Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 29.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева в.
гр. д. № 13590 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и сл.
ГПК. С
решение № 171285 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 47250/2017 г., СРС е отхвърлил
предявеният иск от „Л.2.“ ООД, ЕИК ********чрез пълномощника адв. Ц. П. И.,
срещу „К.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от Б. А. И., с който се претендира
връщане на сума по развален договор в размер на 7018, 78 лв. (седем хиляди и
осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляващо получено от
ответника възнаграждение по развален поради неизпълнение договор от 02.11.2016
г. с предмет "Проектиране и изработване по поръчка", уебсайт и
съдействие за настройването на уебсайта на подходящ сървър, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата и са присъдени разноски.
Срещу първоинстанционното решение е
подадена въззивна жалба от „Л.2.“ ООД с доводи за необоснованост на обжалвания
акт и нарушение на материалния закон. Твърди се, че дружеството жалбоподател е
представило с писмо от 27.04.2020 г. допълнителен срок на изпълнителя по
договора, а с изпратена нотариална покана акт №53, том VI, рег. №8108/2017 г., ищецът е
развалил процесния договор. Поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост
доказателствата по делото. По изложените във въззивната жалба съображения, моли
съда да отмени оспорения съдебен акт и да уважи предявения иск. Претендира
разноски за две съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „К.“ ЕООД чрез
адв. Д. Р. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл.
263 ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като
са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца
в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно
право или правоотношение.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо в обжалваната
част, поради следните съображения:
При
постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума
на исковата молба.
Съдът приема,
че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан
иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното
му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е
налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена
претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение №
1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет
разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на
делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното
материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска.
Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно
въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. В случаите, когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен
и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция,
като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
Разпоредбата
на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба
за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната
практика на ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., решение №
140/07.10.2009 г. по т.дело № 342/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
166/31.10.2011г. по т.дело № 742/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на
претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато
първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал
предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация,
първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва да го
обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.
Отделно от
изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа
на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо
място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и
неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното
начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо
решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с
исковата молба материално субективно право.
С
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да
се произнесе в рамките на търсената защита. Съдържанието и пределите на
търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира
спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация
на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца,
съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея
петитум.
В процесния случай
в петитума на исковата молба, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство, ищецът „Л.2.“ ООД, чрез пълномощника си адв. Ц.П И.., с
оглед обстоятелствата посочени в нея, страната е сезирала съда с искане за заплащане
на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата в размер на 7018, 78 лв.,
представляваща плащане по развален договор от 02.11.2016г., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/ 13.07.2017 г./ до окончателното плащане на сумата.
Същевременно
първата съдебна инстанция се е произнесла по осъдителен иск с правно основание
чл.262, ал. 2 от ЗЗД, който е отхвърлила. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по осъдителен иск срещу ответника, който не е бил предявен от ищеца
по делото. Предявеният срещу ответника „К.“ ЕООД., осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД не е бил разглеждан от първата съдебна инстанция.
Разгледан е осъдителен иск с правно основание чл.262, ал.2 от ЗЗД, какъвто иск
не е бил предявен по делото.
В разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
се регламентира, че който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го
върне. Фактическият състав на
посочената разпоредба/ чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ включва
престиране на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на
извършване на престацията и последващо отпадане на основанието с обратна сила -
поради унищожаемост, разваляне на договора или настъпване на прекратително
условие / съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1979 г. /
В процесния случай не се касае
до неправилна правна квалификация, а липса на разглеждане на предявен иск.
Предмет на разглеждане е предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД за сумата от 7018, 78 лева, представляваща плащане по развален договор
от 02.11.2016г. Фактическият състав на посочената разпоредба в настоящия случай
включва валидно основание към момента на извършване на престацията и последващо
отпадане на основанието с обратна сила поради разваляне на договор. Ето защо се
изисква да се изследва основателността
на претенцията на ищеца за връщане на сумата от 7018,78 лева на отпаднало
основание, се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно
доказване на следните факти: плащане на сумата на основание валидно сключен
между страните договор и надлежно упражнено право на разваляне на договора
поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника. В настоящия
случай, първоинстанционният съд се е произнесъл извън очертания предмет на
делото по претендираното от ищеца спорно материално право, като съдът е
разгледал и се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.262, ал.2
от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 7018, 78 лева, представляващо обезщетение
на основание чл. 82 от ЗЗД.
Предвид изложеното произнасянето е извън
рамките на заявената от ищеца претенция и търсената защита - поради което е
недопустимо.
С
оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва
да се обезсили в обжалваната част, включително и в частта за разноските на
основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК и делото да се
върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения
срещу ответника „К.“
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Новото
разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото
по чл.146 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 171285 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 47250/2017
г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав
ВРЪЩА делото
на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд на предявения от „Л.2.“ ООД, с ЕИК:
******* срещу „К.“ ЕООД, с ЕИК:********, осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.