РЕШЕНИЕ
№ 20207
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от Н. И. Ц. ЕГН
********** и Н. Н. Ц., ЕГН **********, срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, съпруга на
първия молителя и майка на втория молител, за налагане на мерки за защита на молителя и
на детето на страните Н. Н. Ц., ЕГН ********** /конституиран като страна в
производството на основание чл. 9, ал.2 от ЗЗДН/, при твърдения за извършен от
ответницата спрямо молителя акт на домашно насилие на 31.07.2023 г., в часовия диапазон
от 11:30 часа до 17:30 часа в дома на страните /в присъствието на детето на страните/,
изразяващ се в отправяне на обиди и заплахи, както и в нанасяне на удари с юмрук по
главата на молителя.
Ответникът оспорва молбата, като посочва, че не е имало акт на домашно насилие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В настоящия казус молбата е
1
подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и
на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН то е процесуално легитимирано да търси защита.
Ответникът е съпруга и лице, от което молителят има дете, предвид което попада в
предметния обсег на разпоредбата на чл. 3, т. 1, пр. 1 и т.3 от ЗЗДН. С молбата се търси
защита и за детето на страните, което е лице ненавършило 14 годишна възраст, депозирана е
от неговия баща, т.е роднина по права линия, поради което и на основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН,
молбата е депозирана от процесуално легитимирано да търси защита лице. С определение
№ 29321 от 22.08.2023г., съдът е конституирал детето Н. И. Ц. ЕГН **********, като страна
по делото, в качеството на пострадало лице. Ответницата е майка на лицето по отношение
на което се търси защита (което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
протоколно определение от 13.09.2023 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е представена като писмено доказателство – декларация по чл. 9 , ал. 3 от
ЗЗДН, в която е описан актът на насилие от 31.07.2023г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия. В случая на акта на домашно насилие
не се спори, че е присъствал очевидец, предвид което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е
достатъчно доказателство, тъй като тя е такова единствено когато по делото няма други
събрани доказателства. При тези обстоятелства молителят следва да проведе пълно и главно
доказване на твърдения акт на насилие.
По делото не се спори, че молителя и ответницата имат сключен граждански брак,
както и че имат общо дете – Н. Н. Ц., с ЕГН **********. Това обстоятелство е отделено от
съда като безспорно, но и се установява от приетата по делото удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 224 и
удостоверение за семейно положение с изх. № РНД23-УГ01-7750 е видно, че молителя Н. И.
Ц. се намира в съпружески отношение с ответницата по делото. От удостоверението за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1222 от 31.12.2013г., се установява, че
малолетното лице Н. Н. Ц. е син на молителя Н. И. Ц. и ответницата по делото – Е. Н. Ц.
По делото е изготвен и социален доклад на АСП, според който „детето е привързано
и към двамата си родители, като при проведените срещи-разговори видимо детето се чувства
спокойно и комфортно в присъствието на баща си. От социалното проучване и проведените
срещи и най –вече от споделеното от детето пред социалния работник се установява, че
детето е ставало свидетел на конфликтни ситуации между родителите, като описва
конкретни ситуации извън процесната. Детето е споделило пред социалния работник и че
майка му употребява алкохол и в тези ситуации е нападала и обиждала баща му и че иска
майка му да спре да пие. От сведенията получени от учебното заведение, което детето
посещава е отразено в социалния доклад, че детето не е споделяло нищо негативно за майка
си пред своите преподаватели, но е изразило своето разочарование от скандалите между
родителите и би се радвало, ако те се разбират по – добре.
