в ТР на 18.01.2024 г. по партидата на ЕТ, в
размер на 11 060,35 лв. и 142 311,18 лв. са в поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ, тъй като се ползват с привилегия като разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на „Г.К.“ЕООД-
гр.С. като ищец и жалбоподател и в тежест на ответника ЕТ“С. (в
несъстоятелност)-гр. К. следва да се присъди като направени разноски за
производството по делото сумата за платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 6 240 лв. съгласно договор за правна защита от 28.11.2023 г. и
платежна форма от 28.11.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 във вр. с чл. 694,ал.7 от ТЗ
държавната такса се определя върху ¼ от вземането, за което е предявен
установителният иск, като при предявяване на иска не се внася предварително
ДТ. Следователно дължимата ДТ за производството пред окръжния съд е (4%
от ¼ от 153 371,53 лв.) 1533,72 лв., а за производството по въззивната жалба е
(2% от ¼ от 153 371,53 лв.) 766,86 лв., или общо 2 300,58 лв. и тази сума
ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. следва да бъде осъдено да заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/29.07.2024 г. по т.д. № 13/2024 г. на ОС-К., с
което е отхвърлен предявеният от „Г.К.“ЕООД-гр.С. в качеството на кредитор
срещу ЕТ“С.“ (в несъстоятелност)-гр.К., ЕИК ***, представляван от С. Г. Г., в
качеството на длъжник, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694,ал.2,т.1 от ТЗ във
вр.счл.722,ал.1,т.3 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ на вземане в размер на 11 060,35 лв. по списък №14 на
допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен
в ТРРЮЛНЦ под № ***, и на вземане в размер на 142 311,18 лв. по списък №
15 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, като неоснователен и дружеството е осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-К. ДТ за
предявения иск в размер на 1 533,77 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
11
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ“С.“(в
несъстоятелност)-гр.К., ул.“С.“,бл.8,вх.Б,ет.2,ап.21, ЕИК ***, регистриран от
С. Г. Г., постоянния синдик В. Л. Г. и всички кредитори в производството по
несъстоятелността, че вземанията, предявени от кредитора „Г.К.“ЕООД-гр.С.
срещу ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. в качеството на длъжник, по
отношение на който е открито производство по несъстоятелност, включени в
одобрените от съда по несъстоятелността списък № 14 и списък № 15 на
приети допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания с
определение № 24/17.01.2024 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС-К., обявено в ТР на
18.01.2024 г. по партидата на ЕТ, в размер на 11 060,35 лв. и 142 311,18 лв. са в
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ, тъй като се ползват с
привилегия като разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от
ТЗ.
ОСЪЖДА ЕТ“С.“(в несъстоятелност)-гр.К.,
ул.“С.“,бл.8,вх.Б,ет.2,ап.21, ЕИК ***, регистриран от С. Г. Г., ЕГН
**********, със същия адрес, да заплати на „Г.К.“ЕООД-гр.С.,
ул.“О.“50,ет.2,ап.4, ЕИК *** сумата 6 240 лв. - направени разноски за
адвокатско възнаграждение за защита на дружеството в производството по
спора.
ОСЪЖДА ЕТ“С.“(в несъстоятелност)-гр.К., ул.“С.“,бл.8,вх.Б,ет.2,ап.21,
ЕИК ***, регистриран от С. Г. Г., ЕГН **********, със същия адрес, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд –
гр. Пловдив, бул. „**, БУЛСТАТ *** сумата 2 300,58 лв. – държавна такса,
дължима съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за производството по
т.д. № 13/2024 г. на ОС-К. и за въззивното производство по в.т.д. № 598/2024 г.
на АС-Пловдив, както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист
за събиране на горната сума при невнасянето й от ЕТ“С.“(в несъстоятелност)-
гр.К., ЕИК ***, регистриран от С. Г. Г., ЕГН **********, до влизане на
настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13