О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1575 23.08.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, въззивен граждански състав,
на двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Даниела Михова
Членове: 1. Галя Белева
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 991 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез
юрисконсулт Камелия Тодорова срещу Решение № 916/19.04.2019г., постановено по
гр.д. № 7688/2017г. по описа на РС Бургас.
С обжалваното решение РС Бургас е приел за
установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че А.А.Ш. не
дължи сумата от 1112,50 лева – възнаградителна лихва за периода
19.06.2009г.-25.05.2011г. по договор за потребителски кредит от 09.10.2008г.,
която е предмет на Заповед № 5495/12.10.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8557/2011г. по описа на РС
Бургас, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист от
12.12.2011г., по който е образувано изп.д. № 20128030400475 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова.
С
въззивната жалба решението се намира за недопустимо и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Решението се счита за недопустимо, тъй като било
постановено при липса на правен интерес от ищеца, тъй като не можело да се
приеме, че е налице правен интерес от „превантивното“ възражение за давност, предявено чрез отрицателен установителен иск от
длъжника срещу възможни бъдещи правни действия. Възражението за давност било
отбранително средство като аргумента за евентуална бъдеща небрежност на
длъжника, че можело да пропусне да упражни възражението за давност, не можело
да го ползва. Сочи за липса на правен спор, тъй като „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД не претендирало дължимост на процесното задължение и не било носител на
това вземане. Акцентира, че с Определение по гр.д. № 484/2015г. по описа на БОС
издадената в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.*** е обезсилена на основание чл. 423, ал. 3, изр.
последно ГПК, както и издадения изпълнителен лист, поради което липсвал годен
титул, въз основа на който да може да се иска предприемането на евентуални
изпълнителни действия срещу ищеца, което потвърждавало липсата на правен
интерес от иска. Намира решението за неправилно, тъй като били допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата.
Сочи, че в изпълнение на указанията на съда били представили оригинал на
Протокол за връщане на платената цена като на основание чл. 193, ал. 2 ГПК
изразили желание да се ползват от документа. С посочения документ процесното
вземане било изключено от договора за цесия, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД като сумата за цената, посочена в него била върната на цедента,
което кореспондирало с уговореното между страните по договора в пар. 2, ал. 7-8
от договор за цесия от 15.05.2015г. За изключването на вземането от обхвата на
цесията бил уведомен и ЧСИ, в който смисъл представили доказателства. Намира
изводa на съда, че не били представени доказателства за
връщане на цената и изключването на вземането от обхвата на договора за цесия,
за неправилен. Моли да се приеме като доказателство по делото платежно
нареждане от 27.07.2015г. за връщане на платената цена за вземанията, изключени
от обхвата на цесията като счита, че РС Бургас като обосновава представянето им
пред въззивна инстанция заради допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила от РС, установяващи задължението му да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и съгласно чл. 146 ГПК да
разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. РС не
бил указал, че ответната страна трябва да ангажира доказателства или че не е
ангажирала достатъчно доказателства относно удостовереното в протокола
релевантно обстоятелство за върната цена по процесния договор за потребителски
кредит и поради липсата на ясни и пълни указания, счита, че не са преклудирани
доказателствените искания и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК моли
доказателството да бъде допуснато на въззивна инстанция.
На следващо място сочи, че дори да се
приеме, че е налице правен спор и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е
легитимиран ответник по делото, то било
неясно основанието за уважаване на предявения иск и решението било неясно,
немотивирано и необосновано. Счита за погрешен извода на съда, че оспорването
на иска като неоснователен, по същество било твърдение, че има вземане спрямо Ш.,
а всъщност въззивникът сочел за
обратното - отричал материалната легимация на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД и тъй като това било въпрос по същество, то искът се намира за
неоснователен. Тъй като „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не било
материално-правно легитимирано, не било носител на процесното вземане, поради
което било безпредметно установяване на недължимост на сумата спрямо него.
Моли да се обезсили обжалваното решение
като процесуално недопустимо и да се прекрати производството по делото поради
липса на правен интерес, евентуално да се отмени като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано и да се отхвърли предявения иск.
Претендира разноски за две съдебни
инстанции, а евентуално, ако се възложат в негова тежест разноските и ако
възнаграждението на ответната страна за адвокат е прекомерно, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност и моли да се намали.
Препис от обжалваното решение е връчен на
жалбоподателя на 07.05.2019г. като въззивната жалба е подадена по ЕКОНТ на
21.05.2019г., поради което същата е в срок. Внесена е дължимата държавна такса
и е представено пълномощно от прокурист на дружеството за юрисконсулт Камелия
Тодорова.
Прилага платежно нареждане от 27.07.2015г.,
което моли да се приеме като доказателство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на А.Ш.
чрез адв. К. на 21.06.2019г. като на 02.07.2019г., т.е. в срок, е постъпил
писмен отговор от адв. К. (пълнм. л. 17 от първа инстанция). С отговора
решението се счита за допустимо, а по същество за правилно. Твърди, че въпросът
за наличието на правен интерес бил решен с Определение № 2467/19.12.2018г. по
ч.гр.д. № 1837/2018г. на БОС. Счита, че искът не би бил допустим само ако бил
признат, но тъй като ответникът го оспорил като неоснователен, това било
изявление, че спорното право съществува и му се дължат сумите. Винаги имало
интерес, когато в хода на производството кредиторът оспорвал вземането.
Решението било и правилно като било без значение дали вземането е върнато на
банката или не, тъй като и в двата случая не се дължало. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Претендира разноски.
Съдът намира, че въззивната жалба е
подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана
страна, поради което е редовна и допустима.
РС Бургас се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, която квалификация е дадена в с.з. от
20.02.2019г. и не е извършил разпределение на доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти.
Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК. В случая
наведените от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД възражения относно
материалната легитимация на ответника - въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора като в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, че не е титуляр на вземане към ищеца.
Предвид пропуска на първоинстанционния съд
да извърши доклад по делото след преквалификация на иска в такъв по чл. 124 ГПК
и разпределение на подлежащите на доказване факти, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът намира, че доказателството искане,
направено с въззивната жалба е допустимо.
На следващо място съдът указва на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“, че представения по делото (л. 45 от първоинстанционното
производство) договор за цесия не е представен в цялост (представени са стр.1-4
и стр. 13-14).
С молба
от 15.01.2018г. за уточняване на искова молба ищецът сочи, че добавя
ново основание като освен погасяване на вземането по давност претендира, че не
съществува договор за потребителски кредит, както и че няма задължения по такъв
договор. Твърденията на ищеца за взаимно несъвместими, което представлява
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Указва на А.Ш. чрез адв. К. в едноседмичен срок от настоящото да уточни
исковата претенция като изложи конкретно обстоятелствата, на които се основава
иска и в какво се състои искането към съда.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез
юрисконсулт Камелия Тодорова срещу Решение № 916/19.04.2019г., постановено по
гр.д. № 7688/2017г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА
на страните, че съгласно общото
правило за разпределение на доказателствената тежест всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК.
УКАЗВА на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, че възраженията относно материалната легитимация на ответника - въпросът
за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора като
в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
ДОПУСКА като доказателство платежно
нареждане от 27.07.2015г.
УКАЗВА на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, че представения по делото (л. 45 от първоинстанционното производство)
договор за цесия не е представен в цялост.
УКАЗВА на А.Ш. чрез адв. К. в едноседмичен
срок от настоящото да уточни исковата претенция като изложи конкретно
обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането към
съда.
ВНАСЯ в.гр.д. № 991/2019г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 25.09.2019г.
от 10,20 часа.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.