№ 105
гр. ЛЕВСКИ , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 430 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
издаване на кредитна карта ***** от 13.12.2007 г., по силата на който *****
АД /с предишно наименование ***** АД е предоставило на П.В.А..
револвиращ кредит по формата на кредитен лимит в размер на 1500 лв., който
кредит картодържателя може да усвоява по начините, уговорени в чл. 4 до 6
от Общите условията на Банката за издаване и използване на кредитни карти
*****, представляващи неразделна част от договора. Твърди се, че предвид
специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с договора,
картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди и може да
използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по
различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост, като
дължи като главница само това, което е изтеглил като стойност от картата,
която величина може да бъде различна за различните месеци, като е възможно
за някои от месеците да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни
суми или дължимите такива са заплатени.
Твърди се, че претендираната главница в размер на 1239,50 лв. е
1
формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил,
като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при
спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите условия, като
датите, основанията и конкретните стойности на всички усвоени и погасени
суми са подробно описани в представена с исковата молба „параметрична
справка за движението по картовата сметка“.
Твърди се, че съгласно чл. 10 от Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти *****, Банката издава и изпраща всеки месец с
обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразява
всички транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя,
извършени през съответния месечен отчетен период, и че същите съдържат
всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение
№ 1 към процесните общи условия, начислени от Банката, общо дължимата
сума, минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й /копие
от които месечни извлечения се представят с исковата молба/.
Твърди се също така, че съгласно предвиденото в чл. 11 от Общите
условия за издаване и използване на кредитни карти ***** картодържателят
може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на
издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на
лихва /освен в изрично посочените случаи по чл. 5 и 6 от Общите условия/,
или на части, че при изплащане на задълженията на части, върху усвоената и
непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият
лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към
момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение
към общите условия за издаване и използване на кредитни карти *****, а
именно 16,9% - годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит.
Твърди се, че лихвата се начислява от датата на която плащанията са
осчетоводени, с изключения на тегления на пари в брой, върху които се
начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена, и че за всяко
изменение на лихвения процент се съобщава на картодържателя, чрез
отбелязване в месечните извлечения и влиза в сила от датата на издаване на
това месечно извлечение, освен ако не е определена друга дата на влизане в
сила. Твърди се, че ако Картодържателят избере да погасява задължението си
на части, трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и
всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е
2
превишил кредитния лимит, като съгласно чл. 11 от Общите условия и
приложението към тях минималната месечна вноска е в размер на 5% от
използвания кредитен лимит, но не по-малко от 20 лв., че при неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателя дължи
на картоиздателя обезщетени за забава /мораторна лихва/ в размер на
законната лихва върху дължимите от него плащания съгласно чл. 13.3 от
Общите условия.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните се задължения
относно погасяването на дължимите суми, съгласно чл. 11,12 и 13 от Общите
условия на Банката – ищец за издаване и използване на кредитни карти *****
към договора за издаване на кредитна карта от 13.12.2007 г., като не е
заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения,
за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит, както и
че не е заплатил дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и
такси, посочени в Приложение № 1 към Общите условия. Твърди се, че
поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 29.06.2017 г. и до
31.07.2017 г. банката е изпратила до картодържателя писмо с изх. №
8975/22.05.2020 г. по Български пощи, писмо с изх. № 9308/01.06.2020 г. по
Български пощи и писмо с изх. № 9539/08.06.2020 г. по Български пощи,
изпратени до П.В.А.. на адреса посочен в договора за издаване на кредитна
карта от 13.12.2007 г., които са се върнали обратно при подателя, като
непотърсени.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.В.А..
да заплати на ищцовото дружество сумата от 1239,50 лв., представляваща
главница - дължима по сключен договор за издаване на кредитна карта от
19.12.2003 г., сумата от 322,39 лв. – възнаградителна лихва за периода
29.06.2017 г. до 01.02.2021 г., сумата от 175,41 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 29.06.2017 г. до 01.02.2021 г., сумата от 45 лв. –
представляваща такси за периода от 08.09.2017 г. до 03.09.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до пълното й изплащане.
Претендират се направените съдебни и деловодни разноски, от които
сумата от 200 лв. заплатена държавна такса и сумата от 425,71 лв. заплатена
като адвокатско възнаграждение.
3
Съобщението по чл. 131 от ГПК за ответницата е връчено при
условията на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради което
на основание чл. 47 ал.6 от ГПК на същата е назначен представител на
разноски на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначеният представител на
ответника е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че
същата е допустима.
Исковата молба е оспорена по основание, тъй като назначеният
представител няма връзка с ответника и не е запознат с неговата гледна точка
и известните му факти и обстоятелства, и тъй като е възможно задълженията
да не съществуват или да има погасени на някакво основание вземания.
Изразено е становище, че за изясняване обстоятелствата от значение за
правилното решаване на делото, е необходимо да се допусне съдебната
експертиза, поискана от ищеца.
По отношение представените писмени доказателства с исковата молба е
изразено становище, че всичките са допустими и относими и следва да бъдат
приети.
