№ 790
гр. П., 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720100204 по
описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с
правно основание чл.55, ал.1, предл. трето и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Л.
Й. В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***., ЕИК ***, с адрес на
управление: ***, с която по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето и чл.86 от ЗЗД, и
искане да бъде признато за установено, че ответникът, в качеството му на
Административно наказващ орган /АНО/, издал Електронен фиш, серия К, с
№ *** г. дължи на ищеца сумата в размер на 140,00 лева, представляваща
получена от ответника на отпаднало основание по Електронен фиш, серия К, с
№ *** г., отменен с влязло в сила решение № 84 от 22.02.2024 г., по АНД №
*** г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
21.10.2024 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 4028 от
05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 06064/2024 г. на ПРС. Моли да му бъдат присъдените
сторените по заповедното и исковото производства разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ***. чрез ю.к. З.В. са подали
1
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и
размер. В отговора твърди, че не притежава пасивната процесуална
легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като платената от ищеца
сума не е постъпила по сметка на ОД на МВР – П.. В отговора твърди, че
електронният фиш е бил обжалван от ищеца, след като е влязъл в сила, а
постановеното по АНД № *** г. на ПРС решение било недопустимо, тъй като
при неговото постановяване, не били взети предвид от решаващия съд
предпоставките за допустимост на жалбата. Твърди, че със заплащането от
ищеца на дължимата глоба, то плащането не е неоснователно, тъй като то е
доброволно, не е имало принудително изпълнение нито към датата на нейното
заплащане, нито пък е било налице изпълнително основание за
принудителното и събиране. Сочи, че глобата е била внесена от ищеца по
сметка не на ответника, а по сметка на „Фонд за безопасност на движението“,
създаден с § 1, ал.4 от ДР на ЗДвП, който по силата на чл.7 от Наредба за
условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на
движението, се управлява от Министъра на вътрешните работи, до който
следва да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за
недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение. В
тази връзка твърди, че и липсва правен интерес от предявяване на иска. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявените искове, като им се присъдят сторените по заповедното и исковото
производства разноски. Противопоставя е възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява. В депозирана по делото
писмена молба заявява, че поддържа иска и моли съда да го уважи, като му се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Василева, която
оспорва иска.
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 4028
от 05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 06064/2024 г. на ПРС, срещу която ответникът е
подал възражение.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на
2
иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в
исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесната сума се претендира
на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането и е имало
правно основание – издаден електронен фиш, който впоследствие е отменен с
влязло в сила решение № 84 от 22.02.2024 г., по АНД № *** г. на ПРС. В този
смисъл е и Решение № 112/11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 179/2009 г. на
ВКС.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По основателността на иска:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно
основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на
основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването
на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника,
както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото.
Няма спор между страните, че ответникът в качеството си на
административно – наказващ орган е издал Електронен фиш, серия К, с № ***
г., с който на ищеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.6, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Не се спори, че наложената на
ищеца глоба е заплатена от същия в срока за доброволно изпълнение – на
05.12.2023 г., в намален размер от 140,00 лева, по посочената в електронния
фиш сметка, което се установява от приложената и неоспорена от ответника
разпечатка от АИС АНД, преценена по отделно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал, а именно електронния фиш.
3
Спорен по делото е въпросът дали ответникът следва да възстанови
процесната сума, или същата следва да бъде възстановена от „Фонд за
безопасност на движението“, в чийто приход се внасят глобите наложени за
нарушения по ЗДвП.
Видно от съдържанието на електронния фиш, в него изрично е посочена
банкова сметка, по която наложената на ищеца глоба следва да бъде заплатена,
както и нейния титуляр - „Фонд за безопасност на движението“.
С разпоредбата на § 1, ал.4 (нова – ДВ, бр.10/2011 г.) от ДР на ЗДвП, се
създава Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на
вътрешните работи, който е самостоятелен правен субект. Съгласно § 1, ал.4,
т.1 от ДР на ЗДвП във Фонда за безопасност на движението постъпват
средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и
системи.
В случая ищецът не твърди, и не е представил доказателства наложената
му глоба с процесния електронен фиш да е заплатил по сметка, различна от
посочената такава в електронния фиш, респ. да я е заплатил по сметка на
ответника – ОД на МВР П.. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, ОД на МВР е юридическо лице, от където и
следва извода, че също има статут на самостоятелен правен субект, със
самостоятелен бюджет, като второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, съгласно член единствен от Постановление № 73 от 27.03.2015 г. за
определяне на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на
Министерството на вътрешните работи, и § 4, т.28 от Приложението към член
единствен от Постановлението.
Предвид горното и следва извода, че както ответника – ОД на МВР – П.,
така и Фонда за безопасност на движението са отделни правни субекти, с
отделни сметки, и процесната сума ищецът е заплатил по сметка на Фонда за
безопасност на движението, а не по сметка на ответника (имащ качеството
само на административно – наказващ орган). От тук следва извода, че
фактическият състав на неоснователното обогатяване на отпаднало основание
е осъществен по отношение на Фонда, а не по отношение на ответника,
поради което и възстановяването на заплатената от ищеца глоба, следва да се
извърши от субекта, който се е обогатил от така заплатената глоба, който
правен субект не е ответника. В тази връзка се налага извода, че след като
4
ответника не се е обогатил за сметка на ищеца, то и по отношение на него не
се е осъществил състава на неоснователното обогатяване на отпаднало
основание, поради което предявеният спрямо него иск е неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до възраженията на ответника, че постановеното решение
по АНД № *** г. на ПРС е недопустимо, то същото е неоснователно и не
следва да бъде разглеждано от съда, тъй като гражданският съд не може да се
произнася по валидността и допустимостта на постановените от наказателния
съд, респ. административния съд решения, които са задължителни за него, по
силата на чл.302, вр. чл.300 от ГПК.
С оглед горе изложеното, искът за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на ЗИПЗ,
също е неоснователен, тъй като е акцесорен, и следва съдбата на главния иск,
който се отхвърля като неоснователен. Поради това и искът за присъждане на
законна лихва следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
каквито е претендирал с отговора на исковата молба. Ответникът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева общо за заповедното
и исковото производства, от които 50,00 лева за заповедното производство и
100,00 лева за исковото производство, което с оглед изхода на делото следва да
бъде възложено върху ищеца.
Воден от горното П. районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК
искове от Л. Й. В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***., ЕИК ***, с
адрес на управление: ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето и
чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ***., ЕИК ***, в качеството му
на Административно наказващ орган /АНО/, издал Електронен фиш, серия К,
с № *** г. дължи на Л. Й. В., ЕГН **********, сумата в размер на 140,00 лева,
представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание по
Електронен фиш, серия К, с № *** г., отменен с влязло в сила решение № 84
от 22.02.2024 г., по АНД № *** г. на ПРС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.10.2024 г., за които суми е издадена
Заповед № 4028 от 05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 06064/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л. Й. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***., ЕИК ***, с адрес на управление: ***, сумата от 150,00 лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 06064/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6