Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
Гр. София, 25.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “Д” състав, ВО в публичното заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
мл.
съдия : Калина Станчева
при участието на секретаря
Екатерина Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 11161 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
153992/20.07.2020 г., по гр. д. № 54102/2019 г. по описа на СРС, 33 с - в, е признато за установено, че Н.П.Д., ЕГН ********** дължи на Агенция по социално подпомагане,
дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, сума в размер на 1 020 лв.,
представляваща недобросъвестно получени месечни помощи за отглеждане на дете,
основана на влязла в сила Заповед ЗСПД/Д-С-М/11132/22.01.2018 г. на Директора
на ДСП Младост за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ,
издадена на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 10.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 66, 15
лева за периода от 21.12.2017 г. до 10.08.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 22.08.2018 г. и изпълнителен лист от
22.08.2018 г. по частно гр. дело 53481/2018г. по описа на СРС, и ответникът е
осъден за заплащане на разноски в производството.
Първоинстанционното
решението е обжалвано от ответника Н.П.Д., чрез представителя му, с доводи за неправилност,
поради допуснати от съда нарушения на процесуалния и материален закон и
необоснованост. Поддържа, че АСП - Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост не е успяла да
проведе пълно и главно доказване на предявените искове и да установи по
безспорен начин тяхната основателност. Сочи, че не е уведомен редовно за
издаването на Заповед за възстановяване № ЗСПД/Д-С-М/11132/22.01.2018 г.,
поради което неправилно съдебния състав е приел, че заповедта за възстановянане
на сумите е редовно връчена на 02.03.2018 г. по реда на чл. 61, ал. 3
от АПК (отм.), влязла е в сила и
подлежи на изпълнение. Поддържа, че е оспорил доказателствата за връчване на
заповедта като антидатирани и съставени за целите на настоящото производство.
Понеже не носят подпис на ответника и
са подписани от трети лица се
поддържа, че съдържанието им не го обвързва. Излага
доводи, че е бил осигурен във Великобритания за периода от 01.11.2015 г. до
14.01.2017 г. Съгласно чл. 2, т. 3 от Спогодба между Република България и
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното
данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите
и печалбите от прехвърляне на имуществото, спрямо дохода на физическите лица,
спогодбата между България и Великобритания се прилага за данъкът върху дохода
на физическите лица. Поради това счита, че за него е неприложим чл. 6 от ЗДДФД,
тъй като дохода, който е получил доверителя ми във Великобритания е обложен с
данъци там, а не в Република България. Сочи, че получения в периода 01.11.2015
г. - 14.01.2017 г. доход не е брутен, съгласно легалната дефиниция, дадена в
чл. 1, т. 2 от ДР на ЗСПД. СРС е достигнал до същия извод приемайки, че
доходите, получени от ищеца за посочения период, не попадат в обхвата на чл. 6
от ЗДДФД и не следва да се третират като брутни доходи на семейството по ЗСПД.
Неправилно съдът е посочил, че ответникът е признал
придобиването на брутни доходи през последния период. Излага още, че ответникът
е следвало да декларира брутни доходи и законосъобразно той не ги е посочил в
заявлението. Сочи още, че административният орган е следвало при подаване на
заявлението - декларация от ответника да извърши проверка дали той отговаря на
условията по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за получаване на социални помощи. Неправилно съдебния състав е
приел, че тази процедура се отнася до издаване на процесната заповед за
възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи. Моли
първоинстанционното решение да се отмени, а претенцията да се отхвърли изцяло.
Претендира разноските в производството.
Въззиваемият ответник АСП - ДСП „Младост“, чрез
представителя си, оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Ответникът поддържа, че решението е законосъобразно и
обосновано постановено. Сочи, че в съответствие с доказателствата е прието, че
въз основа на саморъчно написано заявление-декларация
ответникът е посочил, че за периода от 01.12.2015 г. до 30.11.2016 г. не е работил и не
е получавал доходи. ДСП – Младост, по служебна справка получена от НОИ, е
установила, че ответникът е работил през периода 01.11.2015 г. - 14.01.2017 г.
