№ 338
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900825 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.562, ал.5 КЗ
във връзка с чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Д. А. И., ЕГН **********, от гр.***, чрез пълномощник адв.В. М., съдебен
адрес гр.***, ***, твърди че при пътнотранспортно произшествие на 17.08.2018 г. е загинал
И.И.П., ЕГН **********, който е неин брат. Твърди, че виновен за произшествието и
настъпилата от него смърт е П.И.И., който при управление на специализиран пожарен
автомобил Ивеко ФФ150ЕВ с рег.№*** при навлизане в десен завой на пътя с несъобразена
скорост е загубил контрол над управлявания от него автомобил, при което последният е
напуснал платното за движение отляво и се е отправил към воден канал – дере, където е
последвал удар в предната му част. В резултат от удара е починал возещият се в същото
МПС И.И.П.. Ищцата твърди, че по повод произшествието е образувано наказателно
производство, завършило с влязла в сила присъда, с която П.И.И. е признат за виновен за
това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на брат й.
Описва подробно претърпените от нея неимуществени вреди от загубата, както и това в
какви изключително близки отношения са се намирали със загиналия. Твърди по-нататък, че
управляваният от виновния причинител автомобил е собственост на ОУ„Пожарна
безопасност и защита на населението“-гр.Пловдив и представлява моторно превозно
средство на особен режим съгласно чл.562, ал.1 КЗ, поради което ищцата е сезирала
ответника ГФ за изплащане на извънсъдебно обезщетение. При ответника е образувана
щета, по която на 28.10.2021 г. е постановен отказ да бъде изплатено обезщетение на
ищцата. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 60 000 лв., представляваща
1
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.И.П. при процесното
застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на отказа – 28.10.2021 г., до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, оспорва
исковете. Оспорва между ищцата и починалия й брат приживе да е съществували трайна и
дълбока емоционална връзка, заради която ищцата да бъде обезщетена, като в тази връзка се
цитира ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС. Оспорват се по интензитет твърдените болки и
страдания, като се поддържа, че същите не надхвърлят нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Оспорва се по размер претендираното обезщетение, като се изтъква, че не
е спазен принципът в чл.52 ЗЗД за справедливост на обезщетението. Възразява се и, че
обезщетението на лицата от т.нар.“разширен кръг“ е лимитирано до размер 5 000 лв. с
разпоредбите на чл.493а, ал.4 и §96, ал.1 КЗ. Прави се и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия И.П., който се твърди, че е пътувал в
увреденото МПС без поставен задължителен предпазен колан, което е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата травматична увреда. По изложените съображения
ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Като подпомагаща страна на ответника е конституирано „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87. В
отговора на третото лице-подпомагач са направени възражения, идентични с тези на
ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява,
че на 17.08.2018 г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на път V-8606, км 6+500,
посока гр.***, при което е починал И.И.П. – член от екип на ПБЗН, пътувал в ППС с рег.
№***, марка Ивеко, модел ФФ 150 ЕВ, собственост на ОУ ПБЗН Пловдив, с водач на
последното П.И.И..
Установява се, че с присъда на ОС Пловдив по н.о.х.д.№448/2020 г., в сила от
06.04.2021 г., П.И.И., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 17.08.2018 г. на
пътя от с.*** към гр.*** (PDV 8606, км 6+500) при управление на моторно превозно
средство – пожарен автомобил Ивеко Магирус с рег.№*** е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.20, ал.2, изр.І-во ЗДвП, и с това по непредпазливост е причинил смъртта
на И.И.П., ЕГН **********.
От приетото по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата
Д. А. И. е едноутробна сестра на починалия И.П., както и, че майка им С.И.П. е починала на
31.08.2009 г., а бащата на ищцата А.С.И. е починал на 05.04.2008 г.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че автомобилът,
посочен в исковата молба, е собственост на ОУ“Пожарна безопасност и защита на
2
населението“-гр.Пловдив и съставлява МПС на особен режим съгласно чл.562 КЗ, както и,
че за автомобила Ивеко Магирус с рег.№*** е сключен договор с третото лице-помагач за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие,
обхващащ датата на застрахователното събитие. В приложената на л.22 справка се
установява, че в базата-данни на Гаранционен фонд автомобилът е посочен като
незастрахован.
Няма спор, че ответният ГФ е сезиран с извънсъдебна претенция от ищцата, по която
е образувана щета №210020-02/04.10.2021 г. С писмо от 28.10.2021 г. ответникът е отказал
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са налице основания по
чл.557 КЗ.
