Р Е Ш Е Н И Е
№260016
гр.Варна , 10.01.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІ -ти състав в открито съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6500 по описа на ВРС
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание 55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът „П.В.“
ЕАД *** претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.А.С.,
ЕГН ********** да му заплати сумата от 1
823.20лв., получена от ответника на основание чл.222,ал.2 от КТ с трудовото
възнаграждение от месец март 2020год. с оглед отмяната на заповед
№13/12.03.2020год. на Изп.директор на „П.В.“ЕАД,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
С отмяната на
уволнението, извършено със заповед №13/12.03.2020год. и възстановяване на
прекратеното с нея трудово правоотношение, основанието за получаване на
изплатеното от работодателя обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ отпада и за ищеца
възникна правен интерес от настоящия иск.
С отменената заповед трудовото правоотношение на
ответника е прекратено на основание чл.325, т.9 от Кодекса на труда. Сумата от
1823.20лв. е начислена и изплатена заедно с трудовото възнаграждение за месец
март 2020год. и изплатена по банкова сметка ***.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор. Не оспорва обстоятелството, че с трудовото му
възнаграждение за м.март 2020г. е начислена сумата от 1 823.20лв.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск.
С насрещния иск ответникът претендира от съда да
постанови решение с което да осъди „П.В.“ЕАД да му заплати сумата в размер на 5 469.60лв.,представляваща обезщетение
за времето през което е останал без работа ,поради незаконното му уволнение,
извършено със Заповед №13 от 12.03.2020год. на Изп.директор
на „П.В.“ЕАД, на основание чл.225,ал.1 от КТ за периода от 13.03.2020год. до
13.09.2020год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски,на основание
чл.225,ал.1 от КТ.
Насрещния
иск е аргументиран със следните фактически твърдения:
Работи в „П.В." ЕАД като „И." в П. В.-И.,
отдел „М.", сектор „И. с.". Със Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на
Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД трудовият му договор е прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.9, предложение 2 от Кодекса на труда, считано от
13.03.2020 г.
С влязло в
законна сила на 30.03.2021 г. Решение № 3357 от 22.07.2020 г. на Варненския
районен съд, Гражданско отделение, 16 състав по гр. дело № 4124/2020 г. е
признато за незаконно уволнението му и отменена горепосочената заповед, с която
е прекратено трудовото му правоотношение. Решението на Варненския районен съд е
потвърдено изцяло с Решение № 983 от 28.09.2020 г. на Варненския окръжен съд,
Гражданско отделение по в. гр. дело № 2363/2020 г. С Определение № 235 от
30.03.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение по гр. дело № 3757/2020 г. не допусна касационно обжалване
на въззивно решение № 983/28.09.2020 г. по в. гр. д.
№ 2363/2020 г. на Окръжен съд - Варна.
Поради признатото за незаконно и отменено уволнение от
съда остава без работа, поради което и на основание чл.225, ал.1 от Кодекса на
труда, „П.В." ЕАД му дължи обезщетение за времето, през което остава без
работа за шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение - 13.03.2020 г. до 13.09.2020 г., в размер на 5469,60 лева.
Брутното му трудово възнаграждение, служещо за база за определяне на
обезщетението по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда по смисъла на чл.228 от
Кодекса на труда и чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията за
работната заплата е в размер на 911,60 лева.
Въпреки отправената покана за това, до настоящия
момент „П.В." ЕАД не му е заплатило горепосоченото обезщетение, както и
предявения иск по гр. дело № 6500/2020 г. го мотивира да предявя настоящия
насрещен иск.
Банковата му сметка е в Банка ДСК, IB AN: *.
В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по
насрещния иск депозира отговор. Счита предявения иск за частично основателен.
Неоснователността на иска аргументира с начисленото и изплатено обезщетение в
размер на 1 823.20лв., което следва да се възстанови от работника с оглед на
което тази сума следва да се приспадне от претендираното
обезщетение за оставане без работа.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът е останал без
работа в сочения период от прекратяване на договора до 13.09.2020год.
Не оспорва размера на брутното месечно
възнаграждение,съгласно чл.225 и чл.228
от КТ във връзка с Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, посочено в исковата молба в размер от 911.60лв.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител
юк.А. , поддържа иска.В хода по същество на делото
моли съда да уважи предявения иск, както
и да се произнесе по насрещния иск, съобразно събраните по делото
доказателства. Моли за присъждане на разноски, съобразно представения по делото
списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът редовно призован за
него се явява адв.Д. от ВАК,преупълномощена
от адв.Г. от
ВАК. В хода по същество моли съда да се
произнесе с оглед събраните по делото доказателства. Моли за присъждане на
разноски, съобразно уважената част от иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните , а и от приетото по делото
решение №3357/22.07.2020год. по гр.дело №4124/2020год. на ВРС, 16-ти състав се
установява,че е признато за незаконно уволнението на ответника и отменена Заповед
№ 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД, с която е
прекратен трудовият му договор, на
основание чл.325, ал.1, т.9, предложение 2 от Кодекса на труда, считано от
13.03.2020 г. Решението на Варненския районен съд е потвърдено изцяло с Решение
№ 983 от 28.09.2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.
гр. дело № 2363/2020 г. С Определение № 235 от 30.03.2021 г. Върховният
касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение по гр. дело
№ 3757/2020 г. не допусна касационно обжалване на въззивно
решение № 983/28.09.2020 г. по в. гр. д. № 2363/2020 г. на Окръжен съд - Варна.