във Великобритания и общо полученият доход за предходната година надвишава
дохода за получаване на чл. 7 от ЗСПД, поради което не е имал право на
получаване на семейни помощи за деца. Поради това, със заповед №
ЗСПД/Д-С-М/11132/28.12.2016 г. на директора е постановено възстановяване на
помощта за двете деца, в размер на 85 лева месечно, за срок от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г. в размер на 1 020 лв., понеже е
недобросъвестно получена. Основателно СРС е приел, че ответникът е бил редовно
уведомен за заповедта по реда на действаща към момента на съобщаването норма на чл. 61 от АПК, ал. 3 (отм.), като след изтичане на определен срок от поставянето на
обявлението до ответника, съобщението се смята за връчено. Поддържа още, че
съгласно ДР на ЗСПД, дори да се приеме, че доходът на ответника не е такъв по ЗДДФЛ,
последният е получил обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО за
периода от 15.01.2017 г. до периода 30.06.2017 г., а НОИ е признал периода на
осигурената заетост от 01.11.2015 г. до 14.01.2017 г., т. е. лицето е имало
брутен доход, макар и в държава членка на ЕС. Поддържа, че СРС основателно е
приел, че са налице основания за връщане на сумата по заповедта. Моли първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
на ответника, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на
въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само въз основа на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните пред СРС
доказателства, въззивният състав прави следните правни изводи :
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално правни
норми.
Настоящият състав намира, че делото е решено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
СРС
е сезиран и се е произнесъл по обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр чл. 417, т. 7 от ГПК, вр. с чл. 14 а ЗСПД, вр. с чл. 14, ал.
3 ЗСПД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са допустими - предявени след подадено
възражение от длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 7
от ГПК.
Основателно и в съответствие с процесуалния закон СРС е
приел, че в производството в доказателствена тежест на ищеца е било да установи
съществуване на вземането си спрямо ответника на поддържаното правно основание,
в това число изискуемостта му. Ответникът следва да ангажира доказателства за
правоизключващите и правопогасяващите факти, на които се позовава.
В случая вземането на ищеца се основава на Заповед №
ЗСПД/Д-С- М/11132/22.01.2018 г. на Директора на ДСП Младост, представляващ
самостоятелен документ по чл. 417, т. 7 от ГПК, с която на ответника е наредено
възстановяване на недобросъвестно получени помощи за дете в общ размер на 1 020
лв.
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че заповедта
съставлява несъдебно изпълнително основание, по смисъла на чл. 417, т. 7 от ГПК, което следва да удостоверява наличието на годно за изпълнение изискуемо
притезателно право.
Въззивният
състав също приема, че посочената по - горе заповед, с която е разпоредено връщане на неправомерно получени
социални помощи, издадена на основание чл. 14, ал. 3 от
ЗСПД, представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от ГПК, принудителното изпълнение на който се допуска по реда
на чл. 418 от ГПК, по аргумент от чл. 14 а, ал. 2 ЗСПД.
Във
връзка с основните възражения, поддържани и от двете страни във въззивното
производство срещу издадената заповед, настоящият състав намира, че по смисъла
на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК гражданският съд може да се произнася
инцидентно, в рамките на гражданския спор, само относно валидността на
административния акт, независимо дали подлежи на съдебен контрол. По аргумент
от чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административния акт, с изключение на случая, в който административният
акт се противопоставя на страна, която не е участвала
в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящият
случай не е налице такава хипотези, доколкото ответникът е адресат на акта и е
разполагал с предвидената в АПК възможност за оспорването му по административен
ред. В
производството по оспорване на заповедта ответникът е можел да направи всички
възражения относно дължимостта на обезщетението, респективно изпълнение на
процедурите по отпускането му и декларирането на предвидените в закона факти за
това.
Като
съобрази правомощията на гражданския съд относно индивидуалните административни
актови по чл. 17, ал. 2 ГПК, въззивният състав споделя изводите на СРС, че
заповедта, с която е
разпоредено връщане на неправомерно получените семейни
помощи за дете, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, е издадена от компетентния административен орган
- директор на ДСП, в рамките на неговите материални и териториални
правомощия по ЗСПД и е валидна.
От заповедта е видно кой е нейния автор и в какво качество я издава, като
е посочено е основанието на което се издава - чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, поради което съдът счита, че няма съществено нарушение на
чл. 59, ал. 2 от АПК. Следователно липсва основание заповедта да се приеме за нищожна.
Въззивният
състав намира за неоснователни възраженията на ответника в жалбата, че
заповедта не му е връчена редовно.
Съобщаване на административния акт по реда на чл. 61, ал.
3 АПК в приложимата по време редакция (понастоящем отменен, но действащ
в периода на връчване на заповедта), се извършва когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес.
В този случай съобщението
за акта се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния
орган или се оповестява по друг обичаен начин. Цитираната норма се предхожда от
чл. 61, ал. 2 АПК, съгласно който съобщаването може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
Систематичното тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 2 и
ал. 3 АПК мотивира съда да направи извод, че пристъпването към способа за
връчване на административните актове по чл. 61, ал. 3 АПК предпоставя изчерпване на реда по
чл. 61, ал. 2 АПК, включително невъзможност за административния орган да
отправи писмено съобщение поради липса на информация за електронния адрес на
страна.