Приета е по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
според която при ищцата не са установени данни за депресивно състояние, не е изпадала в
тежка депресия и не е провеждала антидепресивна терапия. Смъртта на брат й е причинила
остра стресова реакция с разстройство в адаптацията за период до шест месеца, в който са
били по-силно изразени негативни емоции като тъга, тревожност, чувство за самота,
напрежение и пр. Като резултат от преживените негативни емоции при ищцата се е появила
и преходна инсомния в рамките на няколко месеца. Болките и страданията й са характерни
за преживелите траурно събитие. Самото събитие не е дало трайно негативно отражение
върху психичното и цялостно функциониране на подекспертната, която е преодоляла
емоционалната травма, получена непосредствено след смъртта на брат й. Личността й, както
и подкрепата на децата и последващите житейски ситуации са й помогнали да се възстанови.
Тя е продължила да работи, полагала е грижи за семейството си, справила се е с житейските
проблеми и натоварвания.
Прието е заключение и на комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, според което тялото на И.П. при процесното произшествие е било притиснато в
следствие деформацията на купето на автомобила, поради което със или без предпазен колан
травматичните увреждания биха били еднакви. В съдебно заседание вещите лица уточняват,
че предпазният колан не е бил използван към момента на произшествието.
Разпитан е като свидетел Д. П.. От показанията му се установява, че от 2001 г. до
2007 г. свидетелят е бил женен за ищцата, последвал развод, като през 2012 г. заживели
отново заедно, след смъртта на брат й и понастоящем отново са разделени. Имат две деца.
Връзката между ищцата и покойния й брат е била много близка. Виждали се всеки ден и са
си помагали, най-вече при отглеждането на децата. След като се развела, ищцата живяла
известно време при брат си. Когато отново се събрали със свидетеля, си взели жилище в
близост до това на брат й, на същата улица, малко по-нагоре. До 1998 г. ищцата живеела с
брат си И., майка си, баба си и дядо си в едно домакинство. С И. са от различни бащи, и
двамата са починали, бащата на ищцата – през 2008 г., а този на едноутробния й брат – доста
преди това. Бащата на ищцата не е живял в домакинството им от 1998 г., от когато датират
сведенията на свидетеля, до смъртта си през 2008 г. И. е с *** по-голям от Д. и винаги е бил
за нея повече от брат, бил й е като баща. Полагал е с грижи за нея като дете, полагал е грижи
3
и за нейните деца. Д. имала и друг брат от първия брак на баща си, както и сестра – и
двамата са починали. Много тежко понесла смъртта на брат си И., когато разбрала – плакала
в истерия. После изпадала в състояние само да стои и нищо да не прави. Спряла да общува с
хора, не можела да спи, стояла с часове край гроба му, сега ходи всяка седмица. И в момента
тъгува за брат си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.562, ал.1 и ал.5 КЗ моторни превозни средства на особен режим са
моторните превозни средства – държавна собственост, в управление на Министерството на
отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална
сигурност", Държавна агенция "Технически операции" и на други ведомства, данните за
които съставляват класифицирана информация съгласно действащото законодателство. При
разкриване на информация за моторни превозни средства на особен режим пред трети лица,
в това число при проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се
посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал.1 е указало на
Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни
превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако
съответното ведомство по ал.1 е указало на Гаранционния фонд друго. Когато претенцията
се урежда от Гаранционния фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер
на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване.
В аспекта на горното, по делото няма спор, че процесното застрахователно събитие е
настъпило при управление на моторно превозно средство на особен режим – пожарен
автомобил, за чийто застраховател липсва обявена информация в базата-данни на ГФ,
респективно не се установява третото лице-помагач, действителният застраховател, да е
указал на ГФ друго, а именно – да е разрешил информация за застраховката да бъде обявена
на третите лица, респективно да е уведомил ГФ, че ще изплаща застрахователни
обезщетения на третите пострадали лица. Ето защо съдът намира, че приложими са горните
разпоредби и ответникът е материалноправно легитимиран по предявените искове.
В чл.558 КЗ е уредена процедурата пред ГФ. Предвидено е задължително
рекламационно сезиране на фонда от страна на увреденото лице, преди отправяне на
претенция пред съд. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 (до 3 месеца от
сезирането), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е
сезирала ответния фонд с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по която
молба ответникът е отговорил, че няма да заплати такова. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищцата резултат,
което прави прекия иск допустим.
Установява се, че е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност
4
на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват според съда от събраните доказателства и това са: противоправно
поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
вредите, както и вина на прекия причинител. В тази насока е влязлата в сила присъда, която
е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, както по отношение
виновността на дееца и противоправността на деянието, но и по отношение съставомерният
резултат – причинена смърт по непредпазливост.
Не се установява да е налице противоправно поведение на починалия, което да е в
причинна връзка със смъртта му, тъй като според медицинската експертиза при конкретната
обстановка смъртта би настъпила, независимо дали И.П. е бил с или без поставен предпазен
колан. Ето защо не е налице твърдяното от ответната страна съпричиняване.
