№ 257
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100503051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 302329/
18.11.2021 г. на В. П. П., чрез назначения по делото особен представител адв.
З.Й., против решение № 262636/18.10.2021 г., постановено по гр.д.№
15330/2020 г. на ВРС, 49-ти състав, в частта, с която е прието за установено,
че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп”
№ 33, сума в общ размер на 303.63 лева, представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за период на потребление от 20.07.2015
г. до 17.06.2019 г.; сумата от 38.57 лева, представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 17.06.2018г. до 12.03.2020 г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.05.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед от 18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4684/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата си особеният представител на въззивника В. П. П., излага
становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва
решаващия извод на съда за наличие на неформален договор за ВиК услуги с
ответника като собственик на водоснабдения имот, базиран единствено на
справка от Агенция по вписванията, от която не е видно, че ответникът е
единствен собственик/ползвател на имота за процесния период. Също така
твърди, че по делото не са събрани доказателства за наличието на сключен
между страните договор, по силата на който се дължи цена за потребена
услуга за обекта, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 212,
вх.3, ап. 92, по посочената партида и абонатен номер. На следващо място,
твърди, че дори да се приеме наличието на облигационна връзка, неясен
остава моментът, от който ответникът е станал абонат, доколкото в
1
представената справка за недобора е посочен като абонат П. П., което важи и
за представения хартиен карнет. Сочи се, че не са установени и точното
количество и периоди на доставка на услугите, като съдържанието на
представените карнети е своевременно оспорено. Излага, че в карнета, в
който има отбелязвания за периода 20.07.2015 г. – 14.02.2019 г. няма положен
нито един подпис на потребителя, а в графа забележки има отбелязване „не
живее тук“. Като твърди, че водомерът на процесния имот не е от типа за
дистанционно отчитане, сочи, че реалното снемане на показанията на
водомера може да се осъществи единствено чрез посещението на обекта,
който факт е останал недоказан за твърдените дати: 16.05.2018 г., 18.06.2018
г., 16.07.2018 г., 13.08.2018 г.,13.09.2018, 16.10.2018 г., 17.01.2019 г.,
14.02.2019 г. Последната посочена дата на отчитане не съответства на датата
в представената справка за измерванията, от която се установява, че и за
периода след това м. 03-04.2019 г. водомерът не е бил отчетен.
Оспорват се изводите на районния съд, че потребеното количество вода
се състои предимно от служебно начислено количество, както и такова,
отчетено при извършен реален отчет, тъй като от 2018 г. е извършван отчет
посредством ел. карнет чрез таблет, а в същото време за периода до м.
02.2019 г. е представен оспорения в съдебно заседание хартиен карнет.
Последният от своя страна, в качеството му на частен свидетелстващ
документ, без нито един подпис на абоната, не установява по безспорен начин
ползването на начисленото количество вода от ответната страна. По същия
начин и от представените по делото отчети не може да се установи, че
инкасаторът е посетил именно процесния имот и е снел показания от
водомера.
При липса на доказана регулярна проверка и засичане на водомера,
както и при липса на неправомерен отказ за достъп до него, жалбоподателят
счита, че ищецът не е доказал количествата потребена вода за процесния
период, респ. основание за остойностяването им в издадените фактури.
Счита, че същите не се установяват и от представената справка за недобора.
Поради изложеното и липсата на установена процедура/методика за
формиране на задълженията, въззивникът намира предявените искове за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне в цялост, съответно за отмяна на
обжалвания акт, в частта, с която същите са уважени.
В евентуалност, жалбоподателят моли за отхвърляне на претенцията за
главница за сумата от 26.90 лева, за която е издадена фактура № 11390511161
от 18.05.2018 г., с която е отчетено количество вода за почти тригодишен
период (20.07.2015 г. – 16.05.2018 г.), като сочи, че освен липсата на редовно
и вярно отчитане на водомера в този период, то и всички задължения за
периода преди 15.05.2017 г. са погасени по давност. Доколкото посочената
фактура включва суми и за този период моли за отхвърляне на претенцията в
тази й част, както и съответно намаляване на задължението за лихва за забава.
Идентично становище се поддържа в съдебно заседание от процесуален
представител.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
представлявана от юриск. П.В., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и
необоснована. Твърденията са за установена облигационна връзка между
страните по делото чрез представените писмени доказателства, а именно
карнет по партида с абонатен номер *********, чиито титуляр е ответника,
опис на отчети по същата партида, справка по лице от Служба по
вписванията, видно от които ответникът е собственик на процесния имот.
