Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1662
гр.
Пловдив, 13.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 9.9.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4537/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на О.Д. против
Наказателно постановление № 16-13/10.07.2019г., издадено от
Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ при ИАРА, с което на
О.Д. е наложена глоба в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Сочи се, че извършването на деянието, за което е
наказан дееца не се установява от събраните по делото доказателства. В
условията на евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема становище за ненеоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: На 14.05.2019г. в 16:30 часа на р.
„Марица“ в местността до пешеходния мост на гребния канал в гр. Пловдив, община
Пловдив О.Л.Д. извършва риболов през
периода на забрана по чл. 32 ал.1 от ЗРА поради размножаване на рибата,
съгласно приложение № 1, б.Г,т.18 към чл. 32 ал. 1 от ЗРА и заповед на МЗХГ №
РД 09-376 от 12.04.2019г. Същият извършва любителски риболов с една въдица, на която е закачен парашут (маломерен мрежен
уред).
Съдът намира, че така приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка остана недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят доказателствената си сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени
в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата , така и в съдебна
заседание, поради което и АУАН няма доказателствена стойност.
Като доказателство за приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията на актосъставителя.
Действително същият заяви, че АУАН е съставен от него и поддържа констатациите,
отразени в АУАН. При зададените от съда и от защитата въпроси, обаче актосъставителят
посочи, че не е бил очевидец на
извършване на деянието, не е
имал непосредствени впечатления от поведението на жалбоподателя, а е
АУАН е съставен изцяло въз основа на обясненията на свидетеля очевидец –К.А.. В този смисъл показанията на
актосъставителя имат производен
характер и не могат да бъдат сигурна доказателствена опора за
реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
Приетото за установено в АУАН и
НП от фактическа страна не се доказва и от разпита на свидетеля очевидец-К.А..
Същият потвърждава, че АУАН е съставен въз основа на изложеното от него, но
разпитан непосредствено пред съда, под
страх от наказателна отговорност не
можа да изложи достатъчно конкретни твърдения, които да обосноват
отговорността на Д..
Така свидетеля А. споделя, че
докато се разхождал и ловял риби по Марица видял две лица-жалбоподателят Д. и
едно друго лице. Видял как другото лице влиза с мрежа в реката. В същия
момент се обадил да подаде сигнал. Жалбоподателят не бил с мрежа, той бил на
брега. Св. А. предполагал,
че жалбоподателят държал мрежата от
брега, защото била близо до краката му. Непосредствени
възприятия, че жалбоподателят държал мрежата обаче нямал. А. видял Д., че изважда въдицата,
но също така е категоричен, че не е видял
лично Д. да е започнал да лови риба с нея.
Същата тази въдица, която св. А.
възприел, била намерена в раницата на жалбоподателя по време на проверката
извършена от актосъставителя.
От всичко гореизложено може да се
направи несъмнения извод, че в процесния ден жалбоподателят носел въдица в чантата и докато се разхождал
покрай Марица, както и че в даден момент извадил
тази въдица. Липсват обаче
каквито и да било преки доказателства, че с извадената въдица жалбоподателят реално е осъществил
риболов, за което е наказан. Точно обратното- по делото са налице
доказателства, че риболов реално не е
осъществен. Индиция в тази насока са показанията на актосъставителя, че
по време на проверката у дееца риба
не е намерена. Изцяло в този смисъл са и неопроверганите от останалите
събрани по делото доказателства показания на св. Т., че жалбоподателят Д.
риболов не е извършвал, а точно обратното били да се разхождат на реката, а Д.
винаги носел въдицата със себе си.
С оглед всичко гореизложено
следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства в най-добрия
случай би могло да се направи само
предположение, че Д. въпросния ден реално е извършвал риболов. Азбучно
правило на административно наказателния процес е обаче, че отговорността на дееца не може да почива на предположения. В
този смисъл изрично и чл. 303, ал.1 и ал.2 НПК.
При тежест на доказване лежаща
върху административно наказващия орган, извършването на деянието, така както е
описано в АУАН и НП, а именно извършване
от Д. на риболов с въдица на която е закачен парашут остана недоказан
по делото, поради което и НП следва да се отмени.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори и извършването на деянието да беше доказано, то
отново не е налице основание за ангажиране отговорността на дееца, доколкото
случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Настоящият състав споделя изцяло
трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според
чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност на конкретното деяние е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения.
Според настоящия състав
конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца
от типичните нарушения, санкционирани по реда на 32, ал.1 ЗРА.
На първо място, за да достигне до
този извод съдът съобрази обстоятелството, че ако се приеме за доказано, нарушението би се явило извършено за първи път, доколкото по делото няма данни
жалбоподателят да е наказван за подобни нарушения.
На следващо място съдът съобрази
и че реално у жалбоподателя при извършената проверка не са открити уловени риби, тоест макар да са били
застрашени, обществените отношения
предмет на защита от ЗРА, реално не са били увредени.
В тази връзка следва да се
съобрази и практиката на Административен съд Пловдив, която е приемала за
маловажни и случаи, когато са били уловени минимален
брой риби, тоест обществените отношения са били реално увредени, за
разлика от настоящия случай, в който, както се каза реален улов на риба липсва- така Решение № 840 от 22.04.2016
г. по н. д. № 390 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 962 от
13.05.2016 г. по н. д. № 508/2016 г. на Административен съд – Пловдив
Налице е и трето самостоятелно
основание за отмяна на НП, доколкото е налице непълно и неясно описание на
нарушението в АУАН, като в същото не е посочено коя от хипотезите на Приложение
№ 1 от ЗРА се има предвид. Във въпросното Приложение, към което препраща нормата
на чл. 32, ал. 1 ЗРА, са посочени различни
периоди, през които риболова е забранен,
съобразно вида на рибата, както и на конкретния обект, където се
извършва риболов и съответно - надморската му височина, като в редица от
случаите датата посочена в АУАН като
такава на нарушението (14 май), не попада в периода на забрана. С непосочването в АУАН на вида риба, която неправомерно според АНО е
била ловена, и неописване на периода на
забрана, съществено е нарушено правото на защита на нарушителя. Така изрично Решение
№ 2244 от 25.11.2016 г. по н. д. № 2201 / 2016 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Действително в НП пропускът от
АУАН е коригиран и вече е посочена приложимата хипотеза на Приложение 1 , а
именно б.Г,т.18. С това обаче не се
санира пропускът допуснат с АУАН.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител. Срещу тези факти нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни фактически
и правни признаци на вмененото нарушение в АУАН се явява същностен елемент от
правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на
нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на
съставяне на АУАН. Очертаването на тези
фактически и правни рамки на по-късен етап- едва на етапа на издаване на НП, или на съдебна фаза недопустимо поставя дееца в положение да се брани срещу едно обвинение,
чиито съставомерни признаци разбира едва
след като вече е наказан, което положение е несъвместимо с изискванията
за справедливост на процеса по чл. 6 ЕКЗПЧОС. .
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-13/10.07.2019г.,
издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол- Южна България“ при ИАРА, с което на О.Д. е наложена глоба
в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.