№ 2194
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110202540 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 2540 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.).
Образувано е по жалба на „*****” ООД срещу Наказателно постановление (НП) №
23-2100181 от 01.02.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област, с което на осн. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се посочва, че процесното НП страда от процесуална и материална
незаконосъобразност, като жалбоподателят моли то да бъде отменено. Сочи се, че
нарушението не било описано коректно, не били посочени и доказателствата, които го
потвърждават по несъмнен начин, а отразените в НП факти не отговаряли на обективната
действителност. Според жалбоподателя даденото предписание от трудовата инспекция било
неоснователно, защото на дружеството се нареждало да изплати извънреден труд в по-голям
размер от реално положения, като от фиш за месец юли 2021г. било видно, че всички
отработени часове били начислени и изплатени, в т. ч. и извънреден и нощен труд. В
жалбата е посочено, че на жалбоподателя не била представена цитираната в наказателното
постановление присъствена книга, а в дружеството нямало такава, поради което се твърди,
че същата не е част от дружествените документи, утвърдени от работодателя, респ.
необосновано са начислени допълнителни часове извънреден труд. Сочи се нарушаване на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото описаното фактическо обвинение било недоказано.
1
Жалбоподателя смята, че нарушението е „маловажен случай” и следвало да се приложи
чл.415в от КТ. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното наказание до
минималния установен в закона за нарушението.
В съдебно заседание юридическото лице – жалбоподател „*****” ООД, редовно
призован, не изпраща законен или процесуален представител.
Въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област, редовно призована, се представлява от юрк. И. И.,
който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като посочва, че предписанието
не било оспорено, влязло е в сила и не е изпълнено, като материалният закон бил приложен
правилно, като в тази връзка моли за потвърждаване на оспореното НП и иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателствени материали, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 27.10.2021г., група от служители на съответната териториална дирекция на
трудовата инспекция (Д „ИТ” – Софийска област), в състав: свидетелките Б. Т. (на длъжност
„главен инспектор” в дирекцията) и Ц. К. (на същата длъжност в същата дирекция)
извършили проверка по спазването на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в обект на контрол: охрана на магазин „******”,
намиращ се в гр. София, бул. „*****” № 64, осъществявана от служители на жалбоподателя
„*****” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „*******
По време на проверката присъствала Й.М. – упълномощено лице на юридическото
лице, подало жалбата (вж. л.19).
По време на проверката били установени множество (общо 18 на брой) нарушения на
трудовото законодателство, като служителите на трудовата инспекция установили, че със
Заповед № 01/02.01.2021г. на ръководството на дружеството – жалбоподател, считано от
01.01.2021г. в „*****” ООД било въведено сумирано изчисляване на работното време, с
период на отчитане от един месец.
По данните от представената при проверката на място в обекта присъствена книга,
в която работещите на смяна отразявали присъствието си на работното място, удостоверено
с техен подпис, служителите на инспекцията по труда установили, че служителят С.И.Т.
през месец юли 2021г. е отработил 13 смени от по 12 часа всяка (т. е. общо 156 часа), като
отработените часове от този служител за периода от сумираното изчисляване (един месец),
надвишавали нормата часове за същия период, която била 128 часа и се получавала след
преизчисляване на нормата за продължителност на работното му време поради ползване на
6 (шест) дни платен годишен отпуск). В същото време, съгласно данните от представения
фиш за м. юли 2021г. за начислени възнаграждения (вж. л.17), на служителя С.Т. бил
начислен и изплатен със съответното увеличение извънреден труд за 5 ч. 14 мин., при
2
реално положени 28 часа извънреден труд. До завършване на проверката не били
представени каквито и да било документи от дружеството за изплащането на
възнаграждението за извънреден труд в пълен размер за всички положени часове от
служителя С.Т., което нарушавало чл.262, ал.1, т.4 от КТ.
За установените при проверката обстоятелства бил съставен Протокол за извършена
проверка (ПИП) № ПР-2135551 от 16.11.2021г., в който за отстраняване на
констатираните нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях, били дадени общо 18 (осемнадесет) задължителни предписания, като
предписание № 12 било работодателят (дружеството – жалбоподател), с оглед надвишаване
на нормата часове за периода на сумираното изчисляване на работното време, който е един
месец, да заплати в пълен размер положения през месец юли 2021г. извънреден труд на
служителя си С.И.Т., съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, като
това предписание трябвало да бъде изпълнено в срок до 30.11.2021г. (вж. л.9-12).
Съставеният ПИП бил връчен на упълномощения представител на дружеството срещу
подпис. Въпросните предписания не били оспорени по административен или съдебен ред и
към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП са влезли в сила.
На същия ден била връчена и призовка на основание чл.45, ал. 1 от АПК на
пълномощника на дружеството Й.М. (вж. л.13), с която дружеството било призовано да
представи на 06.12.2021г. документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията,
дадени с ПИП № ПР-2135551/16.11.2021г.
От страна на дружеството било изпратено кратко писмо с вх. №
21102281/06.12.2021г., в което се сочело, че предписания № № 1 – 8 от ПИП № ПР-
2135551/16.11.2021г. били изпълнени още преди проверката, а за предписанията № № 9 – 18
от ПИП били представени фишове за работни заплати, в които били начислени нощен,
празничен и извънреден труд (вж. л.15).
Свидетелката Б. Т. прегледала въпросните документи, и установила, че във фиша за
м. юли 2021г. на служителя С.Т. бил начислен и заплатен само 5,140 часа извънреден труд
вместо реално положените 28 часа, т. е. даденото предписание не било изпълнено в рамките
на дадения срок за това.
За обстоятелствата по допълнителната проверка бил съставен Доклад № ПР-
2141026/15.12.2021г. (вж. л.66).
При това положение, на 15.12.2021г. свидетелката Б. Т. (на длъжност „главен
инспектор” в дирекцията на трудовата инспекция) приела, че констатираното от нея
представлява неизпълнение на дадените от трудовата инспекция задължителни
предписания и било извършено административно нарушение и затова съставила против
жалбоподателя „*****” ООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 23-2100181/15.12.2021г., като били описани обстоятелствата по извършената проверка,
обстоятелствата по извършване на нарушението, фактическото описание на
административното нарушение и правната му квалификация по чл.415, ал.1 от КТ. Актът
3
бил съставен в присъствието на свидетел по установяване на нарушението (свид. Ц. К.) и на
пълномощника на търговското дружество Й.М., като след подписването на Акта от
актосъставителката и свидетелката, екземпляр от него бил връчен на пълномощника, която
го подписала и посочила, че „възразява”.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили и писмени възражения против
съставения АУАН, но на 20.12.2021г. (след срока) постъпило писмено възражение вх. №
21105146/20.12.2021г., в което се сочело, че цитираната присъствена книга не била сред
документите на дружеството (вж. л.20).
Въз основа на АУАН № 23-2100181/15.12.2021г., на 01.02.2022г. директорът на
дирекция „ИТ” – Софийска област издала и обжалваното НП № 23-2100181/01.02.2022г., в
което били описани обстоятелствата по извършената проверка, тези по извършването на
нарушението, словесното (фактическо) описание на административното нарушение и
възприетата за него правна квалификация по АУАН (чл.415, ал.1 от КТ), като на осн. чл.416,
ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството било наложено административно наказание
„имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) лева за нарушението. С известие за доставяне
(т. нар. „обратна разписка”) въпросното НП било връчено на дружеството на 23.02.2022г.
(вж. л.40).
С жалба вх. № 22014302/17.02.2022г. (опис на ДИТ) било оспорено издаденото НП.
Посочените фактически обстоятелства по делото се установяват въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетелки Б. Л. Т. и Ц. И. К., както и приобщените по
надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН,
платежна ведомост за м. юли 2021г. (л.7), фиш за месец юли 2021г. (л.8, 17), ПИП № ПР-
2135551/16.11.2021г. (л.9-12), призовка за явяване по чл.45, ал.1 от АПК (л.13),
идентификационна карта (л.14), писмо-справка от „*****” ООД (л.15), куриерска разписка
за изпращане на документи (л.16), писмо-покана за съставяне на АУАН (л.18), пълномощно
за Й.М. (л.19), писмени възражения (л.20), Заповед № ЧР-441-20.02.2017г. за определяне на
възнаграждение на актосъставител (л.21, 42), длъжностна характеристика на актосъставител
(л.22-24, 43-47), служебна бележка за длъжност на актосъставителя (л.25, 41), Заповед № З-
0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” за компетентност на наказващ
орган (л.26), Заповед № З-0025/08.01.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” за
териториална компетентност (л.27), Заповед № З-0024/08.01.2019г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” за разширяване на териториалния обхват на дирекциите (л.28),
Заповед № З-0057/14.01.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” за временна
промяна на териториалния обхват на дирекциите (л.29), пълномощно за юрк. И. (л.39),
известие за доставяне на НП (л.40), Заповед № ЧР-1573-25.09.2019г. за изменение на
служебно правоотношение на наказващ орган (л.48), длъжностна характеристика за
наказващ орган (л.49-51), служебна бележка за наказващ орган (л.52), писмо-справка от
Дирекция „ИТ” - „Софийска област“ (л.65), доклад № ПР-2141026/15.12.2021г. (л.66),
присъствена книга (л.67-68).
4
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетелки Б. Т. и Ц. К. и прецени, че показанията им са
логични и последователни, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелките излагат
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на първоначалната и
последващата проверка, установените при тях обстоятелства, констатираното неизпълнение
на конкретното предписание, обстоятелствата по съставянето и връчването на АУАН, като
показанията на свидетелките се явяват източник доказателствена информация по случая,
напълно кореспондират и с наличните по делото документи, и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав
води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай,
изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични, доказателства по делото, което не налага подробното обсъждане на
доказателствената маса по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При тези установени фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав на
първата инстанция прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано юридическо лице (наказаното дружество),
при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 23.02.2022г. –
вж. л.40, а жалбата е от 17.02.2022г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
По същество разгледана жалбата е основателна частично по следните съображения:
По принцип, при разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
въззивна инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН, което означава, че следва да провери
законността, т. е. дали са били спазени процесуалните правила, правилното приложение на
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314,
ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдебният състав при
служебната проверка не установи допуснати процесуални нарушения на правилата относно
компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали
оспореното НП. Актът е съставен от компетентен държавен контролен орган съгл. чл.416,
ал.1 вр. чл.399 от КТ – служител в инспекцията по труда на длъжност „главен инспектор”,
овластен да съставя актове за нарушения, като е съобразена и териториалната
компетентност на съответната инспекция по труда, временно разширена след 2018г. 2022г.
(вж. т.2 от Заповед № З-0024/08.01.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и т.2 от
5
Заповед № З-0025/08.01.2019г. – л.27-28), а НП е издадено от съответния ръководител на
териториалното поделение на ИА „ГИТ” – директор на Дирекция „ИТ” – Софийска област,
овластен от ръководителя на контролния орган да издава НП (вж. и т.4 от Заповед № З-
0058/11.02.2014г. – л.26), като е изпълнено изискването за териториална компетентност.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН,
доколкото първоначалната проверка е приключила на 16.11.2021г., когато е било дадено
задължителното предписание със срок за неговото изпълнение до 30.11.2021г. (вж. л.9-12),
а дружеството е представило документи за „изпълнение” на предписанието на
06.12.2021г. (л.15), които са прегледани от свид. Т. на 15.12.2021г., то следва да се приеме,
че тогава е „открит” нарушителят и веднага се е пристъпило към съставяне на АУАН, т. е.
тримесечният срок за съставяне на АУАН е спазен; спазен е и едногодишният срок от
извършване на процесното нарушение, което е извършено на 01.12.2021г. – денят, следващ
деня, в който изтича срока за изпълнение на предписанието. В случая, НП е издадено в
рамките на шестмесечен срок от датата на съставяне на АУАН (чл.34, ал.3 от ЗАНН), както
е видно от датите на двата документа.
Съставът на съда преценява като спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
доколкото при съставянето на Акта са присъствали един свидетел (свид. К.), който е при
установяване на нарушението, и на пълномощник на дружеството, като след подписването
на АУАН от актосъставителката и свидетелката, екземпляр е връчен на упълномощения
представител на жалбоподателя съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН, която го е подписала, и е дадена
възможност за представяне на писмени възражения.
Настоящият съдебен състав преценява, че съставянето на Акта и издаването на НП са
били спазени императивните правила на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно
реквизитите на тези два документа, вкл. и посочване на обективните характеристики на
нарушението, обстоятелствата по неговото извършване и правилната законова
квалификация. И в двата процесуални документа (АУАН и НП) са описани всички факти и
обстоятелства по извършената проверка, отразените са елементите от обективна страна на
твърдяното административно нарушение, вкл. времето и мястото на извършването му,
срокът за изпълнение и съдържанието на предписанието, изтичането на срока за изпълнение
и неизпълнението към датата на завършване на повторната проверка, както и правната
квалификация, като възраженията в обратната насока, изложени в жалбата, следва да се
приемат за напълно неоснователни.
В процесния казус, от събраните доказателствени материали безспорно се установява,
че е било отправено задължително предписание за изпълнение в срок до 30.11.2021г. (вкл.),
като с това предписание дружеството „*****” ООД, в качеството му на „работодател” по
смис. на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ е било запознато с връчване на
ПИП № ПР-2135551/16.11.2021г., но няма данни предписанието да е било обжалвано, съотв.
отменено от административния орган или от съда, и затова е влязло в сила. Установено е
категорично също така, че в рамките на дадения срок за изпълнение (до 30.11.2021г., вкл.),
както и до завършване на последващата проверка (15.12.2021г.) търговското дружество
6
„*****” ООД не е изпълнило предписание № 12 – да начисли и изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за всички положени от служителя С.И.Т. часове
извънреден труд (28 часа) през месец юли 2021г., защото е начислило и изплатило за този
месец сума 28.53 лв. за 5,140 часа извънреден труд (вж. фиш за заплата – л.5, 17).
Процесното административно нарушение е от типа на формалните административни
нарушения – тези на просто извършване, при които не се изисква настъпването на
допълнителен съставомерен резултат, като от датата на изтичане на срока и след това
до датата на последващата проверка, няма данни дружеството да е изплатило трудово
възнаграждение в увеличен размер за всичките часове извънреден труд, положени от
неговия служител през месец юли 2021г. – вместо за 28 часа извънреден труд са начислени и
изплатени суми за малко над 5 часа извънреден труд, т. е. предписанието не е изпълнено.
Следователно в разглежданата хипотеза жалбоподателят „*****” ООД, в качеството
си на работодател не е изпълнил задължителното предписание на трудовата инспекция в
дадения му срок за изпълнение (до 30.11.2021г., вкл.). В този смисъл, с бездействието си,
юридическото лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ,
доколкото не е осъществило предписаното му активно поведение, с което от обективна
страна е реализиран съставът на административното нарушение, за което юридическото
лице – търговец е привлечено към административно-наказателна отговорност – такова по
чл.415, ал.1 от КТ.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, то не следва да бъде обсъждан въпросът за
субективната страна на деянието.
Неоснователно е възражението в жалбата относно наличието на основания за
прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ – да бъде квалифицирано деянието като
„маловажно нарушение”. Според въпросната законова разпоредба за нарушение, което
може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 100 до 300 лева,
а виновното длъжностно лице – с административно наказание „глоба” в размер от 50 до
100 лева. В разглеждания случай обаче, не се установява нарушението да е отстранено
веднага след констатирането му при първоначалната проверка с ПИП № ПР-2135551 от
16.11.2021г., а от друга страна, безспорно от него са произтекли имуществени вредни
последици за конкретния служител С.Т., който не е получил пълно допълнително трудово
възнаграждение в увеличен размер за всички часове извънреден труд през месец юли
2021г.
По повод на възражението, свързано със съдържанието на конкретното
предписание, изложено в жалбата, този съдебен състав намира за нужно да отбележи
следното – първо, Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ)
(обн., ДВ, бр.67 от 06.08.1993г. – в сила от 01.07.1993г.) е отменена с § 1 от
7
Заключителните разпоредби (ЗР) на ПМС № 4/17.01.2007г. (обн., ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. – в
сила от 01.07.2007г.), с което постановление е била приета действащата и сега Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като в нейния чл.9,
ал.2 се предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място; второ, по силата на
правилото на чл.9а, ал.4 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО), приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г. (обн., ДВ, бр.6 от 23.01.1987г.,
изм. и доп.), когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от
НСОРЗ (чл.9а, ал.4, изр.1 от НРВПО – ред., ДВ, бр.56 от 23.06.2020г.), като превръщане на
нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено
намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за
работа само през нощта (чл.9а, ал.4, изр.2 от НРВПО); трето, работната смяна е
смесена, когато включва дневен и нощен труд (чл.141, ал.2, изр.1 от КТ), като смесена
работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност
на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има
продължителност на дневна смяна (чл.141, ал.2, изр.2 от КТ).
От приложената и представена по делото т. нар. „присъствена книга”, в която
саморъчно и срещу свой подпис работещите служители на дружеството са вписвали своите
смени в даденото работно място (охранявания магазин „******” – бел. с.), е видно, че на
датите 01.07.2021г., 02.07.2021г., 05.07.2021г., 06.07.2021г., 09.07.2021г., 10.07.2021г.,
21.07.2021г., 22.07.2021г. 25.07.2021г., 26.07.2021г., 27.07.2021г., 29.07.2021г. и 30.07.2021г.
(или общо 13 смени), служителят С.Т. е бил на смяна от 10:45 ч. до 23:00 ч., като
работната му смяна е смесена, защото включва дневен труд (от 10:45 ч. до 22:00 ч.) и
нощен труд (от 22:00 ч. до 23:00 ч. – арг. чл.140, ал.2, предл.1 от КТ), в която нощният
труд е само един час, от което следва, че цялата му работна смяна е дневна и има
продължителност на дневна смяна, а не на нощна (чл.141, ал.2, изр.2 от КТ). От друга
страна, при систематичното и буквално тълкуване на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.9а, ал.4,
изр.1 от НРВПО следва, че превръщането на нощните часове в дневни със съответен
коефициент ще се случва само когато се полага нощен труд и този нощен труд е
четири или повече часа.
В разглежданият случай обаче, служителят на дружеството С.Т. е работил дневна
смяна (арг. чл.141, ал.2, изр.2 от КТ) и нощният труд в нея е само един час, а от това
следва, че всякакви разсъждения за прилагането на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която
инкорпорира в себе отмененото правило на чл.7, ал.2 от НДДТВ, съотв. на правилото на
чл.9а, ал.4 от НРВПО, са лишени от правно основание. Правилно и законосъобразно
контролният орган е дал задължителното предписание със съответното съдържание,
8
като е съобразил правилото на чл.9б от НРВПО (ред., ДВ, бр.23 от 2020г.), според което
при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, се определя норма
за продължителност на работното време за периода (в случая – за един месец – бел. с.),
като нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор (вж. чл.9б, ал.1 от НРВПО). Когато
работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за
продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните
дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по
календар (чл.9б, ал.2 от НРВПО). Когато работник или служител през целия или през част
от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал
отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на
дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се
преизчислява, като от нормата по ал.1 се извадят съответните часове по утвърдения
поименен график (чл.9б, ал.3 от НРВПО). Вижда се, че служителят С.Т. е имал през м. юли
2021г. 13 смени от по 12 часа на дневна смяна, а дневната почасова продължителност се
равнява на 156 часа при 20 работни дни в работен месец, а с оглед ползвания отпуск от 6
дни за служителя през периода на сумирано изчисляване на работното време (въпросния
месец), то тогава служителят има 14 работни дни, или 128 часа дневна почасова
продължителност, т. е. разликата е 28 часа извънреден труд, който е следвало да се
заплати в пълен размер – именно такова е било даденото предписание.
Санкционната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ (ред., ДВ, бр.107 от 18.12.2020г.)
предвижда административно-наказателна отговорност за онзи, който не изпълнява
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, като едно такова неизпълнение се наказва с
административно наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до
10 000 лева. В случая става въпрос за юридическо лице – търговско дружество (дружество с
ограничена отговорност), което като „работодател”, не е изпълнило задължително
предписание на контролен орган, което предписание се явява принудителна
административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, и наказващият орган напълно правилно
и законосъобразно е наложил предвиденото административно наказание „имуществена
санкция” (арг. чл.83, ал.1 от ЗАНН), но в същото време наказанието не се явява
справедливо, доколкото в обстоятелствената част на оспореното НП няма изложени
съображения от наказващия орган за налагането на наказанието в завишен размер,
освен ако изложените след диспозитива (принципно погрешен подход – бел.с.)
съображения не се приемат за мотиви – наличието на неплащане на дължимо
възнаграждение на служителя, т. е. засягане на трудовите права на съответния служител.
Затова съдебният състав намира за несправедливо наложеното административно наказание,
доколкото макар да става въпрос до множество установени при проверките нарушения и
до засягане на трудовите права на няколко работници и служители в леко завишена степен
9
на опасност (нарушения в полагането и заплащането на извънредния труд), чиято защита е
била в основата на даденото предписание (да им бъдат платени допълнителните
възнаграждения в пълен размер – бел. с.), то наличието на „предприето поведение” по
изпълнение на предписанията (вж. л.15) се явява недооценено обстоятелство от страна на
наказващия орган, на когото следва да се напомни, че налагането на административно
наказание винаги е свързано с определени цели и индивидуализацията му следва да е
обоснована и аргументирана. Този съдебен състав оценява първите обстоятелства като
отегчаващи такива, а последното – като смекчаващо за отговорността на дружеството,
което налага упражняване на правомощието по чл.63, ал.2, т.4 и ал.7, т.2, предл.1 от ЗАНН
за изменение на НП, като наложеното наказание се намали до 1 650 (хиляда шестстотин и
петдесет) лева (наличие на превес на отегчаващите обстоятелства), като този размер на
наказанието в достатъчно степен ще обслужи целите на наказанието – да се принуди
дружеството системно и трайно да спазва трудовото законодателство и напълно да
зачита законоустановения ред по заплащане на положения извънреден труд. В
останалата част НП следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски на осн. чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006г. – в сила от 01.01.2006г., изм. и доп.) има
учреждението, чийто орган е издал оспорения акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН (наказателно
постановление) – Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, каквато претенция е
заявена в съдебното заседание, като в заседанието е взел участие и юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде 80.00 (осемдесет)
лева с оглед обикновената фактическа и правна сложност на това дело и на процесния
случай, която отговаря на типичната за този род дела и случаи, и претенцията за
завишаването му следва да се прецени като несъстоятелна.
При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложен
материален закон, категорична установеност на нарушението и на неговия автор, но при
несправедливост на наказанието, процесното НП следва да бъде изменено, като се намали
наказанието до посочения размер, и се присъдят разноски, и затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2,
т.4 и ал.7, т.2, предл.1 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100181 от 01.02.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на осн. чл.416,
ал.5 от КТ на дружеството – жалбоподател „*****” ООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ, като:
- НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО на 1 650 (ХИЛЯДА
10
ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА и
- ПОТВЪРЖДАВА горното Наказателно постановление В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на горното основание жалбоподателя „*****” ООД с ЕИК: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област
сумата от 80.00 (осемдесет) лева за разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11