В КЗ не е ограничен кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от
фонда. Активно легитимирани са всички лица, легитимирани с искове срещу
застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла
на същия кодекс, в това число т.нар.трети ползващи се от застраховката лица, като това са
всички лица, претърпели вреди от застрахователното събитие, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди.
От доказателствата по делото, обаче, според съда, не се установява
материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на брат си. С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена възможност
за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановления № 4/61
г., № 5/69 г. и №2/84 г. на Пленума. Прието е, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Според мотивите на решението, особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
5
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В аспекта на горното, за уважаването на иска са необходими две предпоставки: 1.)
ищцата да е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и 2.) ищцата да
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. По отношение на първата предпоставка
събраните доказателства не са достатъчно ясни и категорични относно това през кой период
от живота си ищцата е живяла в едно домакинство с починалия, дали в този период
последният е полагал заместващи грижи за нея, например поради липса на баща –
свидетелските показания не са преки, същевременно са оскъдни и не сочат на конкретни
дати и обстоятелства във връзка със съвместния им живот, не става ясно кога бащата на
ищцата е напуснал семейството, дали това се е случило в близост до момента, в който тя е
заживяла семейно със свидетеля и е създала свое семейство, или в по-далечен момент.
Установява се, че бащата на ищцата е починал през 2008 г., когато тя вече е била омъжена за
свидетеля и е имала свое домакинство – съпруг и дете. Става ясно също така, че, преди да се
задоми със свидетеля, ищцата не е живяла само с брат си, но и със своите баба и дядо и с
майка си, които са се грижили за нея. По-късно и двамата с брат й са създали свои
семейства, за които да се грижат и от които са били обгрижвани. Не са живели вече в едно
домакинство, не са разчитали за всичко само един на друг, имали са самостоятелен живот.
От друга страна, не се събрани доказателства относно това кои са били най-близките на
починалия, какво място е заемала и каква роля е играла сестра му в това отношение.
Установява се, че същият е имал съпруга и две деца, както и едно внуче приживе, с които е
споделял домакинството си, но не се установява с какво сестра му е била значима в неговия
живот. Според съда така установената връзка не отговаря на характеристиката
„изключителна“, която горепосоченото тълкувателно решение изисква да бъде доказана, а
съответства на обичайната за българското общество връзка между брат и сестра.
Традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката
между баби/дядовци и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина,
дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите –
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите (Решение
№372 от 14.01.2019 г. по т.д.№1199/2015 г. на ВКС, II т.о.; Решение №92 от 17.11.2020 г. по
т.д.№1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). В конкретния случай подобни особени
6
обстоятелства не са установени.
На следващо място, не се установява втората предпоставка за уважаване на иска, а
именно – ищцата да е претърпяла болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тази насока се
установява, че ищцата трудно понесла новината за смъртта на брат си – плакала дълго,
ходела често на гроба му, известно време страдала от безсъние. Имайки предвид близката
родствена връзка, както и обстоятелството, че към този момент най-близките роднини на
ищцата (майка и баща) са били починали, реакцията й е била като на неочаквано
стресогенно събитие – според приетата съдебно-психиатрична експертиза преживяванията
на ищцата във връзка със смъртта на брат й са характерни за преживелите траурно събитие
и не надхвърлят по продължителност и интензитет нормалните при загуба на близък човек
страдания. Не са установени трайни последици за психичното й здраве. Характеровите й
особености са устойчиви във времето и не се е достигнало до личностова патология, ищцата
не е изпадала в депресия и е психично здрава. Ето защо съдът намира, че не са доказани
предпоставките, при които исковете следва да бъдат уважени и последните следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна искане, същата
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК разноски за
възнаграждения на вещи лица и такса за съдебно удостоверение в размер 805 лв., като след
последното по делото съдебно заседание тази страна е заплатила допълнително 150 лв. за
изплащане пълното възнаграждение на вещото лице. Общият размер на разноските от 955
лв. следва да бъде отсъден в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. А. И., ЕГН **********, от гр.*** ул.“Тодор
Александров“ №90, ет.6, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, за заплащане на сумата 60000 лв., ведно със законна лихва от
28.10.2021 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на И.И.П., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 17.08.2018 г. на пътя от с.*** към гр.*** (PDV 8606, км 6+500), причинено
виновно от водача на моторно превозно средство на особен режим по смисъла на чл.562,
ал.1 КЗ – пожарен автомобил Ивеко Магирус с рег.№***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД
БУЛИНС“АД.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН **********, от гр.*** ул.“Тодор Александров“ №90, ет.6,
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2,
7
ет.4, сумата 955 лв. (деветстотин петдесет и пет лева) – деловодни разноски по т.д.
№825/2021 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
Решението е постановено при участието на „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, като трето лице-
помагач на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8