В
случая процесната заповед на
директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Младост е изпращана на ответника Н.Д. на декларирания от него
адрес, като видно от разписките, съобщението не е потърсено и не е могло да
бъде връчено, поради което на 15.02.2018 г. е пуснато съобщение в пощенска
кутия. Поради изчерпване на способите за връчване,посочени по – горе, е
извършено и уведомяване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.) - съобщението да
ответника е залепено на съответното място в сградата на ДСП - Младост на 15.02.2018
г. и свалено на 02.03.2018 г.
Като
се съобрази изложеното, въззивният съд приема, че заповедта е съобщена на
длъжника в указания по АПК към момента на връчването й ред и след изтичане на
14 - дневния срок за обжалване пред ДРДСП - София, е влязла в сила.
Не
се твърди, нито се установява ответникът да е обжалвал заповедта по
административен ред, поради
което съдът приема, че същата е влязла в сила след изтичане на срока за
обжалването й.
След като заповедта е влязла в сила, тя материализира
подлежащо на изпълнение вземане за възстановяване на недобросъвестно получени
социални помощи.
Всички
поддържани в жалбата възражения,
относно декларирането на обстоятелствата, при които са отпуснати помощите,
липсата на недобросъвестност
при получаване на сумите, вида на получените от него доходи
за периода 01.11.2015 г. - 14.01.2017 г.
във Великобритания и дали те за брутни и следва ли да се съобразяват от
административния орган, по
същество касаят
законосъобразността на заповедта на директора на ДСП за възстановяване на
недобросъвестно получени семейни помощи, а не нейната валидност като
административен акт.
Поради
изложеното въззивният състав приема, че всички възражения на ответника, касаещи неосъществен състав за възстановяване на
помощта по чл. 7 от ЗСПД са преклудирани с изтичане на срока за
административно обжалване на заповедта и доколкото касаят законосъобразността
на индивидуалния административен акт (ИАА), по която съдът, съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК, не може
да се произнася инцидентно, понеже ИАА се противопоставя на страна, която е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Следователно произнасянето по тези въпроси не е от компетентността на гражданския съд.
Предвид
изложеното вече по приложението на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 изр. първо от ГПК, гражданският съд не дължи
обсъждане по въпросите, които биха били предмет на контрол в случай на
оспорване на административния акт по съответния ред на АПК. Пропускът да се обжалва административния акт
по административен ред, ако
заинтересованото лице намира, че той накърнява негови права и законни интереси, не може да бъде саниран в
рамките на производството по реда на чл. 422 от ГПК, където съдът извършва
косвен съдебен контрол само на валидността на издадения административен акт, а
не на неговата законосъобразност, както се
посочи и по – горе.
С оглед изложеното в съвкупност настоящият въззивен състав
споделя решаващият извод на СРС, че влязлата в сила Заповед
ЗСПД/Д-С-М/11132/22.01.2018 г. на Директора на ДСП Младост за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ, е редовен от външна страна документ по чл. 417 от ГПК и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца
срещу ответника.
По делото не
е било спорно, че ищецът е отпуснал на ответника семейни
помощи в общ размер 85 лв. месечно или обща сума в размер на 1020 лв. за
посочения период, като липсва спор относно факта, че сумата е изплатена на
ответника.
Следователно,
в съответствие с материалния и процесуален закон СРС е приел, че искът по чл. 422 от ГПК в чл. 415 от ГПК е
основателен и
доказан за предявения размер от 1 020 лв.
По
иска за установяване на вземане за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ГПК
ответникът не е изложил никакви конкретни съображения.
В ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е
прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Следователно по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното
решение и в случай, че
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първоинстанционния съд, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на
обжалваното първоинстанционно решение.
С оглед така очертаните правомощия,
въззивният съд не намира основание за промяна в изводите на СРС по иска за
установяване на вземане за лихва забава. Решението, с което е приета за
установена претенцията за лихва по
размер и период също следва да се потвърди.
Доколкото
изхода от спора няма да бъде променен, решението следва да се потвърди и в
частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника за производството.
По разноските пред СГС:
Предвид
промяната в изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал.
8 ГПК и ЗПП, на ищеца следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за СГС в размер на 100 лв.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 153992/20.07.2020 г., по
гр. д. № 54102/2019 г. по описа на СРС,
33 с – в.
ОСЪЖДА Н.П.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв. П. да заплати Агенция по социално
подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, Представлявана от
директора Е.Т., с адрес гр. София, ж. к. „*******бивше 29-то ОДЗ,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и ЗПП, юрисконсултско
възнаграждение за СГС в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.