По делото е приета справка за актуално състояние на
действащи трудови договори на ответника за периода от 13.03.2020год. до
13.09.2020год. видно от която в процесния период от
време , ответникът няма регистрирани договори.
Приобщен към доказателствата по делото е фиш за
работна заплата на ответника за месец февруари 2020год.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.2 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и
чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години
трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Не е спорно между страните, че при прекратяване на
трудовото правоотношение на ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ ,
ответникът е получил обезщетение по реда на горепосочената разпоредба в размер
от 1823.20лв.
Съгласно влязлото в сила на 30.03.2021год. Решение №
3357 от 22.07.2020 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 16
състав по гр. дело № 4124/2020 г. е признато за незаконно уволнението му и отменена
заповедта , с която е прекратено
трудовото правоотношение на ответника .
С така постановената отмяна на уволнението отпада основанието въз основа на
което ответникът е получил обезщетение в размер на 1823.20лв. по реда на
чл.222,ал.2 от КТ. Тъй като е отпаднало основанието за получаване на тази сума,
ответникът следва да бъде осъден да я възстанови на ищеца.
С оглед горното съдът постановява решение с което
уважа иска в цялост.
Като законна последица от уважаването на иска, следва
да се присъди претендираната законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда -22.04.2020год. до
окончателното изплащане.
Относно
разноските по главния иск:На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в общ размер от 122.93лв., от
които 72.93лв. държавна такса и 50лв. юк.възнаграждение
определено от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка със Закона за
правната помощ.
По насрещния
иск, с който И.А.С., ЕГН **********,
претендира от съда да осъди „П.В.“ЕАД да му заплати сумата в размер на 5
469.60лв.,представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа,поради
незаконното му уволнение, извършено със Заповед №13 от 12.03.2020год. на Изп.директор на „П.В.“ЕАД, на основание чл.225,ал.1 от КТ
за периода от 13.03.2020год. до 13.09.2020год., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски,на основание чл.225,ал.1 от КТ.
По своето правно естество обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ е обвързано от наличието
на следните предпоставки: успешно проведен иск за отмяна на незаконно уволнение
, оставане на ищеца по насрещния без работа в претендирания
период от шест месеца , поради уволнението и размера на претърпените от това
вреди през процесния период. Това е иск за вредите ,
които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си
без работа, но за не повече от шест месеца.Вредите на работника или служителя
са за пропуснати ползи, които се изразяват в неполучаването от него на трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа , поради незаконното уволнение.
Видно от приетото по делото , влязло в сила на
30.03.2021год. Решение № 3357 от 22.07.2020 г. на Варненския районен съд,
Гражданско отделение, 16 състав по гр. дело № 4124/2020 г. е признато за
незаконно уволнението на ищеца по насрещния иск и отменена заповедта , с която е прекратено трудовото му
правоотношение. Съгласно приобщената към доказателствата по делото справка за
актуално състояние на действащи трудови договори на ответника се установява , че за процесния
период от шест месеца, считано от 13.03.2020год. до 13.09.2020год. , ответникът
е останал без работа, поради незаконното уволнение, осъществено със заповед от
12.03.2020год. Тъй като оставането му без работа е в резултат на уволнението ,
следва да бъде обезщетен за вредите от незаконното уволнение с брутното трудово
възнаграждение , което е получил през месеца, предхождащ незаконното уволнение.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото фиш за работна заплака се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца по
насрещния иск за месец февруари 2020год., възлиза в размер от 911.60лв.
Съобразно този доход ,обезщетението за шест месеца в процесния
период от време се равнява на 5 469.60лв. До този размер е претенцията на
ищеца с оглед на което същата следва да се уважи.
Като законна последица от уважаването на иска, следва
да се присъди законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.07.2021год.
до окончателното изплащане.
Относно
разноските по насрещния иск: Ответникът
по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер от
218.78лв., на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът по
насрещния иск следва да заплати на ищеца сумата от 650лв. платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.А.С., ЕГН ********** 9с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „П.В.“ ЕАД *** с адрес на
управление ***,чрез юк.А. , сумата от
1 823.20лв., получена от ответника на основание чл.222,ал.2 от КТ
с трудовото възнаграждение от месец март 2020год. с оглед отмяната на заповед
№13/12.03.2020год. на Изп.директор на „П.В.“ЕАД,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда -22.04.2020год.
до окончателното изплащане. до окончателното изплащане, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН ********** 9с адрес: *** със съдебен
адрес:***, чрез адв. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „П.В.“ ЕАД *** с адрес на
управление ***,чрез юк.А., сумата от 122.93лв., от които 72.93лв. държавна
такса и 50лв. юк.възнаграждение определено от съда на
основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка със Закона за правната помощ, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД *** с адрес на управление ***,чрез юк.А. ДА ЗАПЛАТИ на И.А.С., ЕГН ********** 9с адрес: ***
със съдебен адрес:***, чрез адв. Г. , сумата от 5 469.60лв.,представляваща обезщетение за времето през което е
останал без работа,поради незаконното му уволнение, извършено със Заповед №13
от 12.03.2020год. на Изп.директор на „П.В.“ЕАД, за
периода от 13.03.2020год. до 13.09.2020год., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска -14.07.2021год. до окончателното изплащане,на основание чл.225,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД град Варна, ЕИК** с адрес на управление : ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна
такса в размер от 218.78лв., на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „П. В.“ ЕАД град Варна, ЕИК** с адрес на управление : **
ДА ЗАПЛАТИ на И. А. С., ЕГН ********** 9с адрес: ** със съдебен адрес: **, чрез
адв. Г., сумата в размер от 650лв.,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/