Сочи, че при липса на насрещно твърдение, че потребител на услугите се
явява трето лице, следва да се приеме, че по силата на § 1, ал. 1, т.2, б.„б“ от
ДР на ЗРВКУ, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за
посочения период за процесния обект. Излага също, че за ищцовото
2
дружество няма задължение да издирва лицата, които потребяват ВиК услуги
във водоснабдените жилища, а такова задължение имат потребителите
съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 2, т.11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ и чл. 5, т. 13 от ОУ, вр. чл. 61 и сл. от ОУ.
На следващо място, въззиваемата страна сочи, че от представения опис
на отчети на абонат № ********* от таблет, модул, самоотчет, се установява,
че на 17.01.2019 г. и 18.02.2019 г. е извършен реален отчет на въззивника.
Отчитането чрез таблетното устройство се осъществява без да е необходимо
полагането на подпис съгласно чл. 23, ал.4 от ОУ. Твърди, че с извършения
реален отчет се потвърждават всички предходно извършени отчети през 2018
г. Излага също, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
определеното количество вода в нормативно регламентирания за това срок,
съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Сочи, че
приложима в случая е разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т.2 от ОУ, според която
водомерите, отчитащи питейно-битовото потребление на физически лица се
отчитат веднъж на тримесечие, като в междинните периоди ежемесечно се
начислява прогнозно количество вода. В случая, след 18.02.2019 г.
3
инкасаторът е начислявал минимален размер по 5м/месечно за един
обитател, както е отбелязано в карнета, което е изцяло в интерес на
потребителя. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционния акт в обжалваната му част. Същото становище се
поддържа и в съдебно заседание, като се претендират и разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС в съответните части.
Същата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът В. П. П. ЕГН **********,
************************************** в качеството си на потребител на
В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сума в 631.62лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 22.08.2002г. до 17.06.2019г.; сумата от 481.81лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед от 18.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 4684/2020г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1884 от 18.05.2020г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Ищецът – въззиваем твърди че „Водоснабдяване и канализация-Варна"
ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18
от 2005г., с посл. изм.), предоставя В и К услуги на В. П. П. за имот на адрес
**************************************, който е собственик на същия.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен
номер *********. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
3
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Сочи се от въвзиваемото дружество, че на 15.05.2020г. В и К операторът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
Варненски районен съд срещу П., въз основа на което на 18.05.2020г. съдът
издал заповед № 1884 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която разпоредил на П. да заплати на кредитора сумата от 631.62лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 19.09.2002г. до 18.06.2019г.; сумата от 481.81лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 19.10.2002г. до 12.03.2020г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-15.05.2020г. до окончателното плащане, както и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултеко възнаграждение в
размер на 50 лв. Излага се също, че на 29.10.2020г. заявителят (въззиваем) бил
уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения си представител, е
депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва
предявените искови претенции. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, както и доставка на твърдяните услуги. Оспорва
представените справки за недобор. Релевира доводи за погасяване на част от
вземанията, поради изтекла давност.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Спорният въпрос относно съществуването на качеството потребител на
вода и съпътстващи услуги по отношение на въззивника е нормативно
разрешен с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (НУРПППВКС). Съгласно нормата на чл. 3 от нея, потребители на
ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно основание) на
съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен въпросът
и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Посочените разпоредби дефинират
като „потребители” собствениците и лицата с валидно учредено вещно или
договорно право на ползване върху имота, а не просто фактически
обитаващите го такива, които са динамично променящи се и практически
непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл. 59 – 64 от ОУ на ВИК
именно първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Съгласно чл. 9а от
4
НУРПППВКС промяната на носителя на правото на собственост, на строеж
или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от
деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора
или в общите условия. В чл. 61, ал. 1 от ОУ е предвидено, че при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-
дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида. От представената справка по лице на
Служба по вписванията се установява, че въззивникът В.П. към 2013г. е
собственик на ½ идеални части от имота, за които се отнася партидата на
ВиК. Каква е причината партидата да се води на П. П. е ирелевантно за спора.
От твърденията на страните, а и от доказателствата по делото се установява,
че задължението за уведомяване на ВиК оператора не е спазено, поради което
въззивникът не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение, в т.ч. и с аргументи, че не е установен момента, в който е
настопъли промяна на партидата.
