О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
01.08.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на първи август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№300/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от С.И.С., ЕГН ********** *** срещу определение на Дупнишкия районен съд №587/17.04.2019г. с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.Твърди неправилност на определението и иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Счита, че районният съд не е имал основание за прекратяване на производството по делото, доколкото правният интерес не може да се извежда от проведено доказване на твърдените факти, тъй като това е въпрос по същество на делото, а не на допустимостта на процеса.Правният си интерес основава на твърдението за придобито право на собственост върху процесния имот на основание давностно владение и невъзможност за снабдяването му с констативен нотариален акт, поради наличие на акт за общинска собственост.Сочи, че твърдяното от него право на собственост, придобито на основание давностно владение е в конкуренция с основанието на ответника за собствеността – процедура по чл.19 ЗСПЗЗ, което с оглед ТР №8/2012г. на ГК на ВКС обосновава правен интерес от иска.По въпроса за принадлежността на правото му на собственост, като придобито на основание давностно владение ,според него съдът следва да се произнесе с решение по делото, като в тази връзка се позовава на съдебна практика – решение №851 от 19.11.2009г. на ВКС по гр.д.№1423/2008г., ІV г.о., ГК.Претендира деловодни разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Обстоятелствата от значение за преценка на основателността и са следните:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от С.С. ***.В исковата молба се съдържат твърдения, за това, че по силата на неформална продажба през м.май 1990г. ищецът е установил владение върху поземлен имот №051011, м.”Алачица”, в землището на с.Джерман, с площ 5203 кв.м., представляващ нива при съседи: имот 000131- местен път, собственост на Община Дупница, имот №051010 – полски път, собственост на Община Дупница, имот №051012 – нива собственост на н-ци Д.С.и имот №000129 – за черна и цветна металургия ,собственост на „Феникс Дупница” ООД.Посочено е, че владението продължава и към момента и е необезпокоявано.През 2016г. решил да се снабди с констативен нотариален акт за имота, като по повод подадената молба, за установяване на факта ,че имота не е общинска собственост, от Община Дупница било удостоверено, че имота е общинска собственост, което препятства снабдяването му с констативен нотариален акт и обосновава интереса му от иска.Оспорва осъществяването на посоченото в акта основание за правото на собственост на Община Дупница върху имота.Счита, че процедура по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, като правопоражда за правото на собственост на Община Дупница в случая е недопустима, доколкото липсва влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на възстановената собственост.Относно посочения в акта административен акт – протоколно решение №1/04.06.2012г., одобрено със заповед № РД-05-76/07.06.2012г. на директора на ОД „Земеделие” твърди, че същото не е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма ,с посочено правно и фактическо основание, като са допуснати съществени нарушения, които опорочават волеизявлението.Съставът на комисията не е в съответствие с определения в закона състав, решението не е взето и подписано от всички членове на комисията, като поради липса на КВС то няма и регистър на имотите към КВС.Решението на директора на ОД”Земеделие” не би могло да бъде съобразено с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, тъй като такава липсва, както и със съществуващи претенции за възстановяване на процесната земеделска земя или за обезщетяване с такива.Сочи като порок на акта невъзпроизвеждането на картата на възстановената собственост в решението на Директора.Оспорва КВС и регистъра на имотите към същата, като твърди, че процедурата по възстановяване не е приключила.Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е собственик на процесния имот.
Препис от исковата молба е връчен на ответната Община.В писмен отговор е противопоставено становище за недопустимост на иска основано на твърдението, че ищецът не е представил документ, установяващ притежаването на каквито и да е права върху имота.Изразено е становище, че единствено положително решение на ОС”ЗГ” с което на ищеца е признато право на собственост върху недвижим имот, би обусловило правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за соблственост.Неформаланата продажба е определена, като нищожно придобивно основание и е заявено, че правен интерес от иска не може да бъде обоснован и с изявеното желание в бъдеще да установи права върху имота.Твърди се липсващо заявление за възстановяване право на собственост върху този имот от ищеца и е оспорено придобиването му по давност.Посочено е, че за периода 1990 -1996г. е съществувала забрана за придобиване на права по давност, досежно земя, представляваща държавна или общинска собственост а до 22.11.1997г. и за земя подлежаща на реституция.Сочи съдебна практика – решение №373 от 21.05.2010г. на ВКС по гр.д.№396/2009г., І, г.о за това, че целта на съществуващата забрана е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделска земя, преди тя да е възстаонвена на бившите собственици и преди те да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск. Правото си на собственост върху имота ответникът основава на действието на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и е посочил, че от след влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1991г. имотът бил предоставен на Община Дупница, която от този момент упражнява фактическа власт върху имота.В имота и съседни са били извършвани мероприятия по учредяване на сервитути, отчуждаване, одобряване на планове и други, в които като собственик е участвала именно Община Дупница. В различни периоди са извършвани проверки от различни държавни органи при които не е констатирано присъствие на ищеца.Имотът е отдаден от Общината под наем от 2003г.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на тезите си.
Ищецът е представил молба декларация №94-С-777-Ю/19.08.2016г. чрез Кмета на Община Дупница до Нотариус Сотиров за признаване право на собственост върху процесния имот, като придобит на основание наследство и давност и удостоверение от Община Дупница за това, че процесния имот е общинска собственост, съгласно АОС №4321/16.06.2015г.Представен е АОС , издаден на основание чл.56, ал.1 ЗОбС , вписан в СВ, данъчна оценка и скица на имота, удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия .
Община Дупница се позовава на скица, договор за отдаване на общински терен под наем от 01.10.2003г., писмо от наемателя за закупуване на имот №51011, писмо изх.№26-00-1356/09.08.2012г. до трети за спора правен субект, наемател по посочения договора на няколко имота включително и процесния относно представяне на документи и разрешителни, за извършване на дейности по събиране и съхранение на отпадъци,документи за промяна в предназначението на земеделските земи, отговор по това писмо, писмо изх.№26-00-156(2) от 30.10.2012г. до същото трето лице съдържащо и предизвестие за прекратяване на договора за наем, отговор, писмо изх.№32-00-128/08.11.2012г.от Община Дупница до РИОСВ Перник, във връзка с ползването на отдадените под наем терени за складиране на отпадъци, без преотреждането им, писмо изх.№32-00-31/13.03.2013г. до РИОСВ, отговор изх.№26-00-1680(2) от 17.05.2013г. от РИОСВ Перник,за съставени АУАН, покана за доброволно изпълнение до наемателя изх.№26-00-369/23.02.2015г. във връзка с неплатена наемна вноска, писмо изх.№26-00-106/20.01.2016г. във връзка с почистване на наетите терени , отговор вх.№26.-00-240(1)/17.02.2016г. във връзка с писмо 26-00-240/11.02.2016г., касаещо покана за доброволно изпълнение и предложение за споразумение за разсрочено плащане на парично задължение, писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г., констативен протокол от 16.02.2018г. във връзка с извършена проверка от назначена от кмета комисия на наетите терени сред които и процесния, протоколно решение №1/04.06.2012г. на Комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, заповед №РД-05-76/07.06.2012г. за одобряване на същото решение , справка остатъчен фонд с посочени имоти по чл.19 ЗСПЗЗ сред които и процесния, заверени ксерокопия от документите по преписка, касаеща протоколно решение №1 от 04.06.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.
Разпитани
са свидетели за установяване владение върху имота от ищеца.Свидетелят
К.Кадийски заявява, че му е известно, че след
Районният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че ищецът не е доказал придобиването на имота на основание давностно владение, преценявайки свидетелските показания като противоречиви и неустановяващи точно местонахождение и граници на имота, както и периода от време, на владеене и ползване на имота от ищеца.Основал се и на факта, че ищецът не е представил доказателства за заявяване на имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Въззивният съд намира определението за правилно по следните съображения:
С Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело 8/2012г. е прието, че при предявен отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
В случая ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, като придобил го на основание давностно владение, като правото му на собственост се оспорва от Ответната Община, която се основава на придобито право на собственост при условията на чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.Предвид актуването на имота, като частна общинска собственост той не е могъл да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху същия.Владее имота.
Съпоставени тези твърдения с оглед приетото в мотивите на цитираното Тълкувателно решение, вменяват в тежест на ищеца по предявения иск, като условие за разглеждането му по същество, с оглед осигуряване защита на съществуващо право, да докаже, придобиването на имота от същия на основание давностно владение.Такова доказване не е проведено.В този смисъл съдът споделя извода на районния съд, че от събраните гласни доказателства не се установява владение върху процесния имот от същия в продължение на 10 години, явно, непрекъснато и необезпокоявано.Показанията на разпитаните свидетели са противоречиви и от тях не установява точен период на упражнявана от ищеца фактическа власт върху процесния имот, неговата продължителност от 10 години, непрекъснато, което е първото условие за да се придобие право на собственост на основание давностно владение.Не може да се направи извод и за упражнявано владение в различни периоди, продължителността на които да е 10 години.Противоречия има и в изнесените от свидетелите данни относно начина на ползване на имота, като нива с жито и същевременно за косене. Обстоятелството, че едно лице, поддържайки наличие на собствено субективно право, е предявило отрицателен установителен иск с цел отричане правата на ответника, не обръща доказателствената тежест.Че и при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже наличието на собственото си субективно право, което поддържа, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника е прието и в решение № 90/05.05.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.В този смисъл е и решение №329 от 24.11.2011г. на ВКС по гр.д.1439/2010г.
Правният интерес от отрицателен установителен иск при това положение не може да се обоснове само с факта, че снабдяването на ищеца с констативен нотариален акт е препятствано, с оглед факта на противопоставените от ответната Община собственически права, удостоверени с акт за частна общинска собственост.
Липсват категорични доказателства и за осъществявано от ищеца към момента владение върху имота.
С оглед приетото с Тълкувателното решение следва, че само по себе си твърдението за принадлежност на правото на собственост при предявен отрицателен установителен иск за собственост, с оглед допустимостта на защита чрез този иск само за съществуващо право, не обосновава правен интерес от иска.Изложените в жалбата доводи съдът намира за неоснователни.
Необосновано е и позоваването на решение №851/19.11.2009г. на ВКС по гр.д.№1423/2008г. доколкото същото касае хипотеза на предявен положителен установителен иск за собственост.
Подадената частна жалба е неоснователна, поради което неоснователно е и искането за присъждане на деловодни разноски.
С оглед на изложеното и като препраща към мотивите на районния съд, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №587/ 17.04.2019г. по гр.д.№1938/2018г. с което производството по същото дело е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: