Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
18.07.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание Н.шестнадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Десислава Влайкова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14563 по описа З.2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 20.10.2016
г., постановено по гр.д.№ 31121/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 145
състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от К.Р.К. /ЕГН **********/
срещу Ц. "Ф. ЗА Л.НА Д."*** /БС *******/ искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за признаване уволнението на К.К., извършено със Заповед № 063/ 27.04.2016
г. на Директора на ЦФЛД за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност: „главен експерт", и за изплащането
на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода
27.04.2016 г.- 27.10.2016 г. /шест месеца/ в размер на 11100 лева. Ищцата К.К.
е осъдена да заплати на ответника Ц. "Ф. з.л.н.д." сумата 950 лева-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от К.Р.К. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на предявените искове, с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна
Ц. „Ф. з.л.н.д."*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от К.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
Искът
на К.К. по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и
за неговата отмяна е неоснователен.
По
делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства,
че между ищцата К.К. и ответника Ц. „Ф. з.л.н.д.“*** е съществувало валидно
трудово право-отношение, възникнало по силата на сключен на 17.05.2011 г. трудов
договор, по което първоначално ищцата заемала длъжността „експерт системен
софтуер за база данни" в ЦФЛД, а съгласно сключено на 20.10.2014 г. допълнително
споразумение- длъжността „главен експерт“. Това правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя със Заповед № 063/ 27.04.2016 г. на Директора на Центъра
„Ф. за лечение на деца“ на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ- „поради липса на
необходимото образование”, считано от датата на връчване на заповедта, което- според
направеното върху нея отбелязване е станало на същата дата- 27.04.2016 г.,
поради което и по правилата на чл.335, ал.2 КТ трудовоправната връзка между
страните се счита прекратена на 27.04.2016 г.
Неоснователен е
доводът на въззивницата, че процесната уволнителна заповед страда от порок-
липса на мотиви, обосноваващ извод за нейната незаконност. При прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ не се изисква издаването на
мотивирана заповед от страна на работодателя, тъй като това основание е безвиновно
и не се налага излагането на мотиви от работодателя за обосноваване на
уволнението. В случая оспорваната от ищцата заповед има изискуемото от КТ
съдържание, като е посочено- цифрово и словесно, приложеното от работодателя уволнително
основание, и е налице съответствие
между правната квалификация- „чл.328, ал.1, т.6 КТ“, и мотивите на
работодателя- „липса на необходимото образование“.
Приложеното
от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата К.К.-
„липса на необходимото образование за изпълняваната работа“ по чл.328, ал.1,
т.6 КТ, представлява
самостоятелно уволнително основание, при което работникът или служителят
не отговаря на променените изисквания за изпълняваната работа относно
притежаваното образование /по вид и степен/. Законосъобразността на уволнението
на посоченото основание, чието установяване е в доказателствената тежест на
работодателя- ответник, изисква от работодателя да е въведено условие за притежаван
образователен ценз, различен от този, при наличието на който е възникнало
трудовото правоотношение, като според установената по приложението на това уволнително основание съдебна практика на ВКС новите
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 14563/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
изисквания
за образование и квалификация /алтернативни основания/ следва да са въведени по
времедействието на трудовото правоотношение /Решение № 321 от 31.10.2011 г. по
гр.д.№ 13/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 295 от 09.12.2014 г. по гр.д.№
979/ 2014 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/, какъвто е
настоящият случай.
Работодателят
има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт /законов или
подзаконов/, като промяната може да бъде извършена с промяна на длъжностната
характеристика или щатното разписание и
следва да предхожда издаването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на служителя на това основание.
В
случая според първоначалната длъжностна характеристика за длъжността „главен
експерт“ е било достатъчно служителят да има образователна степен „бакалавър“.
С новата длъжностна характеристика, утвърдена на 27.04.2016 г. от Директора на
ЦФЛД, са въведени допълнителни изисквания за заеманата длъжност, според които
служителят следва да притежава висше образование с образователно- квалификационна
степен „бакалавър“ по медицинска професия по професионално направление „Здравни
грижи“ или друга професия с подобна специалност в системата на здравеопазването
и/или социалните дейности. Тъй като задължението на работодателя по
чл.127, ал.1, т.4 КТ касае връчването на длъжностна характеристика на работника
при възникване на трудовото правоотношение- с оглед съществуването на
яснота относно възложените му трудови функции, връчването или невръчването на
длъжностна характеристика по повод последващо изменение на изискванията за
образователен ценз не рефлектира върху законността на уволнението по чл.328,
ал.1, т.6 КТ /Решение № 215/ 08.07.2010 г. по гр.д.№ 166/ 2009 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Не
е спорно по делото, че ищцата К. не отговаря на променените образователни
изисквания на работодателя- ответник, тъй като притежаваната от нея диплома за
висше образование от Технически университет- София е за образователно-
квалификационна степен „бакалавър“, специалност „компютърни системи и
технологии“ с професионална квалификация „компютърен инженер“, като има и образователно-
квалификационна степен „магистър“ със специалност „национална сигурност и
отбрана“, получена във Военна академия „Г. С. Раковски“, но няма диплома за
„бакалавър“ по някоя от изискваните от ЦФЛД професии и специалности в областта
на медицинските науки или социалните дейности. Доказани са следователно елементите
от приложимия фактически състав по чл.328, ал.1, т.6 КТ- от работодателя- като
материално компетентен орган, по установения за това ред /чрез длъжностна
характеристика, при липсата на установени в закон или в друг по- нисък по
степен нормативен акт/ са въведени нови изисквания, свързани с необходимия за
заемане на процесната длъжност професионален образователен ценз, на които
ищцата не отговаря.
Наложената
промяна в длъжностната характеристика, извършена в деня на процесното уволнение
/предхождаща го- според приложените доказателства: утвърдена на 27.04.2016 г.
длъжностна характеристика, протокол от 27.04.2016 г. и св. показания на св. Р. Ц./,
е изцяло в правомощията на работодателя, като без значение са причините,
наложили новите изисквания, включително за длъжност, продължително изпълнявана
от ищцата. Не е в правомощията на съда, преценяващ законосъобразността на
извършено на процесното основание уволнение, да изследва въпроса имало ли е или
не обективна необходимост от такава промяна на изискванията за заемане на
длъжността /Решение № 2174/ 09.01.2007 г. по гр. дело № 834/ 2004 г. на ВКС,
ІІІ ГО; Решение № 696/ 12.07.2001 г. по гр. дело № 1716/ 2000 г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 241/ 2007 г. по гр. дело № 1212/ 2004 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 3/
20.01.2011 г. по гр. дело № 621/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 118 от
11.05.2016 г. по гр.д.№ 5696/ 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Няма пречка
работодателят да определи различни изисквания за образователен ценз, дори по-
високи такива, ако прецени това за необходимо и ако това не противоречи на
императивни правни норми, която преценка е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. В случая работодателят е въвел изискване за различно от
притежаваното от ищцата образование чрез промяна в длъжностната характеристика,
за което ограничение в приложимата нормативна уредба липсва. Работодателят има
право да променя изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като неговата воля в
този случай е подчинена на суверенната му преценка. Съдът не е компетентен да
се произнася какви образование и квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна.
Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ не обхваща
преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават
императивни правни норми, каквито са забраната за злоупотреба с право- чл.8,
ал.1 КТ, както и забраната за осъществяване на пряка и непряка дискриминация /Решение
№ 321 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 118 от
11.05.2016 г. по гр.д.№ 5696/ 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 192 от
04.11.2016 г. по гр.д.№ 674/ 2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на
чл.290 ГПК/.
При
преценка на относимите към приложението на чл.8 КТ доказателства настоящият
въззивен съд намира, че в случая не се установява недобро-съвестност при
упражняването на права от страна на работодателя- ответник, тъй като
изискването за образование с медицинска насоченост касае не само трудовото
правоотношение на ищцата, но и на другите двама служители, заемали същата
длъжност. Видно от представените по делото доказателства, включително
длъжностни характеристики, новъведените изисквания са свързани с характера на
работата при ответника и нейното по- добро изпълнение с оглед потребностите на
децата, нуждаещи се от диагностика и лечение.
Съгласно чл.2 от Постановление № 280 от 18 октомври
2004 г. за създаване н.Ц. "Ф. з.л.н.д." /в сила от 29.10.2004 г./ Ф.ът
осъществява дейности, свързани с организационно и финансово подпомагане на
български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от: диагностични и
лечебни процедури извън Република България; лечение на редки заболявания извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване; неразрешени за употреба в Р
България лекарствени продукти, когато лечението на съответното заболяване е без
алтернатива в Р България; медицински изделия, които не могат да бъдат осигурени
в Р България или не се финансират от НЗОК; високоспециализирани
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 14563/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
медицински
апарати и уреди за индивидуална употреба от пациента в случаите, когато тяхната
липса е причина за невъзможността да се извършва адекватно лечение на пациента
в Р България; трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при
малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи
бенигнени заболявания и при утвърдени нехематологични заболявания в лечебни
заведения на територията на държави- членки на Европейския съюз, Европейското
икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, когато тя не може да
бъде извършена своевременно в Република България; лечение в страната, свързано
със заболяването, налагащо съответната трансплантация, когато тя е разрешена по
реда на постановлението; организира и финансира участието на чуждестранни
медицински специалисти в диагностични и лечебни процедури и трансплантации на
лицата по т.1 в Република България в случаите, когато няма български медицински
специалисти в съответната област и/или това е необходимо за лечебния процес; и
т.н.
За
пълноценната реализация на горепосочените дейности целе-съобразността изисква
участието на специалисти с медицинска професия по професионално направление
„Здравни грижи“ или друга професия с подобна специалност в системата на
здравеопазването и/или социалните дейности, като напр. „фармация“ и „обществено
здраве“, в какъвто смисъл са нововъведените от работодателя- ответник
изисквания.
Злоупотреба с
работодателска власт, използвана не за законоустановени цели при изменение в
изискванията за заемане на длъжността, съществува при въведена промяна, но не с
оглед нуждите на работата като обективна необходимост, а при целенасоченост на
промяната, с оглед единствено да бъде уволнен конкретен работник или служител и
евентуално да бъде назначен друг на негово място. В случая обстоятелството, че едновременно с ищцата са уволнени и други
двама служители, заемащи същата длъжност и непритежаващи необходимото според
работодателя образование, не води до извод, че основна цел на уволнението е
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а напротив- потвърждава
тезата на ответника, че се цели подобряване на работата при осъществяване на
специфичните дейности, с което е нормативно натоварен ЦФЛД. Същевременно няма
данни в настоящия случай целта на работодателя да е била назначаването на конкретен
друг служител на заеманата от ищцата длъжност.
При тези аргументи, предвид
установената по делото законност на извършеното от Директора на ЦФЛД уволнение,
предявените от К.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор обжалваното
първоинстанционно решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 790 лв.- разноски за въззивното
производство /з.платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение от 20.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 31121/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА К.Р.К. /ЕГН **********/ да заплати н.Ц. "Ф. за л.н.д."***
/БС*******/ сумата 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.