Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 26.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Р. АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1303 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцата и ответникът са брат и сестра, като на 08.12.1997 г. тяхната майка З.А.З.,
починала на 07.01.2018 г., дарила на ищцата и на нейния брат следния недвижим
имот: 4/6 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от
980 кв. м, съставляващо УПИ.(.в кв. 39 по регулационния план на с. Н., общ. Р.,
обл. П., при граници по нотариален акт: от две страни
улици, Г.И. Г. и Г.А.С., а по скица: от две страни – улици, УПИ .и УПИ ., ведно
с 4/6 ид. от построената в имота масивна вилна
сграда, както и 4/6 ид. ч. от всички други подобрения
в имота, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № .,
том ., дело № .г. на нотариус Е. Д., с район на действие – района на РС - Р..
Ищцата сочи, че от изповядването
на сделката до днешна дата единствено тя е ползвала процесния
имот, пребивавала е в него често, като е извършвала подобрения в масивната
вилна сграда. Наред с това е заплащала и всички разходи по поддръжката на
имота, а също така и данъчните задължения.
Ответникът, от своя страна, не е
посещавал имота и демонстрирал пълна незаинтересованост.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника (след допуснато изменение на иска
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), че ищцата е собственик на дворно място, цялото
с площ от 980 кв. м, съставляващо УПИ.(.в кв. 39 по регулационния план на с. Н.,
общ. Р., обл. П., при граници по нотариален акт: от
две страни улици, Г.И. Г. и Г.А.С., а по скица: от две страни – улица, УПИ .и
УПИ ., ведно с построената в имота масивна вилна сграда, както и всички други
подобрения в имота, по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност и наследствено правоприемство от З.А.З. и А.Р.З..
С отговора на исковата молба
ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск, с
твърдения, че по делото липсват доказателства, от които да може да се направи
извод, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота в законоустановения срок, вследствие на което да е придобила
собствеността върху същия.
Поради изложеното, моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том VI, дело № .г. на нотариус Е. Д., с
район на действие – района на РС - Р., се установява, че З.А.З. е дарила на
дъщеря си Р.А.И. и сина си Р.А.З. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на с. Н., общ. Р., а именно: 4/6 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 980 кв. м,
съставляващо УПИ.(.в кв. 39 по регулационния план на с. Н., общ. Р., обл. П., при граници по нотариален акт: от две страни
улици, Г.И. Г. и Г.А.С., ведно с 4/6 ид. от
построената в имота масивна вилна сграда, както и 4/6 ид.
ч. от всички други подобрения в имота.
По делото е приложено и удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от Столична
община, р-н „Л.“, от което се установява, че З.А.З. е починала на 07.01.2018 г.
и е оставила за наследници Р.А.И. и Р.А.З..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Х.Х.и Л.Л..
От показанията на свидетеля Х., който сочи, че посещава с. Н.всяка събота и
неделя, се установява, в изградената в имота къща са правени през годините
многобройни подобрения от ищцата и нейния съпруг, като целия имот се поддържа
от тях в много добро състояние. Твърди, че ищцата посещава имота в с. Н.всяка
събота и неделя, а нейният съпруг живее в имота през лятото. Според свидетеля
ответникът не е посещавал имота от 1996 г. и не е заявявал претенции във връзка
с ползването му.
От показанията на свидетеля Л., който живее в с. Н., се установява, че
ищцата и нейният съпруг живеят в имота в с. Н.и постоянно го поддържат, като
свидетелят е участвал в част от ремонтите. Сочи, че не е виждал ответника в
имота от 1996 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
изградени на база техни непосредствени впечатления.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищцата
е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответника, че тя е
собственик на дворно място, цялото с площ от 980 кв. м, съставляващо УПИ.(.в
кв. 39 по регулационния план на с. Н., общ. Р., обл. П.,
при граници по нотариален акт: от две страни улици, Г.И. Г. и Г.А.С., а по
скица: от две страни – улица, УПИ .и УПИ ., ведно с построената в имота масивна
вилна сграда, както и всички други подобрения в имота, по силата на изтекла в
нейна полза придобивна давност и наследствено правоприемство от З.А.З. и А.Р.З..
Тук следва да се отбележи, че предметът
на иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с
правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за
придобиване на това право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В случая ищцата твърди в исковата молба, че е придобила собствеността
върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство и давностно
владение, поради което и съдът дължи произнасяне единствено по така наведените
основания от ищцата за придобиване на собствеността.
При съвкупната преценка на
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото може да се
направи обоснован извод, че ищцата е придобила собствеността върху посочения
недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира като логични и съвпадащи с останалия събран по
делото доказателствен материал, съдът намира, че е
осъществен фактическият състав на нормата на чл. 79 ЗС, която установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е.,
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на
условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна
давност, следва да е главно и пълно.
Намерението за своене се предполага съобразно чл. 69 ЗС. Страната, която
се позовава на изтеклата придобивна давност, е достатъчно
да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Изцяло в този смисъл е и ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС, като
в случая съдът съобразява и факта, че съсобствеността между страните по делото
за 4/6 ид. ч. не е възникнала от наследяване.
Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр.
д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г.
на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.
Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на
собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин
се отблъсква владението на собственика. Необходимо е владелецът да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в
него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. За
разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си,
владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато
за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне
отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е
установена оборимата презумпция, че който докаже, че
е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да
е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да
е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия
върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни
епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение №
68/2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о. В случая съдът
намира за безспорно доказано по делото, че в период от време много по-дълъг от предвидения
в закона 10-годишен срок, ищцата е упражнявала постоянно, спокойно, явно и несъмнително владение
върху процесния имот, като през цялото това време
ищцата и нейният съпруг са живели в имота, полагали са необходимите грижи за неговото
запазване, без по никакъв начин да са обезспокоявани
от трети лица, заявяващи претенции към тях. Липсват, наред с това, доказателства по делото, които да
сочат, че ищцата е установила владението върху процесния
имот с насилие или пък да е използвала насилие при поддържането му, нито същото
да е оспорвано от ответната страна с насилие, в резултат на което да е смутено
намерението да се държи вещта като своя. Липсват доказателства, които да
оборват презумпцията по чл. 69 ЗС.
С оглед направените дотук изводи
съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен и
доказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основане чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сторените от последната разноски в настоящото производство
в общ размер на 338,66 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и
288,66 лева – възнаграждение за особен представител.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н „Л.“, ул. „Б.“
№ ., ет. ., ап. ., че Р.А.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на дворно място, цялото с площ от
980 кв. м, съставляващо УПИ.(.в кв. 39 по регулационния план на с. Н., общ. Р.,
обл. П., при граници по нотариален акт: от две страни
улици, Г.И. Г. и Г.А.С., а по скица: от две страни – улица, УПИ .и УПИ ., ведно
с построената в имота масивна вилна сграда, както и всички други подобрения в
имота, по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
ОСЪЖДА Р.А.З.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н „Л.“, ул. „Б.“ № ., ет. ., ап. . ДА ЗАПЛАТИ
на Р.А.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 338,66 лева (триста
тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторени от ищцата
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:
М.М.