Направено е възражение за погасяване на задълженията на ответницата
по давност, тъй като реално ответницата от 16.06.2015 г. не е ползвала
картата, но ищеца продължава да прави ежемесечни начислявания на лихви и
други такси. Твърди се, че ищеца реално е следвало да блокира картата при
изтичането й, и съответно да не начислява лихви и т.н. при условие, че не е
взета нова карта от картоползвателя. Направено е искане да бъде задължен
ищеца да представи списък на предоставените карти на ответника, както и
разписките /приемно-предавателните протоколи/ за предаване/приемане на
старата/новата карта.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеното по делото заявление-договор е, че на 13.12.2007
г. П.В.А.. е подала заявление за издаване на кредитна карта ***** от *****
АД и е запозната с условията за издаване на кредитна карта и предоставяне на
кредитен лимит, като се е подписала както върху заявлението-договор, така и
върху общите условия за издаване и използване на кредитни карти и върху
приложение към общите условия за издаване и използване на кредитни карти
на ***** АД, в което са посочени съответните такси за разглеждане на
4
заявлението, годишната такса за обслужване, таксите за рекламация,
блокиране, доставка, преиздаване, използване на картата за теглене в брой, за
превалутиране на транзакции, минимална месечна вноска, годишен лихвен
процент върху използвания лимит, обезщетение за забава върху дължимите
плащания на годишна база.
Към исковата молба са представени и месечни справки за дължимите
суми във връзка с използването на кредитната карта за периода от 07.06.2017
г. до 31.07.2017 г., както и извлечение от сметката на П.В.А.., от които се
установява какво е движението на сумите по картата в посочените периоди,
описани са по дати съответните видове транзакции по картата за периода
посочен в извлечението, посочена е общо дължимата сума по картата за
предходния период, сума на извършени плащания /ако е имало такива/, сума
на общите задължения по картата, посочена е сумата която следва минимално
да се плати, както и срока за плащане по картата. Видно е, че поради
непостъпили поне минимални плащания за съответните периоди на А. са
начислени лихви за просрочие.
В съдебно заседание са представени и доказателства за извършвани от
ответницата плащания по кредитната карта.
За установяване дали действително ответницата дължи на ищцовото
дружество суми и ако дължи такива какъв е техния размер, по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се
установява, че картодържателя е усвоявал многократно суми през време на
действието на Договора за издаване на кредитна карта, че с процесната карта
са извършвани разплащания за покупка на стоки и са теглени суми в брой,
като е представена като част от заключението справка за заплатените с
картата покупки на стоки на определени дати и техния общ размер, както и за
изтеглени суми в брой. Установява се, че по процесната карта има внасяни
суми до 29.05.2017 г. и в таблица са посочени датите на които са извършвани
погашения и какви вноски за извършвани. От заключението на вещото лице
се установява, че ответницата е преустановила плащанията по картата от
29.05.2017 г. и е посочен размера на дължимата се лихва за периода от
29.05.2017 г. до 07.08.2018 г. , както и размера на дължимите се такси. В
заключение вещото лице е посочило, че неизплатеното задължение на
кредитополучателя към банката към датата на подаване на делото в съда е в
размер на 1239,50 лв. за главница, в размер на 322,39 лв. за възнаградителна
5
лихва, в размер на 175,41 лв. за мораторна лихва и в размер на 45 лв. за такси,
както и че това е размера на неизплатеното задължение към датата на
изготвяне на заключението.
Съдът е приел заключението на вещото лице като компетентно и пълно.
При този изход на делото и предвид направеното искане за това, следва
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените деловодни
разноски. Направените разноски от ищцовата страна, видно от представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 1242,71 лв., от които
200 лв. заплатени като д.т., сумата от 425,71 лв. заплатена като адвокатско
възнаграждение, сумата от 317 лв. заплатена като депозит за назначения
особен представител и сумата от 300 лв. заплатена като депозит за вещо
лице. Тъй като съобразно изложеното по-горе искът следва да бъде уважен в
пълен размер, то и направените деловодни разноски следва да се присъдят в
пълен размер, предвид правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК.
По направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът приема, че същото е неоснователно. По
делото са представени многобройни писмени доказателства, упълномощеният
юрист се е явил в съдебно заседание и е представил молби, с които е изразил
становище по хода на делото, както и е представена подробна писмена
защита. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер около
минимално предвидената сума в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.В.А.., ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ на *****
АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., сумата от 1239,50 лв. –
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта ***** от
13.12.2007 г., сключен между ***** АД и П.В.А.., сумата от 322,39 лв. -
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 29.06.2017 г.
до 01.02.2021 г., сумата от 175,41 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 08.09.2017 г. до 03.09.2018 г., сумата от 45 лв. такси за периода
от 08.09.2017 г. до 03.09.2018 г. и законната лихва върху главницата,
6
считано от 04.03.2021 г. датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА П.В.А.. /със сочени по-горе данни/ да заплати на ***** АД
/със сочени по-горе данни/ направените деловодни разноски в размер на
1242,71 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7