В хода на производството са разпитани свидетелите Т. И. И. и Й.С. Х.. От
2
свидетелските показания на св. Т. И. И., който е и единствен свидетел очевидец на
твърдения акт на домашно насилие, се установява, че същият е изграждал преградна стена в
жилището на страните, като твърди да е възприел как ответницата Е. Ц. е започнала да
блъска, да рита молителя, да го обиждала, както и че е била пияна, тъй като употребявала
алкохол. Сочи, че ответника се обадил на тел. 112, че детето (Н.) е пристигнало в
апартамента заедно със своя баща (молителят Н.) в момента в който е пристигнала и
полицията. Съдът намира, че макар в показанията на свидетеля да съществуват известни
противоречия, то тези противоречия са относно тава къде ответницата е пила алкохол, в кой
момент къде са се намирали страните при възникнали между тях конфликт, дали молителят е
хванал и по какъв начин ответницата, за да я задържи, като тези обстоятелства не касаят
пряко твърдения акт на насилие и съда не счита същите за съществени. Липсата на спомен
през кои месец се е случило процесното деяние също не от естеството да доведе до извод за
недостоверност на свидетелските показания, тъй като всеки индивид разполага с различен
по степен и характер паметов резерв. В същото време свидетелят категорично заявява да е
видял ответницата да бута молителя, да го рита в крака и е чул да го обижда с думите
„Педераст“. Изложените обстоятелства напълно съответстват на твърденията и молителя и
съответно на описаното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Свидетеля е категоричен, че
ответницата е пила алкохол, като тези негови твърдения не се опровергават от наличната по
делото доказателствена съвкупност, включително и от представените от ответната страна
кръвни изследвания, тъй като същите са извършени месеци след процесния случай. По
отношение изложеното от свидетеля, че последният е изграждал преградна стена в
жилището на страните, че детето е пристигнало в апартамента заедно с баща си, когато са
пристигнали и полицаите, че ответницата е била отведена с линейка също кореспондира с
останалите по делото доказателства включително и не се оспорва от ответната страна дори
напротив.
Съдът кредитира и показанията на св. Й. С. Х., майка на Е. (ответницата), преценени
по реда на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелката са последователни и логични, но от
същите се установява единствени, че ответницата и нейна дъщеря й е звъннала на
процесната дата и плачела, тъй като молителят е организирал иззидване на междинната
врата на семейното им жилище, което обстоятелство й е било съобщеното от ответницата но
същото не е спорно между страните. Заявеното от свидетелката, че молителят (Н.) никога не
е оказвал финансова грижа за семейството, се явява ирелевантно с оглед предмета на спора.
Действително молителя твърди, че е бил ударен от неговата съпруга с юмрук по
главата /странично – и в ляво и в дясно и отзад/, тези обстоятелства не се установиха от
разпита на водения от молителя свидетел, поради което съдът приема същите за недоказани.
Не се установява и твърдения акт на домашно насилие по отношение на детето на страните,
тъй като от свидетелските показания на единствения свидетел очевидец не се установява,
ответницата Е. Ц. да е удряла, блъскала и обиждала молителя пред детето.
По изложените от съда съображения и от анализ на доказателствата по делото съдът
намира молбата доказана по отношение на твърдения акт на домашно насилие извършен
3
спрямо молителя Н. Ц., поради което същата следва да бъде уважена в тази част. Следва да
бъде отхвърлена молбата в частта, с която се търси защита по отношение на детето Н. Н. Ц.,
ЕГН **********, конституиран като страна в производството на основание чл. 9, ал.2 от
ЗЗДН, тъй като в тази част молбата остана недоказана.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответницата мерките за защита са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5
ЗЗДН:, изразяващи се в задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие
спрямо пострадалия и да посещава специализирани програми. В този случай съдът не
следва да определя срок в който да се изпълняват мерките по аргумент от чл. 5, ал. 2 и ал.3
от ЗЗДН.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителя от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителя има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същия не претендира такива, не следва и да му бъдат присъждани. При
този изход на делото ответната страна следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, да се
4
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. И. Ц. ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: ........
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т.2 от ЗЗДН депозирана от Н. И. Ц. ЕГН ********** за
защита на Н. Н. Ц., ЕГН **********, срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, като ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в тази част.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Е. Н. Ц., ЕГН **********, глоба в размер
на 200, 00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Е. Н. Ц., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5