Дружеството въззиваем е ВиК оператор и като такъв доставя на
жалбоподателя - потребител на ВиК услуги (по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите), за имота му, поради което
изложеното навежда на извод за неоснователност на оплакванията на
въззивника в тази връзка.
Релевираното възражение за изтекла в полза на ответника (въззивник)
давност, съдът намира също за неоснователно. Първоинстанционният съд е
разгледал приложимия за процесното вземане срок на погасителна давност,
съобразно правилата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и съобразно установеното
в ТР № 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. ВРС
правилно е посочил, че вземанията с настъпил падеж преди 18.05.2017 г., са
погасени по давност, в тази връзка вземането по Фактура №
**********/18.05.2018 г., за периода от 20.07.2015 г. до 16.05.2018 г. не е
погасено по давност, предвид обстоятелството, че същата е издадена на
18.05.2018 г. Доколкото самият ответник не спори, че за част от дълга (след
18.05.2017г.) давност не е изтекла е следвало да ангажира доказателства за
коя част от вземането по цитираната фактура е изтеклата давност.
Въззивникът не е сторил това в предвидените за него преклузивни срокове, а
и очевидно не е оказвал никакво съдействие на доставчика на ВиК услуги за
спорния период, така че надлежно да се отчитат ползваните услуги. От
представените карнети е видно, че не е осигуряван достъп до обекта за
отчитане през спорните пред настоящата инстанция вземания, с което
въззивникът не е изпълнил основно свое задължение като абонат, поради
което възраженията му в тази насока са несъстоятелни.
При служебната проверка съдат констатира, че са налице технически
несъответствия при изписване на спорните периоди в мотивната и
диспозитивни части на обжалваното решение. По същество крайните изводи
за присъдените суми съответстват на доказателствата по спора и следва да се
счита, че се присъждат суми, дължими както следва : 303.63 лева,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за период
на потребление от 18.05.2018 г. до 17.06.2019 г.; сумата от 38.57 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
17.06.2018г. до 12.03.2020 г.; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед от 18.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4684/2020 г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията за нарушение на процедурата по
отчитане на водомерите, с аргумент, че в карнетите са посочени имената на
друго лице или че същите не са подписани от ответника. Съгласно чл. 5 от
5
ОУ на ВиК оператора, потребителите са длъжни да осигуряват достъп на
длъжностните лица за отчет на водомерите. В чл. 23, ал. 4 от същите е
уредено, че отчитането се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде служител на ВиК оператора. Съгласно чл. 24,
ал. 3 от ОУ, когато потребителят не е съгласен с фактурираното количество
вода, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитане в
удобно за двете страни време, в срок не по – дълъг от една година от
последното отчитане. В случая жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, поради което не може да се ползват аргументи в негова полза от
това негово противоправно поведение.
Съдът намира, че не е доказана индивидуална договорка, според която
доставчикът на ВиК услуги да е длъжен да уведомява потребителя за
издадените фактури. Такива се издават ежемесечно и потребителите са
длъжни да ги заплащат в срока предвиден в чл. 33, ал. 2 от ОУ. Настъпването
на изискуемост по така издадените фактури, не е обвързвана с получаването
на последните от потребителя, който е наясно с обстоятелството, че обектът
на потребление е водоснабден, както и че е налице съответно потребление на
доставената от въззиваемото дружество вода, в посочените количества. С
оглед изложеното, настоящият състав намира, че правата на потребителя да
оспори фактурираните количества вода, не са били ограничени.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост, като на основание чл. 271 от ГПК, съдът препраща и
към мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
въззиваемата страна се следват сторените в настоящото производство
разноски, а именно 150 лева - възнаграждение за юрисконсулт, определено
съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП и 150 лева – заплатен депозит за особен
представител.
В полза на въззивната страна разноски не се следват, предвид изхода от
въззивното обжалване.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение № 262636/18.10.2021
г. по гр. д. № 15330/2020 г. по описа на ВРС, 49 състав, с което е прието за
установено, че В. П. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Прилеп” № 33, сума в общ размер на 303.63 лева, представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за период на потребление от
18.05.2018 г. до 17.06.2019 г.; сумата от 38.57 лева, представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 17.06.2018г. до 12.03.2020 г.; както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.05.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед от 18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4684/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. П. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от
6
300(триста) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото въззивно производство
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7